РЕШЕНИЕ
№ 3293
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110113370 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове от Национална агенция по приходите чрез
главен публичен изпълнител при ТД на НАП София срещу В. А. Д., Й. Б. Й. и Р. Б. Я. с
правно основание чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК, а при условията на евентуалност по чл. 216, ал.1,
т.4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на държавата на договор за
покупко-продажба на ¼ ид.ч. от недвижим имот - Магазин, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1608.7070.1.73, находящ се в гр.София, Столична
община, район Студентски, ж.к. Малинова долина, блок 29, вх. В, етаж 1, обект магазин №
6, находящ са в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1608.7070,
с предназначение: за търговска дейност, на едно ниво, с площ от 56.01 кв.м., състоящ се от
две търговски зали и две сервизни помещения, при съседи по нотариален акт: от изток -
гараж 5 и гараж № 8, от запад - двор, от север - стълбищна площадка и от юг - двор, гараж
№ 7 и гараж № 8, а съгласно кадастрална схема, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - СОС с КИД № 68134.1608.7070.1.81, под обекта - няма, и над
обекта - СОС с КИД № 68134.1608.7070.1.33, заедно с прилежащите му 0.719 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена сградата, представляващ съгласно нотариален акт урегулиран поземлен имот I за
ЖС от квартал 25 по плана на гр.София, местността „Малинова долина“, стар
идентификатор на обекта: 68134.1608.1543.1.73, сключена между В. А. Д. в качеството му
на продавач и Й. Б. Й. и Р. Б. Я., в качеството им на купувачи, обективиран в нотариален акт
за покупко-продажба на НИ № 37 от 16.03.2017 г., том I, рег.№ 1348, дело № 29/2017 г. от
16.03.2017 г., поради това, че даденото /1/4 ид.ч. от имота/ значително надхвърля стойността
1
на полученото, евентуално – сделката е сключена с намерение да се увреди публичният
взискател.
В исковата молба се твърди, че ответникът В. А. Д. има задължения по декларации
към 11.03.2022г. в размер на 121 322,14 лева. Сочи се, че задълженията са установени: с
данъчни декларации по ЗДДС за периода от м.12.2011г. до м.08.2013г., както следва - СД по
ЗДДС № 22141342418/12.01.2012г., СД по ЗДДС № 22141350623/12.02.2012г., СД по ЗДДС
№ 22141361972/13.03.2012г., СД по ЗДДС № **********/10.04.2012г., СД по ЗДДС №
22141378425/12.05.2012г., СД по ЗДДС № 22141392991/10.07.2012г., СД по ЗДДС №
22141404263/11.08.2012г., СД по ЗДДС № 22141415159/13.09.2012г., СД по ЗДДС №
22141419291/08.10.2012г., СД по ЗДДС № 22141430183/12.11.2012г., СД по ЗДДС №
22141441554/13.12.2012г., СД по ЗДДС № 22141451153/12.01.2013г., СД по ЗДДС №
22141457353/10.02.2013г., СД по ЗДДС № 22141466947/10.03.2012г., СД по ЗДДС №
22141479374/12.04.2013г., СД по ЗДДС № 22141489257/13.05.2013г., СД по ЗДДС №
22141499122/13.06.2013г., СД по ЗДДС № 22141511043/13.07.2013г., СД по ЗДДС №
22141520445/13.08.2013г., СД по ЗДДС № 22141528795/13.09.2013г.; с данъчни декларации
– образец 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ, както следва – декларация образец
6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ № и ДД № 220021201855271/22.03.2012г. и
декларация-образец № 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ № и ДД №
220021302259342/15.04.2013г.; с годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ - ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ № 2214И0033380/27.02.2012г. и ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ №
2214И00065250/23.04.2013г. Сочи се, че в подадените декларации лицето само е определило
размера на дължимите суми за съответните периоди и по видове задължения, но не е внесло
същите в законово установените срокове, за което ищецът прилага разпечатка от сметката
на ФЛ. Поддържа, че след натрупване на гореописаните публични задължения, В. А. Д. е
прехвърлил собствената си ¼ от недвижим имот - Магазин, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1608.7070.1.73 на другите двама ответници по делото,
което било обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на НИ № 37 от 16.03.2017г.,
том I, рег.№ 1348, дело № 29/2017 г. от 16.03.2017г. Излага, че данъчната оценка на ¼ от
гореописания имот е 15 488,80 лева. Прави се искане сделката да бъде обявена за
недействителна по отношение на държавата, като в тази връзка се излага, че е осъществен
първият елемент от фактическия състав – установени публични задължения, които не са
погасени, нито обезпечени и на второ място се твърди, че даденото в случая надхвърля
стойността на полученото. Сочи, че продажната цена на ид.ч. от имота е била 1 500лв. при
данъчна оценка 14 900,40 лв. към момента на сделката. В условията на евентуалност твърди,
че сделката е сключена с намерение да се увреди публичният взискател и счита, че това
намерение се доказва от факта, че са налице публични задължения, които освен това били
декларирани лично от В. А. Д.. Поддържа, че фактическият състав на чл. 216, ал.1, т.4
ДОПК не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял – в случая
другите двама ответници. Развиват се съображения, че отчужденото имущество е можело да
послужи за обезпечение на задълженията на ответника В. А. Д. и на по-късен етап
2
държавата да се удовлетвори чрез принудително изпълнение. С продажбата на ¼ ид.ч. от
имота В. А. Д. намалил имуществото си. Сочи се, че е без значение дали длъжникът
разполага с друго имущество и каква е стойността му, предвид че към момента на
принудителното изпълнение тази стойност може да е различна, а и кредиторът имал право
да избере от кое имущество да се удовлетвори. С уточняваща молба ищецът е посочил, че
към момента на сключване на сделката – 16.03.2017г. размерът на публичните задължения
на В. А. Д. е 150 962,78 лева, от които обаче изтекли по давност /абсолютна/ са 66 031,61
лева, т.е. общият размер се сочи, че е – 84 931,17 лева, от които 62 315,56 лева главница и
22 615,61 лихви. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. А. Д., с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че в случая следва да
намери приложение нормативната уредба действала към дата на сключване на процесната
сделка. Във връзка с последното ответникът излага, че фактическият състав на чл. 216
ДОПК е бил различен от сочения към момента от ищеца, както и че същият не е
осъществен, доколкото публичните задължения не били установени по надлежния ред.
Счита, че публичното задължение е следвало да бъде установено с влязъл в сила
административен акт, респ. влязло в сила съдебно решение или на длъжника да е била
връчена заповед за възлагане на ревизия. Сочи, че липсват данни по отношение на него да е
започнало административно производство по установяване на публични задължения. Моли
съда да отхвърли исковете, т.к. счита, че към дата на сключване на сделката, вземанията на
държавата не са били установени по предвидения в ДОПК ред. Твърди също, че от исковата
молба не ставало ясно какъв е размерът на публичните задължения към датата на сключване
на сделката, как е формиран и какъв период обхваща, поради което и прави искане за
допускане на експертиза. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията възникнали до 31.12.2015г. По отношение на главния иск - признава, че ид.ч. от
недвижимия имот е прехвърлена на стойност под данъчната оценка, но въпреки това счита,
че не е налице увреждане, т.к. продажната цена била изплатена по бюджетни сметки на
НАП за погасяване на част от публичните му задължения, от което следвало, че ответникът
не е имал намерение да увреди кредитора си. Продажната цена била такава, защото
доколкото се прехвърляли ид.ч. от имот, то се създавало нежелано състояние на
собственост. Вместо да чака задълженията му да се погасят по давност, предприел активни
действия по повишаване на ликвидността на активите си с цел да погаси макар и частично
задълженията си към държавата. По отношение на евентуалния иск – счита, че не е налице
предпоставката намерение за увреждане и в тази връзка отново излага, че продажната цена е
била заплатена по сметка на НАП с цел погасяване на задълженията. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от Й. Б. Й. и
Р. Б. Я., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Релевират възражение
за изтекла давност за предявяването на отменителния иск и излагат подробни съображения,
че следва да намерят субсидиарно приложение правилата на ЗЗД. Твърдят, че не е
3
осъществен фактическият състав на чл. 216, ал. 1 т. 2 и т. 4 ДОПК. Сочат, че към момента на
извършване на сделката, задълженията не са били установени по смисъла на чл. 216 ДОПК
и считат, че задълженията следвало да бъдат установени с влязъл в сила административен
акт или съдебно решение. Излагат, че страните по една сделка имат право свободно да
уговарят размера на престациите, както и че не са „свързани лица“ с другия ответник. Също
сочат, че продажната цена по сделката е била платена и с нея са били погасени задължения
към публичния изпълнител. Заявяват също и че у прехвърлителя по сделката е липсвало
намерение за увреждане на публичния изпълнител. Молят съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявеният главен иск с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 ДОПК в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: публично задължение,
което да е установено по някой от предвидените способи за установяване на данъчни
задължения; сключването на договор за покупко-продажба на ¼ ид.ч. недвижим имот -
Магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1608.7070.1.73 след датата на установяване на публичното задължение; стойността на
продаденото имущество значително да надхвърля стойността на получената продажна цена.
В конкретния случай с определението от 19.08.2022г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 01.11.2022г.,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на НИ № 37 от 16.03.2017 г., том I, рег.
№ 1348, дело № 29/2017 г. от 16.03.2017г., ответникът В. А. Д. е продал на Й. Б. Й. и Р. Б.
Я. ¼ ид.ч. от недвижим имот - магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1608.7070.1.73.
Съгласно удостоверение за данъчна оценка с изх. № ********** от 09.03.2022г.,
издадено от Столична община, дирекция „Общински приходи“ данъчната оценка на ¼
идеална част от магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1608.7070.1.73 е в размер на 15 488,80 лева.
Относно наличието на публично задължение, което да е установено по някой от
предвидените способи за установяване на данъчни задължения, съдът намира следното:
Специалният иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, уреждащ правата на държавата и общините
при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги
увреди е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216, ал. 3
ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД. Следва да се отчете, и че с
оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право на този иск и вида на
вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал
принципно по- силна защита на тези кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия
4
отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, в който смисъл е и Решение № 84 от 01.07.2020г.,
постановено по т. дело № 601/2019г. по описа на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК в приложимата й към настоящия
случай редакция, действаща към момента на разпоредителната сделка- 16.03.2017г.,
недействителни по отношение на държавата, съответно на общините са сключените след
датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта
за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения
възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително
надхвърля по стойност полученото. Относно задълженията на ответника Д. по делото са
събрани следните доказателства:
Представени са справка за общите задължения за В. Д., актуална към 11.03.2022г.,
декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011г. № 2214И0033380, декларация по чл. 50 ЗДДФЛ №
2214И0065250 за 2012г., справка за задълженията на осигурител по декларация обр. 6 за
2012г., справка за задълженията на осигурител по декларация обр. 6 за период от 2011г.,
справка –декларация за данък върху добавена стойност с вх. № 22141528795 от 13.09.2013г.
за данъчен период 8/2013г., справка-декларация за данък върху добавена стойност с вх. №
22141520445 от 13.08.2013г. за данъчен период 7/2013г., справка-декларация с вх. №
22141511043 от 13.07.2013г. за данъчен период 6/2013г., справка- декларация с вх. №
22141499122 от 13.06.2013г. за данъчен период 5/2013г., справка-декларация с вх. №
22141489257 от 13.05.2013г. за данъчен период 4/2013г., справка-декларация с вх. №
22141479374 от 12.04.2013г. за данъчен период 3/2013г., справка-декларация с вх. №
22141466947 от 10.03.2013г. за данъчен период 2/2013г., справка-декларация с вх. №
22141457353 от 10.02.2013г. за данъчен период 1/2013г., справка-декларация с вх. №
22141451153 от 12.01.2013г. за данъчен период 12/2012г., справка-декларация с вх. №
22141441554 от 13.12.2012г. за данъчен период 11/2012г., справка-декларация с вх. №
22141430183 от 12.11.2012г. за данъчен период 10/2012г., справка-декларация с вх. №
22141419291 от 08.10.2012г. за данъчен период 9/2012г., справка-декларация с вх. №
22141415159 от 13.09.2012г. за данъчен период 8/2012г., справка-декларация с вх. №
22141404263 от 11.08.2012г. за данъчен период 7/2012г. справка-декларация с вх. №
22141392991 от 10.07.2012г. за данъчен период 6/2012г., справка-декларация с вх. №
22141378425 от 12.05.2012г. за данъчен период 4/2012г., справка-декларация с вх. №
22141367129 от 10.04.2012г. за данъчен период 3/2012г., справка-декларация с вх. №
22141361972 от 13.03.2012г. за данъчен период 2/2012г., справка-декларация с вх. №
22141350623 от 12.02.2012г. за данъчен период 1/2012г., справка-декларация с вх. №
22141342418 от 12.01.2012 за данъчен период 12/2011г.
От приетата и неоспорена ССчЕ, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК
като пълно и компетентно изготвена, се установява, че вземанията на държавата спрямо В.
Д. в периода от 01.01.2012г. до 16.03.2017г. са в общ размер от 147 484, 14 лева, в която
сума са включени, както декларирани задължения за ДДС, УПФ, ЗО, ДОО, ДДФЛ, касаещи
периоди от 2011г. до 2013г., така и задължения за ДОО, ДЗПО, ЗО, ДДФЛ, корпоративен
5
данък и ДДС, установени с ревизионен акт № Р-22221419001767-091-001 от 04.12.2019г.,
касаещи периоди от 2015г. до 2017г. Само за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.
вземанията на държавата спрямо В. Д. са в размер от 30 901,02 лева, като размерът на
същите е деклариран с документи, описани в отговора на задача № 1.1 /л. 6 от заключението
на вещото лице/; за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. вземанията на държавата са в
общ размер от 31 414, 54 лева, като размерът на същите е деклариран с документи, описани
в отговора на задача № 1.2 /л. 7 от заключението на вещото лице/; за периода от 01.01.2014г.
до 31.12.2014г. не са установени вземания на държавата спрямо ответника Д.; за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2015г. размерът на дължимите от ответника суми е 13 484,84 лева и е
установен с ревизионен акт № Р-22221419001767-091-001 от 04.12.2019г.; за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2016г. размерът на дължимите от ответника суми е 29 353,79 лева и е
установен с ревизионен акт № Р-22221419001767-091-001 от 04.12.2019г.; за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2017г. размерът на задълженията на ответника Д. е 73893,57 лева.
Съдът намира, че преценката за наличието на публични задължения следва да бъде
осъществена към момента на сключване на атакуваната сделка, тоест изцяло неотносими
към действителността на сделката са установените задължения на ответника с ревизионен
акт № Р-22221419001767-091-001 от 04.12.2019г., доколкото не са били изискуеми и
установени към 16.03.2017г.
Първият спорен въпрос е дали предявеният иск по чл. 216 ДОПК може да се основава
на задължения, установени единствено по декларация от длъжника, по който въпрос съдът
намира, че в случая не е необходимо нито да е започнала данъчна ревизия за установяване
на публични задължения, нито данъчни задължения и задължения за задължителни
осигурителни вноски да са установени с ревизионен акт, тъй като е налице предварително
установяване по чл. 105 ДОПК с подадените от задълженото лице декларации, което не е
наложило установяване на вземанията по смисъла на чл. 108 ДОПК. В този смисъл следва
да бъде посочено, че публичните вземания на държавата чрез НАП не се установяват само с
ревизионен акт, а се установяват и по реда, предвиден в закона, като тяхната установеност
възниква именно по силата на закона предвид разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ДОПК, /в този
смисъл Определение № 421 от 05.07.2022г., постановено по т. дело № 1145/2021г., ТК, II т.о.
на ВКС, както и Определение № 60597 от 24.11.2021г., постановено по т. дело № 363/2021г.,
II т.о. на ВКС/. Следователно в настоящия случай установеността на публичните
задължения е възникнала по силата на закона преди датата на атакуваната сделка и това
легитимира ищеца да иска отмяна на договора за продажба на основанието, на което е
сторил това /чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК/. Така в настоящия случай НАП е носител на публични
вземания, възникнали преди сделката, установени по предвидения в закона ред, като се
касае за задължения, възникващи по силата на закона, за които длъжникът е длъжен и е
подал надлежно декларации.
По отношение на релевираните от ответниците възражения за изтекла давност, съдът
намира следното:
Искът по чл. 135 ЗЗД, както и искът по чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК е конститутивен и се
6
погасява с 5-годишна давност, считано от извършването на увреждащото разпореждане
/сключването на сделката/, така и Определение № 150 от 12.03.2013 г. на ВКС по т. д. №
551/2012 г., II т. о. и Решение № 311 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 308/2009 г., IV г. о.
В настоящия случай законоустановения петгодишен срок не е изтекъл, доколкото исковата
молба е подадена на 14.03.2022г., а атакуваната сделка е извършена на 16.03.2017г.
На следващо място по релевираното своевременно възражение за изтекла погасителна
давност следва да бъде посочено, че от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.216,
ал. 1 ДОПК, според която недействителни по отношение на държавата, съотв. общините са
сключените от страна на длъжника след датата на установяване на публичното задължение,
съотв. на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, изчерпателно изброени правни
сделки и действия, става ясно, че законодателят е имал предвид като предпоставка за
основателността на специалния отменителен иск, уреден в полза на държавата и общините, с
цел обезпечаване събирането на публични задължения, именно наличието на конкретни
такива задължения, а не на публични задължения изобщо. Съдът е длъжен да разгледа и да
се произнесе по наведеното надлежно в процеса възражение за погасяване по давност на
конкретните задължения в тежест на ответника Д., установени към момента на извършване
на атакуваната сделка, доколкото в чл. 168, т. 3 ДОПК един от способите за погасяване на
публично вземане е именно погасяването му по давност. В този смисъл е и практиката на
ВКС, намерила отражение в Решение № 59 от 27.05.2022г., постановено по гр. дело №
1465/2021г., III г.о., Решение № 60122 от 29.10.2021г., постановено по т. дело № 1256/2020г.
на ВКС, II т.о.
Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Съгласно ал. 2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в
производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на
което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е
спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава
шестнадесета, раздел IIа.
В конкретния случай декларираните от ответника Д. задължения, касаят данъчни
периоди от 2011г.-2013г., т.е. за най-ранните задължения е започнала да тече давност на
01.01.2012г. Съгласно горепосочената съдебна практика съдът дължи преценка за изтеклите
по давност вземания към момента на приключване на устните състезания по арг. от чл. 235,
ал. 3 ГПК, в настоящия случай към 13.12.2022г. Прилагайки разпоредбата на чл. 171, ал. 2
ДОПК следва изводът, че всички публични задължения на ответника Д., които е следвало да
се заплатят през 2011г. са погасени с изтичането на 10-годишния давностен срок, изтекъл
към 01.01.2022г.
7
Останалите задължения не са обхванати от абсолютния давностен срок и за тях
следва да бъде извършена преценка дали не е изтекъл предвидения 5-годишен срок в чл.
171, ал. 1 ДОПК. По отношение на този въпрос по делото са събрани следните
доказателства:
В исковата молба ищецът се позовава на данъчни декларации по ЗДДС за периода от
м.12.2011г. до м.08.2013г., както следва - СД по ЗДДС № 22141342418/12.01.2012г., СД по
ЗДДС № 22141350623/12.02.2012г., СД по ЗДДС № 22141361972/13.03.2012г., СД по ЗДДС
№ **********/10.04.2012г., СД по ЗДДС № 22141378425/12.05.2012г., СД по ЗДДС №
22141392991/10.07.2012г., СД по ЗДДС № 22141404263/11.08.2012г., СД по ЗДДС №
22141415159/13.09.2012г., СД по ЗДДС № 22141419291/08.10.2012г., СД по ЗДДС №
22141430183/12.11.2012г., СД по ЗДДС № 22141441554/13.12.2012г., СД по ЗДДС №
22141451153/12.01.2013г., СД по ЗДДС № 22141457353/10.02.2013г., СД по ЗДДС №
22141466947/10.03.2012г., СД по ЗДДС № 22141479374/12.04.2013г., СД по ЗДДС №
22141489257/13.05.2013г., СД по ЗДДС № 22141499122/13.06.2013г., СД по ЗДДС №
22141511043/13.07.2013г., СД по ЗДДС № 22141520445/13.08.2013г., СД по ЗДДС №
22141528795/13.09.2013г.; с данъчни декларации – образец 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване,
ДОО и УПФ, както следва – декларация образец 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и
УПФ № и ДД № 220021201855271/22.03.2012г. и декларация-образец № 6 за ДДФЛ, здравно
осигуряване, ДОО и УПФ № и ДД № 220021302259342/15.04.2013г.; с годишна данъчна
декларация по чл.50 ЗДДФЛ - ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ № 2214И0033380/27.02.2012г. и
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ № 2214И00065250/23.04.2013г.
Видно от Постановление за налагане на обезпечителни мерки по изп. дело №
22150025874/2015г. на 06.12.2016г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в запори, вкл. и съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за доверително управление по банкови сметки с титуляр В. Д. за
сумата от 209598,19 лева /лихва в размер на 81 251,02 лева, главница в размер на 128 347,17
лева, представляващи установени публични задължения/. С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 06.12.2016г. е наложен запор върху вземане от трето задължено
лице-работодател „Еднофамилни къщи Д.“ ЕООД. Постановени са разпореждания за
присъединяване на задължения по цитираното изпълнително дело от 26.11.2021г., от
27.04.2020г., от 19.07.2018г., от 04.11.2016г. На 18.06.2015г. е изпратено съобщение за
доброволно изпълнение по чл. 221 ДОПК. Видно от разпореждане за присъединяване с изх.
№ С160022-105-0184352 от 04.11.2016г. /л. 173-176 от делото/, със същото е допуснато
присъединяване на публичния взискател за следните вземания, установени с подадена
декларация: с вх. № 22141338370 от 14.12.2011г. за период 01.11.2011г.-30.11.2011г.; с вх. №
2214И0033380 от 27.02.2012г. за данъчен период 01.01.2011г.- 31.12.2011г.; с вх. №
2214И0065250 от 23.04.2013г. за данъчен период 01.01.2012г.-31.12.2012г.; с вх. №
22141342418 от 12.01.2012г. за данъчен период 01.12.2011- 31.12.2011г.; с вх. №
22141302529 от 10.08.2011г. за данъчен период 01.07.2011г.- 31.07.2011г.; с вх. №
22141457353 от 10.02.2013г. за данъчен период 01.01.2013г.-31.01.2013г.; с вх. №
8
22141511043 от 13.07.2013г. за данъчен период 01.06.2013г.- 30.06.2013г.; с вх. №
22141466947 от 10.03.2013г. за данъчен период 01.02.2013г.- 28.02.2013г.; с вх. №
220021201855271, протокол № 223581201869233 от 30.03.2012г. за данъчен период
01.01.2011г.- 31.12.2011г.; с вх. № 220021201855271, протокол № 223581201869233 от
30.03.2012г. за данъчен период 01.01.2011г.- 31.12.2011г.; с вх. № 220021201855271,
протокол № 223581201869233 от 30.03.2012г. за данъчен период 01.01.2011г.- 31.12.2011г.; с
вх. № 22141404263 от 11.08.2012г. за данъчен период 01.07.2012г.- 31.07.2012г.; с вх. №
22141152996 от 15.02.2010г. за данъчен период 16.02.2010г.- 13.06.2010г.; с вх. №
22002083189226, протокол №22358082442050 от 30.04.2009г. за данъчен период
01.01.2008г.-31.12.2008г.; с вх. № 2200208318926, протокол №22358082442050 от
30.04.2009г. за данъчен период 01.01.2008г.- 31.12.2008г.; с вх. № 220021001117720,
протокол № 223581001641121 от 16.03.2011г. за данъчен период 01.01.2010г. -31.12.2010г.;
с вх. № 220021001117720, протокол № 223581001641121 от 16.03.2011г. за данъчен период
01.01.2010г.- 31.12.2010г.; с вх. № 22002100117720, протокол № 22358100141121 от
16.03.2011г. за данъчен период 01.01.2010г.- 31.12.2010г.; с вх. № 22141292693 от
10.07.2011г. за данъчен период 01.06.2011г.- 30.06.2011г.; с вх. № 22141520445 от
13.08.2013г. за данъчен период от 01.07.2013г.-31.07.2013г.; с вх. № 22141313532 от
13.09.2011г. за данъчен период от 01.08.2011г. до 31.08.2011г.; с вх. № 22141378425 от
12.05.2012г. за данъчен период от 01.04.2012г. до 30.04.2012г.; с вх. № 220020917152603,
протокол № 223580913639277 от 29.04.2010г. за данъчен период от 01.01.2009г. до
31.12.2009г.; с вх. № 220020917152603, протокол № 223580913639277 от 29.04.2010г. за
данъчен период от 01.01.2009г. до 31.12.2009г.; с вх. № 220020917152603, протокол №
223580913639277 от 29.04.2010г. за данъчен период от 01.01.2009г. до 31.12.2009г.; с вх. №
22141350623 от 12.02.2012г. за данъчен период от 01.01.2012г. до 31.01.2012г.; с вх. №
22141361972 от 13.03.2012г. за данъчен период от 01.02.2012г. до 29.02.2012г.; с вх. №
22141325316 от 09.11.2011г. за данъчен период от 01.10.2011г. до 31.10.2011г.; с вх. №
22141367129 от 10.04.2012г. за данъчен период от 01.03.2012г. до 31.03.2012г.; с вх. №
22141479374 от 12.04.2013г. за данъчен период от 01.03.2013г. до 31.03.2013г.; с вх. №
22141499122 от 13.06.2013г. за данъчен период от 01.05.2013г. до 31.05.2013г.; с вх. №
220021302259342, протокол № 223581302318864 от 18.04.2013г. за данъчен период
01.01.2012г. до 31.12.2012г.; с вх. № 220021302259342, протокол № 223581302318864 от
18.04.2013г. за данъчен период от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.; с вх. № 220021302259342,
протокол № 223581302318864 от 18.04.2013г. за данъчен период от 01.01.2012г. до
31.12.2012г.
От гореописаното следва, че е основателно възражението на ответника Д., че за
задължения по следните декларации: СД по ЗДДС № 22141392991 от 10.07.2012г.; СД по
ЗДДС № 22141415159 от 13.09.2012г.; СД по ЗДДС № 22141419291 от 08.10.2012г.; СД по
ЗДДС № 22141430183 от 12.11.2012г.; СД по ЗДДС № 22141441554 от 13.12.2012г.; СД по
ЗДДС № 22141451153 от 12.01.2013г.; СД по ЗДДС № 22141489257 от 13.05.2013г. и СД по
ЗДДС № 22141528795 от 13.09.2013г. не са представени доказателства по делото да са били
присъединени към изп. дело № 22150025874/2015г., нито да са били извършвани
9
изпълнителни действия за прекъсване или спиране на давността по отношение на тях,
поради което на основание чл. 171, ал. 1 ДОПК същите са погасени по давност с изтичането
на предвидения петгодишен срок. В случая най-късно на 01.01.2019г.
По отношение на задълженията по декларации с вх. № 2214И0033380 от 27.02.2012г.
за данъчен период 01.01.2011г.- 31.12.2011г.; с вх. № 2214И0065250 от 23.04.2013г. за
данъчен период 01.01.2012г.-31.12.2012г.; с вх. № 22141342418 от 12.01.2012г. за данъчен
период 01.12.2011- 31.12.2011г.; с вх. № 22141457353 от 10.02.2013г. за данъчен период
01.01.2013г.-31.01.2013г.; с вх. № 22141511043 от 13.07.2013г. за данъчен период
01.06.2013г.- 30.06.2013г.; с вх. № 22141466947 от 10.03.2013г. за данъчен период
01.02.2013г.- 28.02.2013г.; с вх. № 220021201855271, с вх. № 22141404263 от 11.08.2012г. за
данъчен период 01.07.2012г.- 31.07.2012г.; с вх. № 22141520445 от 13.08.2013г. за данъчен
период от 01.07.2013г.-31.07.2013г.; с вх. № 22141378425 от 12.05.2012г. за данъчен период
от 01.04.2012г. до 30.04.2012г.; с вх. № 22141350623 от 12.02.2012г. за данъчен период от
01.01.2012г. до 31.01.2012г.; с вх. № 22141361972 от 13.03.2012г. за данъчен период от
01.02.2012г. до 29.02.2012г.; с вх. № 22141367129 от 10.04.2012г. за данъчен период от
01.03.2012г. до 31.03.2012г.; с вх. № 22141479374 от 12.04.2013г. за данъчен период от
01.03.2013г. до 31.03.2013г.; с вх. № 22141499122 от 13.06.2013г. за данъчен период от
01.05.2013г. до 31.05.2013г., публичните задължения по тях са присъединени по цитираното
изпълнително дело, а погасителната давност за тях е спряна с налагането на обезпечителни
мерки с постановленията от 06.12.2016г. на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК. С оглед на
гореизложеното ответникът продължава да има непогасени и дължими публични
задължения, изискуеми към датата на процесната сделка, доколкото за тях не е изтекла нито
общата петгодишна погасителната давност, нито абсолютната десетгодишна давност.
С оглед на установените по делото задължения на ответника към датата на сключване
на атакуваната сделка съдът намира, че НАП е носител на публични вземания и е
материално-правно легитимиран да иска обявяване на относителна недействителност на
сключената между ответниците сделка.
Относно последната предпоставка на предявения главен иск, а именно да е извършена
възмездна сделка, при която даденото значително да надхвърля полученото, съдът намира
следното:
От посочения нотариален акт се установява, че продажната цена е в размер от 1500
лева, която сума продавачът е заявил, че е съгласен да бъде заплатена чрез превеждане по
бюджетни сметки на НАП за погасяване на негови задължения. В нотариалния акт е
посочена данъчна оценка на продаваемата идеална част съгласно удостоверение №
********** от 06.03.2017г., издадено от Столична община, дирекция „Общински приходи“
в размер от 14 900,40 лева. Така от самия нотариален акт се установява, че уговорената
между страните продажна цена е близо 10 пъти по-малка от данъчната оценка на имота.
Равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на
сделката. Критерият „равностойност" не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен
идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката (в случай на
10
замяна). Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки
(имущество) през релевантния период. Наличието на неравностойност т.е. несъответствие на
платената цена с действителната стойност на придобитото имущество или на цените на
разменените престации (в случай на замяна) не съставлява самостоятелно основание за
прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието
следва да бъде значително. Не може да бъде въведен единен критерии относно това, кое е
„значително" - нито като абсолютна стойност, нито като процент или обикновена дроб. Дали
неравностойността на престациите е значителна и оттук - дали тя обуславя
недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай. В този смисъл е и
Решение № 107 от 14.11.2011г., постановено по т. дело № 742/2010г. на ВКС, Определение
№ 739 от 04.10.2016г., постановено по т. дело № 3290/2015г. на ВКС, II т.о. В конкретния
случай съдът намира, че е налице явно несъответствие между разменените престации, като
продажбата е извършена на 10 пъти по-ниска цена от данъчната оценка на имота, поради
което даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото, с което се
препятства удовлетворяването на държавата от имуществото на длъжника. Макар
прехвърлянето на имот на стойност по-ниска от данъчната му оценка да не е
незаконосъобразно, обстоятелството, че е налице разлика в 10 пъти между продажната цена
и данъчната оценка, е достатъчно за установяване на значително несъответствие на
престациите по договора като предпоставка за установяване на увреждането на
кредиторовите интереси. Релевираните от ответника-продавач твърдения, че получената
продажна цена от сделката била изплатена в погашение на публични задължения, както и че
е декларирал наличието на публични задължения в нотариалния акт, са правно ирелевантни,
тъй като не са относими към увреждащия характер на сделката. Неотносим е и доводът, че
договорът не бил сключен между свързани лица, тъй като критерият по чл. 216, ал. 1, т.
2 ДОПК е стойността на престациите по сделката.
С оглед на горното съдът намира за установени предпоставките на първия предявен
отменителен иск с правно основание чл.216, ал. 1, т. 2 ДОПК. Предвид уважаването на
главния иск, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
предявения евентуален иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 100 лева на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата
държавна такса в размер на 154,89 лева, на основание чл.78, ал.6 вр.чл.69, т. 4 и т. 2 и чл.71,
ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
ОБЯВЯВА за относително недействителен на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК по
отношение на Държавата чрез Националната агенция за приходите, представлявана от
главен публичен изпълнител при ТД на НАП –София, сключения на 16.03.2017г. между В.
А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Антон П. Чехов“ № 28, ет. 3, ап. 6, в
качеството му на продавач, и Й. Б. Й., ЕГН **********, и Р. Б. Я., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. София, кв. Симеоново, ул. „Здравец“ № 23, в качеството им на
купувачи, договор за покупко-продажба на 1/4 идеална част от недвижим имот - Магазин,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1608.7070.1.73,
находящ се в гр.София, Столична община, район Студентски, ж.к. Малинова долина, блок
29, вх. В, етаж 1, обект магазин № 6, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.1608.7070, с предназначение: за търговска дейност, на едно ниво, с
площ от 56.01 кв.м., състоящ се от две търговски зали и две сервизни помещения, при
съседи по нотариален акт: от изток - гараж 5 и гараж № 8, от запад - двор, от север -
стълбищна площадка и от юг - двор, гараж № 7 и гараж № 8, а съгласно кадастрална схема,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СОС с КИД №
68134.1608.7070.1.81, под обекта - няма, и над обекта - СОС с КИД № 68134.1608.7070.1.33,
заедно с прилежащите му 0.719 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ съгласно
нотариален акт урегулиран поземлен имот I за ЖС от квартал 25 по плана на гр.София,
местността „Малинова долина“, стар идентификатор на обекта: 68134.1608.1543.1.73, който
договор е обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37 от
16.03.2017г., том I, рег.№ 1348, дело № 29/2017г. на нотариус Ина Илиева- Живкова, с район
на действие СГС, рег. № 701 в регистъра на НК.
ОСЪЖДА В. А. Д., Й. Б. Й. и Р. Б. Я., да заплатят на Националната агенция за
приходите на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. А. Д., Й. Б. Й. и Р. Б. Я., да заплатят в полза и по сметка на Софийския
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 154,89 лева, представляваща
дължимата държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12