Решение по дело №578/2019 на Районен съд - Самоков

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 35

С. 3 април 2020 год.

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

С.ският районен съд,  Іви   състав в публично  съдебно заседание  на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ

при секретаря Eкатерина Баракова, като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА административно наказателно дело № 578 по описа за   2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството  е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.Л.Ч. против Електронен фиш за налагане на глоба серия К№ 2807791 на ОДМВР С., с който жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по 21 ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП с глоба в размер на 700 лева.

Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика досежно материално-правната и процесуално-правната изправност на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява, представя писмено становище.

Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено становище, че  електронният фиш следва да бъде потвърден.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбата е допустима и подадена в законоустановения срок.

По същество:

На 08. 05. 2019. в 14 часа и 08 мин. с ATCC (TFR1 – M 508 № 4835) било заснето движение по път ІІ – 82, км. 44, 000 на л.а. Мерцедес Ц – 200, компресор, рег. № ********, който се движел в посока гр. С. със скорост от 152 км/ч при ограничение за движение по този път 90 км./ч.

Установен бил собственикът на автомобила, а именно жалбоподателя В.Л.Ч. с ЕГН ********** и с обжалвания ЕФ той  е санкциониран като собственик и приет за установен извършител на нарушението за управление на МПС с превишена скорост - 62 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка  спрямо отчетената скорост ) - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4 вр .чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 700 лв.

Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити. Възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.

Формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с нормата на чл. 189, ал. 4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.

По своята дефиниция § 6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с разпоредбата на чл. 2 от Закона за електронния документ и електронния подпис - "Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията". Според чл. 4 - "Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител".

Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен издател.

От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.

Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14 г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че "електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Неоснователни са оплакванията в жалбата относно  формата и съдържанието на ЕФ.  Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че "електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш макар и стеснени са достатъчни с оглед характера на нарушението възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство." Тези предпоставки са доказани в случая и в тази насока възраженията в жалбата са неоснователни.

С цитираното горе ТР 1/14 г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по "определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор).". Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от човешка намеса.

В процесния случай скоростта на движение на автомобила собственост на жалбоподателя е отчетена от стационарна система за контрол на скоростта на МПС ; дефиниция по § 6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала напълно независимо от оператор. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в документите приложени по делото.

Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както и Наредбата 8121з-532/12, 05, 15 г. са били в сила и са действащи нормативни източници, включително и към момента на установяване нарушението.

Няма намеса в работата на системата и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес е изведен и приложен съответния фотос - към ЕФ. Той съдържа визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно ( последното изискване е също на производителя в инструкцията и при липса на възможност за разчитане на регистрационния номер поради повреда или замърсяване системата не отчита резултат).

Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение в карето под фотоса са разположени относимите към нарушението параметри. Част от тях са: дата и място- локация, отчетена скорост на движение, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява са по предварително зададени параметри от оператора със системата. Част от параметрите са генерирани от сателитните връзки данни. Фотосът е изведен от клип/снимка, който, както и тя, имат индивидуален номер - виж долния десен ъгъл на фотоса.

Така налични са правно-релевантните данни, че процесният автомобил е регистриран поради движението си със скорост от 152 км/ч, датата и часа на отчитането ( които са възприети за време на нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия автомобил).

В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал. 15 ЗДвП ) - фотос, отразяващ конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.

Несъмнено е, че заснемането е станало със стационарно автоматизирано техническо средство. Налице е попълнен от служителя на ОД МВР С. - оператор със системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/15 г. Протоколът е от датата на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим по зададените параметри ( виж в протокола). Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било поставено АТС С-то с неговия регистрационен номер и разположение.

Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо извършени нарушения от процесния вид, е станало по нормативно определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред.

Пътният участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол не е доказано да е бил обозначен по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Наредба 8121з-532/12, 05, 15 г., но в тази връзка следва да се има предвид отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП в сила от 08, 07, 2017 г., от когато вече няма изискване произтичащо от предишната редакция на разпоредбата за поставяне на пътен знак "Е24".

Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради допуснати нарушения в процедурата по използването на АТСС. Възраженията не държат сметка за въведените законодателни изменения в Наредбата за АТСС/ с ДВ.бр. 6/18 г.- в сила от 16.01.18 г./ и изричната отмяна на чл. 7, с които отпадна задължението на контролните органи за предварително обозначаване на осъществявания контрол с АТСС с преносим пътен знак Е-24 и документиране на разположението му със съответна снимка. Понастоящем е налице единствено задължението по чл. 10 от Наредбата за съставяне на съответен протокол за използване на АТСС и което, както се посочи по-горе, в случая е надлежно спазено, а препис от протокола за използване на АТСС р. 5240 от 08. 05. 2019 год. е приложен по делото.

По изложените съображения се налага изводът, че данните от ползвания измервателен уред са достоверни и получени по законоустановения ред. Годността му за достоверно отмерване е гарантирана от удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 10. 02.4835  ( л. 15 и чл. 4, ал. 2 от Наредба 8121з-532/12, 05, 15г), както и протокол № 2-41-19 за последваща проверка от 18. 03. 2019 год.  на л. 11 от делото.

Не е спорно и е установено, че собственик на процесното МПС е жалбоподателят В.Л.Ч. ЕГН ********** ( виж справка за регистрация СР МПС, препис от която е приложен по делото).

 Във връзка с установената собственост следват два задължителни извода, а именно че жалбоподателят носи отговорност като собственик на това МПС и че той като собственик на МПС с което е извършено нарушението следва да понесе наказанието, предвидено за това нарушение – чл. 188 ал. 1 от ЗДвП. В ЕФ, при изписване на данните относно персонификацията на санкционираното лице, издателят на ЕФ е посочил и ЕГН на жалбоподателя собственик.

Съдът приема че на жалбоподателя е връчен препис от ЕФ, като видно и от жалбата му става ясно, че знае за издаването му. така, че в рамките на срока по, ал. 5 на чл.- 189 от ЗДвП ( в случая с жалбата) жалбоподателят не оспорва, че той е управлявал МПС и не сочи друг водач, не е заявил и невъзможност да представи и удостовери такава информация. При положение че не се установява лице на което е предоставено МПС, по силата на чл. 188, ал. 1 от ЗдвП Собственикът  на това моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

По изложените съображения съдът не открива порочност на акта под формата на ЕФ от гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който се определят нарушението, обективно констатирано с годно и законоустановено АТСС и параметрите на установеното нарушение. Не са основателни доводите в жалбата че в ЕФ липсва надлежно описание на нарушението. То е описано по време, място и начин на извършването му, достатъчно ясно и детайлно, че да прави възможна, в гарантирания от закона обем, защитата против него. Този извод е относим и по отношение на мястото на нарушението, което ясно е определено във фиша, отразено и в протокола по чл. 10 от Наредбата. От начина по който е описано нарушението става ясно че се касае за превишение на скоростта с 62 км/ч за участък извън населено място, а именно път ІІ-82 километър 44 посока С.. Допълнителното превишение на скоростта с 12 километра над превишението с 50 км/ч. са от значение за конкретния размер на глобата като към 600 лв. като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. , както установява чл. 182 ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

Събраните по делото доказателства обуславят извода за съставомерност на нарушението по възприетата от административния орган правна квалификация и основателността на ангажираната административно - наказателна отговорност чрез налагане на предвидената в твърд размер 700 лева ( съобразно стойностите на превишението от 62 км/ч.) глоба - по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, С.ският районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като  законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба серия К№ 2807791 на ОДМВР С., с който жалбоподателят В.Л.Ч. с ЕГН ********** е наказан с административното наказание глоба в размер на 700 лева за извършено нарушение по 21 ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жжлба пред АС С. област  в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: