РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 31.10.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети юни през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Таня
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7934 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищецът
Б.С.С., твърди, че на 17.12.2014 г., около 00,05ч., на автомагистрала
„Тракия", км. 11+150, в посока гр. Бургас, по вина на С.В.З., водач на товарен
автомобил-влекач, марка „Рено“, модел „Премиум“ с ДК № *******, е реализирано
ПТП, чийто автомобил блъснал спрелия в аварийната лента товарен автомобил -
влекач, марка „Мерцедес" с ДК № *******, с прикачено полуремарке с ДК № *******,
управляван от ищеца. Твърди, че вследствие на удара започнали да падат дървени
трупи, с които били натоварени и двата товарни автомобила, като част от тях затрупали
намиращия се от дясната страна на т.а. „Мерцедес" ищец. Поддържа, че при
така описаното ПТП получил телесни увреждания, изразяващи се в счупване на
тялото на лявата лъчева кост, контузии на двете глезенни стави и на дясното бедро.
Наложило се извършването на операция за наместване и фиксиране на счупената
кост, като били поставени метални игли и лонгета на счупената ръка, която носил
до края на месец януари 2015 г. Сочи, че в началото на месец февруари 2015 г., поради
неправилно зарастване на костта, претърпял втора операция в гр. София, като се
наложило да бъдат поставени нови метални планки. Поддържа, че към момента
ръката му не е възстановена, не може да я свие в юмрук и да я ползва
пълноценно, а при движение изпитва силни болки в китката и в пръстите, като имплантите
не са премахнати и ще останат още около 1-2 години в ръката. Твърди, че от
травмата в областта на ръката има загрозяващи белези. Излага, че от
затрупването с дървени трупи е изживял силен шок, като и към момента изпитва
притеснения от възможността да не се възстанови и да остане осакатен, което би
попречило да полага труд като професионален шофьор.
Сочи,
че към датата на ПТП за управляваното от делинквента моторно превозно средство
е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „З.К.Л.И.“ АД. Поддържа, че са налице всички предпоставки за
ангажирането отговорността на застрахователя.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди от процесния деликт, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на увреждането - 17.12.2014 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.
Ответникът
„З.К.Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП,
както и обстоятелството, че ищецът е полагал труд като шофьор. Прави възражение
за съпричиняване, поради непоставяне на светлоотразителен триъгълник и
невключването на авариен сигнал, указващи наличието на аварирало МПС на пътното
платно. Счита, че претендираното обезщетение е завишено по размер. Претендира
разноски по делото.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с
обект гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди,
причинени при управление на процесното МПС.
По
делото е приет протокол за ПТП от 17.12.2014 г. от дежурен ПТП при ОД на МВР, гр. Пловдив, в който е отбелязано, че произшествието
е настъпило около 00:05 ч. на 17.12.2014г., на автомагистрала „Тракия“, на км.
110+150, между влекач марка „Рено“, с рег. №
*******, управляван от С.В.З. и влекач марка „Мерцедес“ с рег. № *******,
управляван от Б.С.С.. В протокола е отразено, че автомобилът „Рено“ е навлязъл
частично в аварийната лента и е ударил спрелия там автомобил „Мерцедес“.
Съгласно заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза, процесното ПТП е настъпило на 17.12.2014г. около 00:05часа, на АМ
„Тракия” , километър 110+ 150 върху южното платно за движение в посока гр. Бургас
между товарен автомобил Рено Премиум с peг. № ******* и товарен автомобил
Мерцедес Актрос 1840 с peг. № *******, и двата натоварени с дървени трупи.
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък, с настилка от
асфалт, която по време на произшествието е била суха, при движение през нощта и
намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. Товарният
автомобил Мерцедес е бил спрял поради повреда в аварийната лента на пътното
платно, с включени светлини, като водачът му е слязъл от кабината и се насочил
към дясната страна на полуремаркето. Автомобилът на ищеца бил ударен в задната
част на полуремаркето от предната дясна част на т.а. „Рено”, като последният започнал да се извива наляво, а натоварените
дървени трупи от двата автомобила започнали да падат в различни посоки, част от
които затрупали ищеца. Според вещото лице ПТП е настъпило, вследствие на
навлизане на т.а. „Рено Премиум” в аварийната лента на магистралата, когато
това не е било безопасно, предвид спрелият изцяло в аварийната лента товарен
автомобил Мерцедес Актрос.
С оглед отстоянието на което е намерена кабината на товарния
автомобил„Рено“ след сблъска, е изчислено, че скоростта му е била не по-малко
от 120 км/ч., като водачът е могъл да забележи светлините на спрелия автомобил
(без да го осветява с фаровете си) на разстояние около 200-300 метра.
Установено е, че при извършване на маневра заобикаляне на спрелия автомобил е
било необходимо разстояние от 74 м. на водача на т.а. „Рено“.
Съгласно заключението на повторната автотехническа експертиза,
товарният автомобил „Рено“ с предната си дясна част челно се е ударил в задната
лява част на т.а. „Мерцедес“. Сблъсъкът е настъпил изцяло в аварийната пътна
лента, като т.а. „Мерцедес“ се е намирал с цялата си широчина върху аварийната
пътна лента, а т.а. „Рено“ се е движел с
десните си колела на около 0,8 м отдясно от единичната непрекъсната линия,
отделяща дясната активна пътна лента от аварийната пътна лента. Според вещото
лице причина за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на т.а.
„Рено”, който се е движел частично в аварийна пътна лента в мястото, където е
бил спрял т.а. Мерцедес, от което е реализирал удар в него. Предвид
разстоянието, което е изминала кабината на т.а. „Рено“ след сблъсъка, скоростта
е дадено заключение, че скоростта му е била
около 87 км/ч. Прието е, че доколкото ПТП е станало на прав пътен участък през
нощта, авариралият ищцов автомобил е бил видим за водача на т.а. „Рено“ на
около 60-65 м., което предвид опасната
му зона за спиране (106 м.), не е имал възможност да спре преди мястото на
удара, но е имал техническа възможност да извърши маневра заобикаляне от лявата
страна на т.а. „Мерцедес“. Според изчислителния анализ на експертизата, при
поставен светлоотразителен триъгълник на 100 м. от мястото на авариралия
товарен автомобил, водачът на т.а. „Рено“ би имал достатъчно време, за да спре
или да го заобиколи.
Предвид, че между двете експертизи е налице съществено
разминаване в определената скорост на движение на т.а. „Рено“ преди сблъсъка, съдът
кредитира заключението на повторно назначената експертиза, тъй като е
съобразена с данните, в това число изготвени скици и др. в пълнота, приложени по
досъдебното производство ( дознание №299/2014 г. на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР, гр. Пловдив).
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема,
че вина за настъпването на пътнотранспортното произшествие има водача на т.а.
„Рено“. Последният е нарушил правилото на чл. 58, т. 3 от ЗДвП (в редакцията му от ДВ. бр.20 от 5 март
1999г.), тъй като се е движил частично в
лентата за принудително спиране, което е било и причината за удара в спрелия в аварийната
лента на пътното платно т.а. „Мерцедес“.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесния автомобил
е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП, поради което
представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача
на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.
По
делото не се спори, а и видно от приложената електронна справка от Гаранционен фонд,
че към датата на пътното произшествие ( 17.12.2014 г.), е действащ договор за
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица №
22114000390047/19.01.2014 г., с обект – отговорността на водач за вреди при
управлението на товарен автомобил с рег. №*******, сключена със „З.К.Л.И.“ АД, поради което и ответното
дружество отговаря по реда на чл. 226 КЗ (отм.) за причинените от водача на
процесното МПС вреди.
По делото са приети съдебно-медицинска
експертиза и допълнителна такава, според
които в причинна връзка с ПТП, ищецът е получил следните травматични
увреждания: разкъсно-контузна рана в областта на лява предмишница с дефект на
кожата; счупване на лявата лъчева кост; контузия на дясно бедро; контузия на
двете глезенни стави. Установява се, че на 17.12.2014 г. на пострадалия е
проведено оперативно лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив за
покриване на дефекта на кожата от разкъсно-контузната рана на лява предмишница,
а счупването е фиксирано с две киршнерови игли, като на 01.02.2015 г. ищецът
постъпва в УМБАЛСМ „Пирогов“ за отстраняване на иглите и фиксация на счупването
на лявата лъчева кост с плака и винтове. По време на лечението, ищецът е търпял
болки, които са били по-силни през първите две седмици след оперативните
лечения. След първото оперативно лечение, лявата ръка е била в гипсова
имобилизация (до 01.02.2015 г.).
Периодът на възстановяване е продължил около 7 месеца. При прегледа на ищеца,
извършен на 21.11.2016 г., вещото лице е установило наличието на белези от рани
по предната и задна страна на лява предмишница на пострадалия с надлъжен ход и
дължина около 13 см., както и намален обем на движението на дясна гривнена
става, което ограничение на движенията на гривнената става, ще остане за
постоянно. Според експертизата предвид
усложненията, настъпили при ищеца не би могло да се даде прогноза как ще
протече оздравителния процес и за какъв период. В съдебното заседание от
28.11.2016 г. вещото лице допълва, че описаната в медицинската документация
контузия на глезенните стави предполага възстановяване за период от около 3
седмици, през който не е било необходимо използването на помощни средства.
По
делото са събрани и гласни доказателства от
свидетелката Д.М.З.- майка на
ищеца, която сочи, че за около месец,
месец и половина пострадалият не е могъл да стъпва поради силни болки в
краката, а ръката му е била почти неподвижна. Твърди, че след втората операция
не се е бил възстановил напълно. Сочи, че след инцидента е работил почти една
година в Англия като разносвач на пици, тъй като не му е възможно да извършва
тежък физически труд. Излага, че към момента не шофира и не работи постоянно.
Твърди, че инцидента му се е отразил негативно и емоционално, станал е нервен,
раздразнителен, понякога се будел нощем.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените травматични
увреждания, в случая изразяващи се разкъсно-контузна рана в областта на лява
предмишница с дефект на кожата; счупване на лявата лъчева кост; контузия на дясно
бедро; контузия на двете глезенни стави; общият период на възстановяване -
около седем месеца, като през първия около месец и половина е имал силни
затруднения да се обслужва сам, тъй като се е възстановявал от травмата в
глезените и същевременно е бил с гипсирана ръка. От значение са и
обстоятелствата, че на ищецът са се наложили две оперативни интервенции с оглед
фрактурата на лявата предмишница с поставяне на стабилизиращ винт, като е
налице белег с дължина от 13 см. С оглед изложеното и вземайки предвид възрастта
на ищеца (40 г.), както и социално - икономическите условия на живот в
страната, настоящият състав намира, че сумата от 30 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Релевираното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, поради необозначаване на авариралото превозно средство със
светлоотразителен триъгълник и невключването на авариен сигнал, съдът намира за
неоснователно. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗДвП поставя изискване водачът
на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него
обстоятелства на автомагистрала, да направи това върху лентата за принудително
спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост
сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен
светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. Ответникът, чиято е и
доказателствената тежест, не доказва твърдението си, че ищецът не е бил включил
аварийния сигнал на товарния си автомобил (не се спори относно обстоятелството,
че не е поставян на светлоотразителен триъгълник или включването на авариен
сигнал), с оглед на което не е налице
нарушение на правилата за движение по пътищата, допринесло за
произшествието.
Размерът
на така определеното обезщетение от 30 000 лв. следва да бъде намалено с
изплатеното на ищеца от работодателя му „ТСК-К.“ ООД обезщетение за трудова
злополука в общ размер на 710,66 лв.,
поради което ищцовата претенция е основателна до размера на сумата от 29 289,34
лв., а за разликата до пълния предявен размер от 40 000
лв. следва да бъде отхвърлена.
Тъй
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на
прекия причинител на застрахователното събитие, „З.К.Л.И.“ АД отговаря за
всички причинени от делинквента вреди и при същите условия, при които отговаря
самият причинител. Ето защо искането на ищеца за законна лихва от дата на
депозиране на деликта (17.12.2014 г.) върху присъденото обезщетение от 29
289,34 лв., следва да бъде уважено.
Относно
разноските:
Ответникът
следва да заплати на адвокат И.Й., на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 1266,76
лв., съобразно уважената част от иска.
С
оглед частичното отхвърляне на иска, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., определено съгласно чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ от 01.01.2006г., вр. чл. 37 Закон за правната помощ, както и направените
разходи за експертизи и призоваването на свидетел в общ размер на 187,44 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1171,57 лв.,
както и депозити за експертизи в общ размер на 219,67 лв. (Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Б.С.С., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, офис
4, чрез адв. И.Й., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 29 289,34 лв. (двадесет и девет хиляди двеста
осемдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 17.12.2014 г., около 00,05 ч., на автомагистрала
„Тракия", км. 11+150, в посока гр. Бургас, по вина на С.В.З., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на товарен
автомобил марка „Рено“, модел „Премиум“ с рег. № *******, към посочената дата е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на деликта – 17.12.2014 г. до окончателното ѝ
изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на процесуалния представител на ищеца - адвокат И.Й.,
с адрес ***, офис 4, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1266,76 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на СГС, съразмерно
на уважената част от иска, разноски за назначени по делото експертизи в общ
размер на 219,67 лв., както и разноски за държавна такса в размер на 1171,57 лв.
ОСЪЖДА Б.С.С., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, офис 4, чрез
адв. И.Й., да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** и съразмерно на отхвърлената част от исковете, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., както и направените разноски за експертизи
в размер на 187,44 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: