Р Е Ш
Е Н И Е №
260312
Гр.Пловдив,28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети
граждански състав в публично
заседание на 29.09.2020 г. в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
секретар : Валентина Василева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова
въззивно гражданско дело N1755 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано
е от Областна дирекция на МВР-**** с ЕИК **** с адрес:гр.**** решение
№ 2095/24.06.2020г. по гр.д.№1054/2020г. на ПдРС, 1 гр.с., с което жалбоподателят
е осъден да заплати на Я.
Г. Д., ЕГН ********** следните суми: сумата от 1252,32 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 182 часа, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за
периода 01.01.2017 г.- 31.10.2019 г., както и сумата от 200,59 лева мораторна
лихва за периода 01.07.2017 г. – 23.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв.
възнаграждение в размер на 400 лева, а по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 100,09 лева -държавна такса върху уважените искове, и сумата от 100
лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Във
въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Изложени са подробни доводи относно това, защо не е налице основание за
прилагане на горепосочения коефициент за приравняване на нощния труд към
дневен, за неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба за
полагането, отчитането и заплащането на нощния труд в системата на МВР. Излагат
се доводи за това, че нито в ЗДС, нито в Закона за МВР има непряко препращане
към нормите на КТ и за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага
съответно. Счита, че във всички случаи, в които законодателят е счел, че
материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез
посочване на конкретни правни норми; не било доказано, че е налице неизплатен
извънреден труд за съответното тримесечие – от приложените платежни бележки е
видно, че са изплатени всички дължими суми. Направено е оплакване, че
първоинстанционният съд не е мотивирал извода си, че при преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи
заплащане като извънреден труд – счита, че е недопустимо преизчисляването на
часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден
труд. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с
което исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият
Я. Г. Д., ЕГН **********
чрез адв.Д.Т. – оспорва въззивната жалба, поддробни съображения са развити в
писмената защита. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и се иска да бъде потвърдено.Претендира за разноски.
ПОС,
ХІV гр.с., като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Производството
по ОСИ с пр.осн. чл.140, във вр. с чл.261 от КТ, чл.178, ал.1, т.3, чл.187,
ал.5, т.2 и чл.179 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД., предявени от Я. Г. Д.
против Областна
дирекция на МВР-****.
В
исковата молба се твърди, че Д.
е работил през процесния период от 28.10.2005 – 31.10.2019 г. в МВР като **** в
РУ-****, а от 01.11.2019 г. – водач на специален автомобил ІІ
степен, той и **** в РС“Пожарна безопасност и защита на населението“-**** към
РД ПБЗН, поделение на ГД„Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР като е полагал дежурства на смени –
дневни от 7,00 до 19,00 ч и нощни – от 19,00 до 7,00ч, отчитани сумарно на
тримесечие; че през периода 01.01.2016г.- 31.10.2019г. той положил общо 257
часа нощен труд, който не бил заплатен от работодателят. Преизчислен с
коефициент 1,143 възлизал на 1662 лв.,
която претендира ведно с мораторна лихва в размер на 214 лв. Коефициент 1,143
изрично бил предвиден в чл.31, ал.2 от Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи / отм., бр. 40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г./. Счита, че макар в последващите наредби да не е налице изрична
идентична разпоредба, то при непълнота в специалния нормативен акт следва да се
приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно чл.9, ал.2 от която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
С подадения
от ответника отговор по чл.131 ГПК исковата молба, се оспорва като
неоснователна. Излагат се доводи за това, че не е налице непълнота на закона и
единствено приложим по отношение на държавните служители в структурите на МВР
се явява ЗМВР – чл.187,ал.9 ЗМВР, където е казано, че отчитането на работното
време и компенсирането на работата на извън редовното работно време се
определят с Наредба на МВР. Действуващи в процесния период са Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 2.08.2018 г., в които
липсвали правила за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с
коефициент 1,143.
Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че през процесния
период от
28.10.2005 – 31.10.2019 г. въззиваемият е заемал длъжността в МВР като ****в РУ-****, че
е полагал труд на смени – дневни и нощни, че отчитането на изработеното
работното време е сумарно на тримесечие. От приетите по първоинстанционното
дело писмени доказателства и заключение по ССЕ, изготвено вещото лице З. М., се
установява, че през процесния период ищецът е положил общо 1275 часа нощен
труд, като същите са му били платени, без да бъдат преизчислени, чрез
приравняването им на дневен труд чрез приложението на определен коефициент. От
заключението се установява също така, че при приложението на коефициента от
1,143 по чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата дължимото допълнително възнаграждение за разликата от 182 часа
извънреден труд е в размер от 1252,32 лева, а лихвата за забавено плащане на
това възнаграждение за периода 01.07.2017 – 23.01.2020 г. е в размер от 200,59
лева.
В ЗМВР и в действалите през процесния период Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.) и Наредба №8121з-908 от 2.08.2018 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.) липсва правна уредба относно заплащането
на положения нощен труд. Разпоредбата на чл.187, ал.1 определя нощния труд като
такъв, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а правата на държавните служители
в структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР
препраща към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда“.
Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен
труд, предвижда и завишено възнаграждение. В чл.261 от КТ е предвидено, че
„Положеният нощен труд се заплаща с
увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко
от размерите, определени от Министерския съвет. Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е приета включително и на основание чл.261
от КТ. Същата се явява приложима и в конкретния случай по силата на препратката
от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се явява и коефициента за
преизчисление от 1,143 пункта. При приложението на този коефициент е останало
неиздължено трудово възнаграждение в присъдения от първоинстанционния съд
размер от 1252,32 лева, ведно със съответните лихви за забавено плащане. Ето
защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени направените от
него съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 450 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2095/24.06.2020г. по гр.д.№1054/2020г. на
ПдРС, 1 гр.с.
ОСЪЖДА ОД на
МВР **** с ЕИК **** да заплати на Я. Г. Д., ЕГН ********** *** сумата от 450 лева- направени съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: