РЕШЕНИЕ
№ 893
гр. Стара Загора, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20225530101584 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД София твърди в исковата си молба, че на
основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предявява установителни искове относно вземания в общ
размер на 15404.93лева, от които: изискуема главница в размер на 14563.29 лева, от която
1430.08 лева - редовно падежирали главници, за периода от 20.01.2020г. до 20.10.2020г. вкл.
и 13133.21 лева - предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 05.11.2020г. по
Договор за потребителски кредит №1907152581736940 от 18.07.2019г.; изискуема редовна
възнаградителна лихва в размер на 613.62 лева, начислена за периода от 20.01,2020г. до
04.11.2020г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници от
20.01.2020г. до 20.10.2020г., в размер на 100.33 лева, начислено за периода от 20.01.2020г.
до 04.11.2020г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предсрочно изискуема главница, в размер на 127.69лева, начислено за периода от
05.11.2020г. до 09.12.2020г.вкл. и законна лихва за забава за периода от 11.12.2020г. до
изплащане на вземането.
Заявява, че правният интерес за предявяване на иска се обуславя от обстоятелството,
че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било уважено от районния съд, но
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Със съобщение от 11.03.2022г. по ч.гр.д. №194/2021г.
на основание чл.415 ГПК, ал.1, т.2 от ГПК Районен съд Стара Загора указва на заявителя, че
може да предяви иск за установяването на вземането в едномесечен срок.
1
Твърди, че с Договор за потребителски кредит №1907152581736940 от 18.07.2019г.,
сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя С. О. А., Банката
отпуска на Кредитополучателя кредит в размер на 15472.50 лева, който ще бъде използван
за рефинансиране на кредит и потребителски нужди и е с краен срок за погасяване -
20.07.2026г. съгласно чл. 1 от Договора. В чл. 4 от Договора страните са уговорили
възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва. Съгласно чл.4.1 от
Договора за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на Кредита,
Кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 5.60%. След
изтичане на срока по чл.4.1 от договора, кредитополучателят заплаща на банката годишна
лихва формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент и
надбавка в размер на 5.470 („сборът общо „Лихва"). Лихвата се начислява от датата на
усвояване на сумата по кредита на база З60 дни годишно за ползване на всяка сума по
кредита при 30 дни в месеца и З60 дни в годината(вкл.първия и без последния ден от този
период). - чл.4.2.2 от Договора. При забава в плащането на дължими суми по Кредита,
Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - Наказателна надбавка към
Лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно върху забавената главница за времето на
забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване
на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно предходното
изречение, изчислен съгласно чл.4.1 е в размер на 15.60 - чл.4.5 от Договора.
Съгласно чл. 5.2. от Договора, кредитът следва да бъде погасен на 84 анюитетни
месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.08.2019г. до
20.07.2026г., с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл.4.1, съответно чл.4.2 от
договора. Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца от
действието на договора, с включена годишна лихва по чл.4.1 е 223.08лева, съгласно
погасителен план, който е неразделна част от договора. При промяна на лихвата по реда на
чл.4.2.1 от договора се променя и размерът на дължимата месечна анюитетна вноска по
кредита, като актуалният размер на месечната вноска ще бъде определен в нов погасителен
план , изготвен по реда на чл.4.3 от договора.
Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за
потребителски кредит и закона. На кредитополучателя е отпусната парична сума за
възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови
изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и
промяната на договорните отношения между страните.
Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в
уговорения срок. Кредитополучателят С. О. А. е изпаднал в забава по отношение на
плащането на месечните погасителни вноски - не са платени вноски (включващи главница и
лихва) с падежи: 20.01.2020; 20.02.2020; 20.03.2020; 20.04.2020; 20.05.2020; 20.06.2020;
20.07.2020; 20.08.2020; 20.09.2020; 20.10.2020. Неплащането представлява неизпълнение,
дължи се на виновно поведение на длъжника и поради това последният отговаря.
Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договор за потребителски
2
кредит № 1907152581736940 от 18.07.2019г., е настъпила с достигането до настоящия адрес
на кредитополучателя на писмо с изх.№ ИЗХ-001- 59802/02.11.2020г. за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл.9.2 от Договора, поради настъпил случай
на неизпълнение - неплащане на основание чл.8.1 от Договора. Видно от приложената
обратна разписка, писмото е достигнало до адреса на получателя и е получено лично.
Банката е изпратила писмо и до постоянния адрес на кредитополучателя с изх.№ ИЗХ-001-
59801/02.11,2020г. Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора
за кредит е осчетоводена на 05.11.2020г. Към момента на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист С. О. А. не е погасил дължимите от
него суми по цитирания по - горе Договор за кредит.
Поради липса на изпълнение счита, че в негова полза са възникнали вземанията,
посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът има
право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава в случай, че длъжникът не
изпълни точно задължението си. Банката е предприела действия за принудителното
събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК. Впоследствие, по образуваното ч.гр.д.
№194 по описа за 2021г. на PC Стара Загора, са издадени Заповед за изпълнение №260112 от
13.01.2021г. по чл.417 и изпълнителен лист, по силата на които длъжникът С. О. А. е осъден
да заплати на Банката сумите, както следва: изискуема главница в размер на 14563.29 лева,
от която 1430.08 лева - редовно падежирали главници, за периода от 20.01.2020г. до
20.10.2020г. вкл. и 13133.21 лева - предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване
05.11.2020г. по Договор за потребителски кредит №1907152581736940 от 18.07.2019г.;
изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 613.62 лева, начислена за периода от
20.01.2020г. до 04.11.2020г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава върху редовно
падежирали главници от 20.01.2020г. до 20.10.2020г., в размер на 100.33 лева, начислено за
периода от 20.01.2020г. до 04.11.2020г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху предсрочно изискуема главница, в размер на 127.69лева, начислено
за периода от 05.11.2020г. до 09.12.2020г.вкл. и законна лихва за забава за периода от
11.12.2020г. до изплащане на вземането и разноски. След получаването на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, е образувано изпълнително дело № 224/2021г. по описа
на ЧСИ Гергана Грозева, с peг. № 915 на КЧСИ и район на действие - Окръжен съд Сливен
прехвърлено при ЧСИ Кръстьо Ангелов за продължаване на изпълнителните действия и
образувано под № 770/2021г.
Ищецът сочи, че съгласно указаното от ОСГТК на ВКС в т. 9 от ТР №4/2013 г. „В
производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.З ГПК намира приложение
по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
3
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес."
Счита, че доказателствата, които сочи ищецът, обуславят несъмнения извод, че по
силата на сключения Договор за банков кредит, между страните по делото са възникнали
валидни облигационни отношения, както и че е налице неизпълнение. Съгласно Решение
№175 от 06.06.2011 г. по гр. дело №1242/2010 г., Ill г.о. на ВКС, ако основанието на
вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен сам да
определи размера (така и ТР №129/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, Решение №1
19/24.03.2009г. по гр.дело №1210/2006 г., II г.о. на ВКС). В този смисъл е и разпоредбата на
чл. 162 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да установи спрямо ответника С. О. А.,
съществуването на вземанията на Банката, произтичащи от Договор за потребителски
кредит № 1907152581736940 от 18.07.2019г., съгласно издадената Заповед за изпълнение
№260112 от 13.01.2021г. по чл.417 и изпълнителен лист по ч.гр.д. №194 по описа за 2021г.
на PC Стара Загора, а именно: изискуема главница в размер на 14563.29 лева, от която
1430.08 лева - редовно падежирали главници, за периода от 20.01.2020г. до 20.10.2020г. вкл.
и 13133.21 лева - предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 05.11.2020г. по
Договор за потребителски кредит №1907152581736940 от 18.07.2019г.; изискуема редовна
възнаградителна лихва в размер на 613.62 лева, начислена за периода от 20.01,2020г. до
04.11.2020г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници от
20.01.2020г. до 20.10.2020г., в размер на 100.33 лева, начислено за периода от 20.01.2020г.
до 04.11.2020г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предсрочно изискуема главница, в размер на 127.69лева, начислено за периода от
05.11.2020г. до 09.12.2020г.вкл. и законна лихва за забава за периода от 11.12.2020г. до
изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай, че главните установителни искове по
чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично като
неоснователни, поради липса на предсрочна изискуемост, на основание чл. 79, във връзка с
чл. 86 от ЗЗД и във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в ТР №4/2013 г. (т. 116), моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника С. О. А., да заплати на Банката следните
суми: изискуема главница в размер на 14563.29 лева, от която редовно падежирали главници
за периода от 20.01.2020г. до 20.03.2022г. включително в размер 4289.96 лева и предсрочно
изискуема главница в размер на 10273.33 лева на 20.04.2022г.; просрочена редовна лихва в
размер на 1508.25 лева за периода от 20.01.2020г. до 20.03.2022г. включително; начислена
редовна лихва в размер на 48.92 лева върху усвоена и непогасена главница към 20.04.2022г.,
за периода от 20.03.2022г. до 19.04.2022г. включително; обезщетение за забава в размер на
736.99 лева върху редовно падежирали главници от 20.01.2020г. до 19.04.2022г.
включително и начислена за периода от възникване на просрочие до 19.04.2022г.
включително и законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Твърди, че длъжникът изпада в забава, считано от датата на получаване на
настоящата искова молба (в този смисъл и Решение №706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4
1769/2009 г., Ill-то г. о., ГК). Съгласно Решение №285/1977 на II г. о. на ВС, макар и да е
предявен евентуално, искът се смята за висящ и по него съдът дължи да извърши всички
процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество. Относно падежиралите
суми - главница, посочени в петитума на исковата молба, е приложим чл.84 от ЗЗЛ, а
именно, че срокът кани вместо кредитора (dies interpellat pro homine). Съгласно Решение №
139 от 05.11.2014 г. на ВКС по търг. д.№57/2012г., 1-во т. о., ТК, когато вземането произтича
от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са
намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежите на всяка вноска
са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо
удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК.
Твърди, че настоящата искова молба служи като покана за изпълнение за сумите, за
които ответника следва да бъде поканен да заплати (главницата по кредита), от който
момент длъжникът изпада в забава. Исковата молба има характер на уведомление до
длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията за главницата.
Процесните вземания, претендирани с настоящия иск, стават предсрочно изискуеми в хода
на спорното исково производство в момента на връчване на ответника на настоящата искова
молба (позовава се на Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010г., т.к., II т.о. на
ВКС). Съдът следва да зачете този юридически факт, наред с всички факти, имащи значение
за спорното право, настъпили до приключването на съдебното дирене в настоящата
инстанция (чл.235, ал.З от ГПК във връзка с тълкуването на т.9 от ТР №4/2013 на ОСГТК на
ВКС ). Когато с предявяване на иск се целят определени правни последици, настъпването на
които е обусловено от предхождащо го едностранно волеизявление на ищеца, следва да се
счете, че с отправянето на искането до съда е упражнено и разпореденото от закона
потестативно право на неговия носител. В подобен смисъл е и постановеното в решение №
61/30.04.2010 г. по т. д. № 741/2009 г. на ВКС, ТК, първо отделение в което е прието, че въз
основа на приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде уважен осъдителен иск,
предявен преждевременно, като в течение на делото притезанието става изискуемо
(Решение № 167 от 22.12.2014 год. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение по т. д. №
3174 по описа за 2013 год.)
Съгласно приетото от ОСГТК на ВКС в ТР N4/2013г. (т.11 б.), въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. Съгласно Решение №321-1968-III на ВС, разглеждането на
евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск (от неговото неуважаване).
Макар и да е предявен евентуално, искът се смята за висящ и по него съдът дължи да
извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество /така и
Решение №285-1977-11 на ВС/.
Претендира направените по настоящото дело разноски в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските, направени в заповедното производство.
Ответникът С. О. А. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема
5
становище по исковата молба и не ангажира доказателства.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №194/2021г. по описа на СтРС се
установява, че за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение
№260112 от 13.01.2021г., с която е разпоредил длъжникът С. О. А. да заплати на кредитора
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД София следните суми: 14563.29 лева главница, от която
1430.08 лева - редовно падежирали главници, за периода от 20.01.2020г. до 20.10.2020г. вкл.
и 13133.21 лева - предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 05.11.2020г. по
Договор за потребителски кредит №1907152581736940 от 18.07.2019г.; 613.62 лева
изискуема редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.01.2020г. до
04.11.2020г. вкл.; 100.33 лева изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали
главници от 20.01.2020г. до 20.10.2020г., начислено за периода от 20.01.2020г. до
04.11.2020г. вкл.; 127.69лева изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху предсрочно изискуема главница, начислено за периода от 05.11.2020г. до
09.12.2020г.вкл. и законна лихва върху главницата, считано от 11.12.2020г. до изплащане на
вземането и разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането
си.
От представения по делото Договор за потребителски кредит №1907152581736940 от
18.07.2019г. се установява, че на 18.07.2019г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД
София и ответника С. О. А. /кредитополучател/ е сключен договор, по силата на който
кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 15472.50лв., който ще бъде
използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди, с краен срок на погасяване –
20.07.2026г. при условия за погасяване, годишна лихва и такси за ползването му, подробно
описани в договора. Ответникът не оспорва, че договорът за кредит е подписан от него,
поради което съдът приема, че се е съгласил и задължил по него.
Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, с необходимия шрифт; Посочен е общият размер на кредита; Посочен е лихвения
процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент; Посочен
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, подписан от кредитополучателя. Предоставянето, респ.
получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора; Договора е
подписан на всяка страница от ответника. С оглед на това съдът приема, че договорът е
6
валидно сключен и между страните по него е възникнало заемно правоотношение.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно и което не е оспорено от страните по делото се установява, че
по отпуснатия кредит с Договор за потребителски кредит №1907152581736940 от
18.07.2019г. на ответника е преведена по банков път на 18.07.2019г. сумата от 15472.50лв.
по посочена от вещото лице сметка; кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
основание т.9.2 от договора, считано от 05.11.2020г., поради забава в плащанията на
падежирали месечни погасителни вноски; непогасените задължения на ответника С. О. А.
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.12.2020г.,
са както следва: 14563.29 лева усвоена непогасена главница, в т.ч. 1430.08 лева редовна
главница и 13133.21 лева предсрочно изискуема главница; 613.62 лева възнаградителна
лихва; 100.33 лева обезщетение за забава върху редовно падежирали главници; 127.69лева
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница.
Вещото лице дава заключение за размера на непогасените от ответника задължения също
към датата на проверката от вещото лице – 29.07.2022г. и към датата на исковата молба.
Вещото лице сочи също, че след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и до момента на извършване на проверката, от страна на ответника не са
постъпвали плащания на задължението.
Предвид горното съдът намира, че ищеца е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на ответника-
заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне
предоставеният му заем, ведно с договорените лихви и такси, в сроковете уговорени в
договора. По делото липсват доказателства за изпълнението на това задължение от страна на
ответника. В чл.8.1 и чл.9.2 от договора е предвидено, че при просрочие на плащането на
която и да е вноска по договора с повече от 31 дни от падежа, банката има право с писмено
уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми
за предсрочно и незабавно изискуеми. На основание тази разпоредба с писмо изх.№ ИЗХ-
001-59802/02.11.2020г. кредитополучателят С. О. А. е уведомен, че са просрочени
плащанията на дължимите за периода 19.01.2020 до 02.11.2020г. вноски и че Договор за
потребителски кредит №1907152581736940 от 18.07.2019г. е обявен за предсрочно
изискуем. Това писмо е получено лично от ответника на 05.11.2020г.
Съгласно разясненията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.
тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в множество
решения /Решение №123 от 9.11.2015г. на ВКС по т.д. №2561/2014г., II т.о., Решение №169
от 17.01.2017г. на ВКС по т.д. №1272/2015г., II т. о. и др./, когато искът по чл.422 ГПК е за
вземане, произтичащо от кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
7
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се
установи, че кредиторът преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е уведомил с писмо длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита. Предсрочната изискуемост следва да се счита настъпила от момента на връчване на
писмото, в което се съдържа изрично изявление на ищеца в тази насока. Поради изложеното
съдът приема, че кредитът се счита за предсрочно изискуем считано от 05.11.2020г.
От заключението на вещото лице се установява, че към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист задължението на
ответника е както следва: 14563.29 лева усвоена непогасена главница, в т.ч. 1430.08 лева
редовна главница и 13133.21 лева предсрочно изискуема главница; 613.62 лева
възнаградителна лихва; 100.33 лева обезщетение за забава върху редовно падежирали
главници; 127.69лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно
изискуема главница.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за установяване на
вземанията на ищеца се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото делото разноски общо в размер на 848.10 лв. /308.10лв.
държавна такса, 390.00лв. възнаграждение за вещо лице и 150.00лв. юрисконсултско
възнаграждение/.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. В изпълнение горното съдът намира, че на ищеца
следва да бъдат присъдени направените заповедното производство разноски в размер на
458.10 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. О. А., ЕГН **********,
гр.Ст.Загора, ул....., че същият дължи на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД София, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.Никола Вапцаров №55,
представлявано Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков, ЕИК *********, следните
суми: 14563.29 лева главница за неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит №1907152581736940 от 18.07.2019г., от която 1430.08 лева - редовно падежирала
главница за периода от 20.01.2020г. до 20.10.2020г. вкл. и 13133.21 лева - предсрочно
изискуема главница, с дата на настъпване на предсрочната изискуемост 05.11.2020г.; 613.62
лева редовна възнаградителна лихва за периода от 20.01.2020г. до 04.11.2020г. вкл.; 100.33
лева обезщетение за забава върху редовно падежирала главница от 20.01.2020г. до
20.10.2020г., начислено за периода от 20.01.2020г. до 04.11.2020г. вкл.; 127.69лева
8
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница,
начислено за периода от 05.11.2020г. до 09.12.2020г.вкл. и законна лихва върху главницата,
считано от 11.12.2020г. до изплащане на вземането, за изпълнението на което парично
задължение са издадени в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД София против С. О. А.,
заповед №260112 от 13.01.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело №194/2021г. по описа на РС
Ст.Загора.
ОСЪЖДА С. О. А., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул..... да заплати на
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД София, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Лозенец, бул. Никола Вапцаров №55, представлявано Ани Василева Ангелова и
Михаил Танев Петков, ЕИК *********, направените по настоящото дело разноски в размер
на 848.10 лева, както и разноските по ч.гр.дело №194/2021г. по описа на РС Ст.Загора в
размер на 458.10 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд Ст.Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9