№ 145
гр. Варна, 01.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20213000500476 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:43 часа се явиха:
Въззивникът ЮЗДЖ. С. П., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. М.И., редовно упълномощена и приета от съда от
първата инстанция.
Въззивникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, редовно призован, представлява се
от адв. К.Т., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
АДВ.И.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И
ПИСМЕНИТЕ ОТГОВОРИ
Производството е образувано по подадени въззивна жалба от ищеца и
насрещна въззивна жалба от ответника по първоинстанционното дело,
насочени срещу различни части на решение № 260028/07.05.2021г.,
постановено по т.д. № 64 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Търговище,
както следва:
1
1.Въззивна жалба от Ю.С. П., подадена чрез адв. М. И. от АК-София,
против решението в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от него
против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, иск за
заплащане на сумата, представляваща разликата над присъдения размер от
8 000 лева до размера от 100 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 15.07.2018г. край гр.
Търговище, ведно със законната лихва от 09.03.20г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, както и в частта на съразмерно
присъдените разноски в полза на ответното дружество и присъденото
адвокатско възнаграждение на адв. И. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Счита се,
че решението в тази му част е неправилно поради необоснованост на изводите
и постановено в нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от
ЗЗД, поради което се претендира отмяната му в обжалваната част и
присъждане на сума в размер на още 92 000 лв., ведно със законната лихва от
09.03.20г. до окончателното изплащане, както и да се коригират разноските
съобразно присъдения размер, вкл. и присъдения размер на адвокатското
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Счита се, че съдът не е
определил справедлив размер на обезщетението, тъй като не е съобразил
всички търпени болки и страдания от ищеца, тяхната продължителност и
интензитет. Сочи се, че при процесното ПТП ищецът е получил сериозни
увреждания на здравето, като три от тях са били свързани с пряка опасност за
живота му. За срок от около 8 месеца ищецът се е нуждаел от чужда помощ,
бил е на легло и не е можел да ходи. Освен това като усложнение от тежката
черепно-мозъчна травма ищецът е развил посттравматична епилепсия с
комплексни парциални генерализирани тонично-клонични пристъпи, което се
лекува медикаментозно и ще продължи до края на живота му. Поддържа се,
че определения размер на обезщетението от общо 80 000 лв. не е съобразен и
с приетото в съдебната практика като са цитирани съдебни актове. Счита се
за неправилен извода на първоинстанционния съд относно наличие на
съпричиняване на вредите от пострадалия. Поддържа се, че дори и да е имало
допуснати нарушения от ищеца при движението му като пешеходец по
пътното платно, то същите не са допринесли обективно за настъпването на
вредоносния резултат в приетото от съда съотношение. Счита се, че водачът
на застрахования автомобил с поведението си е причинил в по-голяма степен
увреждането на ищеца. Претендира се присъждане на разноските за
2
настоящата инстанция в полза на въззивника, както и адвокатско
възнаграждение за неговия процесуален представител на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗАДв.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София
чрез адв. К. Т.. Оспорена е жалбата като неоснователна и се претендира
потвърждаване на решението в обжалваната му от насрещната страна част.
Счита се, че в частта на решението, в която съдът е обсъдил твърденията за
развита посттравматична епилепсия като следствие от травмите от
процесното ПТП, решението е недопустимо, тъй като такава извънсъдебна
претенция не е била отправяна към дружеството. Освен това се счита, че
съдът необосновано е приел наличието на такова страдание от ищеца. Счита
се, че определеният размер на обезщетението в случая е прекомерен и
неотговарящ на принципа на справедливостта. Оспорва се поддържаното от
въззивника, че е налице вина на водача на товарния автомобил за
настъпването на вредите, като се поддържа, че същите са настъпили
изключително по причина поведението на увредения ищец, който се е движил
без причина по пътното платно в посоката на движение на автомобилите и не
се е съобразил с приближаващото се ППС, което своевременно е бил в
състояние да възприеме. Неотносима се счита приложената от въззивника
съдебна практика, тъй като разгледаните случаи са различни от процесния.
Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските и
адвокатско възнаграждение.
2. Насрещна въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, гр. София чрез адв. К. Т., против решението в частта му, с която
дружеството е осъдено да заплати на Ю.С. П. сумата от 8 000 лева като
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на
15.07.2018г. край гр. Търговище, ведно със законната лихва от 09.03.20г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ. Счита се, че в
частта, с която съдът е разгледал и обсъдил въведените с допълнителната
искова молба твърдения на ищеца за развита посттравматична епилепсия като
следствие на получените от процесното ПТП травми, обжалваното решение е
недопустимо по изложеното и в отговора на въззивната жалба съображение.
Отделно от това е направен анализ на доказателствения материал по делото,
при който се обосновава тезата, че не е доказано и наличието на такова
3
заболяване на ищеца. Релевирани са и съображенията относно
изключителната вина на ищеца, чието поведение обективно и изцяло е
причинило настъпването на процесното ПТП, при което той е бил увреден, и
едновременно липсата на виновно поведение на водача на застрахования
автомобил. Отделно от това се сочи, че определеният размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен. Претендира се отмяна на
решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск, а
евентуално – намаляване на размера на присъденото обезщетение, ведно с
присъждане на направените разноски, както и адвокатски хонорар.
В предвидения срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба
от Ю.П., подаден чрез адв. М. И., с който същата е оспорена като
неоснователна. Счита се, че решението в тази му част е правилно и
обосновано, имайки предвид установените по делото увреждания и търпените
вследствие на това болки и страдания, както и развиването на
посттравматична епилепсия. Поради това се счита, че приетият размер от
80 000 лв. не е завишен, а е занижен. Сочи се на виновното поведение на
водача на автомобила, който го е управлявал с превишена скорост спрямо
ограничението, въведено за този пътен участък, а освен това същата е била и
несъобразена с конкретната пътна обстановка – в тъмната част на
денонощието и осветеност на фаровете от около 75 м. Претендира се
решението в обжалваната му с насрещната въззивна жалба част, да бъде
потвърдено. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38, ал. 2 от ЗАДв.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която е
отхвърлен иск за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв. като обезщетение за
неимуществените вреди.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в
съответните процесуални срокове за това, от страни с правен интерес от
обжалването на съответните части от обжалваем първоинстанционен съдебен
акт. Налице са доказателства за надлежна представителна власт за всеки от
процесуалните представители, подали жалбите. Поради това същите се явяват
допустими.
Страните не са формулирали доказателствени искания, а отделно от
това не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да
4
дава указания на страните относно посочването и събирането на
доказателства.
АДВ.И.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам насрещната въззивна
жалба. Поддържам писмения отговор. Няма да соча доказателства.
АДВ.Т.: Поддържам изцяло насрещната въззивна жалба. Оспорвам
въззивната жалба на ищеца. Поддържам подадения отговор на тяхната
въззивна жалба. Нямам доказателствени искания.
АДВ.И.: Процесуалното представителство е по чл. 38 от ЗА, защитавам
доверителя си безплатно от първата инстанция. В жалбата сме посочили, че
желаем да определите адвокатско възнаграждение и за тази инстанция.
АДВ.Т.: Представям списък на разноските и доказателства за
извършените разходи.
АДВ.И.: Правя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага представения от адв. Т. списък на разноските и
доказателства за извършването на такива.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще Ви моля да уважите
подадената от доверителя ми въззивна жалба. Основните ни оплаквания са
относно приетото от съда съпричиняване от негова страна - 90 %. Считам, че
такъв голям процент на съпричиняване, който е приел съда, е необоснован, не
е съобразен с трайната съдебна практика на ВКС съгласно, която при
определяне на конкретния размер на приноса на пострадалия в проценти,
следва да се обсъди поведението на всеки един от участниците в
произшествието, както и конкретното им поведение, с което са допринесли за
неговото настъпване, като отговорността на водачите на МПС за осигуряване
на безопасността на движението е по-голяма в сравнение с тази на
пешеходците, включително и в хипотезата, при която и водача и пешеходеца
са допуснали нарушения на правилата за движение. Не случайно в ЗДвП
пешеходците са приети като уязвими участници в движението и в чл.5, ал.2,
5
т.1 от ЗДвП е въведено задължение за водачите да бъдат внимателни и
предпазливи към тях. В случая водачът е следвало да се съобрази и с
правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП и да управлява МПС със скорост, която да
му позволи да спре в рамките на осветената от късите си светлини зона, в
случая 64 км/ч според заключението на автотехническата експертиза. Следва
да се вземе предвид, че това е водач на товарен автомобил, който извършва
тази дейност по занятие и това обстоятелство му създава много по-голяма
отговорност да спазва правилата за движение. В същото време пострадалият е
бил непълнолетен и съпоставяйки поведението и на двамата при настъпване
на процесното ПТП считам, че много по-голяма е вината на водача на МПС,
както и константната съдебна практика, а част, от която съм приложила към
въззивната жалба, в случаи, когато има пострадал пешеходец, както в случая
движещ се по пътното платно, съдилищата приемат процентно
съпричиняване не по-голямо от 25-30 %, а не 90 % както е приел
първоинстанционния съд. Освен това считам, че и критерият, по който е
определил базовия размер на обезщетение е занижен в случая. Не са оценени
в пълна степен всички търпени болки и страдания от страна на доверителя ми
и тяхното отражение върху цялостния живот и върху психиката на ищеца. По
тази причина е определено обезщетение в занижен размер.
Относно насрещната въззивна жалба считам, че същата е
неоснователна. По тази причина ще Ви моля да уважите подадената от
доверителя ми въззивна жалба, като присъдите допълнително обезщетение от
82 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 09.03.2020 г. до окончателното им изплащане, както и да коригирате
решението в частта за присъдените в негова тежест разноски и присъдения
адвокатски хонорар, като коригирате същите съобразно размера на
обезщетение, който Вие ще приемете за справедлив и да потвърдите
решението в останалата част. Моля да ми бъде присъден адвокатски хонорар
на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. и за тази съдебна инстанция.
АДВ.Т.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което от една страна да оставите без уважение изцяло като неоснователна
въззивната жалба на ищеца, а от друга страна да постановите решение, с
което да отмените постановеното решение в обжалваната от ответника част,
като съображения за това съм изложила подробно в отговора на въззивната
6
жалба и в насрещната въззивна жалба. Считам, че именно поведението на
пешеходеца е основната причина за настъпване на ПТП и в случая
цитираната от ищеца съдебна практика е неотносима, тъй като трябва да се
вземе предвид конкретиката на случая, става въпрос за движение извън
населено място, в тъмната част на денонощието, попътно на платното, което
не следва едва ли не да оневинява поведението на пешеходците.
На следващо място считам, че съдът неправилно е приел за доказано по
делото, че ищецът страда от посттравматична епилепсия, в причинна връзка с
травмите, които е получил от процесното ПТП. Съдът не е взел предвид
становището на вещото лице медик при повторната СМЕ, което категорично
заяви, че неговото състояние е такова, че следва да се проследява във
времето, след което категорично би могло да се потвърди той от какво страда
и дали същото е в причинна връзка с процесното произшествие. Поради това
считам, че в частта, в която съдът е разгледал иска на ищеца за обезщетение
за търпени вреди и вследствие на посттравматична епилепсия за недопустимо,
тъй като такава претенция е предявена едва след подаването на исковата
молба. И на следващо място, при условията на евентуалност, считам, че е
неоснователно, тъй като не се доказаха в условията на пълно и главно
доказване твърденията на ищеца, първо за наличието на такова негово
състояние и второ то да е в причинна връзка с уврежданията получени при
ПТП. Претендирам разноски съобразно представения списък. Нямам искания
за писмена защита.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.52 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7