РЕШЕНИЕ
№ 1122
гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно гражданско дело
№ 20255300501431 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: гр. *****, подадена чрез пълномощника юрисконсулт К. З., против
Решение № 819 от 25.02.2025 г., постановено по гр. д. № 12669/2024 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XVII гр.с., с което „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е осъден да заплати на Т. Т. А., ЕГН
**********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 346,26 лева,
представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по
недействителен договор за потребителски кредит № **********/29.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.07.2024 г., до
окончателното изплащане, както и разноските по делото, а в полза на пълномощника на
ищцата – адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението.
Поддържа се, че процесният договор за потребителски кредит не е недействителен, тъй като
застрахователната премия представлява разход по кредита, само когато сключването на
договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита, а в случая това
не е така, тъй като се касае за отделно договорно отношение по договор за застраховка,
сключено по избор на потребителя преди сключване на договора за кредит. Оспорва се
размерът на ГПР, приет от първоинстанционния съд, като се счита, че в същия не следва да
се включва размерът на застрахователната премия. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на
разноските по делото. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение, в случай, че е в размер над минималния.
Не се сочат доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
1
въззиваемата страна Т. Т. А., ЕГН ********** от гр. *****.
Пловдивският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото, намира за
установено следното:
Производството по гр. д. № 12669/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII
гр.с., е образувано по искова молба, подадена от Т. Т. А. против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Твърди се,
че между Т. А., в качеството й на кредитополучател и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството му
на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит № **********/29.04.2021 г.,
по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата в размер на 700 лв. при
годишен лихвен процент 41 % и ГПР в размер на 48,23 %. Сочи се, че съгласно сключения
договор се дължала и застрахователна премия, която била включена в погасителния план
като част от главницата, но не и като разход по кредита. Твърди се, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В договора не се съдържала информация за
начина на изчисляване на годишния лихвен процент и дължимата сума. Уговорената
застрахователна премия водела до допълнителен доход за ответника, тъй като не била
включена в ГПР, с което се нарушавало изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита договора за
нищожен, като с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК платената над главницата сума била
недължимо платена при начална липса на основание. С определение в открито съдебно
заседание, проведено на 28.01.2025 г., е допуснато изменение на предявения иск, като е
увеличен размерът му от сумата в размер на 50 лв. на сумата в размер на 346,26 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, с който се излагат подробни съображения за неоснователност на предявения иск и се
обосновава извод за действителност на процесния договор за кредит.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по същество - правилно.
Няма спор, че между страните е подписан договор за потребителски кредит №
**********/29.04.2021 г., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя
кредит в размер на 700 лв. при годишен лихвен процент 41 %, ГПР в размер на 48,23 %,
застрахователни премии в общ размер на 302,01 лв., от които 102,20 лв. за застраховка „Bank
пакет 3 кредит + сметка“ и 199,81 лв. за застраховка „Bank пакет 3 сметка“, като
задължението следвало да се погаси на 20 месечни вноски в размер на 69,97 лв. в срок до
05.01.2023 г. при обща стойност на плащанията в размер на 1399,40 лв. В чл. 19 от договора
е предвидено, че потребителят може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини
към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора, без това да е
задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит. Видно от
представения по делото сертификат № 1**********2021 за застрахователни програми
„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски
кредити, предоставяни от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, между ищцата Т. А., в качеството й на
застраховано лице, и застраховател „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и
„Кардиф общо застраховане, клон България“ е сключен договор за застраховка с обща
дължима сума в размер на 302,01 лв. По делото е прието заключение на съдебно счетоводна
експертиза, според което ако застрахователната премия е включена към главницата, размерът
на ГПР е 49,65%, ако застрахователната премия не е включена в главницата, ГПР възлиза на
144,88%. От експертното заключение се установява, че кредитът е предсрочно погасен на
05.06.2021 г., като общо платената по договора сума е в размер на 1046,26 лв., от които: 700
лв. – реално усвоена главница; 102,20 лв. за застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“;
199,81 лв. за застраховка „Bank пакет 3 сметка“; 34,23 лв. за възнаградителна лихва и 10,02
лв. за такса предсрочно погасяване.
2
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Законът изрично
посочва застрахователните премии като част от общия разход по кредита, като е без
значение дали сключването на застраховката е доброволно или не. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи. Следователно застрахователните премии като част от общия разход
по кредита е следвало да бъдат включени при определяне на ГПР, но това не е сторено.
Както е изяснено в заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза
застрахователните премии са включени като част от главницата и не са включени при
изчисляване на ГПР, което е нарушение на ЗПК и в разрез с изискването за добросъвестност
между страните, водещо до значително неравновесие между правата на търговеца и
потребителя по смисъла на чл. 143 ЗПК. В случая процесния договор само формално
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР некоректно е посочен в
размер на 48,23%, при действителен размер на ГПР от 144,88%, с което е надвишен
многократно допустимия максимален праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК. След като разходът за
застрахователна премия не е включен при изчисляване на годишния процент на разходите,
налице е противоречие на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което
обуславя извод за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК. С оглед
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. От събраните по делото
доказателства се установява, че ищцата Т. А. е заплатила на ответното дружество по договор
за потребителски кредит № **********/29.04.2021 г. сума в размер на 1046,26 лв., от която
реално усвоената главница е в размер на 700 лв. Разликата между платената сума и чистата
стойност на кредита в размер на 346,26 лв. е недължимо платена предвид
недействителността на процесния договор, поради което предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
се явява основателен.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на процесуалния
представител на въззиваемата страна - адвокат Г. М. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. в размер на 300 лв., което е съобразено с материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото, както и с обема и сложността на свършената от адвоката работа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 819 от 25.02.2025 г., постановено по гр. д. № 12669/2024
г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., с което „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е осъден да
заплати на Т. Т. А., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от
346,26 лева, представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по
недействителен договор за потребителски кредит № **********/29.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.07.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.
*****, да заплати на адвокат Г. Г. М., съдебен адрес: гр. *****, в качеството му на
пълномощник на Т. Т. А., сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско
3
възнаграждение за осъществено на страната безплатно представителство по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв. пред Окръжен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4