МОТИВИ към ПРИСЪДА № 615 от 22.03.2011г. по НОХД № 717/2011г. по описа на БРС:
Съдебното производство по настоящото дело се проведе по реда на
чл.371,т.2 и сл. от НПК. Образувано е по повод постъпил в БРС обвинителен акт
на Районна прокуратура-гр.Бургас против подсъдимия С.Д.Д., ЕГН **********:
с обвинения по по чл.196, ал.1,
т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б „А” и б „Б” от НК. Представителят на БРП в съдебно заседание поддържа обвинението, повдигнато
с обвинителния акт. Аргументира доказаността му от обективна и от субективна
страна. Пледира за налагане на наказание на подсъдимия при условията на чл.55,ал.1,т.1
от НК в като предлага на подс.Д. да се наложи лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, при първоначален строг режим в затвор.
Подсъдимият С.Д.Д. признава вината си.Изразява съжаление за извършеното
и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Моли
за минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия адв.Б. не оспорва фактическата обстановка
и правната квалификация на деянието. Счита, че самопризнанията на подсъдимия се
потвърждават от доказателствата, събрани на досъдебното производство. По
отношение на наказанието моли да бъде приложен чл. чл.55,ал.1,т.1 от НК като
предлага да му се наложи наказание “лишаване от свобода” в рамките от 6 до 8 месеца.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.373,АЛ.3 ОТ НПК СЪДЪТ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият С.Д.Д.
е роден на ***г***, български гражданин, неженен, начално образование, осъждан,
работи в частна фирма за изкупуване на черни и цветни метали, адрес: ***” №1,
ЕГН **********.
На 21.04.2002г. около 15:30 пострадалият З.Т. - полски гражданин роден
на ***г***, гостуващ в жилището на Г.С.М.,
находящо се в гр. Бургас на ул. „Шейново" № **, ет.*, легнал да си почине,
като оставил мобилния си телефон и чантата си върху телевизора в хола. През
същото време подс.С.Д.Д. ***, в който се намирал апартамента, в който бил
отседнал пострадалият Т.. Видял отворен прозорец и решил да влезе. Покатерил се
на терасата, прогорил противокомарната мрежа и влязъл в апартамента, от който
взел вещи принадлежащи на Т., а именно: мобилен телефон, 100 лв., 10 евро и
друга валута, която не познавал. Изхарчил парите, сменил 10-те евро за 10 лева,
а другата валута изхвърлил. Заменил мобилния телефон с таксиметров шофьор А.А.М.,
който не познавал. Около 17:00 часа З.Т. установил, че е от чантата му липсват
100 лв., 10 евро, и 50 злоти, както и мобилен телефон марка „Нокиа" мод.
3310, за което е сигнализирал на
служителите на МВР.
Мобилният телефон марка „Нокиа" мод. 3310 е намерен в лицето А.А.М.
- таксиметров шофьор, който доброволно е предал мобилния телефон за нуждите на
разследването. При огледа на местопроизшествието е намерен пръстов отпечатък на
перваза на вътрешния прозорец на терасата, видно от направената дактилоскопна
експертиза същият принадлежи на подс.С.Д.Д.. Стойността на противозаконно
отнетия мобилен телефон, видно от заключението на назначената съдебно-оценъчна
експертиза е 190 /сто и деветдесет/лева. Обменният курс на полската злота към
21.04.2002г за 1 лев е бил 0,545149. т.е. стойността на противозаконно отнетите
50 /петдесет/злоти е 27,25 лева.
Така изложената и
възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията
на подсъдимия Д., подкрепени от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства чрез разпита на свидетелите, заключението по оценителната експертиза, справката за
съдимост и останалите писмени доказателства. При постановяване на присъдата си съдът на
основание чл.373,ал.3 НПК ползва самопризнанията на подсъдимия, дадени в
съдебно заседание и доказателствата, събрани в хода на досъдебното
прозиводство, които ги подкрепят, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед на така
изложената обстановка, съдът намира,че от обективна и субективна страна
подсъдимия Д. е съществил престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195,
ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б „А” и б „Б” от НК. Това е така, защото че на 21.04.2002г., в
гр.Бургас, ул.”Шейново” № **, ет.1, при условията на опасен рецидив, в
немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот /прехвърляне през терасата и прегаряне на противокомарна мрежа/, отнел
чужди движими вещи, - мобилен телефон
марка „Нокиа”, модел „03310”, на стойност 190 /сто и деветдесет/ лева, парична
сума в размер на 100 /сто / лева, 10 /десет/ евро и 50 /петдесет/ полски злоти,
всичко на обща стойност 290 /двеста и деветдесет/ лева, 10 /десет/ евро и 50
/петдесет/ полски злоти, от владението на
полския гражданин, Т.З.М.. Деянието е извършено от подсъдимия Д. при условията
на опасен рецидив по чл.29, ал.1,б.”а” и ”б” от НК, тъй като същият е
извършил деянието след като е бил многократно осъждан на лишаване от свобода, какато
следва: по НОХД № 219/1999г. на PC Бургас, като му е
наложено наказание лишаване от свобода 1 /една/ година, изпълнението на което е
отложено по реда на чл. 66 НК за срок от 3 /три/години. Присъдата е влязла в
сила на 12.08.1999г.;по НОХД № 373/1999г. на PC Бургас, като му е
наложено наказание лишаване от свобода 2 /две/ години, изпълнението на което е
отложено по реда на чл. 66 НК за срок от 4 /четири/години. Присъдата е влязла в
сила на 16.01.2000г.;по НОХД № 3 89/2001г. на PC Бургас, като му е
наложено наказание лишаване от свобода 1 /една/ година, изпълнението на което е
отложено по реда на чл. 66 НК за срок от 3 /три/години.Присъдата е влязла в
сила на 01.07.2001г.;по НОХД № 626/2001г. на PC Бургас, като му
наложено наказание лишаване от свобода 1 /една/ година. Със същия акт е
приведено в изпълнение наказание по присъда № 294, по НОХД 870/1998г. Присъдата
е влязла в сила на 12.04.2002г.;по НОХД № 293/1999г. на PC Бургас, като му е
наложено наказание лишаване от свобода 1 /една/ година и 6 /шест/месеца,
изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от 4
/четири/години. Присъдата е влязла в сила на 15.01.2000г.;по НОХД № 1/2000г. на
PC Бургас, като му е
наложено наказание лишаване от свобода 1 /една/ година. Присъдата е влязла в сила
на 03.08.2000г.;по НОХД № 82/2000г. на PC Бургас, като му е
наложено наказание лишаване от свобода 1 /една/ година. Присъдата е влязла в
сила на 05.05.2000г.
От субективна
страна на престъпния състав, съдът приема наличие на форма и вид на вина-“пряк умисъл”,
съгласно чл.11,ал.2 от НК-подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искали
настъпването им. Целта му е била да отнеме вещите от владението на физическото
лице, обитавало жилището и да се облагодетелства противозаконно от тях.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне на наказанието
на подсъдимия Д. съдът взе предвид, че съдебното следствие се проведе по реда
на чл.371,т.2 и сл. от НПК. Самопризнанието му се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства поради което съгласно чл.373,ал.2 от НПК
наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а НК. Съдът в
настоящия случай и с оглед чл.58а,ал.4 от НК намира, че продължителността на
наказателното производство /близо девет години/ срещу подс.Д. следва да се
приеме за едно изключително смекчаващо неговата вина обстоятелство, поради
което спрямо него следва да намери приложение разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК. При определяне на размера на наказанието съдът взе предвид ниската стойност на отнетото имущество,
съдействието на подсъдимия при разследването, изразеното съжаление за
извършеното и възстановяването на по-голямата част от вредите. Съдът отчете
като отегчаващо отговорността обстоятелството, че подсъдимия е многократно
осъждан за престъпления против собствеността-едно от най-честите и с висока
степен на обществена опасност престъпления в нашето общество. Мотивиран от
горното съдът осъди подсъдимия Д. на “лишаване от свобода” за срок от шест месеца като на основание
чл.61,т.2 вр с чл.60,ал.1 от ЗИНЗС той следва да изтърпи така наложеното му
наказание при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д. да заплати
в полза на държавата по сметка на БРС направените по делото разноски общо в
размер на 129 лева.
На основание
чл.111, ал.1 от НПК съдът постанови вещественото доказателство по делото - 1
бр. телефон марка „Нокиа 3310”, да бъде върнат на неговия собственик – Т.З.М..
Мотивиран от
гореизложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.И.
Вярно с оригинала: Ж.М.