Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Кюстендил,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в
открито заседание
на двадесет и първи април
през двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА МУХТИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
при секретаря В.С.
като разгледа докладваното от съдия В.Б. ***
по описа за 2009 г. на КОС и, за да се произнесе
взе предвид:
Адв.
С. С., АК гр. К. в качеството й на процесуален представител по пълномощие на В.Г.Ж.,
Ф.Г.Й. и А.Г.Ж. е обжалвала с въззивна жалба решението на К.районен съд от
Адв. Н. И., АК гр. К. и адв. В. П., АК гр. К.в
качеството им на процесуални представители на Р.Б.Ж. *** са обжалвали с въззивни жалби решението на К. районен съд от
Адв.
В.П. като процесуален представител по пълномощие на Р.Б.Ж. е подала писмен
отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба подадена от правоприемниците на
починалия в хода на първоинстанционното производство ищец.
В.Г.Ж.,
Ф.Г.Й. и А.Г.Ж. не са подавали писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК по подадените от ответната страна въззивни жалби.
КОС след като прецени становището
на страните, събраните по делото доказателства / нови доказателства във
въззивното производство не са събирани / и след преценка на обжалвания съдебен
акт съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК приема решението на КРС за
правилно и го потвърджава. Съображенията за това са следните:
Първоинстанционното производство е образувано по
подадена на
В първоинстанционното производство са събрани
писмени и гласни доказателства и въз основа на тях първоинстанционният съд
правилно е установил релевантните по
делото факти и обстоятелства касаещи състоянието на брачната връзка между
съпрузите и тяхното брачно поведение.
Г. Ж. и Р.Ж. са сключили граждански брак на 20.07.1969 г., който е втори за ищеца
и трети за ответницата. От брака си нямат родени деца. Всеки от съпрузите има
деца от предходните бракове. Бракът им е прекратен на
Не се спори, че първоначално отношенията между
съпрузите били нормални, без явни противоречия и с взаимно уважение в
семейството. Същите обитавали жилище находящо се в гр. К., ул.”***.
В и.м. ищецът е изложил обстоятелства за влошени
отношения със съпругата му на един доста по-късен етап от съвместния им живот
поради възникнали спорове и скандали по
дребни поводи. Това довело постепенно до отчуждение между тях и всеки заживял
свой собствен живот при липса на каквато и да било взаимност. Според
твърдението на ищеца от 2001 г. не живят заедно и никой не проявявал интерес
към другия. Никой от двамата не е правил
опити за възстановяване на отношенията им като съпрузи. Други обстоятелства в
и.м. не са изложени и предвид това заявената от ищеца претенцията е била бракът
като дълбоко и непоправимо разстроен да бъде прекратен по вина на двамата
съпрузи. Липсват конкретно изложени обстоятелства за проявено изключително и
само от ответницата виновно противобрачно поведение /включително не са сочени и
обстоялства във връзка с неполагане на грижи към него/, респективно липсва
искане за прекратяване на брака само по нейна вина.
Ответницата е изразила становище, че бракът е
разстроен по изключителна вина на съпруга, но разстройството на брака не е дълбоко
и непоправимо.Твърденията й са, че от около 4-5 години единствено през
есенно-зимния период от годината, когато е студено живеела при св. Г. в с. Д. д.,
а през останалото време обитавала помещение в семейното жилище в гр. К.. Всеки
от съпрузите обитавал отделни помещения. Твърди, че отношенията им са влошени в
резултат на противобрачно поведение на съпруга и споровете им започнали преди
около 4- 5 години / преди подаване на и.м./ във връзка с предложение на децата
на съпруга й / ищците по делото/ тяхната майка да живее в едно жилище с баща им
Г. и ответницата предвид напредналата им възраст и грижите, от които
родителите им се нуждаели, а за майка им и поради влошено здравословно
състояние. Твърди, че напрежение в отношенията им имало предимно след срещи на
Г. с ищците- негови деца от първия му брак. Сочи обстоятелства за липса на
уважение, дезинтересираност на съпруга й към влошеното й здравословно
състояние, и упражнен тормоз над нея. Причината за напускане на семейното
жилище през горепосочените периоди била липса на отопление в
- 2 -
помещението от семейното жилище, което обитавала и забрана на съпруга й да
се отоплява с печка.
По искане на ищците в първоинстанционното
производство са разпитани свидетелите д-р Н. С., Б.С. и Ж. М., а по искане на ответницата свидетелите Е. С., Х. Я., Р. К. и О. Г..
Преценени
поотделно и в съвкупност показанията
на свидетелите установяват, че отношенията
между съпрузите са изключително влошени от около 4- 5 години, като всеки от тях
имал установен свой собствен живот и не се интересувал от другия. Съпругът
обитавал жилището в гр. К., а през студените периоди- есента и зимата
ответницата живеела в с. Д. д. при своята братовчедка св. Г.. В останалото
време се връщала в жилището в гр. К. и
двамата със съпруга й живеели в него, но обитавали различни помещения.
В
този период от време и двамата са имали сериозно влошаване на здравословното им
състояние причинено от различни заболявания,
наложили и болнично лечение. Никой от тях обаче не проявил съпричастност
към проблемите на другия, а за полагане на грижи и всеотдайност не може и да
става въпрос. До влошаване на
отношенията се стигнало поради липсата на взаимност за решаване на възникнали
проблеми в семейството им – първоначално спорове по незначителни поводи,
впоследствие по-сериозни такива / свързани с предложение за съжителство на
страните по делото с майката на ищците и бивша съпруга на ищеца,
дезинтересираност от проблемите на съпруга й от страна на ответницата и др./
Никой от двамата не е съумял да прояви рабиране и да положи усилия за
преодоляване на това състояние. В показанията на всеки от свидетелите съдържащи
личните им впечатления са посочени едни или други обстоятелства сочещи на
настъпилото трайно отчуждение между съпрузите и отношението на последните към
така създалата се ситуация .
Към
момента, в който ищецът е бил в
изключително влошено здравословно
състояние / последната една година преди предявяване на иска/ отношенията между
съпрузите вече са били напълно прекъснати и ответницата не е полагала грижи за
него. Преди това обаче – 2006 и м. 03, 2007 г. ответницата е била с увредено
здравословно състояние, наложило болнично лечение и обгрижване в последствие.
Не се установи и съпругът и да е проявил внимание или грижи към нея.
С обжалваното решение КРС е уважил
искът с правно сонование чл. 102 от СК и е признал за установено по отношение
на ответницата, че бракът й с Г.Ж. е бил дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на двамата съпрузи. Решението е обжалвано от ищците и от ответницата.
По
въззивната жалба на ищците.
Въззивната
жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, а разгледана по същество се явява неоснователна.
С
оглед правилно установената от КРС фактическа обстановка, установена и от
настоящата инстанция следва да се
приеме, че предявеният иск разгледан по реда на чл. 327, ал. 1 от ГПК е
основателен и следва да бъде уважен, като се приеме за установено, че бракът
между ответницата и починалия в хода на делото ищец е бил дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на двамата съпрузи.
Предвид
изричната разпоредба на чл. 327, ал. 3 от ГПК при продължаване на делото съдът
дължи произнасяне единствено и само по посоченото от починалия съпруг като
основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия. Наследниците
не могат да предявяват факти и обстоятелства, които не са предявени от ищеца
като основание за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. С това обаче
очевидно въззивниците не са се съобразили, тъй като изложените от тях доводи
касаят противобрачно поведение на ответницата, за което не са изложени
обстоятелства в и. м. и акцентират предимно върху неполагане на грижи от нейна
страна за съпруга й, когато е бил в крайно влошено здравословно състояние. Не
са се съобразили и с това, че ищецът е предявил претенция за прекратяване на
брака по вина на двмата съпрузи, т.е самият той не отрича своето противобрачно
поведение. Следва да се отбележи, към сочения от тях период отношенията между
съпрузите вече са били влошени и то далеч преди това.
В
случая се касае за изменение на иска от брачен в установителен.
По делото безспорно са установени
обстоятелства характризиращи противобрачното поведение на съпрузите. И двамата
не са съумяли да запазят създадените между тях отношения в продължителния им по
време брак, доколкото през последните 4 -5 г. е липсвала каквато и да е
взаимност. Не е имало разбирателство по основни въпроси свързани със
семейството им – начин на уреждане на домакинството/ отопление и др./, общи
грижи за него, както и решаване на проблемите единствено и само от съпрузите,
без да бъдат повлиявани от други лица,
включително и децата им от предходни бракове. Изцяло е липсвало уважение между
тях един към друг. Ежедневието и съвместното им обитаване на жилището е било
изпълнено с недоверие, неуважение към личността на другия съпруг, неразбиране
за взаимността при разпределение грижите за семейството като цяло.По този начин
между съпрузите е възникнало отчуждение и негативизъм. Всичко това в по-голяма
или по-малка степен е предизвикано от противобрачното поведение и на двамата.
Пасивното поведение и бездействието на
всеки от съпрузите не обуславя извод за изключване на вината му, когато
секасае за брачна вина за настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Такова поведение също е
противобрачно, тъй като противоречи на основния принцип, на който се основават
отношенията на съпрузите – взаимност. Настъпилата фактическа раздяла отново
обуславя извод за вина и на двамата съпрузи. Липсата на активно търсене на
разрешение на възникналите семейни проблеми, както от страна на съпруга, така и
от страна на ответницата ясно сочи на
противобрачно поведение и за двамата. Безспорно и двамата са били в твърде
напреднала възраст с вече появили се и здравословни проблеми. Това обаче не е
основание за проява на горепосоченото поведение - изолиране от проблемите на
другия, липса на съпричастност и др.
Не са налице основания да се приеме, че само въззиваемата
има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
По въззивната жалба на
Р.Ж. .
Въззивната жалба е
допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
а разгледана по същество се явява неоснователна.
Следва
да се има предвид изложеното по-горе за
взаимната брачна вина и състоянието на брака като дълбоко и непоправимо
разстроен. Изложените от въззивницата доводи за това, че бракът не бил дълбоко
и непоправимо разстроен не могат да бъдат споделени.Очевидно е, че брачната
връзка е била опразнена от нужното съобразно разбирането на закона и морала
съдържание.Дори и в периодите на
съвместно обитаване на семейното жилище от съпрузите е липсвала каквато
и да е връзка между тях, а се е касае се до обикновено съжителство. Семейни
отношения между тях не са поддържани.
Не могат да бъдат споделени и другите
изложени доводи. Застъпено е становище
за разстройството на брака по обективни причини. Очевидна е противоположността
на тези две становища, доколкото първото е свързано с липса надълбоко и
непоправимо разстройство на брака, а второто с наличие на токава. Както вече бе
посочено, искът по чл. 102 СК не е за прекратяване на брака, а за установяване,
че прекратеният със смъртта на наследодателя на ищците брак е бил дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на
преживялата съпруга. Предвид това при разглеждане на този иск е недопсутимо
приложението на чл. 99, ал. 2, пр.2 от СК, тъй като когато се касае до
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по обективни причини,
съдът не се произнася по въпроса за вината, тъй като тези обективни причини не
могат да се вменят във вина на съпрузите.
- 3 -
С оглед на изложеното решението на КРС е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид неоснователността на
въззивните жалби на страните не се дължат разноски за въззивното производство.
Водим
от горното, КОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на К.районен съд от
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: