№ 685
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Зорница Хайдукова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000634 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 340/31.03. 2022 г. по т.д № 1093/2021 г. на СГС съдът е признал
за установено по предявения от „Фондация Икономически и правни изследвания“, срещу
„***“ ООД /н/ иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ съществуването на парично
вземане в размер на сумата от 50 000 лв., съставляващо част от подлежаща на връщане сума,
платена по сключен предварителен договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. между
„***“ ООД /н/ и „***“ АД и допълнително споразумение към него от 23.04.2012 г., което
вземане е било предмет на последователно прехвърляне с договори за цесия от 30.07.2020 г.
и 21.12.2020 г. и се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ в провежданото
производството по несъстоятелност спрямо „***“ ООД /н/. С решението „***“ ООД /н/ е
осъдено да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд на основание чл. 694, ал. 7
ТЗ сумата в размер на 500 лв., която съставлява държавна такса за разглеждане на
предявените искове в настоящото производство и подлежи на събиране от масата на
несъстоятелността на „***“ ООД /н/ Решението е постановено при участието на синдика на
„***“ ООД /н/ ЕИК *********, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от синдика на „***“ ООД /н/ -
В. И. Г., който моли то да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Поддържа, че
решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, както и
поради допуснати процесуални нарушения - непосочване и неизясняване в доклада на
обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, оттук и липса на указание за
доказването им; кредитиране на писмени доказателства, представени извън срока и
1
съставени от длъжника за целите на процеса. Съдът неправилно приел, че източникът на
вземането е действителен предварителен договор за продажба на акции. Вземането на
„Фондация Икономически и правни изследвания“ в размер на 50 000 лева било придобито с
договор за прехвърляне на вземане от 21.12.2020 г., с който цедентът „Темтекс“ ООД го
прехвърлил на ищеца и за неговото съществуване бил предявен иск по чл.694 от ТЗ.
Цедираното вземане било част от цена, дължима по предварителен договор за продажба на
акции от 24.02.2009 г., сключен между „***“ ООД и „***“ АД. Тези факти следвали от
анализа на приложените към исковата молба доказателства, и доклада по делото, а не от
обстоятелствената част на исковата молба, съдържаща хронология и цифри, а не изложение
на факти. С решение № 222/16.01.2014 г. по т.д.№ 708/2012 г. на II т.о. на ВКС било прието,
че продажбата на поименни налични акции не може да бъде предмет на предварителен
договор; такъв договор не може да бъде обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.З ЗЗД с
решение, което да замести джирото на акциите. Представеният предварителен договор не е
произвел действие, а дадените по него суми могат да бъдат искани само като дадени без
основание по чл. 55 от ЗЗД. Въззивникът твърди, че ищецът би могъл да претендира
вземания с източник чл.55 от ЗЗД, но такива не били предявени, а съгласно определение №
702 по ч.т.д. № 453/2012 г. на ВКС II Т.О., следва да е налице идентичност между
предявеното в производството по несъстоятелност вземане и вземането, за чието
установяване е инициирано производството по чл.694 ТЗ. Съдът неправилно приел, че
подписаното споразумение от 23.04.2012 представлява новационен договор. В § 2 от това
споразумение било уговорено, че едва с пълното връщане на авансово платената цена,
предварителният договор за продажба на акции от 24.02.2009 г., сключен между „***“ ООД
и „***“ АД, ще прекрати действието си. Следователно източник на цедираните вземания не
било подновено задължение, а нищожният договор. Неправилно съдът приел, че вземането
не е погасено по давност. Вземане не било прието от съда по несъстоятелността, поради
направено възражение за изтекла погасителна давност от страна на „ДКК“ АД като второ
възражение било безпредметно. Неоснователни били възраженията, че синдикът не може да
прави възражение за погасяване по давност. Възражението не било направено от синдика,
като процесуален субститутент, а като представител на длъжника по смисъла на чл.656, ал.1,
т.7 от ТЗ. Погрешно бил изведен извън предмета на доказване въпросът и фактът за
плащането на сумата от 2 000 000 лева аванс по предварителен договор за продажба на
акции от 24.02.2009 г., сключен между „***“ ООД и „***“ АД. Нямало доказателства в тази
насока, поради което вземането от 50 000 лева, част от аванса от 2 000 000 лева, не се
установи да съществува. Неправилно били кредитирани преписи от аналитични и
синтетични сметки на длъжника, представянето на които е преклудирано. До настоящия
момент счетоводството на длъжника не било предадено на временния и постоянния синдик.
Произходът и авторството на тези документи било неясно и те нямали доказателствена сила.
Въззива***ят „***“ ООД /н/ оспорва въззивната жалба и излага подробни
аргументи срещу доводите в нея. Счита неоснователни твърденията, че продажбата на
поименни акции не може да бъде предмет на предварителен договор; за нищожността на
договора за продажба на акции и произхода на вземането; относно погасяването на
вземането по давност; относно плащането на сумата 2 000 000 лева, както и за настъпила
преклузия за представяне на доказателства в производството. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Въззива***ят „Фондация Икономически и правни изследвания“ оспорва
жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Подробно се аргументира защо счита
неоснователни твърденията, че продажбата на поименни акции не може да бъде предмет на
предварителен договор; за нищожността на договора за продажба на акции и произхода на
вземането; относно погасяването на вземането по давност; относно плащането на сумата
2 000 000 лева, както и за настъпила преклузия за представяне на доказателства в
производството.
2
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание
694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване съществуването на прието, но впоследствие изключено по
реда на чл.692, ал.4 ТЗ парично вземане в размер 50 000 лв., представляващо част от
подлежаща на връщане сума, платена по сключен предварителен договор за продажба на
акции от 24.02.2009 г. между „***“ ООД /н/ и „***“ АД и допълнително споразумение към
него от 23.04.2012 г., което вземане е било предмет на последователно прехвърляне с
договори от 30.07.2020 г. и 21.12.2020 г. Ищецът „Фондация Икономически и правни
изследвания“ твърди, че е кредитор в производството по несъстоятелност на „***“ ООД /н/,
открито с решение от 04.12.2020 г. на СГС, ТО, VI-10 състав по т.д. № 1500/2020 г.
Вземането било предявено в срока по чл.685 ТЗ в размер 50 000 лв. - част от продажна цена,
уговорена по предварителен договор за продажба на акции сключен на 24.02.2009 г. с
продавач „***“ ООД /н/ и купувач „***“ АД. На 23.04.2012 г. към този договор било
подписано допълнително споразумение. Купувачът по предварителния договор заплатил
част от уговорения аванс в размер 2 000 000 лв. С изявление от 17.08.2016 г. „***“ ООД /н/
признало задължението си към „***“ АД за остатък по заплатен аванс по договора за
продажба на акции възлизащ на сумата от 50 420 лв. С договор за прехвърляне на вземане от
30.07.2020 г. „***“ АД прехвърлило вземането си към „***“ ООД /н/ на „Темтекс“ ООД, за
което длъжникът бил уведомен от стария си кредитор „***“ АД на 03.08.2020 г. С договор
за цесия от 21.12.2020 г. „Темтекс“ ООД прехвърлило част от вземането към „***“ ООД /н/
в размер 50 000 лв. на „Фондация Икономически и правни изследвания“, за което
длъжникът „***“ ООД /н/ бил уведомен на 22.12.2020 г. Синдикът на „***“ ООД /н/
включил предявеното от „Фондация Икономически и правни изследвания“ вземане в размер
50 000 лв. в списъка на приетите вземания, който бил обявен по партидата на „***“ ООД /н/
на 24.02.2021 г. По реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ и в срок срещу приетото вземане, от страна на
друг кредитор в производството по несъстоятелност - „ДКК“ ЕАД, било упражнено
възражение с позоваване от името на длъжника на изтекла давност по отношение на този
дълг. С определение от 04.06.2021 г., на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, съдът по
несъстоятелността на „***“ ООД /н/ извършил промяна в изготвения от синдика списък на
приетите вземания, като е изключил приетото вземане на „Фондация Икономически и
правни изследвания“ за сумата 50 000 лв. Определението било обявено по партидата на
длъжника в ТРРЮЛНЦ на 04.06.2021 г. „Фондация Икономически и правни изследвания“
предявява иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване съществуването на това си парично
вземане, като е спазила разписания 14 дневен срок.
Синдикът на „***“ ООД /н/ не е подал писмен отговор по исковата молба.
Ответникът „***“ ООД /н/, чрез законният си представител взема становище за
основателност на предявения иск. Дружеството потвърдило, че още през 2016 г. със свое
писмено изявление е признало съществуването на това свое задължение в полза на „***“
АД. Потвърждава, че с два договора за цесия от 30.07.2020 г. и от 21.12.2020 г. вземането е
прехвърлено на „Темтекс“ ООД, а след това и на „Фондация Икономически и правни
изследвания“. Поддържа, че е надлежно уведомено за тези прехвърляния писмено по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
След справка на съда в търговския регистър по партидата на „***“ ООД /н/ и
от представеното по делото решение № 260490/04.12.2020 г., се установява, че
производството по несъстоятелност на „***“ ООД /н/ ЕИК ********* е открито с решение
от 04.12.2020 г. по т.д. № 1500/2020 г. водено по описа на СГС, ТО, VI-10 с-в.
С молба за предявяване на вземане вх.№ 307355/30.12.2020 г. „Фондация
Икономически и правни изследвания“ е заявило своето вземане пред синдика в
производството по несъстоятелност, в срока по чл. 685 ТЗ.
В изготвения от синдика и обявен в ТР на 24.02.2021 г. списък на приетите
3
вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на „***“ ООД /н/, като необезпечено и
при ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ е включено вземане на „Фондация
Икономически и правни изследвания“ за сумата в размер от 50 000 лв., съставляващо
парично вземане за връщане на отпаднало основание на платена цена по развален договор за
продажба на акции от 24.02.2009 г., съгласно споразумение от 23.04.2012 г.
С договор за цесия от 30.07.2020 г. „***“ АД прехвърля на „Темтекс“ ООД
вземането си към „***“ ООД /н/ в размер 54 420 лв., а с договор за цесия от 21.12.2020 г.
„Темтекс“ ООД е прехвърлило на „Фондация Икономически и правни изследвания“.
Срещу изготвения списък на приети вземания, в частта му по вземането на
„Фондация Икономически и правни изследвания“ към „***“ ООД /н/ за сумата 50 000 лева е
възразил конкуриращ се в производството кредитор „ДКК“ ЕАД в срока по чл. 690 ТЗ с
довод за погасяване на вземането по давност.
С определение от 04.06.2021 г., обявено в Търговския регистър на 04.06.2021
г. съдът по несъстоятелността на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ е изключил от списъка на
приетите вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на „***“ ООД /н/ предявеното с
молба от 30.12.2020 г. от „Фондация Икономически и правни изследвания“ вземане в размер
от 50 000 лв.
С подаването на исковата молба е спазен установения в чл. 694, ал. 1 ТЗ срок,
изтичащ на 18.06.2021 г. и исковете са предявени от надлежна страна – лице, претендиращо
да е кредитор в производството по несъстоятелност с предявено вземане, изключено от съда
по несъстоятелността по повод депозирано възражение от конкуриращ се кредитор в
производството. При това искът е допустим.
Представен е сключен на 24.02.2009 г. между „***“ ООД /н/ и „***“ АД
предварителен договор за продажба на акции, по силата на който „***“ ООД /н/ се
задължава да прехвърли на купувача „***“ АД собствеността върху 990 броя акции от
капитала на „Дунарит“ АД срещу заплащане на цена в размер от 2 500 000 лева, от които 2
000 000 лв. се заплащат авансово в срок до 10 работни дни, считано от датата на сключване
на договора, а остатъкът от 500 000 лв. подлежи на плащане от купувача в 3-дневен срок от
момента на прехвърляне на акциите.
С допълнително споразумение от 23.04.2012 г. „***“ ООД /н/ и „***“ АД са
констатирали, че към тази дата никоя от страните по сключения предварителен договор за
продажба на акции не е предприела действия за окончателното прехвърляне на
собствеността върху акциите предмет на същия, поради което са се споразумели, че в срок
до 31.12.2014 г. продавачът се задължава да върне на купувача авансово заплатената му сума
/цена/ в размер на 2 000 000 лв., която е получил на основание чл. 2 от предварителен
договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. Съгласно §2 след връщане на авансово
заплатената част от цената страните ще считат за автоматично прекратен сключения
помежду им предварителен договор за продажба на акции, сключен на 24.09.2009 г.
С декларация от 17.08.2016 г., А. Д. Б., в качеството му на управител на „***“
ООД, и удостоверил и декларирал, че представляваното от него дружество има непогасено
задължение към „***“ АД в размер на 54 420 лв., представляващо подлежащ на
възстановяване остатък от авансово заплатена продажна цена по предварителен договор за
продажба на акции от 24.02.2009 г.
С приемо-предавателен протокол от 22.08.2016 г. „***“ ООД е предало на
„Акаунт сървис 2009“ ЕООД документи за осчетоводяване, сред които фигурира
декларацията от 17.08.2016 г.
С два договора за прехвърляне на вземания от 30.07.2020 г. и от 21.12.2020 г.
„***“ АД е прехвърлило в полза на „Темтекс“ ООД вземането си към „***“ ООД в размер
на 54 420 лв., произтичащо от договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. и споразумение
към същия от 23.04.2012 г., след което „Темтекс“ ООД е прехвърлило част от това вземане в
размер 50 000 лв. на „Фондация Икономически и правни изследвания“. За цесиите
длъжникът „***“ ООД /н/ е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на датите 03.08.2020 г. и
4
22.12.2020 г.
Представени са преписи от счетоводни документи при „***“ ООД /н/:
дневници за синтетични и аналитични сметки за периода от м.01.2015 г. до м.12.2016 г., в
което е отразено задължение към „***“ АД в размер 54 420 лв.
С отговор на покана за връщане на остатък от аванс по допълнително
споразумение от 23.04.2012 г. „***“ ООД /н/ е уведомило „***“ АД на 30.07.2020 г., че
признава парично задължение в размер на 54 420 лв., представляващо остатък от подлежащ
на връщане аванс платен по предварителен договор за продажба на акции от 24.02.2009 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Предмет на установителния иск по чл.694 от ТЗ е установяване
съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в
производство по несъстоятелност, респективно наличието или не на обезпечение или
привилегия на това вземане. Следователно на установяване подлежи съществуването на
конкретно материално правоотношение между кредитор и длъжник в производството по
несъстоятелност. Материалноправната легитимация определя и страните в производството
по специалния установителен иск по чл.694 от ТЗ. Ищец по този иск може да бъде: 1.
кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане
/положителен установителен иск/; 2. кредитор, който е направил възражение срещу
приемане вземането на друг кредитор /отрицателен установителен иск/ и 3. длъжникът в
производство по несъстоятелност, когато оспорва прието вземане /отрицателен
установителен иск/. В зависимост от това, кой е предявил установителния иск, пасивно
процесуалноправно легитимирани по същия са съответно: в хипотезата на предявен
положителен установителен иск от кредитор - ответник е длъжникът; в хипотезата на
предявен отрицателен установителен иск от кредитор - ответници са длъжникът и
кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск, предявен от
длъжника - ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено. Предметните предели
на установяването в процеса се определят с молбата на кредитора за предявяване на
вземането му пред синдика, респективно с определението на съда по разгледаното
възражение срещу списъка и е недопустимо установяването на вземане което е
индивидуализирано в исковата молба по чл.694 ТЗ с различни основание, произход, размер
и обезпечение от посочените в съставените от синдика списъци на приетите и неприетите
вземания, съответно от посочените в определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ.
В случая са предявени установителни искове с правно основание чл.694, ал.2,
т.1 от ТЗ. Същите са допустими, тъй като са налице специалните процесуални предпоставки
за това - спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност, вземанията на
ищеца са били включени в съставен от синдика списък на приетите вземания, но
впоследствие са изключени с определение на съда по несъстоятелността, с което е одобрен
списъка с приети вземания на несъстоятелното дружество. Исковете са предявени пред съда
по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на
определението на съда по чл.692, ал.4, разгледан е от друг състав на съда и при участието на
синдика, което е задължително /изм. на чл.694 от ТЗ в ДВ, бр. 105/2016 г./.
По делото е установено, че между ответника и „***“ АД е сключен договор за
покупко продажба на акции. Настоящият състав споделя изложеното в решение №
222/16.01.2014 г. по т.д. № 708/2012 г. на ВКС, т.к., II т.о., в което е посочено, че съгласно
разпоредбата на чл.185, ал.1 от ТЗ прехвърлянето на поименните акции се извършва с
джиро. Джирото обаче не е елемент от фактически състав на договора за продажба на акции,
а е действие, което има отношение към транслативния му ефект. Както всеки договор за
продажба, така и договорът за продажба на поименни налични акции се сключва с
постигането на съгласие по съществените условия на сделката - предмет и цена, като за
същия законодателят не е предвидил изискване за спазването на определена форма за
5
действителност. От момента на постигане на съгласие настъпва окончателната
облигационна обвързаност на страните - за прехвърляне на акциите и съответно за
плащането им. Джирото представлява само изрично установен в закона специален способ за
прехвърлянето на поименните акции, необходимостта от който е продиктувана от
спецификата им на ценни книги на заповед. Следователно, при постигнато съгласие по
съществените условия на договора за продажба на поименни акции, този договор има
характер на окончателен, а не на предварителен. Поради това, по отношение на него е
неприложим предвиденият в чл. 19, ал. 3 ЗЗД ред, при който липсващата воля на страните за
сключване на договора, т. е. за постигане на облигационна обвързаност, се замества от съда.
Доколкото прехвърлянето на акциите чрез джиро представлява правно действие, което е
последващо спрямо договора за продажбата им и е относимо единствено към транслативния
му ефект, същото не може да бъде предмет на такава претенция. Освен това, съгласно
действащата правна уредба конститутивният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е приложим единствено
за договорите, но не и за едностранните сделки, каквато сделка по своята същност
представлява джирото.“ По силата на сключения договор за покупко-продажба на акции
купувачът „***“ АД е заплатило част от уговорената в договора цена в размер 2 000 000 лева
и е постигнато съгласие за срока, в който акциите следва да бъдат джиросани от продавача
по договора.
Със споразумение от 23.04.2012 г., страните по валидно сключения договор за
продажба на акции от 24.02.2009 г., са констатирали, че договорът не е изпълнен от двете
страни по него и са уговорили връщането на авансово заплатената по него сума в срок до
31.12.2014 г., след което договорът да се счита автоматично прекратен. Настоящият съдебен
състав намира, че с това споразумение страните са уговорили условията по прекратяването
на договорната им връзка, произтичаща от договора за продажба на акции. Действително
съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили,
но разпоредбата на чл.20а, ал.2 дава възможност договорите да бъдат прекратени отново по
съгласие между страните, пред каквато хипотеза сме изправени в процесния случай.
Страните са уговорили задължение на продавача да върне заплатената по договора за
продажба на акции от 24.02.2009 г. сума в срок 31.12.2014 г. като по делото липсват данни
това задължение да е изпълнено от страна на ответника.
По делото е установено, че „***“ АД е цедирало вземането си към „***“ ООД /н/
за връщане на платена авансово цена на „Темтекс“ ООД, което от своя страна е цедирало
част от него в размер 50 000 лв. на ищеца „Фондация Икономически и правни изследвания“.
Прехвърлянето е породило действие спрямо длъжника, тъй като му е съобщено по
предвидения в чл. 99, ал. 3 ЗЗД законов ред – чрез връчване на писмено уведомление от
стария кредитор – при първата цесия „***“ АД и при втората цесия - „Темтекс“ ООД. По
делото липсват както твърдения, така и доказателства за погасяване на вземане в размер 50
000 лв. Самият длъжник „***“ ООД /н/ признава както извън съдебно, така и в хода на
производството съществуването на задължението.
При тези данни въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че
предявеното за установяване парично вземане в размер 50 000 лв. е възникнало, съществува
и негов носител е ищеца.
В този случай следва да бъде разгледано направеното от синдика В. Г.
възражение за изтекла погасителна давност спрямо заявеното от ищеца парично вземане, а
именно такава по чл. 110, буква „а“ ЗЗД за периода от 01.01.2015 г. до 01.01.2020 г, и преди
всичко дали синдикът е легитимиран субект да прави възражение от подобно естество в
качеството му на задължителен участник в производството по чл. 694 от ТЗ.
Синдикът на „***“ ООД /н/ е получил исковата молба и доказателствата към нея
на 28.06.2021 г., от който момент е започнал да тече 2-седмичния срок за подаване на
отговор и съответно възражения.
Синдикът на „***“ ООД /н/ е депозирал становище по делото и съответно
възражение за изтичането на погасителна давност на 21.01.2022 г. и следователно след
изтичането на процесуалния срок и настъпила процесуална преклузия за възможността за
6
възражения по иска.
Въззивният съд споделя и становището на първоинстанционния съд относно
възможността на синдика да направи възражение за изтичане на погасителна давност за
вземането. В настоящото производство синдикът не участва като страна по материалното
правоотношение. Предвиденото в закона задължителното участие на синдика в
производството не е предоставена възможност за защита на изразената от синдика позиция
по приемане или неприемане на вземането. Участието на синдика е проявна форма на
защита от страна на законодателя на общия интерес на всички участници в производството
по несъстоятелност и на правомощието по чл. 658, ал. 1, т. 10 от ТЗ да уточнява кредиторите
на длъжника. Разпоредбата на чл. 635, ал. 3 от ТЗ предоставя на длъжника и неговите органи
да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия в
производството по иск по чл. 694 от ТЗ. Длъжникът участва в настоящото производство
самостоятелно. Дружеството-длъжник е страната по материалното правоотношение и
единствено то разполага с правото да упражни правопогасяващото възражение за погасяване
на вземането по давност. Както е посочено по-горе синдикът не е страна по материалното
правоотношение и в производството по иск по чл. 694 от ТЗ и не упражнява
представителните функции по чл. 658, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ТЗ като това изключва по
отношение на него процесуалните правомощия на главните страни по делото - признание
или отказ от иска, както и да упражнява правата на страната по материалното
правоотношение - да упражнява като процесуален способ за защита възражение за
погасяване вземането по давност. Синдикът има специфично процесуално положение.
Същият не е и необходим другар на ответника, поради което на още едно основание е
изключена възможността да релевира възражение за погасяване вземането на длъжника по
давност. Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, поради което синдикът
не разполага с процесуалната възможност в исковото производство по чл. 694 от ТЗ, в което
участна в самостоятелно качество, да въвежда възражение за погасяване вземането на
дадения кредитор към длъжника по давност.
Отделно следва да бъде посочено, че давностният срок на процесното вземане е
общият 5-годишен, поради което след настъпването на падежа на 31.12.2014 г. същият е
започнал да тече и е следвало да изтече на 31.12.2019 г. С декларация от 16.08.2016 г.
управителят на „***“ ООД декларира, че представляваното от него дружество има
непогасено задължение към „***“ АД в размер на 54 420 лева, което представлява
подлежащ на възстановяване остатък от авансово заплатена продажна цена по
предварителен договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. По своя характер и правна
природа декларацията представлява едностранно адресирано изявление, с което се
признава вземането, което е достигнало до своя адресат. Съгласно чл.116, б.“а“ ЗЗД
давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. От 16.08.2016 г. давността е
прекъсната и е започнала да тече нова 5-годишна давност /чл.117, ал.1 от ЗЗД/, която е
следвало да изтече на 16.08.2021 г., която давност е била прекъсната с признанието на
длъжника, направено с отговор от 28.07.2020 г. на поканата на кредитора „***“ АД за
връщане на остатъка от аванс по договора за прехвърляне на вземане, с който управителят
на „***“ ООД е признал дължимостта на сумата в размер на 54 420 лева, след което отново е
била прекъсната с предявяване на вземането в производството по несъстоятелност.
С оглед изложеното искът с правно основание чл. 694 ТЗ е основателен и
вземането на ищеца в размер 50 000 лв. подлежи на удовлетворяване в провежданото
спрямо ответника „***“ ООД производство по несъстоятелност при ред по чл. 722, ал. 1, т. 8
ТЗ.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора право за присъждане на разноски се поражда в полза
единствено за въззива***те, но доколкото от същия няма ангажирани доказателства за
направени разходи по повод на участието му по делото пред настоящата инстанция, то по
реда на чл. 78, ал. 1 ГПК разноски не следва да му се присъждат с акта по същество.
Съгласно чл.694, ал.7 ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от
7
вземането, за което е предявен установителният иск и не се внася предварително.
Дължимата по въззивното дело държавната такса, която се формира относно материалния
интерес отнасящ се до уважените искове по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ възлиза на сумата от 250
лв. Тя следва да се понесе от въззивника и да се събере от масата на несъстоятелността.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 340/31.03. 2022 г. по т.д № 1093/2021 г. на СГС.
ОСЪЖДА „***“ ООД - в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. „Витоша“ № 146, офис 24, да заплати в полза на
бюджета на Софийски апелативен съд на основание чл.694, ал.7 ТЗ сумата в размер на 250
лв., която съставлява държавна такса за разглеждане на предявените искове в настоящото
производство и подлежи на събиране от масата на несъстоятелността на „***“ ООД в
несъстоятелност, с ЕИК *********.
Решението е постановено при участието на синдика на „***“ ООД, на основание
чл.694, ал.4 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8