РЕШЕНИЕ
Град Асеновград, 08.10.2020г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с председател СТЕФКА ПАШОВА,
като разгледа в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две
хиляди и двадесета година, при участието на секретаря Юрия Кискинова,
докладваното от председателя на съдебния състав нахд № 638.2020г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 16-002498 от 17.01.2020г. на Директора
на дирекция „Инспекция по труда“-
Пловдив, с което на „Аморсито“еоод, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул.“*****, представлявано от И.Л.А. – управител, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева – хиляда и петстотин лева,
за нарушение по чл. 415а вр.чл. 415б от КТ.
По
същество:
Дружеството – жалбоподател, представлявано от Адвокат И.,
пледира за отмяна на обжалваното НП като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Поддържа всички изложени в жалбата доводи, пледира за
наличие на чл.28 от ЗАНН. Претендира за разноски по делото.
Въззиваемата страна – ОИТ - Пловдив, представлявана от
ЮРК К., пледира за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на
обжалваното НП като правилно и законосъобразно.Излага подробни съображения в
заседанието по същество.
По
процедурата:
АУАН № 16-002498 от 10.12.2019г. е съставен за нарушение
по чл.63, ал.2 вр.ал.1 от КТ от „главен инспектор“ при ДИТ- Пловдив, който се
явява компетентен орган, съгласно чл. 399 ал.1 от КТ и Заповед № З-0058 от
11.02.2014г. на Главен директор на ГД ИТ. НП на същите правни основания, е
издадено от компетентен орган.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел по
установяване на административното нарушение и на дружеството – жалбоподател.
Екземпляр от него е надлежно връчен на представителя на същото. АУАН съдържа
изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити, а НП – тези по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
При служебна проверка, съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила, поради
което и разгледа жалбата по същество.
По
фактите:
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна, съдът намери
за установено следното:
На 03.12.2019г. свидетелката Ц.М., съвместно със
свидетеля Н.Б., извършили проверка на строителен обект, който се намирал в град
Асеновград, ул.“***, в хода на която било установено, че в обекта работят трима
човека, от които двама били в изкопа и извършвали строителни дейности.
Проверяващите се легитимирали и им казали, че ще извършат проверка, като на
всички присъстващи работници, присъствали на работа към момента, били раздадени
да попълнят декларации по чл. 404 от КТ. Такава декларация, попълнена не собственоръчно,
е под негова диктовка и изписан в декларацията текст на неговия ръководител,
попълнил и работника З.Я.А., като извършвал работа на строителния обект.
При представени от дружеството – жалбоподател
впоследствие документи било установено, че за тримата работници имало сключени
трудови договори. По отношение на работника З.Я.А., трудовият му договор е от
дата 02.19.2019г., с основно трудово възнаграждение от 560,00 лева, безсрочен,
който е изпратен за регистриране в ТД на НАП на 04.12.2019г. в 22:00:00 часа.
В попълнената под диктовка на работника З.А. справка по
чл. 402 от КТ, е попълнено, че същият работи в обекта с уговорено
възнаграждение от 30 лева на ден и почивни дни събота и неделя.
За установеното нарушение за това, че работникът има
сключен трудов договор към момента на проверката, на 03.12.2019г., при която е
установено, че той полага труд, но към този момент, неговият трудов договор не
е бил регистриран в ТД на НАП и не му е връчено уведомление за това.
За това е съставен акт за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено и обжалваното НП.
По
доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери
за доказани от показанията на
свидетелката Ц.М. – актосъставител и на свидетеля Н.Б., които кредитира като
логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени и от писмените
доказателства по делото – декларация по чл.402 от КТ от 03.12.2019г., регистър на уведомленията за трудови
договори, Заповед № З-0058 от 11.02.2014г., които като надлежно приобщени и
достоверни, съдът кредитира. Не е налице противоречие в доказателствената
съвкупност.
От
правна страна:
Безспорно е
установено, че към момента на извършване на проверка от страна на компетентните
органи на ОИТ- Пловдив, на строителен обект, находящ се в град Асеновград, ул.“***,
на обекта със сключен към датата на проверката трудов договор, е полагал труд
работника З.Я.А.. Неговият трудов договор е подаден за регистрация в ТД на НАП
в деня, последващ проверката, като към момента на нейното извършване,
работникът е бил допуснат до работа от работодателя – дружеството –
жалбоподател, без нему да е връчено уведомление от ТД на НАП за регистриран
трудов договор.
Спори се доколко е налице маловажен случай от фактическа
страна и от правна страна – доколко, ако фактите налагат извод за маловажност
на случая, правната норма позволява нейното приложение, за този вид
административни нарушения.
На първо място съдът счете, че от фактическа страна, не е
налице маловажност на случая, предвид на това, че трудовият договор с работника
З.А. е сключен на 02.12.2019г. Това се отнася и за трудовите договори и на
другите двама работника, които към момента на проверката от органите на ОИТ-
Пловдив, са работили.
На следващо място, регщистрацията на трудовите договори е
извършена на следващия ден, но е провокирана от извършената проверка – тоест,
отстраняването на констатираното в хода на проверката административно нарушение
не е отстранено по инициатива на дружеството – нарушител, а е провокирано от
действието на компетентните органи.
Това налага извода за липса на маловажност на случая, още
повече, че това е типично нарушение на формално извършване, което е реализиран
по типичния за него начин и не се отличава с ниска степен на засягане на
охраняваните обществени отношения, за да се приеме, че е налице маловажен
случай.Още повече, че към 02.12.2019г. и към 03.12.2019г. работодателят, преди
започване на проверката от органите на ОИТ- Пловдив, е имал достатъчно време да
регистрира този трудов договор в ТД на НАП, което той не е сторил.
От правна страна: Спори се дали нормата на чл. 415в ал.2
от КТ, която изключва маловжността на нарушенията по чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ.
Тук следва да се посочи, че нормата на чл.28 от ЗАНН е
общо приложима норма, която е разписана за всички административни нарушения. Тя
обаче е разписана в нормативен акт от степен – закон, който има характер и на
обща норма, в сравнение с нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ, която е разписана в
нормативен акт от по- висока степен – кодекс и е специална, по отношение
нормата на чл.28 от ЗАНН.
В този смисъл, специалната норма дерогира общата, а при
противоречие между норми от два нормативни акта, приложима е специалната от по-
високия по степен нормативен акт, каквато в случая се явява нормата на чл.
415в, ал.2 от КТ.
Тя е с императивен характер и охранява държавен и
обществен интерес, чието накърняване законодателят счита, че следва да бъде
наказано независимо от степента на засягане на охранявания обществен интерес.
Тази норма, по изложените по- горе съображения, дерогира приложението на чл. 28
от ЗАНН и законово не позволява нейното приложение за вида административни
нарушения, регламентирани в нея, между които попада и това, вменено с
обжалваното НП на дружеството – жалбоподател.
С оглед на това съдът счита, че и от правна страна, не е
налице законово основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН и преценката на
административно – наказващият орган, за липса на маловажност на случая, е
законосъобразна. Предвид на това, наведеното
в обратния смисъл възражение, се отхвърля от съда, като необосновано.
С оглед на това, съдът намери, че обжалваното НП е
постановено при спазване на административно – производствените правила и е
законосъобразно, поради което и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна претендира разноски. Същите се дължат
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр.чл.143, ал.3 от АПК, поради което и на
посоченото правно основание, съдът счете, че следва дружеството – жалбоподател,
да бъде осъдено да заплати направените разноски на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 335 лева.
С оглед горното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 16-002498 от 17.01.2020г. на Директора
на дирекция „Инспекция по труда“-
Пловдив, с което на „Аморсито“еоод, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул.“***, представлявано от И.Л.А. – управител, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева – хиляда и петстотин лева, за
нарушение по чл. 415а вр.чл. 415б от КТ.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр.чл.143, ал.3 от АПК, ОСЪЖДА
Аморсито“еоод, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул.“***, представлявано от И.Л.А. – управител, да заплати на въззиваемата
страна – Дирекция „Инспекция по труда“- Пловдив, сумата от 335 лева- триста
тридесет и пет лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението да се съобщи на
въззиваемата страна и на дружеството – жалбоподател и адвокат И..
Същото подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава 12 от АПК, на
касационните основания, визирани в НПК.
Районен съдия: