№ 9
гр. Разград, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20223330200678 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба от В. Г. Н. от гр. Кубрат, срещу Наказателно постановление №22-
1075-000379 от 09.05.2022г. на Началник Сектор към ОДМВР Разград, С-р Пътна полиция, с което
на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на същия текст му е
наложена глоба в размер на 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от повереника на жалбоподателя.
Ответната страна Областна Дирекция на МВР – Разград не изпраща представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните
и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №22-1075-000379 от 09.05.2022г. на
Началник Сектор към ОДМВР Разград, С-р Пътна полиция на жалбоподателя В. Г. Н. на
основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на същия текст му е наложена глоба в размер на
50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№АД54003/06.04.2022г. съставен от началник група /С-р пътна полиция/, при ОДМВР гр. Разград
на жалбоподателя. В акта и НП се сочи, че жалбоподателят на 01.03.2022г., около 16,35 часа в
общ. Разград, на път първи клас №I-2, при км. 73+026 в близост до разклона за село Радинград, от
посока с. Ушинци в посока гр. Разград управлявал л.а. „Пежо 406“, с рег. №Р****КР, собственост
на Г.М. от гр. Русе, като на отбивка за разклон за село Радинград със стоп палка е спрян за
проверка от служители на НТУ, сектор контрол на правоприлагане – гр. Русе. При проверката от
страна на служител на НТУ Д. Д. са били изискани документи, като жалбоподателят отказал да ги
предаде – документи лични на водача и тези на автомобила. След като Н. е отказал да предостави
1
изисканите документи, същият е потеглил с автомобила в посока гр. Разград. Прието е, че
жалбоподателят е нарушил чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП – водач, който откаже да предаде документите
си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от
органите за контрол.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят Н. С., който в показанията си
сочи, че управлявания от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от контролните органи
/служители на НТУ/, като се подчинил и спрял автомобила, но след изискване на документите –
лични и на автомобила не са им били представени. Разпитан е и служителят съставил доклада по
случая Д. Д. – инспектор към сектор «Контрол и правоприлагане» - гр. Русе. В показанията си
свидетелят споделя, че си спомня случая -на пътя I-II Шумен-Разград, спрял за проверка със
„Стоп“ палка автомобила управляван от Н., който се подчинил и спрял. Свидетелят поискал
документите на жалбоподателя, като по думите му последният отказал да ги предаде. Свидетелят
поискал жалбоподателя да му посочи трите си имена и ЕГН, които жалбоподателят му посочил,
след което свидетелят се свързал с дежурния в КАТ и по предоставените данни, била потвърдена
самоличността на лицето. Разпитана като свидетел е и спътницата в автомобила управляван от Н. –
св. А.И. /съжителница на жалбоподателя/, която макар и заинтересована описва почти сходна
фактология с останалите свидетели, но с една съществена отлика, а именно че непредставянето на
документите от страна на жалбоподателя се дължи на това, че ги е забравил вкъщи, а не на това, че
не иска да ги представи за проверка. Всъщност последното се потвърждава и от съдържащо се в
материалите по делото обяснение от св.Д. Д.- реално осъществил проверката, респективно доклада
послужил за установяване на нарушението. В цитираното обяснение /на л.17 от делото/ е посочено
- «След като изисках документите му водача ми заяви, че няма да предостави никакви такива, с
мотива, че нямал такива, както и че си знаел правата. ». С оглед на тези данни съдът намира, че
жалбоподателят действително не е носил докуменнтите си и за това не ги предал на
проверяващите, както явно е заявил при проверката – няма логика да предостави устно всички
свои /поискани/ данни, но да откаже да предаде документите си ако са били в него.
С оглед изложените обстоятелства съдът намира, че жалбата се явява основателна. На
първо място съдът намира, че не се доказва, че жалбоподателят реално е имал в себе си документи
и е отказал да ги предаде на контролните органи. Действително жалбоподателят не е представил
документите си/лични и на автомобила/, но според доказателствата причина за това не било, че
субективно не иска да ги предаде, а обективно не са се намирали в него. В подкрепа на това е и
факта, че при поискване е предоставил имената и ЕГН-то си, на база на което е извършено и
съответно установяване на лицето. В този смисъл съдът намира, че Н. не е осъществил и втората
алтернатива на чл. 175, ал.1,т.3 от ЗДвП – да е осуетил по какъвто и да е начин извършването на
проверката от органите за контрол. Неносенето на документи осъщесвява друг наказателен състав,
но не й приложения от наказващия орган. Затова и съдът намира, че жалбоподателят не следва да
носи отговорност по чл. 175, ал.1,т.3 от ЗДвП, тъй като всъщност не се доказва реално да е
осъществил състава на този текст, било то по първата или втората алтернатива. На следващо
място, нормата на чл. 175, ал.1,т.3 от ЗДвП, предвижда две алтернативи на изпълнителното
деяните – 1. Отказ за представяне на документи на контролните органи или 2. По какъвто и да е
начин осуетяване извършването на проверка от контролните органи. В случая наказващия орган е
цитирал и двете алтернативи като осъществени, което води до неяснота, тъй като поставя въпроса
визира ли се като нарушение и друго деяние освен непредставяне на документи. Ако е така пък
остава въпроса, кое деяние в крайна сметка е наказано. Тази неяснота също опорочава НП, защото
2
води до двусмислие, което пречи да се разбере волята на наказващия орган. Всичко изложено
налага отмяна на НП като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №22-1075-000379 от 09.05.2022г. на
Началник Сектор към ОДМВР Разград, С-р Пътна полиция с което на жалбоподателя В. Г. Н. от
гр. Кубрат на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на същия текст му е наложена
глоба в размер на 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3