№ 83
гр. гр. Добрич, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести март през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20243200500066 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 19497/06.11.2023 год. и частна жалба рег.№ 21453 /04.12.2023
год. на Е. Д. Я. ,ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.“***“ №18 срещу решение
№ 755/18.10.2023 год. и определение № 2886/01.12.2023 год. по гр.д.№
20223230102725 по описа за 2022 година на Районен съд Добрич ,с които на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е прието за
установено ,че дължи на "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД , ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“***“ №68
сумата от 2 550.00 лв. регресно вземане в размер на изплатено обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност” по полица № BG/08/119003509558,
валидна от 22.12.2019 год. до 21.12.2020 год. за причинени имуществени
вреди на МПС „МЕРЦЕДЕС ЦЛС 550” с рег. № ***, собственост на Т. К. П.,
при ПТП на 13.12.2020 год. в гр. Добрич, на паркинг на бензиностанция
„ОМВ“, настъпило по вина на Е. Д. Я. като водач на МПС „ФОЛКСВАГЕН
ТРАНСПОРТЕР” с рег. №***, ведно със законната лихва от датата на
заявлението – 29.06.2022 год. до окончателното плащане, която сума е
1
предмет на заповед по чл. 410 от ГПК №841 /29.06.2022 год., издадена по
ч.гр.д №1898/2022 год. на ДРС; Е. Д. Я. , ЕГН ********** от гр. Добрич,
ул.“***“ №18 е осъден да заплати на "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД
,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“***“
№68 сумата от 101 лв., представляваща сторените в заповедното
производство по ч. гр. д. №1898/2022 год. по описа на ДРС съдебно-
деловодни разноски, както и сумата от 1221 лв. ,сторените в исковото
производство и е оставено без уважение искането на ответника Е. Д. Я. ,ЕГН
**********, от гр. Добрич, ул.“***“ №18 за изменение на решение №
775/18.10.2023 год., постановено по гр. дело № 2725/2022 год. на ДРС в частта
за разноските.
Претендира се обжалваните съдебни актове да бъдат отменени и
постановено отхвърляне на исковата претенция ,а в условията на
евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен
състав на ДРС. Въззивникът счита, че е недопустимо регресното вземане по
чл. 500 от КЗ на застраховател за изплатено от него обезщетение да бъде
заявявано не с осъдителен иск, а в заповедно производство и посредством
установителния иск по чл. 422 ал.1 от ГПК. Възразява срещу приетата въз
основа на противоречиви писмени и гласни доказателства от
първоинстанционния съд фактическа установеност , че е участник в ПТП ,че
по негова вина са причинени имуществени щети на застраховано МПС и че е
напуснал мястото на настъпване на местопроизшествието,както и
направените правни изводи по приложението на разпоредбата на чл. 500 от
КЗ,без да бъде отчетено ,че по правилата на чл.125 от ЗДвП, посещението на
мястото на ПТП от органите за контрол на движение по пътищата, не е било
задължително.
При данни ,че обжалваните съдебни актове са били връчени на дати
26.10.2023 год. и 04.12.2023 год., въззивна жалба рег.№ 19497/06.11.2023 год.
и частна жалба рег.№ 21453 /04.12.2023 год. са подадени в срока по чл.259
ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да
предяви въззивна и частна жалба против постановените решение и
определение , предвид разпоредените от последните негативни последици в
правната му сфера чрез уважаване на исковата претенция по чл.422 от ГПК
на срещупоставената страна и отхвърляне на искането му по чл.248 и са
процесуално допустими.
2
Въззиваемата страна "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,гр.София
счита,че обжалваното решение не страда от пороци,както и са налице всички
предпоставки на фактическия състав по чл. 500 от КЗ за ангажиране
отговорността на Е. Д. Я. ,поради което настоява неоснователната му жалба
да бъде отхвърлена.
Обжалваното решение е постановено по предявен в срока по чл.415
ал.3 от ГПК с искова молба рег.№ 16145/20.09.2022 год. иск по чл.422,във
връзка с чл. 415 от ГПК ,чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на
застрахователно дружество срещу участник в пътнотранспортно
произшествие за установяване на регресно вземане в размер на сумата от 2
550.00 лв. - изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” за причинени имуществени вреди на МПС, предмет на заповед
по чл. 410 от ГПК №841 /29.06.2022 год., издадена по ч. гр. д №1898/2022 год.
на ДРС, срещу която длъжникът е възразил писмено по реда на чл. 414 ал.1
от ГПК ,като е подал възражение рег.№ 12589/21.07.2022 год.
Претенцията е основана на твърдения, че на 13.12.2020 год. в гр.
Добрич, на паркинг на бензиностанция ОМВ е настъпило пътнотранспортно
произшествие по вина на ответника Я., който като водач на моторно превозно
средство марка“ ФОЛКСВАГЕН ТРАНСПОРТЕР” с рег. №*** , при маневра
десен завой не се е съобразил с местоположението на останалите участници в
движението и ударил паркирания автомобил марка „МЕРЦЕДЕС ЦЛС 550“ с
рег. №***, собственост на Т. К. П., при което били причинени имуществени
вреди на л.а. „МЕРЦЕДЕС ЦЛС 550. Тъй като между ищцовото дружество и
собственика на управлявания от ответника лек автомобил бил сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” , след депозирано
заявление на пострадалия, на последния било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 2 550.00 лв. От съставения протокол за ПТП се
установявало, че Е. Д. е напуснал мястото на инцидента, преди да пристигнат
органите на полицията, което обуславяло правото на дружеството да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение .
Исковата претенция е основателна , а жалбата срещу
първоинстанционния съдебен акт за уважаването й е неоснователна, въз
основа на фактически констатации и правни изводи както следва:
Съгласно застрахователна полица № BG/08/119003509558 л.а. с рег. №
3
****, собственост на С. Д. М., е застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" при застрахователя „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със срок на действие 22.12.2019 год. -
21.12.02.2020 год., валидна към датата на настъпване на процесното ПТП –
13.12.2020 год.
По делото е представен констативен протокол за ПТП № 1750757 от
14.12.2020 год., съставен от М. Г. Г. - длъжностно лице от Сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР гр. Добрич, от който се установява, че на
13.12.2020 год., в 02.50 часа, в гр. Добрич, на паркинг на бензиностанция
„ОМВ“ е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на МПС
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***, управлявано от Е. Д. Я. и паркиран
л.а. „Мерцедес ЦЛС 550“ с рег. № ***, като автомобил „Фолксваген
Транспортер“ при маневра десен завой удря паркиралия автомобил отпред в
ляво. В протокола е отразено, че по МПС с рег. № *** е установено
прохлузване по задна дясна част, а по другия автомобил са налице прохлузена
предна броня и пукнат преден ляв фар. Констативния протокол е разписан от
съставилия го полицейски служител М. Г. Г., от ответника Е. Д. Я. и от
собственика на пострадалия автомобил Т. К. П.. Неоснователно е
оспорването на автентичността на констативния протокол от ответника, тъй
като съобразно даденото заключение от вещото лице по протокол за
графическа експертиза № 24/29.05.2023 год. , подписът в графата “Подпис:
Участник 1“ е изпълнен от ответника.
От показанията на полицейски служител М. Г. Г., от собственика на
пострадалия автомобил Т. К. П. и собственика на управлявания от ответника
автомобил С. Д. М. се установява , че собственикът на „МЕРЦЕДЕС ЦЛС
550“ с рег. №*** го оставил на паркинг на бензиностанция „ОМВ“ в град
Добрич, на обособено и очертано за това място срещу колонките, поради
пукване на предната възглавница на автомобила. Когато отишъл да го вземе,
установил, че е одран отпред вляво на шофьорското място и фарът бил
счупен. Уведомил управителката на бензиностанцията. Гледали записа от
видеокамерите, на който се виждало как 2-3 момчета влизат вътре в
бензиностанцията, купуват бира и на тръгване с бял бус удрят паркиралия
автомобил. Водачът на буса не останал на мястото на произшествието.
Свидетелят се обадил в полицията. Младши автоконтрольор при Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР град Добрич, посетил
4
местопроизшествието, също изгледал записите от бензиностанцията ,на
които бил заснет бус, който удря паркиран автомобил марка „Мерцедес“ ,
след което напуска мястото на ПТП. По „Мерцедеса“ имало щети отпред по
бронята и по фара . Установил регистрационния номер на буса от
видеозаписа и издирил водача му. Съставил констативен протокол в Пътна
полиция ,където е разписан и от участниците в ПТП. Автомобилът,
управляван от ответника е предоставен от работодател на неговите
служители .Работодателят не е присъствал на инцидента, за произшествието
на 13.12.2020 год. бил уведомен по телефона от полицията ,след което при
оглед на микробуса е установил, че има малка драскотина вляво, в задната
част, ниско долу.
С наказателно постановление № 20-0851-002107 от 18.12.2020 год.,
издадено от началник СПП към ОД на МВР гр. Добрич , за процесното ПТП
на виновния водач Евгени Я. са наложени административни наказания глоба
и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушенията по чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП, че като водач на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, не е спрял за да установи какви са
последиците от произшествието и по чл. 25 ал.1 от с.з., че е предприел
маневра, която създава опасност за участниците в движението , без да се
съобрази с тяхното положение. Наказателното постановление не е било
обжалвано.
Установява се по делото, че на 17.12.2020 год. от страна на собственика
на л.а. „Мерцедес ЦЛС 550“ с рег. № *** е постъпило искане до ищеца , като
застраховател по „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № *** за
изплащане на обезщетение за причинените от процесното ПТП имуществени
вреди. В Опис - заключение за вреди на МПС по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, щета № *********/дата 17.12.2020 год. на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД е посочено, че при пътно
транспортното произшествие станало на 13.12,2020 год ., в гр. Добрич, на
лекия автомобил „MERCEDES CLS 550” с per. № *** са нанесени следните
повреди:Фар L - за подмяна и броня предна - за възстановяване на лаковото
покритие. Първоначално причинените вреди са оценени на 1447,32 лева, и с
платежно нареждане сумата е изплатена по банков път на 29.12.2020 год. Във
връзка с оспорване размера на вредите от страна на Т. К. П. застрахователят е
5
преразгледал претенцията, определил е стойност на щетите 2550 лв. и на
25.01.2021 год. му е заплатил по банков път допълнително сумата от 1102,68
лв.
Вещото лице ,изготвило назначената по делото съдебно-автотехническа
експертиза е посочило в заключение рег.№ 6220/ 05.04.2023 год., че от
техническа гледна точка механизмът на настъпване на процесното ПТП на
13.12.2020 год. е неспазване на минималната странична безопасна дистанция
от водача на „ФОЛКСВАГЕН ТРАНСПОРТЕР” с рег. №*** при
извършването на маневра завой в дясно спрямо намиращия се в дясно от него
паркиран лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ЦЛС 550“ с рег. №***. Експертът е
категоричен, че описаните в описа - заключение по щета № *********/
17.12.2020 год. на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД увреждания и на
двата автомобила се намират в причинно - следствена връзка с ПТП и с
механизма на настъпването му , при съобразяване конструкцията на
автомобилите и приложения фотоалбум , а за привеждане на автомобила във
вида му отпреди произшествието е необходимо да се извърши ремонт на
стойност 5013,05 лв. /вкл. материали и труд/ .
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява,
същият да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност , съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което е валидно. Правото на иск е
надлежно упражнено, а произнасянето на съда съответства на предявеното
искане, поради което производството и решението са допустими .
Неоснователно е възражението на ответника Д. за недопустимост на
съдебния акт, постановен по недопустимо заявен установителен иск , вместо
с осъдителен такъв.
Искът по чл. 500 от КЗ е иск за вземане за парична сума. Съобразно
разпоредбата на чл. 410 ал.1 от ГПК , може да бъде издадена заповед за
изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи.
Приложното поле на разпоредбата е ограничено единствено до вземанията ,за
които искът би бил подсъден на районния съд, т.е. до размера , а не вида на
вземането, а последиците на решение , постановено по установителен иск
след проведено заповедно производство (сила на пресъдено нещо и
6
изпълнителна такава) са идентични на последиците на решение ,
постановено по осъдителен иск .Искът по чл. 415 ал. 1 ГПК е установителен,
защото кредиторът се ползва от изпълнително основание - издадената
заповед, която не се обезсилва с подаване възражението от длъжника, щом е
спазен срокът за предявяване на иска. Липсва правен интерес от осъждането
на ответника за вземането по заповедта; спорът е единствено за съществуване
на вземането и с оглед резултата по иска по чл. 415, ал. 1 ГПК,
изпълнителната сила на заповедта се запазва или обратно - тя се обезсилва.
За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, е необходимо ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните положителни предпоставки: сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“; осъществен в периода на действие на
застраховката деликт от водача на застрахования автомобил, както и че този
водач е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите на МВР,
механизма на ПТП-то, причините за настъпването му, получените вследствие
на ПТП-то вреди по автомобил, стойността на вредите по него и че ищецът е
заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение в размер на процесната сума.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, поради което съобразно нормата на чл. 269
изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на
решението е ограничена до посоченото в нея , а именно : участник ли е
ответника в ПТП , по негова вина ли са причинени имуществени щети на
застраховано МПС, напуснал ли е мястото на настъпване на
местопроизшествието и приложима ли е разпоредбата на чл. 125 т.7 от ЗДвП.
Всички елементи от фактически състав на чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ са
несъмнено установени от събраните по делото писмени и гласни
доказателства ,както и компетентно дадени експертни заключения, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност.
Неоснователно е виждането на ответника ,че не е установено той да е
участникът в ПТП, който го е причинил. По смисъла на § 6 т. 30 от ДР на
ЗДвП “пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
7
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети, а по смисъла на § 6 т.27 от ДР на ЗДвП
“участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. От
показанията на собственика на микробуса е доказано ,че автомобила му е
предоставен за управление , участието му е установено от записи на
видеокамера –ответникът е управлявал движещия се микробус,нанесъл
щетите на паркиран автомобил, ответникът е подписал констативен протокол
за ПТП № 1750757 от 14.12.2020 год., не е обжалвал издаденото впоследствие
наказателното постановление и не е ангажирал писмени или гласни
доказателства, които да опровергаят твърденията в протокола или исковата
молба (примерно разпит на останалите две лица ,които са го
придружавали).Установени по делото са предпоставките за ангажиране на
отговорността му за непозволено увреждане- противоправното деяние е
извършено, настъпили са имуществени вреди от него, налице е причинна
връзка между тях, вината му се предполага. Безспорно установено е и ,че е
напуснал мястото на произшествието , без да уведоми полицията или да
потърси контакт със собственика на увредения автомобил.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ урежда правото на регрес на
застрахователя срещу виновния водач. Застрахователят има право да получи
от виновния водач обезщетението, което е платил, когато последният е
напуснал мястото на настъпване на пътно-транспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Изключение за възникване на правото на регрес са случаите, в които е
напуснал местопроизшествието, защото е било наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина (такава в случая
не се твърди).
Съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“б“ от ЗДвП , ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те съставят двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие ,а съгласно чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП,
ако между тях липсва съгласие, те без да напускат местопроизшествието
,уведомят съответната служба за контрол на МВР. Във втория случай на
разногласие между участниците, посещаване на мястото на ПТП от службите
8
за контрол на МВР е задължително-чл. 125 т.7 от ЗДвП. Преценката , налице
ли е съгласие/разногласие между участниците в произшествието и
преценката за необходимостта , органите на МВР да посетят произшествието
във втория случай, се прави към един и същи момент и той е към
настъпването на ПТП , а преценката е обусловена от наличието на
двустранно съставен протокол, който законът ( чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "б" от
ЗДвП и чл. 5 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 год. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд ) ,предвиждат като формалния документ, установяващ
безспорността на фактите по ПТП ,а несъставянето му в предвидената от
закона форма, като разногласие между водачите. В случаите на реализирано
ПТП между моторни превозни средства, водача на едно от които не е
присъствал на събитието , съставянето на двустранен констативен протокол
обективно е невъзможно. При това положение не може да бъде направен
извод, че между участниците в пътно-транспортното произшествие има
съгласие относно обстоятелствата свързани с него и е налице
необходимостта от посещение на съответните служби на контрол .
Горното води до извод ,че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Този извод обжалваното решение съдържа ,поради което и въззивният
съд го потвърждава на основание чл. 271 ал.1 от ГПК . С оглед изхода по
спора в двете съдебни инстанции-основателност на исковата претенция на
застрахователното дружество и неоснователност на подадена от причинителя
на щетата въззивна и частна жалба ,разноските в производството , изчислени
точно по размер от ДРС за заплатени възнаграждения на вещи лица и
възнаграждение на юрисконсулт ,както и дължимо такова от 200 лв. на
последния по правилото на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ за
защита пред ДОС, следва да бъдат възложени в тежест на Е. Д. Я..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 755/18.10.2023 год. и определение №
9
2886/01.12.2023 год. по гр. д. № 20223230102725 по описа за 2022 година на
Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Е. Д. Я. ,ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. “***“ № 18 ДА
ЗАПЛАТИ на "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД , ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “***“ №68 съдебно-
деловодни разноски във въззивното производство в размер на сумата от 200
лв. –възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Решението е окончателно е не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10