Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Варна, 13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 18968/2018година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени от А.С.Д., ЕГН ********** с адрес *** срещу С.К.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, М.П.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, Й.Г.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, А.Д.Д., ЕГН **********
с адрес *** и К.Д.Р., ЕГН **********
с адрес *** иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на реална част с площ от 430кв.м., изчертана на
скицата на л. 38 от делото от имот, представляващ ПИ с идентификатор
10135.2520.6991 по Кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на
АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-03-3418/20.12.2012г. на Началника
на СГКК- Варна, целият с площ от 1063кв.м., находящ се в гр. Варна,
район Приморски, с.о. „Траката”, м-ст
Узузн Алан, при граници на имота ПИ с идентификатори
№ №: 10135.2520.7105, 10135.2520.9645, 10135.2520.6992, 10135.2520.544,
10135.2520.536, 10135.2520.535 и 10135.2520.534 и при граници на реалната част:
ПИ с идентификатори № №: от две страни ПИ 10135.2520.6992, ПИ 10135.2520.544 и
10135.2520.6991.
Ищцата основава
активната си материалноправна легитимация по исковете
за собственост, твърдейки в исковата молба и уточняващите я следното: С договор за покупко- продажба по НА № 151, том I, рег. № 2790, дело №
145/27.11.2000г. на нотариус с район на действие ВРС придобила правото на
собственост върху 600кв.м.ид.ч. от имот пл. № 545
целият с площ от 1030кв.м. находящ се в гр. Варна, кв. Виница, м-ст Иманище /Малкою/
по КП на с.о„Траката“, заедно с построена в него
жилищна сграда. Твърди се, че оттогава владее имота като собственик на
600кв.м., а остатъка въз основа на заповед № 3901/09.11.2007г. на кмета на община
Варна, заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006г. на областния управител и заповед №
475/12.08.2008г. за изготвена и одобрена оценка и заплащане на разликата над
600кв.м. С влязло в сила на 16.12.2008г. решение по предявен от ответниците
срещу нея отрицателен установителен иск по гр.д. № 9209/2007г. на ВРС било
прието за установено, че ищцата не е собственик на реална част от 430кв.м. от
ПИ 545 по ПНИ на с.о. Траката, целият с площ от
1203кв.м. при граници на реалната част ПИ с №: 590, 549, 548, 547, 546, 6168.
Със заповед №
КД-14-03-3418/20.12.2012г. на Началника на СГКК- Варна било одобрено
изменение в КК и КРНИ, като ПИ 545 с площ от 1201кв.м. и ПИ 6168 с площ от
635кв.м. били заличени и били създадени нови НИ- 6991 с площ от 1063кв.м.
записан на наследниците на с. С. и ПИ 6992 с площ от 773кв.м. записан на
ищцата. Независимо от така извършеното изменение, твърди се, че от влизане в
сила на решението по гр.д. № 9209/2007г. на ВРС, ищцата владее реалната част с
площ от 430кв.м. от бивш ПИ 545, попадащи в имот 6991 след изменението на КК и
КРНИ през 2012г. Това й владение е установено от 2000г., когато е придобила
600кв.м. и продължава и понастоящем, като спорната реална част попада в нейния
имот, оградена е и единственият достъп до нея е през заключена желязна входна
врата. Владението на ищцата се сочи да е извършвано лично и чрез трети лица,
като тя и нейни близки посещавали редовно имота и по- активно през летния
сезон. В периода 2008-2011г. с поддръжката му било ангажирано трето лице срещу
заплащане, а след това нейният брат и нейна близка, която имала ключове за
сградата, почиствала сезонно мястото и сградата, зазимявала го. Ответниците се сочи да се легитимират като наследници на
общия наследодател с. К.С., починал на 17.06.1990г., в полза на който с решение
на ОСЗ Варна № 1066/25.02.2004г. им е било признато право на собственост в
съществуващи възстановими стари реални граници върху лозе с площ от 5,4дка,
находящ се в м-ст Малкою,
попадащо в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в което
попада и процесната реална част от ПИ 6991. Твърди, че действията предприети от
наследниците на с. С. през 2012г. по повод изменение на ПНИ по отношение на
имоти 545 и 6168, по повод на които са новообразувани имоти 6991 и 6992, и
последвалата заповед № 361/13.08.2018г., с която на наследниците на с. С. е
възстановено правото на собственост върху ПИ 6991 и заповед № 579/21.12.2018г.
за оценката на подобренията в частта на ПИ 545, нямат действие по прекъсване
упражняваното от нея владение върху спорната реална част. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват иска като неоснователен.
Твърдят, че се легитимират като наследници на с. С., в полза на който с решение
на ОСЗ Варна № 1066/25.02.2004г. им е било признато право на собственост в
съществуващи възстановими стари реални граници върху лозе с площ от 5,4дка,
находящ се в м-ст Малкою,
попадащо в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ и съставляващо
част от имот № 10422 по КП от 1956г. Потвърждават, че с решение по гр.д. №
9209/2007г. на ВРС правата на ищцата са били отречени по отношение на реална
част от 430кв.м. от ПИ 545, целият с площ от 1203кв.м. Посочват, че последващо
и по заявление на С.С. вх. № УТК05-С-9/06.12.2010г. е
било уважено искането му за изменение на ПНИ като с влязло в сила по т.1 от
протокол № 91/23.07.2012г. са заличени ПИ 545 и 6168 и е новообразуван имот
6991 с площ от 1063кв.м. записан на наследниците на с. С. и 6992 с площ от
773кв.м. записан на ищцата. Въз основа на това изменение се сочи, че е издадена
заповед № КД-14-03-3418/20.12.2012г. на
Началника на СГКК- Варна, с която е било одобрено изменение в КК и КРНИ,
която след обжалването й от ищцата е била оставена в сила с решение по адм.д. № 14575/2013г. на ВАС. С влязла в сила заповед №
361/13.08.2018г. и на основание пар. 4к, ал. 7 ПЗР на
ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на с. С. върху ПИ
6991 с площ от 1063кв.м. С влязла в сила заповед № 579/21.12.2018г. е била
одобрена оценката на подобренията в частта от имота ползвана от ищцата и
стойността е била заплатена, като понастоящем течала процедура по извършване въвод във владение. Оспорва се ищцата да е придобила
спорната реална част върху имота на соченото основание, доколкото от
приключване на реституционната процедура не е изтекъл нужния давностен срок. В тази връзка се сочи, че приложение намира
разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, а реституционното решение е било издадено
при действие на разпоредбата на чл. 14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ в редакцията й от ДВ
бр.68/1999г., въвеждаща двуфазност на реституционното
производство и необходимост от издадена заповед по пар.
4к, ал. 7 за неговото приключване. Твърдят, че точните пространствени параметри
на възстановения в полза на наследодателя им имот са били определени едва с
изменението на ПНИ от 23.07.2012г., поради което и едва от издаване на
заповедта по пар. 4к е могло имотът да бъде владян по
давност. Искането е отхвърляне на исковата претенция и присъждане
на разноски.
В о.с.з. исковата молба
и отговорът се поддържат.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
На първо място съдът следва да
посочи, че намира искът
за допустим. С ТР 8/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че интерес от отрицателния
установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява
самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни
от двете страни вещни права върху един и същ обект, като с него могат да се
защитават и фактически състояния. Интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск ще е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота
на оригинерно основание, какъвто е случаят, ако
отрече претендираните от ответниците права. Затова, при отрицателния
установителен иск за собственост и други вещни права, ищецът следва да докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес, т.е фактите от които
произтича неговото защитимо право. Или, производството би било
недопустимо само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения,
които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на
ответниците. И доколкото в казуса ищецът поддържа, че е собственик на спорната
реална част имот, по силата на диспозитивното начало
в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността
на търсената защита, вкл. като се ограничи само до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответниците, т.е. предявявайки
отрицателен установителен иск. Затова и доказването, че спорното право принадлежи на
ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация, а въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по
съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на
ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.
С
влязло в сила на 16.12.2008г. решение № 3232/21.11.2008г. по гр.д. №
9209/2007г. по описа на ВРС по предявен отрицателен установителен иск предявен
от ответниците в производството срещу ищцата е прието за установено в
отношенията между страните, че ищцата А.Д. не е собственик на реална част с
площ от 430кв.м. от ПИ 545 по ПНИ на с.о м-ст Траката, като искът е отхвърлен за останалата реална част
от 600кв.м. от същия имот. Или със сила на пресъдено
нещо, формирана към датата на устните състезания по гр.д. 9209/2007г. на ВРС-
21.10.2008г. правата на ищцата върху спорната реална част от 430кв.м. са били
отречени на всички съществували към него момент основания и установени за
останалата част от 600кв.м. Предмет на предходния спор между страните не са
били правата на ответницитеу, а тези на ищцата. В
рамките на настоящия спор правния си интерес ищцата основава твърдейки
придобиване имота на оригинерно основание-
осъществявано владение в период следващ този обхванат от силата на пресъдено нещо по гр.д. № 9209/2007г. по описа на ВРС. А
въпросите дали тази давност е текла, респ. дали е била прекъсвана или спирана,
касаят съществото на спора, по които съдът ще вземе отношение в мотивите си.
В казуса ищцата твърди да е придобила имота въз основа на
осъществявано давностно владение в периода 16.12.2008г.
до датата на подаване на исковата молба- 17.12.2018г. Ответниците оспорват нейните права, черпейки
легитимацията си от реституционно решение
на ОСЗ Варна № 1066/25.02.2004г. Т.е заявяват собствени права върху имота,
което обуславя правния интерес на ищцата спорът да бъде съдебно разрешен. При
положително произнасяне на съда и отричане правата на ответника, ищецът би
могъл да се снабди с КНА за собственост за имота.
Затова, съобразно
разпределението на доказателствената тежест, ищцата следва да докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, в
случая наличието на твърдяното право върху имота, т.е че е осъществявала необезпокоявано и явно
фактическа власт върху имота в продължение на период от 16.12.2008г. до 17.12.2018г.
с намерение за неговото своене. Ответниците от своя страна следва да докажат съществуването на
отричаното от ищеца право, като изчерпят основанията, въз основа на които сочат
да са придобили собствеността и в частност, и в частност, че се явяват наследници на с. С., в полза на който с решение
на ОСЗ Варна № 1066/25.02.2004г. е било признато право на собственост в
съществуващи възстановими стари реални граници върху лозе с площ от 5,4дка, в
т.ч. че спорната реалната част попада в реститиурания
имот.
Съобразно ангажираните
по делото писмени доказателства се установява, че: С НА обективиращ
договор за покупко- продажба на недвижим имот № 151/27.11.2000г. ищцата е
придобила собствеността на 600кв.м.ид.ч. от място
цялото с площ от 1030кв.м. представляващо имот № 545 в землището на гр. Варна,
кв. Виница, м-ст Иманище по
КП на Траката, ведно с построената в мястото жилищна
сграда с площ от 28кв.м. Със заповед № КД-14-03-3418/20.12.2012г. на Началника
на СГКК Варна и по повод заявление вх. № 10-27163/01.10.2012г. от С.С. е одобрено изменение на КККР, съобразно което имоти №
545 и 6168 се заличават и се новообразуват имот 6991
с площ от 1063кв.м., който се вписва в собственост на наследниците на с. К.С.
на основание решение № 1066/25.02.2003г. на ОЗСГ Варна и имот 6992 с площ от
773кв.м. в собственост на А.Д. на основание НА № 151/2000г. Ищцата е обжалвала
тази заповед, но с влязло в сила на 19.06.2014г. решение на ВАС по адм.д. № 14575/2013г. жалбата й е отхвърлена. С влязло в
сила решение № 1066/25.02.2004г. на ОЗСГ
в полза на наследниците на с. К.С. е било признато правото на собственост в
съществуващи възстановими стари реални граници върху четири имоти, от които в
т. 3- лозе от 5,400дка находящо се в терен по пар. 4
на Виница, местност Малкую установен с НА №
142/1937г. Наследници по закон на с. К.С., починал на 08.08.1993г.
са: дъщеря Д.Д., починала на 11.04.2016г. и оставила
наследници деца- А.Д.Д. и К.Д.Р., Домна
Каркаленджева, починала на 13.12.2012г. и оставила
наследници син- Й.Г.С., и син- Киро С.К., починал на 01.06.1999г. и оставил
наследници съпруга М.П.К. и син С.К.С.. Въз основа на влязъл в сила ПНИ със
заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ с №
361/13.08.2018г., влязла в законна сила на 22.08.2018г. е било възстановено
правото на собственост при условията на пар. 4б, ал.
1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на с. К.С. върху имот с идентификатор
10135.2520.6991 по ПНИ на с.о. Траката с площ от
1063кв.м. при граници: имоти № 7105, № 9645, № 6992, № 544, № 536, № 535 и №
534. Със заповед на кмета № 579/21.12.2018г. влязла в сила на 23.01.2019г. е
била одобрена оценка на подобренията в имот 6991 извършени от ищцата в частта
от имот 545 по ПКП попадаща в процесния НИ.
По делото е изслушано и
прието заключение по СТЕ изготвено от вещото лице Ж.Б.. Съдът кредитира
заключението на в.л., вкл. с обясненията дадени при изслушването му, като
обективно, компетентно изготвено като базирано на документално проучване на
действалите за местността планове и проверката с тези съхранявани от Общината,
поради което и като неоспорено от страните бива възприето в цялост. Съобразно
заключението на в.л. относимите и действали за територията кадастрални планове
през годините са: КП от 1956г., КП от 1987г., ПКП от 2000г., ПНИ от 2006г.,
КККР от 2008г. и ПУП- ПУР от 2012г. По КП от 1956г. имот 6991 попада в стар
имот 10422 целият с графично измерена по скица площ от 4988кв.м. и при граници-
терен без кадастрален номер, Ж. Г. Ж., Г. И. к., ТКЗС, П. И. к.. Записан е в
разписната книга на с. К., без посочено основание. По КП от 1987г. процесната
реална част попада в имот 545 с площ от 1203кв.м. при граници- г, К.Г., м.т.г.,
неустановен собственик, И. И Б.Н., В.В.В., Д.Я.Д., К.
М., С.Р., Ж.Ж.и Тодор И.. Записан е в собственост на
Коста Г., без посочено основание. По ПСИГ от 2000г. относимият
имот, в който попада спорната реална част е с № 3942 с площ от 4733кв.м. при
граници- наследници на К. и А.Д., наследници на Ж.Ж. Г.
Ж.Ж.в, път, наследници на г,е И. П., А. И.Г. и
наследници на П. И.Г.. Записан е в регистъра в собственост на наследници на с. К.Г..
По ПНИ от 2006г. имотът е с № 545, площ от 1203кв.м. при граници- имоти № 546
/записан на г, К.Г./, № 9645- път, 6168 записан на наследници на с. С., № 544
записан на Г.И.М., № 550 записан на К. К. и наследници на г, П., № 549 записан
на С.Р. и наследници на А. Г., № 548 записан на Т.Д.и наследници на П. Г., №
547 записан на наследници на П. Г. и А. Г., № 9537- път. Процесната
реална част по него е записана в съсобственост между ищцата за 600кв.м. и
наследници на П. Г. за 52кв.м. и А. Г. за 65кв.м. След промяната в КККР от
2012г. спорната реална част, като част от имот 6991 попада в стар имот 3942 по
ПСИГ от 2000г. Доколкото в реституционното решение на ОСЗГ Варна №
1066/25.02.2004г. имотът- лозе с площ от
5,400дка, м-ст Малкую не е
описан с граници, в.лице посочва, че е невъзможно да бъде съпоставен с имоти по
други планове или със спорната реална част, тъй като липсва индивидуализация с
номер или граници. Едва с приемане на ПСИГ от 2000г. на наследниците на с. С. е
идентифициран имот 3942 с площ от 4733кв.м., който има точно местоположение на
терен и по плановете, и съответно спорната реална част попада в него. Спорната
реална част изцяло попада и в имот 10442 с площ от 4988кв.м. по КП от 1956г.
Спорната реална част не отговаря на изискванията на чл. 19, ал.1, т. 2 ЗУТ за
образуване на самостоятелен парцел, защото няма лице към път- съществуващ или
проектиран. От огледа на терен, в.лице е установило, че спорната реална част е
неоградена само между точки 4-11-6/ скица 4/.
По делото са ангажирани
и гласни доказателства- показанията на свидетелите П.Д./брат на ищцата/ и Е. Д.,
водени от ищцовата страна, и Ж.И., воден от ответната страна. Свидетелите на
ищцата разказват, че ищцата закупила имота през 2000-2001г. В него имало вила,
с ток и вода. А. се преместила да живее в София преди около 10години, но всяко
лято си идвала с децата. Докато я нямало двамата свидетели се грижели за имота.
Зазимявали къщата, почиствали мястото. Свидетелят ходел да го изорава, сеели на
пролет зеленчуци, имало и плодни дръвчета. От всички страни на мястото имало
ограда, която не била местена откакто купила мястото. Не познавали комшиите и
не знаят някой да е имал претенции за имота или пък А. да е водила дела за него.
Единствено посочват, че А. била платила някакви пари на общината. Описват
мястото около декар и малко отгоре. Свидетелката ходела в имота по 2-3пъти в
месеца. Влизало се през ламаринена врата, за която и двамата имали ключове. Не
са виждали и някой да е ходил да мери и трасира имота. Св. И. разказва, че до
миналата година е притежавал имот в местността, наследствен. Познавал С.С. и М.К. от 50години, като съседи по парцели, които баща
му притежавал. Имотът на с. С. граничел с този на баща му. В него имало малка
виличка, а навътре голяма част, която била празна. Описва мястото като голямо
около декар, оградено. Имотът бил вътрешен и знае, че А. го била купила от
ползватели. Не била променяна оградата, влизало се през порта. Посочва, че в
имота не е виждал хора, а минавал оттам в продължение на 10години всяка сутрин
и вечер, тъй като водил клиенти за покупка на неговия имот. Едва миналата
година си го възстановил и тогава го продал. Посочва, че С. били правили трасировка
на имота. Не бил виждал насаждения в имота, нито някой да го обработва. Имало
плодови дръвчета в него, но не бил виждал зеленчуци.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че ищцата се легитимира като собственик
на ПИ 6992 с площ от 773кв.м. Имотът, в който попада процесната реална част е
бил отреден след промяна в КККР през 2012г., когато в границите и общата площ
на дотогавашните имоти 545 и 6168 по ПНИ от 2006г. са образувани имот 6991 и
6992. По ПНИ от 2006 стар имот 545 е бил вписан в съсобственост между ищцата,
ответниците като наследници на с. С. и наследниците на П. Г. и А. Г.. Процесната реална част попада в стар имот 10422 по КП от
1956г. записан като собствен на с. С. и в имот 3942 по ПСИГ.
Ответниците противопоставят права в качеството им
на наследници на с. С., в полза на който с решение на ОЗСГ № 1066/25.02.2004г. е
било признато право на възстановяване в стари възстановими реални граници право
на собственост върху имот в терен по пар.4 на Виница-
лозе с площ от 5,4дка в местност Малкую. Пасивната
материална легитимация на всички ответници е безспорно установено, доколкото
всички имат права в наследството на починалия
реститут. В реституционното решение, от което
черпят правата си липсва описание на граници и номер на имота по стар план.
Изрично е посочено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши
при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ и имотните граници ще бъдат определени въз
основа на влезлия в сила ПНИ.
Спорният момент между
страните е кога е приключила реституцията, отговорът на който обуславя
възможността на ищцата да осъществява давностно
владение върху спорната реална част, годно да я направи нейн
собственик. Подлежащият на възстановяване имот попада в терен по пар. 4 ЗПР на ЗСПЗЗ. От обнародването на ЗСПЗЗ с ДВ. бр. 17/91г.,
същият е претърпял многобройни изменения касаещи изискванията за необходимите
реквизити на решенията на органа на поземлена реформа ПК/ ОСЗГ с оглед
индивидуализацията на възстановената собственост. Така, че въпросът дали една
реституционната процедура за възстановяване на земеделски земи е приключила или
не, следва да бъде разрешен с оглед на действащия правен режим към датата на
издаване на решението. При всички положения реституцията на земеделските земи в
стари реални граници, попадащи в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
не може да бъде извършена без наличието на изготвен помощен план или на ПНИ.
Предвид датата на постановяване на реституционното решение, следва че действаща
е разпоредбата на чл. 14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ в редакцията й на ДВ, бр. 68/1999г.,
регламентираща реституционното производство като двуфазно: постановяване на
решение за признаване на правото на собственост при условията на пар. 4 - 4л,
и издаване на заповед на кмета на съответната община по пар.
4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът се възстановява на бившите собственици
или собствеността се придобива от ползвателя, поради изкупуване на земята при
наличие на предпоставки по пар. 4а или пар. 4б на ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно, настоящото решение
няма конститутивно действие и само по себе си не
завършва реституционната процедура. Съответно, към датата на издаването му
липсва годен обект на право на собственост, подлежащ на защита. Поради тази
причина и ответниците са били заставени да водят именно отрицателен
установителен иск срещу ищцата по образуваното гр.д. 9209/2007г. на ВРС, с
което са били отречени правата й за разликата над 600кв.м. от 545 по ПНИ, част
от който е процесният. Именно въз основа на това съдебно
решение е била инициирана и промяна във влезлия в сила ПНИ и КККР извършена със
заповедта от 20.12.2012г. и въз основа на него наследниците на реституирания
собственик биха могли да искат издаване на заповед по пар.
4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвид двуфазността на реституционното
производство обаче, приложимият закон изисква за индивидуализацията на имота и
заповед на кмета по пар. 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Така,
че без правно значение е обстоятелството, че имотът се индивидуализира като
точно местонахождение, площ и граници в момент предхождащ издаването на
заповедта по пар. 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото конститутивният ефект на решението на ОСЗГ настъпва едва с
издаването на заповедта. Такава в случая е издадена на 13.08.2018г. и с
издаването й дефакто е приключила реституцията. И
едва след тази дата би могло да се приеме, че владението по см. на чл. 79, ал. 1 ЗС
е упражнено спрямо собственика на чуждия имот/ така решения по гр.д.№ 99/2011г.
на ІІ ГО на ВКС; гр.д.№ 981/2009г. на ІІ ГО на ВКС, гр.д.№ 905/2008г. на І ГО
на ВКС; гр.д.№ 2949/2008г. на І ГО на ВКС, гр.д. № 944/2011г. на І ГО ВКС, гр.д. № 1889/2009г. на ІІ ГО ВКС, гр.д. №
1326/2010г. на ІІ ГО на ВКС и други/. Идеята на това законодателно разрешение
е, че давност срещу лице, което не може да защити правата си не би могла да
тече. От разпитаните по делото свидетели безспорно се установи, че ищцата е във
владение на имота от 2000-2001г., вкл. продължаващо към датата на подаване на
исковата молба. Безспорно се установи, че владението й е явно, спокойно и
необезпокоявано. Недоказан обаче остана нужният период, в който то е следвало
да бъде упражнявано, за да се приеме, че ищцата е придобила собствеността. От 13.08.2018г.
до датата на подаване на исковата молба 17.12.2018г. не е изтекъл нужния 10г.
период, доколкото ищцата в случая би могла да има качеството единствено на
недобросъвестен владелец.
Налага се извод за
неоснователност на исковата претенция.
Съобразно изхода на спора
сторените от ответниците разноски следва
да се поемат от ищцата, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Представен е договор за правна
защита за платено адв. възнаграждение от 900лева от ответника С.С.. Сторените от него разноски следва да се присъдят в
цялост. Останалите ответници не са представили доказателства за направата на
такива и съдът не им присъжда.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.Д., ЕГН ********** с адрес *** срещу С.К.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, М.П.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, Й.Г.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, А.Д.Д., ЕГН **********
с адрес *** и К.Д.Р., ЕГН **********
с адрес *** отрицателен установителен иск за приемане за установено
с отношенията между страните, че ответниците не са собственици на реална
част с площ от 430кв.м., защрихована с цианов
цвят на скица № 6 от заключението на в.л. по СТЕ на лист 211 от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от
настоящото решение от имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2520.6991 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед № КД-14-03-3418/20.12.2012г. на Началника на СГКК- Варна,
целият с площ от 1063кв.м., находящ се в гр. Варна, район Приморски,
с.о. „Траката”, м-ст Узузн Алан, при граници на имота ПИ с идентификатори № №:
10135.2520.7105, 10135.2520.9645, 10135.2520.6992, 10135.2520.544, 10135.2520.536,
10135.2520.535 и 10135.2520.534, и при граници на реалната част: ПИ с
идентификатори № №: от две страни ПИ 10135.2520.6992, ПИ 10135.2520.544 и
10135.2520.6991, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.С.Д., ЕГН ********** да заплати на С.К.С.,
ЕГН ********** сумата от 900лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: