Р Е Ш Е Н И Е
№ 90/18.2.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1204 по
описа на съда за 2019 г. |
||
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по
жалбата на М.В.А. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Х. АК гр. Хасково
против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
19-0367-000155/26.08.2019 г. на Началник РУ гр. Велинград към ОД на МВР гр.
Пазарджик.
В жалбата се моли да бъде отменена
оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. По делото е постъпила и
молба с вх. № 6378/04.11.2019 г. от жалбоподателя, в която се излагат
съображения в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят – М.В.А.,
редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Х., който по изложени
съображения моли съда да уважи подадената жалба и да отмени оспорения
административен акт.
Ответникът
по жалбата – Началник на РУ гр. Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно уведомен
на основание чл. 138, ал. 2 от АПК, не изпраща представител. По делото е
постъпило писмено становище с вх. № 367000-9705/16.10.2019 г. Счита се, че
жалбата на М.В.А. е изцяло неоснователна и се сочи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган
и в пълно съответствие с относимите материалноправни и процесуални разпоредби.
Моли се съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли жалбата изцяло като
неоснователна.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет
на административното производство е Заповед за прилагане на ПАМ №
19-0367-000155/26.08.2019 г. на Началник РУ гр. Велинград към ОД на МВР гр.
Пазарджик, с която на М.В.А. *** е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 /шест/ месеца. Обжалваният
административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 03.09.2019 г., като
получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В
законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред
Административен съд гр. Пазарджик – жалба с вх. № 367000-8633/11.09.2019 г.
Обжалваната
заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ гр. Велинград на 24.08.2019
г., в резултат на която е съставен АУАН № GA14724/24.08.2019 г. Констатирано е,
че на същата дата в 04.49 ч. в гр. Велинград, ул. „***“ жалбоподателят М.В.А. е
управлявал МПС - лек автомобил „*** ** ЦДИ“ с рег. № ***, след употреба на
алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен номер № 0096 като цифровият индикатор е отчел концентрация на алкохол
в издишания въздух от 2,13 промила. Показанието е показано на водача и му е
издаден талон за медицинско изследване с № 0059301. Той е отказал да бъде
изпробван с медицинско и химическо-токсикологично изследване и приема
показанието на техническото средство. Актът за установяване на
административното нарушение е редовно връчен на 24.08.2019 г. лично на
жалбоподателя срещу подпис.
Предвид
така изложената фактическа обстановка и на основание чл. 22 от ЗАНН, във връзка
с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, началникът на РУ гр. Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик
е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, с която е
постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от
6 месеца до 1 година, а именно 6 /шест/ месеца на МПС - лек автомобил „**“ с
рег. № ****.
Като
доказателства по делото са представени АУАН № GA 14724/24.08.2019 г. и талон за медицинско изследване на кръв №
0059301/2019 г., от които се установява описаната в обжалваната заповед
фактическа обстановка.
По
делото е представена Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР
гр. Пазарджик, с която Началник на Районно управление при ОД на МВР гр. Пазарджик
е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
По
делото са разпитани като свидетели лицата Т.И.Г. – младши автоконтрольор в РУ гр.
Велинград и В.П.Р. ***, чиито показания съдът възприема като последователни,
достоверни, непротиворечиви на събраните по делото писмени доказателства. В
отговор на поставените им въпроси свидетелите заявиха пред съда, че двамата
служители са изпратени по сигнал пред хотел „Рич“ гр. Велинград. Там ги чакат
потърпевшите, които казват, че лице с автомобил „Мерцедес“ е ударило техния
паркиран автомобил в района на хотела. Не стигнали до разбирателство с другата
страна по ПТП-то и лицето напуснало мястото на произшествието като се отправило
към хотел „Двореца“ гр. Велинград, където по-късно двамата служители на РУ гр.
Велинград са го установили. Жалбоподателят е изпробван за алкохол, като
показанието му е отчетено над 1,2 концентрация на алкохол. Задържали са го за
срок от 24 часа и са му съставили два акта.
Свидетелят
Г. заявява, че водачът е отказал да получи и подпише талон за медицинско
изследване, но се съгласява с показанията на дрегера. Впоследствие не е имало
извършено медицинско изследване. Проверката била извършена в сградата на
хотела. Не е била извършена на мястото на ПТП-то, жалбоподателят не се е намирал
там. Според свидетеля по данни на потърпевшата страна лицето е открито в хотел
„Двореца“. Служителите на РУ гр. Велинград не констатирали на място
жалбоподателят да управлява МПС, а са установили фактическата обстановка по
данни на пострадалото лице.
Свидетелят
Р. заявява, че при проведен разговор с М.А. и съпругата му, той е потвърдил, че
е управлявал автомобила. Автомобилът е бил паркиран на паркинга на хотела,
огледали са го и са установили, че има щети по предната дясна страна.
Жалбоподателят и съпругата му са потвърдили, че са закачили автомобила, който е
бил паркиран пред хотела. Р. е разговарял с хората, които са подали сигнал.
Това е бил собственикът на автомобила. Той не е бил записан като свидетел в
акта. Потърпевшият е заявил, че са разговаряли с жалбоподателя на местопроизшествието
и не са се разбрали за щетите. Свидетелят няма спомен къде е била извършена
проверката с техническото средство.
Като
доказателство по делото е представено и Постановление за прекратяване на
наказателно производство с рег. № 36700-8380/2019 г. от 02.09.2019 г. по описа
на РУ гр. Велинград, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е
прекратено наказателното производство по БП вх. № 997/2019 г. по описа на РП
гр. Велинград и № 3М 454/2019 г. по описа на РУ гр. Велинград водено срещу М.В.А.
*** за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. В мотивите е посочено, че
обвинението не е доказано, тъй като водачът е бил намерен в хотелската стая от
полицейските служители и не може да бъде доказано, че към момента на предизвиканото
от него ПТП, тоест при управляване на МПС, той е бил употребил алкохол.
Изложени са и мотиви, че обвинението не може да почива на предположения.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Видно от приетата по делото
като доказателство Заповед № 312з-74 от 18.01.2017г. на Директора на ОД на МВР
- Пазарджик, издадена в изпълнение на т. 2 от Заповед № 8121з-48 от
16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи, Началникът на Районно
управление Велинград при ОДМВР гр. Пазарджик е оправомощен да издава заповеди
за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, буква „а” и т.
6 и т. 7 от ЗДвП. Въз основа на това съдът приема, че Началникът на Районно
управление Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик е постановил оспорената
заповед в рамките на материалната си компетентност.
По отношение изискванията за
спазване на установената форма на акта, се констатира, че той е издаден на
правното основание за издаване на акта - чл. 22 от ЗАНН и като фактически основания,
административният орган е посочил съставения АУАН № GA14724 от 24.08.2019 г.,
както и нарушената правна норма чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Тоест посочени са фактическите и правни основания
за издаването на заповедта. В заповедта присъства словесното описание на нарушението,
констатирано с АУАН.
Преди издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ, административният орган следва да изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК
и както изискват принципът за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципът за
служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК.
В конкретния случай заповедта
е издадена във връзка с установено нарушение по чл. 171 , т. 2а , б. „б” от ЗДвП.
Съгласно чл.171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава
съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично
изискването същата да е мотивирана.
Съдът, в настоящия му състав,
споделя наведените в жалбата възражения за издаване на оспорената заповед в
противоречиe с материалния закон.
В нормата на чл. 171, т. 2а,
б. ''б'' от ЗДвП е предвидено, че прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Тази принудителна мярка може
да се наложи на лице, което има качеството на водач на моторно превозно
средство и е извършило едно от предвидените в хипотезата на правната норма
нарушения.
От приложените по делото
писмени доказателства, показанията дадени от свидетелите Т.Г. и В.Р., в хода на
настоящото съдебно производство, както и от факта, че в хода на бързото
производство с вх. № 997/2019 г. по описа на РП гр. Велинград не се установява,
че М.В.А. е извършил противоправно деяние, изразяващо се в управление на МПС на
24.08.2019 г. след употреба на алкохол, съдът счита, че се доказа, че към
момента на извършване на проверката, лицето М.А., не е притежавало един от
двата кумулативно изискващи се елемента, за да бъде осъществен съставът на
административното нарушение, а именно, че не е притежавало качеството на водач
на МПС. Същият към момента на извършване на проверката и извършената проба за
алкохол не е управлявал моторно превозно средство. Жалбоподателят се е намирал
в хотелската си стая в хотел „Двореца“ гр. Велинград, където е изпробван с
техническо средство за наличие на алкохол в кръвта и то след като е изминал значителен
период от време, след предизвиканото от него ПТП. Тази фактическа обстановка не
е опровергана от АНО, затова съдът приема, че не са били налице основанията за
налагане на принудителната административна мярка.
Принудителните административни
мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на
държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята
правна същност те са актове на държавно управление от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението
им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там,
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми,
с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата.
В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ
фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на
административния орган за прекратяване на регистрацията на пътното превозно
средство на жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че принудителната
административна мярка, наложена със заповед за прилагане на №
19-0367-000155/26.08.2019 г. на Началник РУ гр. Велинград при ОД на МВР гр.
Пазарджик е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това и
като такава следва да бъде отменена.
По делото не е направено искане за присъждане на разноски
от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на
административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 19-0367-000155/26.08.2019 г. на Началник РУ гр.
Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/