№ 283
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора А. К. Т.
като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100608307 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК
С присъда № 654 от 13.11.2024 г. първоинстанционният съд е признал
подсъдимия Б. Г. Т. за НЕВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение, а
именно за това, че на 17.10.2020г., около 22:45ч. в гр.София, в района на
кръстовището на бул. ,,Сливница“ и ул. ,,Чавдарица“, на спирка на масовия
градски транспорт, в непосредствена близост до заведение за бързо хранене
,,Аладин Фууд», на задната седалка на лек автомобил ,,Опел Астра“ с рег.№
******* чрез нанасяне на удар с коляно на левия си крак в областта на главата
и в частност лицето на Л.К.Г. – служител на Министерството на вътрешните
работи, назначена на длъжност ,,старши полицай” в група ,,Охрана на
обществения ред» на сектор ,,Охранителна полиция» към 03 Районно
управление при Столична дирекция на вътрешните работи, съгласно Заповед
№ 513з - 3271/16.05.2017г. и акт за встъпване в длъжност от 23.05.2017г. й
причинил лека телесна повреда, като травматичните увреждания причинили
на пострадалата ,,временно разстройство на здравето, неопасно за живота“,
като телесната повреда е била причинена на полицейски орган при
изпълнение на службата й да работи по опазване на обществения ред,
съгласно чл.14, ал.1, вр. с чл.6, ал.1, т.2 от ЗМВР, чл.35, ал.3, т.1 от
Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните
работи и т.II от специфична длъжностна характеристика на длъжността
1
,,полицай старши полицай“ в група ,,Охрана на обществения ред“ на сектор
,,Охранителна полиция“ към РУ – СДВР с рег.№ 513з – 17149/17.06.2015г.,
утвърдени от Директора на СДВР, поради което и на основание чл.304 от
НПК, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.131, ал.2,
т.3, вр. с чл.130, ал.1 от НК,
На 14.11.2024 г. срещу така постановената присъда е постъпил протест
от Софийска районна прокуратура. В него и допълнението към него от
28.11.2024 г. се иска отмяна на присъдата на районния съд и постановяване на
осъдителна такава с наказание в минимален размер. Счита, че са налице
противоречия в мотивите на първата инстанция. Не споделя и изводите на
първия съд относно субективната страна на деянието, тъй като счита, че
същото е извършено от подсъдимия умишлено, а не както е приел районният
съд – по непредпазливост.
В проведено на 25.10.2024 г. заседание въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства. В заседанието представителят на
държавното обвинение поддържа протеста, като допълва, че в мотивите на
районния съд се откриват противоречия. Намира, че подсъдимият
целенасочено е буйствал и ритал с крака в посока на двамата полицаи, като е
бил наясно, че така може да нанесе телесна повреда. Моли присъдата да бъде
отменена, като въззивният съд признае подсъдимия за виновен.
В съдебното заседание защитникът моли атакуваната присъда да бъде
потвърдена. Счита, че от показанията на двамата очевидци не се доказва
подсъдимият целенасочено да е нанесъл телесна повреда, като намира за
странен фактът, че пострадалата не си спомня нищо и сама казва, че
подсъдимият може неволно да я е ударил.
Подсъдимият поддържа заявеното от защитника си. В последната си
дума моли да бъде потвърдена присъдата на районния съд.
Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в иницииращите
настоящото производство документи, доводите и възраженията на
страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна
проверка на атакуваната присъда намери следното:
Въззивният съд, след собствен комплексен анализ и преценка на всички
събрани по делото доказателства, установява следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА, която правилнo е приета и от районния съд:
Подсъдимият, Б. Г. Т., е роден на ******* г. в гр. Средногорие, Община
Пирдоп, област Софийска, българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, работещ, живущ в гр. София, ж.к *******, неосъждан,
ЕГН **********.
Свидетелите Т.Т. и Л.Г. /пострадала/ били служители на Министерство
на вътрешните работи. Същите работили като „старши полицай“ в сектор ОП
2
при 09 РУ-СДВР. На 17.10.2020 г. около 22.45 ч. двамата, в изпълнение на
служебните си задължения по опазване на обществения ред, обхождали
маршрут на бул. „Сливница“ и ул. „Чавдарица“, като били облечени в
полицейски униформи и се движели в служебен автомобил ,,Опел Астра“ с
рег.№ С*******. Докато обхождали маршрута си в района на кръстовището на
ул. ,,Чавдарица“ и бул. ,,Сливница“ в град София, в непосредствена близост до
заведение за бързо хранене ,,Аладин Фуудс“, забелязали две лица от мъжки
пол да стоят до спирката за градски транспорт, това били подсъдимият и
неговият приятел св. А.Ж.. Полицаите се насочили към свидетелите, тъй като
забелязали, че подсъдимият пие от кенче с бира и залита. След като спрели
автомобила до тях, служителите се представили като органи на реда, като
поискали лични документи на лицата, за да установят тяхната самоличност.
Подсъдимият Т. се приближил до свидетелката Л.Г., като попитал защо му се
искат лични документи, наплюл я по лицето, след което започнал да крещи
обидни думи по техен адрес. Тъй като действията на подсъдимия нарушавали
обществения ред, двамата служители на СДВР пристъпили към неговото
задържане по реда на ЗМВР. Т. се съпротивлявал, но, след като му били
поставени белезници отзад на ръцете, бил въведен от свидетелите Г. и Т. да
седне на задната седалка, посредата, в патрулния автомобил ,,Опел Астра“ с
рег.№ С*******, паркиран в района на кръстовището на бул.,,Сливница“ и ул.
,,Чавдарица“, на спирката на масовия градски транспорт, в непосредствена
близост до заведение за бързо хранене ,,Аладин Фуудс“. Задържаното лице
продължавало да буйства докато било привеждано в автомобила, което
наложило свидетелката Г. да седне до него, зад шофьорското място, а
свидетелят Т. – отпред на шофьорското място в автомобила. Подсъдимият
продължавал да обижда и буйства и в патрулния автомобил след като
потеглили. В един момент задържаният, считайки, че св. Т. се обръща назад, за
да го удря, се опитал да се предпази като навел главата си надолу и продължил
да мърда с краката си. Така той неволно ударил с част на тялото си седящата
до него на задната седалка на автомобила свидетел Г. по лицето й, по-
конкретно в дясната вежда. На пострадалата й причерняло като от челото й
вдясно потекла кръв. С този удар била причинена контузия на главата и
лицето с разкъсно – контузна рана на челото вдясно с оток и кръвонасядане на
околните меки тъкани, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око,
причиняващи притваряне на очната цепка, придружени с клинична
симпотамита, характерна за мозъчно сътресение. Виждайки това, свидетелят
Т. се обадил за съдействие на дежурната част на 03 РУ – СДВР, като на място
пристигнали полицейските служители Борислав Р.М., Д.Б.В., Г.В. Т. и Т.В.Т..
На свидетелката Г. била оказана спешна медицинска помощ, а
подсъдимият Т. бил задържан по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Свидетелят
А.Ж. успял да възприеме част от извършваните спрямо подсъдимия действия
от страна на свидетелите – бил очевидец на събитията до влизане на
подсъдимия и полицаите в служебния автомобил, а след това наблюдавал
същия при неговото потегляне и спиране няколко метра след това, като
3
впоследствие отишъл в 03 РУ СДВР, откъдето задържаният бил освободен по-
късно. На 19.10.2020г. подсъдимият отишъл на медицински преглед и се
снабдил с медицинско удостоверение за причинени телесни увреждания.
Било образувано досъдебно производство с обвиняем Б. Т.. След
извършване на необходимите действия по разследването, прокуратурата
внесла обвинителен акт в Софийския районен съд.
Гореописаната фактическа обстановка бе изградена на база събраните в
хода на наказателното производство ДОКАЗАТЕЛСТВА И
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА, както и чрез назначените способи за
доказване, от които: разпит на постр. Г., както и прочетените й показания на л.
13 от ДП, разпит на св. Т., както и прочетените му показания на л. 15 от ДП,
разпит на св. Б.М., разпит на св. Г. Т., разпит на св. Д.В., разпит на св. А.Ж.,
разпит на св. Т.Т., обяснения на подсъдимия, очна ставка между подс. Т. и св.
Т., както и между св. Т. и св. Ж., съдебно-медицинска експертиза, както и
приетите писмени доказателствени средства по ДП № 227 ЗМК 1889/2020 г.
по описа на 03 РУ-СДВР.
За да приеме гореописаната фактическа обстановка, районният съд
правилно е обсъдил наличните по делото доказателства и доказателствени
средства, придобити и приобщени по реда и правилата на НПК. По делото
категорично се доказва фактът, че обвиняемият и св. Ж. са се намирали в
района на кръстовището на ул. ,,Чавдарица“ и бул. ,,Сливница“ в град София,
в непосредствена близост до заведение за бързо хранене ,,Аладин Фуудс“ на
17.10.2020 г., когато, в изпълнение на своите задължения, районът обхождали
служители на МВР – св. Г. и св. Т., които спрели до подсъдимия и св. Ж. и им
поискали лични документи. Тези обстоятелства се установяват от показанията
на всички свидетели по делото – полицейските служители, св. Ж., който е
придружавал подс. Т., а така и от обясненията на самия подсъдим. При тази
доказателствена обезпеченост, а и сходство в изложеното от свидетелите,
съдът намери горепосочените факти за доказани. За развилите се събития след
спирането на полицейския автомобил за проверка на двете лица на спирката,
се обособяват условно две групи показания – от една страна стоят
обясненията на подсъдимия и показанията на приятеля му св. Ж., а от друга
страна са разпитите на двамата полицейски служители – очевидци на
деянието, сред които е и пострадалата Г..
Разглеждайки първата условно обособена група, правилно районният
съд е дал вяра само на част от обясненията на подсъдимия, като е взел
предвид, че по своята природа същите имат двойствен характер – от една
страна са гласно доказателствено средство, но от друга съставляват и средство
за защита. Достоверност в обясненията му се намира що се касае до това, че с
неговия приятел Ж. са били на автобусната спирка, че е употребявал алкохол –
бира, която е държал, а до тях са спрели полицейски служители, които са му
поискали лични документи, които той не е представил, след което
полицейските служители са му сложили белезници, използвайки физическа
4
сила, и са го привели в служебния автомобил. Съдът даде вяра на тази част от
обясненията на подсъдимия след като намери, че кореспондира с останалите
гласни доказателствени средства, събрани в хода на процеса – показанията на
св. Ж., както и на самите полицейски служители.
Последващите дадените от подсъдимия обяснения касателно развилата
се в полицейския автомобил разправа и механизма на нанасяне на повредата
на св. Г. с посочването от него, че същата е била причинена не от подсъдимия,
а от другия полицейски служител Т., не намират подкрепа в останалия
доказателствен материал, а така и се откриват противоречия в самите
обяснения на лицето. Подс. Т. едновременно посочва, че след като
автомобилът е потеглил с шофьор св. Т., и пътник на задната седалка до него –
св. Г., подсъдимият е бил с наведена надолу глава в опит да се предпази от
извръщащия се назад св. Т., като въпреки че е бил свит, гледайки надолу, е
успял да види, че ударът на Г. е бил нанесен именно от Т.. Настоящият състав
намира това изложение за нелогично доколкото остава неизяснено как
подсъдимия е успял да възприеме ударите след като е бил наведен с глава
надолу. Не се установи по доказателствата от делото св. Т. да е нанасял удари,
а както той сам посочва – обръщал се е назад, за да наблюдава и
противодейства на буйстването на подсъдимия. Думите му, че Т. е ударил
пострадалата Г., на следващо място съдът не приема за достоверни и поради
факта, че противоречат на показанията, дадени от полицейските служители, а
така и подсъдимият е колеблив при посочването на това как точно се е случил
удара. По тази причина съдът избра да не се довери на обясненията в тази им
част.
Единствено кореспондиращо на обясненията доказателство относно
факта, че св. Т. е нанесъл удара на св. Г., а не подсъдимият, се намира в разпита
на св. Ж.. Съдът подходи с необходимата критичност към показанията на този
свидетел поради заявеното от него дългогодишно приятелство с подсъдимия, а
и поради факта, че свидетелят сам е посочил, че подсъдимият му е разказал за
ситуацията в автомобила след като са се видели по-късно. Както вече бе
посочено, до момента на поискане на личните документи от страна на
служителите, показанията на всички лица се припокриват. Не така стои
въпросът обаче с настъпилите събития след това. Св. Ж. посочва в своите
показания, че след като колата е потеглила, той е започнал да тича след нея и е
видял как св. Т. замахва и удря св. Г.. Съдът не даде вяра на показанията на
свидетеля в тази им част по няколко причини. На първо място, св. Ж. не е бил
пряк очевидец на случващото се в автомобила, а се е намирал на повече от 5
метра извън същия, както той сам посочва. Въпреки че твърди, че е започнал
да тича след полицейската кола и е наблюдавал случващото се, свидетелят сам
разказва, че стъклата на полицейския автомобил са били затъмнени, а
деянието се е развило в тъмната част на денонощието, което води на извод, че
видимостта му не е била дотам ясна. Посочва, че е било тъмно, но е видял, че
св. Т. замахва и „може той да е ударил Г.“. Същевременно малко по-късно в
разпита си, свидетелят вече с категоричност заявява, че полицаят /св. Т./ е
5
ударил жената в колата /визирайки Г. като единственото лице от женски пол в
автомобила/. Тези противоречия в показанията му могат да бъдат обяснени
чрез близкото приятелство с подсъдимия и опитът му да защити същия. При
тези съображения съдът прецени, че не следва да кредитира в цялост
показанията на този свидетел най-вече що се касае до развилата се ситуация в
автомобила, на която Ж. не е бил пряк очевидец.
За изясняването на механизма на деянието съдът насочи вниманието си
към първичните доказателствени средства по делото, а именно разпитите на
полицейските служители, които са били в процесния автомобил – св. Г. и св.
Т.. Поради липсата на какъвто и да е спомен от страна на св. Г. за процесната
вечер, районният съд правилно е приобщил дадените от нея показания на
досъдебно производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, находящи
се на л. 13 от ДП. Следва да се вземе предвид, че подобна липса на спомен
лесно може да бъде обяснена с изминалия период от време от деянието до
разпита на св. Г. в съда – близо 4 години. Вярно е и обстоятелственото, че при
изпълнението на служебните си задължения полицейските служители често се
сблъскват с подобни ситуации с граждани, които отказват да съдействат, като
това обяснява липсата на спомен у св. Г. за конкретната вечер. Съдът дава вяра
на показанията на свидетелката, прочетени по законовопредвидения ред,
които тя поддържа. В тях същата посочва, че подсъдимият е буйствал, мърдал,
крещял и ритал по колата и по служителите, което е наложило св. Г. да седне
на задната седалка до него. По-нататък тя разказва, че в един момент подс. Т.,
мятайки се, е нанесъл удар в дясната й вежда. Показанията в тази им част се
подкрепят от изготвената и приобщена от съда съдебномедицинска
експертиза, в която се заключава, че в следствие на удар по главата
пострадалата е получила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като същият е възможно да бъде причинен по описания от нея начин.
Съдът кредитира изготвената експертиза като компетентно извършена,
отговаряща на поставените въпроси и мотивирана. Вяра на показанията на св.
Г. се дава и с оглед потвърждаващия ги разпит на св. Т..
Св. Т. посочва, че докато е шофирал служебния автомобил се е обръщал
назад, а и в огледалото за задно виждане е имал пряк поглед над поведението
на подсъдимия. Служителят неколкократно излага, че при буйстването на
свидетеля и предвид тесния автомобил, в който са се намирали, ударът на
колежката му св. Г. е бил нанесен с част от тялото на подсъдимия, като това
действие не било умишлено. Липсва спомен у свидетеля точно с коя част на
тялото е бил нанесен ударът на Г., което е наложило и прочитането на
показанията му от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 НПК. Св. Т. поддържа същите, като пред съда заявява, че отдава
причинената травма на св. Г. на постоянното мърдане на тялото на
подсъдимия, като акцентира върху това, че той не е целял нанасянето на
телесната увреда. Съдът кредитира показанията както на св. Т., така и на св. Г.,
доколкото те се подкрепят от доказателствата по делото, а и сами по себе си са
логични и последователни, като личи тяхната добронамереност при даването
6
им, доколкото в нито един момент не се открива изопачаване на факти, а дори
напротив – не скриват, че са употребили сила за привеждане на подсъдимия в
автомобила, както и, че той вероятно не е целял удара срещу св. Г..
Съдът е подложил св. Т. и подсъдимия на очна ставка, както и св. Т. и св.
Ж., за да се опита да отстрани противоречията между тези две групи
свидетели, като така извършеното следствено действие не носи нова
информация относно фактическата обстановка.
По делото се откриват и показания на св. Т., св. Т., св. В. и св. М., които
се твърди да са откликнали на повиканото подкрепление от страна на св. Т. и
св. Г. в процесната нощ след нанасянето на удара. Горепосочените полицейски
служители не са били очевидци на деянието, същите нямат ясен спомен за
ситуацията, като някои от тях се досещат, че на св. Г. е бил нанесен удар, тъй
като след като са пристигнали са наблюдавали кръвта по лицето й, но нямат
ясна представа за предхождащите пристигането им събития, поради което
съдът кредитира техните показания, но счете, че същите не носят пряка
информация за инкриминираното деяние.
На последно място, заявеният от подсъдимия побой, който му бил
нанесен при пристигането му в полицейското управление, след
инкриминираното деяние, не касае последното, поради което и съдът не може
да извършва самостоятелност разследване и събиране на доказателства за
него. Доколкото от защитата беше неколкократно коментирана проявената от
полицейските служители физическа агресия при поставяне на белезниците,
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 85 от ЗМВР, при отказ
на гражданите да съдействат на полицейски служители, същите имат
правомощието да употребят физическа сила срещу оказаната съпротива,
поради което тяхното поведение в конкретния случай, при оказана съпротива
от подс. Т., не може да се сметне за неправомерно такова.
Относно съдимостта на Т., съдът взе предвид изготвената справка,
касаеща тази информация, като констатира, че лицето е неосъждано.
От правна страна:
За да е съставомерно поведението на един наказателноправен субект,
същото трябва да изпълва правна норма от наказателния кодекс както от
обективна страна, така и от субективна. Настоящата инстанция не може да се
съгласи с районния съд, че инкриминираното деяние не е съставомерно от
обективна страна доколкото не бил изяснен механизмът на деянието /дали
ударът е бил с крак или с друга част на тялото на подсъдимия/. Въззивният съд
в своите фактически изводи е приел, че ударът на св. Г. е нанесен с част на
тялото на подсъдимия, което безспорно се подкрепя от доказателства – СМЕ,
както и показанията на св. Т., дадени пред съда.
Настоящата инстанция намира, че е изпълнен съставът на
престъплението от обективна страна – установяват се датата и часа на
деянието 17.10.2020 г., около 22:45 ч., неговото място – в полицейския
автомобил, извлечен от изискана от разследващите органи справка от МВР.
7
Установява се категорично и, че св. Г. и св. Т. са били полицейски служители,
като в инкриминирания час са извършвали служебните си задължения по
опазване на реда. Доказано се явява и обстоятелството, че на св. Г.
/полицейски служител/ е била нанесена лека телесна повреда по лицето,
причинена от удар с част на тялото на подсъдимия.
Съдът обаче се солидаризира със съжденията на първата инстанция за
несъставомерност на деянието от субективна страна, което е наложило и
оправдаването на подсъдимия. В настоящия случай от действията на
подсъдимия не може да бъде изведено искане или допускане за настъпване на
противоправен резултат. Липсва умисъл за нанасяне на телесна повреда, при
каквато форма на вина законът предвижда наказателна отговорност по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 2, .т .3, вр чл. 130, ал.
1 от НК. При умисъла, вкл. при евентуалния, на общо основание деецът
трябва да съзнава и предвижда настъпването на общественоопасния резултат,
и да приема това. В случая подсъдимият не е искал и не е допускал
нараняването, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди, т. е. действал е по
непредпазливост, при каквато форма на вина обаче, деянието - предмет на
обвинението, е несъставомерно. Съдът прие от фактическа страна, че
подсъдимият се е съпротивлявал на задържането, а така и се е предпазвал от
извъртанията на св. Т.. Несъмнено е, че когато лице мърда хаотично в тясно
пространство, напълно естествена и логична е възможността да удари
намиращи се близо до него хора, но тази представа е била извън обсега на
съдържанието на субективното отношение на подсъдимия, който нито е искал,
нито е допускал телесно нараняване на Г.. По делото е установено, че
подсъдимият е искал да се предпази от св. Т., мислейки, че той се обръща, за
да го укроти като го удари. Т. е действал импулсивно. Гореизложеното
кореспондира и с показанията на св. Т., който заявява, че подсъдимият
вероятно е действал неволно и не е искал да удари св. Г..
При тези съображения и след като се доказа липсата на съставомерност
от субективна страна, която е необходима предпоставка за осъдителна
присъда, правилно районният съд е достигнал до извод за невинност на
подсъдимото лице, в който смисъл е произнесъл и своя краен акт.
Районният съд правилно е решил и съпътстващите наказателноправното
осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските, като същите са
останали за сметка на държавата на основание чл. 190, ал. 1 НПК.
Така мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК
Софийски градски съд, НО, XVI състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 654 от 13.11.2024 г. по НОХД №
10656/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111
състав.
8
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9