О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
ЛОВЕЧ, 13.07.2020 г.
Окръжен съд - Ловеч, граждански състав, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
при участието на секретаря Христина Христова като
разгледа докладваното от . съдия Павлова ч.гр.д. № 65 по описа на съда за
Производството е по чл. 423 и
сл. от ГПК.
Постъпило е възражение по
чл.423 ал.1 от ГПК от „****" ООД чрез адв.В.Г.А. срещу заповед за
изпълнение на парично задължение № 255/02.07.2019 г. по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 589/2019 г. по описа на
Районен съд - гр. ****.
Счита, че са налице
предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 и т.З от ГПК, като излага
подробни съображения за това. Посочва, че на
27.11.2019 г. на „****" ООД чрез процесуалния представител адв. В.А.
с изпратен е-майл в 16:27 часа и било връчено постановление с №
1378/27.11.2019 г. ведно със съобщение с изх. № 21718/27.1
Твърди, че за посочените
три изпълнителни дела „****” ООД не е уведомявано преди получаването на
постановлението, поради което била извършена справка по телефона в
деловодството на Районен съд - гр. **** на 28.11.2019 г. Сочи,
че при извършената телефонна справка по име на дружеството били уведомени
единствено за номерата на пет новообразувани дела срещу „****” ООД, като на
03.12.2019 г. упълномощен представител на дружеството - В.Д.посетил
деловодството на Районен съд - гр. ****, където му бил предоставен
достъп до делата за запознаване и му бяха връчени съдебни книжа по ч. гр.
д. 1109/2019 г. по описа на PC - гр. **** и по гр. д. 776/2019 г. по описа на
PC - гр. **** предназначени за „****' ООД.
Твърди, че видно от
горепосочените обстоятелства, при които „****” ООД е узнало за издадената
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и с оглед разпоредбата
на чл. 62, ал. 2 от ГПК,
настоящото възражение е подадено в предвидения в чл. 423
от ГПК едномесечен срок, а именно на 27.12.2019 г. чрез „Български пощи"
ЕАД срещу влязла в сила заповед за изпълнение, поради което е допустимо и
следва да бъде разгледано по същество.
По отношение на
основателността на настоящото възражение, излага твърдения, че производството
по ч.гр.д. 589/2019 г. по описа на PC - **** е образувано по депозирано от „****"
ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В депозираното заявление е
посочен адрес на „****" ООД - община ****, с. ****, ул. *****.
Сочи, че на 04.07.2019 г.
е издадено съобщение с код C20BWR4Q за връчване на заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр. д. №
589/2019 г. на Районен съд - гр. ****, Гражданска колегия III
състав и като адрес на длъжника - „****" ООД за връчване в съобщението е
посочен община ****, с. ****, ул. *****№21, пр.
В.К.; П.Б.. Твърди, че посоченото съобщение е върнато
в цялост по делото като в разписката към него за „извършени от връчителя
действия във връзка с връчването на съобщението" е посочено „на адреса не
се намери представител или упълномощено лице, което да получи
съобщението", като се твърди, че съобщението е оформено от връчител М.П. -
кмет с поставена дата 10.07.2019 г.
Сочи, че видно от
находящия се в кориците на делото списък на лица с изготвени съобщения или
уведомления на 12.07.2019 г. е изпратено ново съобщение на същия адрес до „****"
ООД заедно с уведомление по чл. 47, ал. 1, 7 от ГПК.
Изтъква, че на 17.07.2019 г. е оформено
уведомление C20C3SCM, като в разписката към уведомлението е посочено, че същото
е залепено на 17.07.2019 г. на входната врата, като обстоятелствата, при които
е залепено уведомлението: „на адреса нямаше лице, на което да бъде връчено
съобщението". Сочи, че издадено съобщение на 12.07.2019 г. с код C20C3RIG
за връчване на заповед за изпълнение е върнато в цялост по делото, като в
разписката към него за „извършени от връчителя действия във връзка с връчването
на съобщението" е посочено „е двуседмичен срок от залепване на
уведомлението не се яви представител, който да получи съобщението до 01.08.2019
г." на адреса не се намери представител или упълномощено лице, което да
получи съобщението ".
Твърди, че видно от находящия се в кориците
на делото списък на лица с изготвени съобщения или уведомления с отбелязана дата
16.08.2019 г., съдът е приел, че съобщението за
издадената заповед до „****" ООД е връчено на 01.08.2019 г. на основание
чл. 50 от ГПК чрез залепено уведомление на входната врата на
17.07.2019 г.
Излага, че с оглед на
гореизложените факти, които се установяват по безспорен начин от наличните по
делото книжа, връчителят М.П. е посетила два пъти в периода от 10.07.2019 г. до
17.07.2019 г. адрес община ****, с. ****, ул. *****№ 21, за да връчи на „****"
съобщение за издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 589/2019 г.
по описа на PC- гр. ****, като от съществено значение е да се
отбележи, че при второто посещение е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК в изпълнение на указания на съда от 12.07.2019 г.
Твърди, че заповедта за
изпълнение не е била връчена надлежно на „****" ООД и не е спазена
процедурата по чл. 47, ал. 1 от ГПК
Излага, че съгласно чл. 43, ал. 2 от ГПК, съдът може да разпореди връчването да стане чрез
прилагане на съобщението към делото или чрез залепване на уведомление, като
видно от предприетите действия по делото, заповедния съд е разпоредил връчване
чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.
1 от ГПК, който съгласно чл. 50, ал.
4 от ГПК е приложим за юридически лица.
Сочи, че видно от данните
по делото заповедният съд е приел, че е налице редовно връчване на заповедта на
01.08.2019 г. по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, а именно
„Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който
е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК". Счита, че приложената от съда процедура по връчване се доказва
безспорно от оформените по делото разписки за връчване на съобщението и от
отбелязванията в приложения списък на лицата е изготвени съобщения или уведомления.
Цитира, че съгласно чл. 47, ал.1 изр.
второ от ГПК „Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото
адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне
една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден.", като единствената предвидена в закона възможност да не
бъде приложено това правило е когато връчителят е събрал данни, че ответникът
не живее на адреса и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни
в съобщението.
Твърди, че видно от приложените съобщения в
кориците на делото, връчителят М.П. е посетила посочения в съобщението адрес
само веднъж на 17.07.2019 г., като едновременно с това
посещение е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Сочи, че в оформените по делото
разписки за връчване на съобщения липсват данни, че „****" ООД е напуснато
адреса и в приложените разписки липсват твърдения в тази посока, както и не се
съдържат данни да е направен опит да се съберат данни в тази посока и съответно
не е посочен и източник за такива.
Излага, че от приложените
по делото писмени документи, се установява че посочения адрес не съвпада с
адреса на търговеца, вписан в търговския регистър, като връчителят не е посетил
нито посочения по делото адрес, нито регистрирания адрес в Търговски регистър. Твърди, че във върнатото в цялост
съобщение от длъжностното лице по призоваването е посочено, че на адреса няма
лице, което да получи съобщенията, като не са налице отбелязвания
/удостоверявания, които да обосноват единственото посещение на адреса от
връчителя и евентуалното прилагане на чл. 47, ал. 1, изр. 3 от ГПК.
Прави извод, че не е
налице редовно връчване по смисъла на чл. 50, ал. 4
от ГПК във вр. с чл. 47, ал.
1 от ГПК, поради което следва да се приеме, че е налице
хипотезата на чл. 423, ал. 1,т.
1 от ГПК.
Според него не е спазена
процедурата по чл. 50, ал. 2 от ГПК като дори и да се приеме,
въпреки изричните указания и предприети действия по чл. 47 от ГПК във вр. с чл. 50, ал. 4, че съдът е приел, че е налице
редовно връчване не по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, а по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, то същото отново е нередовно. Твърди,
че в съобщенията липсват твърдения и данни, че страната е напуснала адреса, а
единствено е посочено, че на адреса не е намерено лице, което да получи
съобщението, предназначено за „****" ООД следователно не са налице
предпоставки за прилагане на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Твърди, че по
приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК е налице константна съдебна практика на ВКС,
която цитира./решение № 279/24.01.2015 г. по гр. д. №
2769/2014 г. на ВКС, III ГО/.
Прави извод, че за да се
връчи съобщение съобразно фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, като то се
приложи по делото, следва да се установи, че търговецът е напуснал адреса,
вписан в търговския регистър, без да впише новия си адрес и това удостоверяване
се прави от връчителя, посетил адреса и следва да бъде отразено в съобщението
до длъжника по надлежен начин. Твърди, че редът за отразяване
е разписан в разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр. 1 ГПК, а именно, че връчителят
удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички
действия във връзка с връчването. Сочи, че при
тълкуването на тези разпоредби се налага извод, че за да е редовно връчването
по чл. 50, ал. 2 ГПК следва в съобщението
връчителят да е отразил как е осъществил констатацията си, че на адреса няма
такава фирма - например като е събрал сведения от съседи, извършил е проверка,
че в сградата на адреса няма помещения, които се използват от търговеца или
негови служители и т.н. Твърди, че констатацията, че няма лице, на което да
бъде връчено съобщението, неподкрепена с описание на действията, които е
предприел връчителят, за да се увери, че търговецът е напуснал адреса,
обосновават нередовност на връчването по чл. 50, ал. 2
ГПК, като освен това видно от отбелязването на съобщението връчителят е посетил
адреса на 10.07.2019 г. и на 17.07.2019 г., което също поставя под съмнение
обстоятелството дали са предприети необходимите действия за установяване намира
ли се длъжникът на регистрирания адрес.
Твърди, че предвид очевидната непълнота на
отразяване на удостоверените от връчителя обстоятелства в съобщението за
издадената заповед за изпълнение, не може да се направи категоричен извод за
напускане на регистрирания адрес от търговеца, без да изпълни задължението си
за вписване на нов адрес, поради което не са били налице основания за прилагане
на чл. 50, ал. 2 ГПК от заповедния
съд. Сочи, че заповедта за изпълнение не е надлежно
връчена и възражението на длъжника по чл. 423, ал.
1, т. 1 ГПК следва да се приеме, цитира практика на СГС,
ОС-Перник и ВКС Решение № № 546/11 от 13.01.2012 г. на ВКС IV ГО. гр. дело № 508/2011 г. Сочи, че видно от приложените по
делото съобщения, констатациите на връчителя са извършени без проверка дали
дружеството е пребивавало на адреса, до кога, има ли офиси или други помещения
на търговеца, като към връчване чрез залепяне на уведомление се пристъпва
единствено, когато от събраната от длъжностното лице информация се установява,
че призоваваното дружество се помещава на адреса, но не може да бъде намерен
негов представител или лице съгласно да получи съобщението, следователно
предвид последващо предприетите действия по залепване на уведомление, не може
да се приеме, че връчителят изобщо е изследвал въпроса, че дружеството не се
намира на адреса.
Отбелязва, че в случай,
че връчителят М.П. би положила минимални усилия за извършване на проверка е
щяла да установи, че „****" ООД има упълномощен представител, който да
получи съобщението. Сочи, че за госпожа М.П. е известно, че В.Д., с чиито телефон
разполага и тя самата познава лично разполага с нотариално заверено пълномощно
за получаване на книжа от името на „****" ООД, като самата тя многократно
в връчвала съобщение по дела предназначени за дружеството на посочения
пълномощник. Твърди, че е нелогично и дори създава съмнения за умишлени
действие от страна на връчителя, е да не събере данни от известния й
пълномощник, на който многократно е връчвала съобщения и нещо повече при
узнаване за образуваните производства от деловодството на съда, последната
изрично отказа да връчи съобщенията предназначени за „****" ООД на
пълномощника по ч. гр. д. 1109/2019 г. по описа на PC
- гр. **** и по гр. д. 776/2019
г. по описа на PC - гр. **** предназначени за „****"
ООД и връща същите в съда, откъдето били връчени на пълномощника В.Д..
Сочи, че с оглед на
горното и на отделно самостоятелно основание не може да се приеме, че е налице
редовно връчване на съобщението по чл. 50, ал. 2
от ГПК.
Изтъква, че в условие на
евентуалност, в случай че съда не приеме, че са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, моли да приеме, че са налице предпоставките по чл.
423, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно „****" ООД не е
могло да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства;
Твърди, че видно от
данните по делото молителят не е посочил точен административен адрес на
ответника, на който да е възможно да бъде извършено надлежно връчване на
съдебни книжа.
Сочи, че от
Сочи, че за ищеца по
делото е известно, че именно по негово искане с постановление на ЧСИ **** е
назначен пазач на фабриката, издадено по изп.д. № 92/2014 г., собственост на
**** ООД, който не предоставя достъп на служители и управителя на „****"
ООД до имотите собственост на дружеството. Сочи, че ЧСИ ****
многократно е уведомяван за това обстоятелство, като въпреки липсата на
основания за назначаване на пазач и отказването на достъп до собствената на „****"
ООД фабрика, същият не е предприел действия по смяната на пазача. Твърди,
че дружеството ответник не е напуснало фабриката, а неправомерно му е отказан
достъп до същата и необосновано и при липса на събиране на достатъчно данни
съдът е приел, че е налице надлежно връчване, тъй като адресът е непълен, не е
ясно след като дружеството притежава два имота на тази улица, защо са
предприети действия за връчване само на един адрес при липса на точно посочен
номер, а и съдът е приел редовност на връчването, на адрес, който е различен от
адреса на управление на дружеството по търговския регистър. Твърди,
че видно от справка в Търговски регистър по партидата на „****" ООД,
адресът на управление на дружеството не съдържа номер 21, като този адрес се
съдържа единствено в съобщението на съда, поради което не може да се извърши
редовно връчване по чл. 50, ал. 2 от ГПК. Твърди, че видно от електронна
справка в АГКК на посочения адрес се намира „СГРАДА с идентификатор
03486.104.721.1 по КККР област Ловеч, община ****, с. ****, п. к. 5662, ул.
*****№ 21, вид собствеността: Частна. Функционално
предназначение Селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ
Сочи, че „****" ЕООД дори и към настоящия
момент не е въведен надлежно във владение на имота след влизане в сила на
постановлението за възлагане и липсва предаване на владение по реда на ГПК, ЧСИ
не е извършило въвод във владение и „****" ООД не е уведомено за
извършването на въвод и няма събраните данни, че дружеството е напуснало
адреса.
Изтъква, че „****"
ООД е собственик на недвижим имот с административен адрес с. ****, общ. ****, обл. Ловеч, ул. „*****" №21, този адрес е
известен за кметския наместник и същата е можела да уведоми дружеството както
чрез известния й пълномощник, така и чрез залепване на уведомление по реда на
чл. 47 от ГПК, чрез което уведомление ответникът да
узнае за образуваното срещу него производство. Уведомление
на този адрес не е залепвано и този адрес не е посещаван от връчителя.
Сочи, че е налице упълномощено лице, което
има право да получава съдебни книжа от името на дружеството, като това
обстоятелство е известно за лицето, което е следвало да връчи призовката,
въпреки това връчителят изрично отказва да връчи книжата на упълномощеното
лице.
Твърди, че видно от
гореизложените факти и обстоятелства, „****" ООД не е надлежно уведомено и
за същото са налице особени непредвидени обстоятелства, които не е могло да
преодолее, с което са възпрепятствани правата на последното да упражни правото
си на защита по делото.
Прави доказателствени искания с оглед
оспорването на действително посетения адрес от страна на връчителя, както и за
обстоятелството, че е разполагала с информация за упълномощено лице, моли съда
да допусне до разпит при режим на призоваване един свидетел, а именно връчителя
М.П. ***, като същата да бъде призована по адрес на месторабота - кметството на
с. ****.
Прилага и моли съда да приеме като писмени
доказателства по делото следните документи:. Постановление с № 1378/27.11.2019 г. ведно със съобщение с изх.
№ 21718/27.11.2019 г. издадено по изпълнително дело 92/2014 г. по описа на ЧСИ ****;. Пълномощно на В.Д., Справка от АГКК,
Справка от Имотен регистър при Агенция по вписванията, от която е видно, че „****"
ООД е собственик на имот, находящ се на ул. *****№ 21,
Молба с вх. № 3421/09.12.2013 по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС - ТРС; 2.6.Молба за назначаване на пазач
с вх. № 3437/10.12.2013 г. по изп.д. № 269/2013,по описа на СИС - ТРС; Постановление от 11.12.2013 г. по
изп.д. № 269/2013 по описа на СИС - ТРС:.Протокол от
17.12.2013 г. по по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС - ТРС: Разпореждане по
изп.д. № 269/2013 по описа на СИС-ТРС от 18.12.2013 г.;0.
Констативен протокол от 16.12.2013 г. на нотариус Димитър Кънчевски;. Молба с вх. №
260/23.01.2014 по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС -ТРС от 18.12.2013 г.;. Констативен протокол от 17.02.2014 г.;
Разпределение от 08.04.2014 г. по изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ ****; Констативен
протокол от 03.06.2014 г. на нотариус Б.К.;.
Констативен протокол от 11.06.2014 г. на нотариус Б.К.; Констативен протокол от
16.06.2014 г. на нотариус Б.К.; Констативен протокол от 16.06.2014 г. на
нотариус Б.К.; Констативен протокол от 17.06.2014 г. на нотариус Б.К.;.
Констативен протокол от 18.06.2014 г. на нотариус Б.К.; Констативен протокол от
18.06.2014 г.; Постановление от 27.06.2014 г. по
изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ ****; Констативен протокол от 16.06.2014 г.;. Съобщение от 23.07.2014 г. по изп.д.
№ 92/2014 г. на ЧСИ ****; Констативен протокол от 28.07.2104 г. на Б.К.;. Констативен протокол от 28.07.2104 г. на Б.К.;
Придружително писмо от 04.08.2014 г.; Придружително писмо от 04.08.2014 г.;
Констативен протокол от 20.08.2014 г. на Б.К.; Констативен протокол от
20.08.2014 г. на Б.К.; Констативен протокол от 25.08.2014 г.; Констативен
протокол от 26.08.2014 г.; Констативен протокол от 27.08.2014 г.; Констативен
протокол от 28.08.2014 г.; Констативен протокол от 29.08.2014 г.; Констативен
протокол от 01.09.2014 г.; Констативен протокол от 02.09.2014 г.; Констативен
протокол от 03.09.2014 г.; Констативен протокол от 04.09.2014 г.;. Констативен
протокол от 05.09.2014 г.; Констативен протокол от
08.09.2014 г.; Констативен протокол от 10.09.2014 г.; Констативен протокол от
11.09.2014 г.;. Констативен протокол от 12.09.2014 г.;
Констативен протокол от 15.09.2014 г.; Констативен протокол от 16.09.2014 г.;
Моли съда с оглед на
горното, да приеме, че по делото е безспорно установено обстоятелството, че
връчването на препис от издадената по ч.гр.д. № 589/2019 г. на PC - гр. ****, заповед за изпълнение на парично задължение № 255/02.07.2019
г. не е протекло по предвидения в ГПК ред, поради което настоящото възражението
следва да бъде прието.
Моли съда на основание
чл. 423,
ал. 3 от ГПК да постанови спиране на изпълнението по
образуваното изпълнително производство до приключване с влязъл в сила съдебен
акт на производството по чл. 422 ГПК, като делото бъде
върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415 ГПК.
Тъй като възражението е
подадено чрез ТРС, той въпреки, че няма такова задължение е разпоредил размяна
на книжата и е постъпило становище от „****" ЕООД. Сочи, че на 01.07.2019
год. „****" ЕООД е заявил свое парично вземане пред ТРС срещу
длъжника „****" ООД, ЕИК: ********* и на 02.07.2019 год. съдът издаде заповед за изпълнението му по ч. гр. д. №
589/2019 г. по описа на ТРС.
Твърди, че от 02.07.2019
год. до
20.08.2019 год. т. е. 49 (четиридесет и девет) дни ТРС
и кмета на с. **** издирвали „****" ООД за да осигурят съобщаването за
издадената заповед.
Сочи, че оплакванията,
изложени във възражението срещу заповедта и начина на връчване са
неоснователни, а отговорността, че търговеца не може да бъде намерен на адреса
е изцяло негова, тъй като още на 11.04.2014 год. „****" ООД напуснал адреса си
в с. **** с решение за промяна на адреса и седалището в гр. ****, на ул. „*****" № 4, като по
същото време управителя Питър Виссер напуснал страната, а персонала бил
освободен изцяло. Сочи, че протокола с решението на
ОСС от 11.04.2014 год. на „****" ООД е
представен на 13.05.2014 год. в TP със заявление
20140513145628, като е заявено заличаване на В.К., като управител, но смяната
на адреса не е заявена. Твърди, че новият адрес на „****"
ООД в гр. ****, на ул. „*****"
№ 4 не е заявен и не е вписан в търговският регистър и поради напускане на
адреса на ул. „*****" в с. ****, ДСИ при ТРС със
свое постановление от 27.06.2014 год. назначил
по изп. д. № 269/201 Згод. на СИС при ТРС пазач на този имот в изпълнението. Твърди,
че по същото изпълнение с Постановление за възлагане Акт № 74
, том VI, д. 1173/2019год. на Сл. В **** и
Постановление за възлагане № 15, том II, д.249/2018год. на
Сл. В **** - по изп. д. № 701 /2017г. на ЧСИ Р.
Димитров, „****" ООД изгубил изцяло собствеността върху имота в с. ****,
ул. *****. Сочи, че лично представител на купувача „****"
ЕООД представил още през юли 2019 год. документите
за собственост на кмета на с. ****, за да знае, че на този адрес вече е „****"
ЕООД, а на вратите и фасадата на сградата са разлепени надлежни указателни
табели, че „****" ООД вече не е на този адрес.
Сочи, че в съдебно
заседание, проведено на 16.10.2019 год. по т. д. № 16/2019 год. по описа на ЛОС в пряка реч заявил на представителя на „****"
ООД, че липсата на адрес в с. **** води до съществени правни последици, защото
дружеството не може да получава съобщения и, че това е юридически факт от
значение дори за съществуването на това дружество.
Сочи, че по същото дело „****"
ООД заявил, че липсата на адрес не е причина за прекратяване на дружеството. Сочи, че „****" ООД по своя воля е сменило
адреса и седалището си, като досега не е вписало новия си адрес в регистъра
след като е решило да напусне стария. Смята, че дужеството е загубило
собствеността на имота в с. **** - по регистрирания адрес, като е предупредено
и знае последиците от липса на адрес и задава въпроса - кое е
непредвиденото за него обстоятелство по чл. 423, ал.1, т.З от
ГПК в този случай.
Смята, че ако съда при
тази фактическа обстановка допусне възражението по чл.423 от ГПК, като приеме
че „****" ООД е било лишено от възможността да оспори процесната заповед,
той ще възнагради с процесуални права неправомерното поведение на търговец,
който дори не си е направил труда да посочи в TP седалището си и адреса си в
гр. ****,
ул. „*****" № 4 - както изисква това от него ТЗ.
Поради изложените по-горе
обстоятелства счита, не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 423, ал.1, т.З от ГПК и
за „****" ООД и дружеството е било лишено от възможността да оспори
издадената по ч. гр. д. № 589/2019год. на ТРС
заповед, а напротив - по посочените горе причини именно „****" ООД носи
отговорност, че не разполага с адрес на който редовно да му бъдат връчвани
съобщения и призовки. Твърди, че дори след като подчертава
важното юридическо значение на този факт пред „****" ООД управителя
продължава да бездейства- нито е заявен новия адрес в гр. ****, ул. „*****" №4, нито е изпратена
покана за свикване на ОСС за решение по въпроса. Нищо.
Твърди, че е
неоснователно оплакването, че кмета на с. **** не предал книжата на В.Д., който
имал пълномощно за това.
Сочи, че действително В. Д.преди
години е бил работник във фабриката на „****" ООД и действително тогава е
подписвал съобщения, защото е открит на адреса на „****" ООД и е приел да
получи съобщението, като служител на „****" ООД, а не като пълномощник -
какъвто не може да бъде, съгласно изискванията на чл. 32, т.З ГПК.
Твърди, че В.Д.не е
пълномощник по чл. 32
ГПК, тъй като пълномощното му е нищожно на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
относно предоставените от управителя на „****" ООД права на процесуален
представител / съдебен адресат на „****" ООД, поради противоречие с
изискванията по чл.32, т. 3 от ГПК, защото В.Д.не е юрисконсулт, нито е
служител с юридическо образование, нито адвокат на „****" ООД и затова
липсват законните предпоставки да е представител по пълномощие, респ. съдебен адресат на „****" ООД по граждански дела.
Сочи, че същата хипотеза
е уредена в чл. 39,
ал.4 от ГПК по отношение на процесуално недееспособния съдебен адресат, какъвто
е В.Д..
Смята, че при всички хипотези на ГПК,
връчването на съобщения до „****" ООД не може да се извърши чрез В.Д.,
като пълномощник или съдебен адресат, поради процесуална недееспособност и в
този смисъл връчителя е извършил връчването изрядно - на адреса на получателя „****"
ООД, където не е открил никого и за който предварително знае, че е на друго
лице - „****" ЕООД, а „****" ООД го е напуснал.
Напротив, счита, че ако
кмета на с. **** е бил връчил книжата на В.Д., то връчването е щяло да е
порочно, поради процесуална неправоспособност на получателя и същото се отнася
и до предадените му от деловодството на ТРС книжа по гр. д. 776/2019 год. по описа на ТРС и по гр. д. 1109/2019
год. по описа на ТРС -връчванията по тях са порочни,
защото са извършени на недееспособен представител по чл.32 ГПК и не пораждат
процесуален ефект.
Смята за неоснователни
оплакванията, че начина по който са оформени книжата по връчването е лишил „****"
ООД от възможност да оспорва процесната заповед. Сочи, че чл. 423 от ГПК
изчерпателно посочва юридическите факти, които пораждат правото на възражение
след изтичане на срока, в случая: - ако Заповедта не е била връчена надлежно; -
ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства; - не е могъл да подаде възражението си поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като към тях
не може да се добави и съдържанието на съобщението.
Твърди, че начина по
който е оформено съобщението, макар и важно е само едно доказателство за извършеното
от връчителя съобщаване, а не за обстоятелствата по чл. 423 от ГПК. Сочи, че действително кмета на с. **** е посетил адреса на
търговеца, където се намира адреса на управлението на дейността му, а именно
-фабриката за паркет в с. ****, над сградата на кметството, на ул. „*****".
Точно, както чл. 12 от ТЗ повелява и
тези действия са „надлежно" по смисъла на ГПК връчване.
Твърди, че възражението
излага оплакванията на „****" ООД, че в КККР този имот не е посочен на ул. „*****", но тъкмо
така този адрес е посочил управителя му в TP по своя воля, като адрес на който
действително се извършва управлението на дейността му съгласно чл. 12 от ТЗ и сега същия управител се оплаква, че сам е посочил така в
TP адреса на управление на дейността на дружеството. Според
него от значение в случая, е че кмета на селото е посетила фабриката, узнала е,
че „****" ООД е напуснало този адрес и е върнала лично книжата в съда, от
където е получила пакет от документи за разлепване и указания как точно да
постъпи в случая. Счита, че и съда и кмета търпеливо
направили всичко в продължение на над 40 дни да намерят „****" ООД - което
дори не си е направило труда да посочи адрес на който да бъде намерен
представител.
Твърди, че са налице
свидетели - очевидци, които са видели кмета заедно със служители на кметството
да посещават адреса на управление на дейността на дружеството, както и
свидетели при връчване на документите за собственост на „****" ЕООД на
кмета на с. ****, както и на разлепените по фасадата на сградата на фабриката
означителни табели, че „****" ООД вече не е на този адрес.
Ето защо твърди, че
възражението срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 255/02.07.2019
г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 589/2019 г. по описа на ТРС
е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Представя писмени
доказателства и
прави доказателствени искания.
Настоящата инстанция като
съобрази представените доказателства, показанията на изслушаните по делото
свидетели М.П. и Севдалина Паймакова, като взе предвид изложените във
възражението доводи и съобрази обясненията на страните в съдебно заседание,
намира за установено следното:
Подадено е заявление пред ТРС от
„****“ ЕООД против „****“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК и изпълнителен лист за сумата в размер на 12 067,32 лв.,
представляваща обезщетение за платени от заявителя разноски за задължения на
длъжника за ел.-енергия, СОТ, застраховки в периода 4.02.2014 г, до 31.10.2017
г. и ремонт от 22.11.2017 г. подробно описани по фактури в заявлението ведно
със законната лихва от предявяване на заявлението до изплащане на вземането,
както и разноски в размер на 241,35 лв. – държавна такса, и 892,02 лв. – адвокатско
възнаграждение, по което е образувано ч.гр.д. № 589/2019 г. по описа на Районен
съд – ****. Изрично в заявлението е
поискано от заявителя заповедта да бъде връчена на длъжника от ЧСИ-****, за
което са внесени и 60 лв. Изрично е подадена и молба с вх.№3737/1.07.19 г.от
страна на „****” ЕООД, с която той моли да бъде разпоредено от страна на ТРС
връчване на заповедта по това производство, задно с книжата, чрез ЧСИ ****.
Подробно излага мотиви, че това се налага от факта, че кметът на с.****
многократно е извършвал нарушение на чл.47-50 от ГПК, което води до процесуален
порок на актовете на съда и основание за отмяна на същите.
Съдът е оставил без уважение
молбата, тъй като тези твърдения са останали недоказани с резолюция от
2.07.2019 г.
Издадена е заповед №255/2.07.2019
г, с която ТРС е уважил заявлението изцяло. Тази заповед е изпратена от страна на
съда на адрес с. ****, ул. „*****“
№ 21, като в съобщението е отбелязано, че посетилият на 10.07.2019 г. служител
– М.П. – кмет на селото, не е намерил на адреса
представител или упълномощено лице, което да получи съобщението.
По делото
фигурира и уведомление на л.115, от което се установява, че длъжника е
уведомен, че в двуседмичен срок от неговото залепване на 17.07.2019 «****»
ООД-с.**** следва да се яви в канцеларията на кметството за получаване на
съобщение по ч.гр.д.№589/2019 г. заедно с приложените книжа, като лицето е
предупредено, ча ако не се яви, книжата ще се приложат към делото и ще
се считат за връчени. В разписката към това събощение е посочено, че то е
залепено на входната врата на адреса с.**** ул.»*****» №21, тъй като на адреса
не е имало лице, на което да бъде връчено съобщението. Връчител е бил кмета на
с.Черни Осъм М.П., която се е подписала.
На л.116 е приложено съобщение, от
което се установява, че в двуседмичен срок от залепване уведомлението не се явил представител да
получи съобщението – до 1.08.2019 г. също подписано от
М.П.-кмет.
ТРС е съд приел, че
заповедта е надлежно връчена, поради и което
е приел, че същата е влязла в
сила и е разпоредил издаване на изпълнителен лист на л.117 от делото. № 410/02.09.2019 г.
По делото фигурира и писмена
молба с вх.№7095/9.12.2019 г. от „****“ ООД, намираща се на л.119 от делото, в която
процесуалният представител на дружеството е посочил за седалище на дружеството
следния адрес: с. ****, община ****, област Ловеч, ул.
„*****“ №
21.
Съдът установява от
приложените по делото копие от кадастрална карта с данни от КРНИ за
поземлен имот с идентификатор 03486.24.240 и извадка от Агенция по геодезия,
картография и кадастър, ведно с нотариален акт за собственост, че на адрес ул. „*****“ № 21 се намира позмелен имот с
площ
Съдът констатира от представеното на л. 14
пълномощно, че Питер Виссер в качеството му на управител на „****“ ООД е упълномощил В.Д.да представлява
дружеството безсрочно. Видно от приложените молба за назначаване на пазач
с вх. № 3437/10.12.2013 г. по изп.д. № 269/2013 г. по описа на СИС
- ТРС; Постановление от 11.12.2013 г. по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС –
ТРС; Протокол от 17.12.2013 г. по по изп. д. № 269/2013 по описа на СИС – ТРС; Разпореждане по изп.д. №
269/2013 по описа на СИС-ТРС от 18.12.2013 г.;
Констативен протокол от 17.02.2014 г. на ЧСИ ****,
констативен протокол от 16.12.2013 г. на нотариус димитър Кънчевски, Молба с вх. № 260/23.01.2014 г.
по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС-ТРС от 18.12.2013 г.; Постановление за смяна на пазач на недвижим имот от
27.06.2014 г. и множество констативни протоколи, че между страните са налице висящи изпълнителни
производства, по силата на които през
От извършената служебна справка в
Търговския регистър се установява, че седалището на дружеството е с адрес:
област Ловеч, община ****, с. ****, ул. „*****“.
За правилно решаване на спора и по искане на страните са
допуснати до разпит свидетели. От показанията на св.М.П., съдът установява, че
тя в качеството си на кмет на с. **** от
От показанията на св.Севдалина Паймакова, работеща в кметството в с. **** се
установява, че тя заедно със свидетелката П. са ходили до фабриката, находящ се
на ул. „*****“,
въпреки че знаела, че дружеството е напуснало адреса. Твърди, че вратата била
заключена с катинар, а впоследствие се появил и надпис, на който пишело, че
офисът на „****“ ООД е преместен на друг адрес без да е посочен друг адрес. Не
си спомня кога точно се е появила тази табела, но при поне две от посещенията
същата не е била поставена. Сочи, че на адреса не е виждала В.Д.или други лица,
но си спомня си, че през лятото на
Съдът счита, че
свидетелските показания са обективни и безпристрастни, доколкото те кореспондират
и с приложените по съобщения –
л.113-116 вкл., а
именно, че на 10.07.2019 г. свидетелката П. ***, за да връчи съобщения на „****“ ООД, а на 17.07.2019 г. залепила
уведомление на този адрес., без за това да има разпореждане от страна на ТРС. В останалата част изложеното от
тях не следва да се кредитира, тъй като са налице както съществени противоречия
в показанията им, а и липсва конкретика
относно фактите кога и колко пъти е посещаван адреса на седалището на
дружеството, както и кога и къде точно са залепвани съобщенията.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че направеното възражение е основателно.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи наличие на
хипотезата на чл.423 от ГПК ал.1 т.1 от
ГПК, а именно заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на „****” ЕООД. Възражението е допустимо, тъй
като е подадено от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от
производството – длъжник в приключило заповедно производство, подадено е
своевременно в едномесечен срок от узнаване на заповедта, доколкото - адв. А. –
процесуален представител на „****“ ООД, е била уведомена по имейл за издадената
заповед за изпълнение на 27.11.2019 г., а възражението е изпратено по пощата на
27.12.2019 г. видно от пощенското клеймо. С оглед на посоченото и
доколкото по делото не са налице доказателства за по-ранно узнаване, 27.11.2019
г. следва да се приеме за начало на едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК
и броен от нея, същият следва да се приеме за изтекъл към 28.12.2019 г., а
възражението на „****“
ООД е подадено на 27.12.2019 г., т.е. преди последната дата.
Съгласно разпоредбата на чл.50 ал.1 от ГПК мястото на връчване на
съобщения на юридически лица-търговци в гражданското производство е последният посочен в Търговския регистър
адрес, а именно област Ловеч, община ****, с. ****, ул. „*****“. По делото се установи, че управителя на „****“
ООД е ползвал известно време и друг недвижим имот, намиращ се на ул. „*****“ № 21, но той по никакъв
начин не може да бъде възприет като седалище на дружеството, след като в ТР е посочен друг адрес, макар и на същата улица. Свидетелката М.П., в
качеството си на кмет на с. ****, категорично заяви в съдебно заседание, а и
това е отразено на самото съобщение, че тя е посетила ул. „*****“ № 21, за да връчи издадената заповед
за изпълнение, като отбелязала, че не е открила на адреса лице, което да получи
съобщение и достъп до канцеларията на дружеството. Следователно не може
да се възприеме, че е налице, уредената в чл. 50, ал. 2 от ГПК фикция, а
именно, когато се
установи, че дружеството е напуснало адреса и в Търговския регистър не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени. Такива данни няма изложени в съобщенията, приложени по делото, а освен
посочване на обстоятелството, че дружеството е напуснало седалището си,
призовкарят е длъжен да отбележи как е стигнал до това заключение – събрана
информация от съседи, залепена бележка или табела и т.н.
В разпоредбата на чл.
50, ал. 3 от ГПК е посочено, че връчването
на юридически лица се осъществява в канцеларията на дружеството, като може да
се извърши на всеки служител, който е съгласен да ги приеме. Безспорно се установи в казуса, че в Търговския регистър е
посочена само улица *****без номер, на който адрес обаче свидетелката П. не е
осъществявала връчването. Тя е връчвала книжата на посочения в съобщението
адрес улица „*****” №21, което обаче не е седалището на дружеството. Само на
това основание връчването е нередовно, което от своя страна води до извода, че заповедта не е връчена надлежно на „****“ ООД,
доколкото не е спазена процедурата за съобщаване, уредена в чл. 50 от ГПК,
поради което възражението се явява основателно и следва да бъде уважено, за да
се осигури възможност за длъжника да упражни правата си. На основание чл. 423,
ал. 3 от ГПК следва да се уважи и искането за спиране на изпълнението по
образуваното изпълнително производство до приключване с влязъл в сила съдебен
акт на производството по чл. 422 от ГПК.
При така възприетото
становище не следва съдът да се произнася досежно въпроса дали е налице и
другата хипотеза, а именно, че дружеството не е могло да узнае своевременно за
връчването поради особени непредвидими обстоятелства, той като то е направено в
условията на алтернативност при невъзприемане на тезата за нередовно
призоваване.
По тези съображения
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
подаденото на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК възражение с вх. № 7499/30.12.2019
г. от „****“ ООД, с ЕИК: *********, срещу Заповед за изпълнение на парично
задължение № 255 от 2.07.2019 г., постановена по ч.гр.д. № 589 по описа за
СПИРА изпълнението
на Заповед за изпълнение на парично задължение № 255 от 2.07.2019 г.,
постановена по ч.гр.д. № 589 по описа за
ВРЪЩА делото
на Районен съд – **** за даване на указания на заявителя по чл. 415, ал.
1 от ГПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………. ЧЛЕНОВЕ:
1………….......
2…………......