Решение по дело №846/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260068
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 20 ноември 2020 г.)
Съдия: Здравка Иванова Дечева-Запрянова
Дело: 20205140200846
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

 

     Година

04.11.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                  

 

състав

 

На

09.09.

                                        Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                          Председател

Здравка Запрянова

 

                                                 Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Ралица Димитрова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АХН

дело номер

846

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-000198 от 27.04.2020г. издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание по чл.183 ал.7 от ЗДвП глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на С.С.Ю. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Ю., който счита издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Излага следните съображения: не бил извършил описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение; при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Поради това моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от защитник, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени изцяло наказателното постановление поради следните съображения: жалбоподателят не е извършил нарушение на чл.6 ал.1 от ЗДвП; допуснато е нарушение на материалния закон. Претендира направените по делото разноски.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалния им представител, с която настоява, че подадената жалба е неоснователна, поради което я оспорва. Моли съда да потвърди наказателното постановление като отхвърли подадената жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 19.04.2020г. свидетелят Ю.В.,*** като полицейски инспектор, бил на работа на временно изградено КПП на разклона за с.Глухар по повод обявеното в страната извънредно положение. Чрез него се осъществявал контрол на карантинния режим, поради което на пътното платно имало разположени конуси за стеснение на пътя и на разклона за с.Глухар бил поставен пътен знак Б2 означаващ „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Около обяд свидетелят Ю.В. се намирал на това място на дясното пътно платно, по което се движели автомобилите движещи се от гр.Кърджали към гр.Момчилград. На всяко преминаващо от там превозно средство той и колегата му извършвали проверка за посоката и целта на пътуването. Около 13,20ч. от там преминал лек автомобил марка „Фолксваген шаран“ с рег.№ К2538ВА, който не спрял на поставения знак „Стоп“. Виждайки това свидетелят Ю.В. спрял това МПС за проверка. При нея установил, че водач на автомобила е жалбоподателят С.Ю., в който пътували и други лица. Поради не спиране на поставения пътен знак Б2 свидетелят Ю.В. на место съставил срещу водача Ю. акт за установяване на административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, който бил подписан без възражения. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло показанията на свидетеля очевидец Ю.В., които са логични, последователни и не се опревергават от другите събрани по делото доказателства- частично с други гласни доказателства, като и писмените такива, в това число и от акта за установяване на административно нарушение, чиято доказателствена сила на основание чл.189 ал.2 от ЗДвП не бе оборена, а самият той е редовно съставен при спазване на процедурата за това уредена в ЗАНН.

Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетелите Е.Х. и С.Р. в частта им, в която твърдят, че жалбоподателят С.Ю. е спрял на поставен знак „Стоп“, тъй като те не са подкрепени от нито едно друго доказателство по делото, а и като негови приятели е логично да поддържат защитната му теза.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 7- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което било връчено на жалбоподателя на 06.07.2020г., а жалбата била подадена до административно- наказващия орган на следващия ден. Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно връчени и оформени според задължителните реквизити на ЗАНН. Нарушеният текст на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата вменява задължение за водачите на МПС да съобразяват поведението си на пътя със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. А чл.183 ал.7 от същия закон казва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. Като преди да се произнесе настоящата инстанция съобрази следното: в чл.189 ал.2 от ЗДвП е създадена оборима презумпция за доказателствената сила на съставените актове за установяване на административно нарушение. Освен това по делото бе установено от свидетелските показания на Ю.В., че именно жалбоподателят като водач на ПС не е съобразил поведението си с поставен пътен знак като не е спрял при наличието на знак Б2 „Стоп“. При доказано нарушение обаче административнонаказващият орган не е приложил относимата санкционна правна норма, тъй като е наложил наказание по чл.183 ал.7 от ЗДвП, който забранява влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение, каквито обстоятелства по делото не са установени. Доказано е, че жалбоподателят не е спрял на знак стоп, който се санкционира по чл.183 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата, който предвижда и наказание различно от наложеното. Това допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с което се нарушава правото на защита на жалбоподателя, води като последица отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като не се установи С.С.Ю. да е осъществил състава на нарушение по чл.183 ал.7 от ЗДвП.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 150лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението е 300лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 150лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и процесуално представителство в едно съдебно заседание, на което са разпитани трима свидетели. Заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение не надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА. Затова не следва да бъде намаляван. Доколкото издателят на наказателното постановление е Началника на РУ- Кърджали, то следва Областна дирекция на МВР-Кърджали в качеството й на юридическо лице съгласно чл.37 ал.2 от ЗМВР, в чиято структура се намира наказващия орган, да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът

               Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-000198 от 27.04.2020г. издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание по чл.183 ал.7 от ЗДвП глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на С.С.Ю. *** с ЕГН **********, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали да заплати на С.С.Ю. *** с ЕГН ********** сумата от 150лв. представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС- Кърджали в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                               

                                                                   Районен съдия: