РЕШЕНИЕ
№ 652
22.12.2022 гр.
Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи състав в публично
съдебно заседание на двадесет и втори ноември
2021г. в състав:
Председател: Даниела Дилова
При секретаря В.Мушакова, като разгледа докладваното
от съдия Дилова адм.дело №770 по описа за 2021 год. на Административен съд -
Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Производството по делото е образувано по жалба подадена от Д.Л.Я. *** срещу Заповед
за ПАМ № 2214/26.08.2021г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Плевен, с която на
жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1
б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
затова че със съставен АУАН №043791/26.08.2021г. е установено, че на 26.08.2021г.
като водач на собствения си лек автомобил
Мерцедес А200 ЦДИ с рег.№ ****** е отказала да и бъде извършена проверка
с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и
отказала медицинско изследване за употреба на наркотични вещества.
Жалбоподателката
оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Твърди, че заповедта е постановена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила относно съдържанието и,
както и при несъответствие с целта на закона.Твърди, че незаконосъобразността
на заповедта в частта относно срока на наложената ПАМ води до материална
незаконосъобразност на цялата заповед. Твърди, че в заповедта липсват на мотиви
относно срокът на наложената ПАМ, че не са представени доказателства за наличие
на предходни противообществени прояви от страна на жалбоподателката, няма
засегнати действия и лица, поради което и по-кратък срок от максималния в
случая ще бъде в достатъчна степен ефективен за да изпълни целите на наложената
ПАМ.Счита, че това води до незаконосъобразност на оспорената заповед. Липсата
на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ съставлява нарушение на
изискването на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК и лишава съда от възможност да установи
дали актът в тази му част съответства на целта на закона- чл. 146 т.5 от АПК,
налице е порок обосноваващ незаконосъобразност на оспорената заповед. Излага
доводи, че фактическата обстановка неправилно е възпроизведена н заповедта за
ПАМ без съответните доказателства за изложените твърдения и това е довело до
издаване на необоснована, респ. незаконосъобразна заповед. Моли съда
постанови решение, с което да отмени изцяло ЗППАМ рег.№
2214/26.08.2021г. издадена от Р.У. на
длъжност младши автоконтрольор , 01 сектор в отдел ПП при СДВР упълномощен със
заповед № 513а-1618/2018г. на Директора на СДВР като незаконосъобразна.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът –Началника на Сектор ПП при СДВР редовно
призован не изпраща представител и не изразява становище. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 172 ал.5 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 26.08.2021г.
Жалбата е подадена в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване,
от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка е издадена от Р.Угренски – мл.автоконтрольор п 01 сектор ПП при СДВР по отношение на Д.Л.Я. с правно основание чл. 171 т.1 б. „б“
от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача Д.Я.
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Като фактическо основание е посочен съставения срещу Я. АУАН № 043791/26.08.2021г, с който е
установено, че на 26.08.2021г. като водач на МПС лек автомобил Мерцедес с рег.
№ ***** отказала да и бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. На водача е
издаден талон за медицинско изследване, който и е връчен и същата подписала, че
отказва да бъде тествана за наркотични вещества. По делото не са представени
доказателства, че Я. е дала кръв за изследване за употреба на наркотични
вещества.
С описаните деяния е осъществил нарушение на чл. 174
ал.3 пр.2 ЗДвП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил
предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, което съставлява
фактическо основание за издаване на ПАМ на осн. чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение, която административна принуда се изразява във
временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС и откаже проба с тест
за наркотични вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване.
Мярката се прилага под условие до решаване въпроса за
отговорността, но е ограничена със срок – за не повече от 18 месеца.
На 26.08.2021г. със съставянето на АУАН е иззето и
СУМПС на Я., което е описано и в обстоятелствената част на заповедта, с което
мярката фактически е изпълнена.
ПАМ по чл. 171 т.1 б. „б“ ЗДвП се прилага с мотивирана
заповед от службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени от тях лица.
Съгласно приложената по делото Заповед № 513з-1618/26.02.2018г.
на Директора на СДВР т.1.1. служителите на отдел „пътна полиция “ при СДВР –
полицейски органи по чл. 142 а1 т.1 от ЗМВР са оправомощени да издават заповеди
за ПАМ по чл. 171 т.1 от ЗДвП. Видно от оспорената заповед е, че издателят на
акта изпълнява длъжността младши автоконтрольор в сектор "Пътна
полиция" при СДВР, която длъжност, съгласно Класификатора на длъжностите в
МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и, ал. 3 ЗМВР, е предвидена за
заемане по служебно правоотношение, т.е. изпълняващият е държавен служител и по
силата на същия класификатор е и полицейски орган по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
При тези данни съдът приема, че към датата на издаване на обжалваната заповед,
административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява
актове от оспорения вид. Описаното нарушение в АУАН, послужило като фактическо
основание за издаване на заповедта, е извършено на територията на СДВР, следователно заповедта е издадена от
съответния териториално и материално компетентен орган в рамките на
предоставените правомощия.
Заповедта е мотивирана със съставения АУАН, чието
съдържание е посочено като фактическо основание за издаването й. Описаното
нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП с всички факти и обстоятелства, при които е
извършено съставлява фактическо основание за издаването на ПАМ с посоченото
правно основание – чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП. От съдържанието на заповедта
може да се направи извод, че принудителната административна мярка се налага на Д.Я. в качеството и на водач на автомобила за
извършеното административно нарушение по чл. 174 ал.3 ЗДвП и се изразява във
временно отнемане на СУМПС на водача до решаване въпроса за отговорността, но
за не повече от 18 месеца. Съдържанието на
заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане
на принудителната административна мярка, по отношение на кое лице се прилага,
вида и срока на действието й и в този смисъл е достатъчно добре мотивирана. Поради това заповедта е издадена в изискуемата
писмена форма като съдържанието й позволява да се разбере каква е точната воля
на административния орган и какви са мотивите за издаването й.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не е спорно, че
Я. е управлявала МПС, както и че след като е спряна за проверка отказал да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества, както и отказал медицинско
изследване. Субект на мярката по чл. 171 т.1. „б“ ЗДвП може да бъде единствено водача
на автомобила и това обстоятелство също не е спорно.
Видно от представения по делото АУАН при съставянето
му жалбоподателката не е направила възражения. По делото е представена докладна
записка от полицай Ангел Ангелов и ст. полицай Анатоли Ангелов, от която се
установява че са спрели Я. за проверка, като са забелязали че жарлбоподателката
е била видимо притеснена, изнервена и със зачервени очи. Поради това служителите на МВР са извикали
екип на КАт, който е дошъл и е поискал да изпробва жалбоподателката с тест за
нарккотични вещества, но тя е отказала да даде проба. Удостоверила е отказа си
да бъде тестван с подпис във връчения талон за медицинско изследвана. В случая
от значение за прилагане на ПАМ е, че жалбоподателката към момента на проверката е отказала да бъде
изпробвана за употреба на наркотици, както чрез тест, така и чрез кръвно
изследване. Законът санкционира такова поведение като го приравнява по правни
последици на случаите, при които е установена употреба на наркотични вещества.
Поради това по отношение на Я. в
качеството и на водач за извършеното от него нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП
законосъобразно е издадена процесната заповед за ПАМ с правно осн. чл. 171 т.1
б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Принудителната административна мярка се прилага за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения - при отказ на водач да бъде проверен с техническо
средство или да даде кръвна проба за медицинско изследване за употреба на наркотични
вещества. Мярката е приложена при наличието на материално-правните предпоставки
и е съобразена с целта на закона.
В случая жалбоподателката като водач на собствения си
автомобил категорично е отказала да бъде изпробван с техническо средство и не е
дал кръвна проба за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества.
До приключване на съдебното дирене по настоящото дело,
въпросът за отговорността на Я. във
връзка със съставения акт и констатираното с него нарушение не е решен според
данните от приложената справка за нарушител, поради което и действието на
мярката не е отпаднало.
Мярката е временна, с превантивен и преустановителен
характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, под прекратително условие
– до решаване въпроса за отговорността и е ограничена до определен срок – не повече от 18 месеца.
Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по
отношение на водача ефект, както и
фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на
нарушението и то временно – до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, което е било съобразено.
По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на
ПАМ се извършва чрез отнемането на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС, както е процедирано в случая
чрез отнемане на СУМПС на водача.
Налице са правните и фактически основания за прилагане
на ПАМ – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо
средство за употреба на наркотични вещества и да даде кръв за медицинско
изследване, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на
нарушението. Мярката е временна, под прекратително условие, ограничена с
определен максимален срок – 18 месеца, което е законосъобразно определено. А
налагането на съответното наказание с окончателен акт е прекратително условие
за действието на мярката и към момента няма данни да е настъпило.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в
необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за
издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с
материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.
По
изложените съображения съдът приема, че подадената жалба е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в
сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ подадената
от Д.Л.Я. ЕГН ********** *** срещу
Заповед за ПАМ № 2214/26.08.2021г. на МВР СДВР ОПП, с която на жалбоподателката е
приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ : /П/