Р Е Ш Е Н И Е
№ 1035 03.08.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на тринадесети юли
две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 398 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Делото е образувано по жалба от Д.Т.Г.,
с адрес: ***, против Заповед №
ЧР-0195/03.02.2020г. на директора на РИОСВ – Бургас, с която на основание
чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено
служебното правоотношение Д.Т.Г., ЕГН **********, на длъжност „ДИРЕКТОР НА
ДИРЕКЦИЯ „ПРЕВАНТИВНА ДЕЙНОСТ“ в РИОСВ – Бургас, с ранг V младши, считано от
03.02.2020г., съгласно утвърденото от министъра на околната среда и водите
длъжностно разписание, в сила от 01.02.2020г.
Иска се отмяната на заповедта
като неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалните
разпоредби и при съществени нарушения на административно производствените
правила. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката
Д.Т.Г. се явява лично и с процесуален представител адвокат С.С., които поддържат
изцяло депозираната жалба, съобразно изложените в нея основания и аргументи.
Поддържат искането за присъждане на разноски като представят списък на същите.
Процесуалният представител адв. С. представя по делото писмена защита с
допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед.
Ответникът Директор на РИОСВ –
Бургас се представлява от юрисконсулт Анна К. и юрисконсулт П., които оспорват
жалбата като неоснователна и правят възражение за прекомерност на претендирания
от жалбоподателя адвокатски хонорар. Юрисконсулт К. представя в съдено
заседание писмени бележки, като излага допълнителни доводи за
законосъобразността на издадената заповед и моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени
събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
С Решение № 7/02.01.2020г. на
Върховния административен съд, постановено по адм.дело № 14976/2018г. по описа
на съда, е отменена Заповед № ЧР-0185/05.07.2018г. на директора на РИОСВ –
Бургас, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение на Д.Т.Г., на длъжност директор на дирекция „Превантивна
дейност”, с ранг I младши, считано от 05.07.2018г.
На основание посоченото решение и
чл.122, ал.1 от ЗДСл Г. поискала да бъде възстановена на предишната й длъжност
с писмо вх.№ АФПД-7/06.01.2020г. /л.132 от делото/.
Във връзка с подадено заявление
директорът на РИОСВ – Бургас издал заповед № ЧР-0173/27.01.2020г., с която
възстановил Д.Т.Г. на заеманата преди прекратяване на служебното й
правоотношение длъжност директор на дирекция „Превантивна дейност” в РИОСВ –
Бургас, считано от 06.01.2020г. /л„125 от делото/. Г. била запозната със
заповедта на 29.01.2020г.
Със Заповед №
ЧР-0195/03.02.2020г. /л.106 от делото/ Директорът на РИОСВ – Бургас, на
основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл,
прекратил служебното правоотношение Д.Т.Г., ЕГН **********, на длъжност
„ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПРЕВАНТИВНА ДЕЙНОСТ“ в РИОСВ – Бургас, с ранг V младши,
считано от 03.02.2020г.
Заповедта била връчена на Г.
лично на 03.02.2020г., заедно с предизвестие № ЧР-0019/03.02.2020г. /л.109 от
делото/.
Недоволна от издадената заповед
жалбоподателката я оспорила пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№ 1545/12.02.2020г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните
съображения:
Съгласно чл.168 от АПК във връзка
с чл.142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия и обявява нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № ЧР-0195/03.02.2020г. на директора на РИОСВ –
Бургас, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител
/ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение Д.Т.Г., ЕГН **********, на
длъжност „ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПРЕВАНТИВНА ДЕЙНОСТ“ в РИОСВ – Бургас, с ранг V
младши, считано от 03.02.2020г., съгласно утвърденото от министъра на околната
среда и водите длъжностно разписание, в сила от 01.02.2020г.
Като мотив за издаването й е
посочено, че с утвърденото от министъра на околната среда и водите длъжностно
разписание, в сила от 01.02.2020г., е направена нова организация на
специализираната администрация в РИОСВ – Бургас, с която е създадена една
дирекция „Контрол и превантивна дейност” и са съкратени длъжностите директор
дирекция „Превантивна дейност” и директор дирекция „Контрол на околната среда”,
една от които е заеманата от жалбоподателката длъжност.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – директорът на РИОСВ – Бургас на основание чл.106, ал.1, т.2
от Закона за държавния служител.
Същевременно настоящата съдебна инстанция намира,
че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, материалния закон и в несъответствие с целта на
закона, при наличие на отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Към датата на подаване на заявлението от Г. с вх.№ АФПД-7/06.01.2020г. за възстановяване на предишната
и длъжност
директор дирекция „Превантивна дейност”, такава не е съществувала в щатното
разписание на РИОСВ – Бургас. В тази връзка и за изпълнение на решение №
7/02.01.2020г. по адм.дело № 14976/2018г. на ВАС, РИОСВ – Бургас поискало
промяна на длъжностното разписание и разкриване на нова щатна длъжност директор
дирекция „Превантивна дейност” с писмо № АФПД-274/3/20.01.2020г. /л.95 от
делото/.
Съгласно чл.5, ал.2 от Правилника
за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и
водите /Правилника/, длъжностното разписание на РИОСВ се утвърждава от
директора на РИОСВ след одобряване от министъра на околната среда и водите и
след съгласуване от компетентните звена в МОСВ. От анализа на посочената
разпоредба следва, че промяната на длъжностното разписание влиза в сила след
осъществяване на сложен фактически състав, последният елемент от който е актът
на директора на РИОСВ, с който то се утвърждава. Такова е и становището на
процесуалния представител на ответника, изразено в съдебно заседание проведено
на 13.07.2020г. Същият заяви, че длъжностните разписания на РИОСВ се одобряват
по специален ред и се прилагат едва след влизането им в сила.
В конкретния случай видно от
представеното с административната преписка длъжностно разписание, с което се
разкрива нова щатна длъжност директор дирекция „Превантивна дейност” с вх. № АФПД-274/6/28.01.2020г. /л.31-35 от
делото/, поискано с писмо № АФПД-274/3/20.01.2020г., същото е влязло в сила на
28.01.2020г. Това се установява от поставения на него печат, когато е постъпило
в РИОСВ – Бургас и на която дата най-рано е било възможно същото да бъде
утвърдено от директора на РИОСВ – Бургас – последният елемент от фактическия
състав посочен в чл.5, ал.5 от Правилника, за влизането му в сила.
Следователно към датата
на издаване на заповед № ЧР-0173/27.01.2020г., с която директорът на РИОСВ –
Бургас е възстановил Д.Т.Г., на заеманата преди прекратяване на служебното й
правоотношение длъжност директор на дирекция „Превантивна дейност” в РИОСВ –
Бургас, считано от 06.01.2020г., такава длъжност не е съществувала в
длъжностното разписание на РИОСВ – Бургас. Обстоятелството, че в заповедта е посочено, че длъжността е разкрита с
длъжностно разписание на РИОСВ – Бургас в сила от 02.01.2020г., утвърдено от
Министъра на околната среда, Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, във вр. с чл.229, ал.1, т.1 и сл. от АПК.
Образувано
е по частна касационната жалба от „Г и Д 2015“ ООД, гр.Бургас, против
Определение № 52 от
15.01.2020г. по НАХД № 5637/2019г. на Районен съд гр.Бургас, с което е
прекратено съдебното производство по делото.
В частната жалба се твърди, че определението
е неправилно и се иска от съда да го отмени, като върне делото на районния съд
за продължаване на съдопроизводството по жалбата.не променя този факт. Още повече,
че съгласно чл.5, ал.2 от Правилника, длъжностните разписания на РИОСВ се
утвърждават от директорите на РИОСВ, а не от министъра на околната среда и
водите, който ги одобрява предварително. Освен това в цитираната заповед не е
посочен входящия номер на длъжностното разписание, с което се разкрива длъжността
директор на дирекция „Превантивна дейност” в РИОСВ – Бургас - с вх. № АФПД-274/6/28.01.2020г., именно
защото към датата на издаването й
27.01.2020г. такова не е съществувало в правния мир.
В този смисъл съдът приема, че
посочената заповед е нищожна поради липса на предмет и не е могла да породи
целените от нея правни последици, а именно възстановяването на Г. на предишната
й длъжност, в изпълнение на решение № 7/02.01.2020г. по адм.дело № 14976/2018г.
на ВАС, тъй като такава длъжност не е съществувала към датата на издаване на
заповедта.
От изложеното следва, че
оспорената Заповед № ЧР-0195/03.02.2020г. на директора на РИОСВ – Бургас също е
нищожна поради липса на предмет, тъй като няма как да бъде прекратено
служебното правоотношение на Г. по отношение на длъжност, която тя не е заемала
към датата на издаване на заповедта.
Предвид изложеното съдът
намира, че оспореният административен е незаконосъобразен до степен на
нищожност, поради наличието на особено тежък порок при издаването му, а именно
липса на предмет, поради което същият не е могъл да породи целените от издателя
му правни последици и жалбата против него е основателна и следва да бъде
уважена.
При този изход на делото и
съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателно
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за
изплатено възнаграждение на адвокат, като същото следва да бъде редуцирано, предвид направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност и определено в размер на 500.00
лева, съобразно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № ЧР-0195/03.02.2020г.
на директора на РИОСВ – Бургас, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от
Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение Д.Т.Г.,
ЕГН **********, на длъжност „ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПРЕВАНТИВНА ДЕЙНОСТ“ в РИОСВ
– Бургас, с ранг V младши, считано от 03.02.2020г., съгласно утвърденото от
министъра на околната среда и водите длъжностно разписание, в сила от
01.02.2020г.
ОСЪЖДА РИОСВ – Бургас да заплати на Д.Т.Г., ЕГН **********
направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 500.00
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: