РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Айтос, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20212110100346 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: *** - чрез адв.С. Г.-Т. против Т.Г.Т.,
ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване: ***. Ищцата Д. Г. Т. моли да бъде
постановено съдебно решение, по силата на което ответникът Т.Г.Т. бъде осъден да й
заплати паричната сума в общ размер на 10750,00 (десет хиляди седемстотин и петдесет)
лева, представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за времето от 18.08.2017г. до датата
на предявяване на иска, за общо 44 месеца, в това число: 10 000,00 (десет хиляди) лева -
за лишаването й от ползване на 3/6 ид.части от недвижим имот, находящ се в ***,
представляващ дворно масто, цялото с площ 2 418 кв.м., образуващо УПИ № I-91 в кв.12 по
плана на същото село, заедно с построените в него селскостопански обект - склад за зърно и
стая за ярмомелка; 400,00 лева за ползване на 1/3 ид.ч. от фургон, поставен в същото
дворно място; 350 лв. - за ползване на поливен инвентар – бензинова помпа и 10 бр.
маркучи тип „пожарникарски“ от 20 метра, ведно със законната лихва върху посочената
сума от 10 750 лв., начиная от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
дължимото. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски съгласно приложен
списък по чл.80 ГПК и едновеременно с това, по повод искането за разноски на насрещната
страна се оспорва като прекомерно заплатеното адв.възнаграждение.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за
връчване на ответниците. С исковата молба е предявена претенция по чл.31, ал.2 от СК с
първоначално посочена цена на иска в размер на 10 750,00 (десет хиляди седемстотин и
1
петдесет) лева, а след частично оттегляне на претенцията за сумата от 400 лева - за ползване
на 1/3 ид.ч. от фургон и 350 лв. за ползване на поливен инвентар – бензинова помпа и 10 бр.
маркучи тип „пожарникарски“ от 20 метра, от ищцата чрез проц.представител адв.Г. – Т. в
с.з. се поддържа иск за обезщетение в размер от 10 000,00 (десет хиляди) лева.
Ангажират се гласни и писмени доказателства.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Т.Г.Т. представя писмен
отговор. Не спори по допустимостта на исковата претенция. По същество оспорва
основателността й, с твърдението, че от влизане в сила на касационно решение №
32/02.07.2020г. на ВКС е освободил процесните недвижими имоти в с.П. и ползва само една
единствена стая от пристройка към склада за зърно. Отделно от това оспорва претенцията за
обезщетение по размер, като изтъква довода, че средният пазарен наем, претендиран от
ищцата е прекомерно завишен. Пpи условията на евентуалност прави възражение за
прихващане срещу претендираната от ищцата сума с дължимата от нея на Т. cyмa в размер
на 20 500,00 лева, представляваща половината от пазарния наем за периода от 09.11.2017 г.
до 14.04.2021 г. на семейното жилище, находящо се в гр.А., ул. „***“ № ***, ***,
предоставено за ползване на Д.Т. с бракоразводно решение постановено пo гр.дело №
894/2016 г. на РС-А.. Представя доказателства и заявява доказателствени искания. В съдебно
заседание ответникът лично и чрез проц.представител адв.Т. поддържа изложеното в
отговора становище, като в обобщение пледира за отхвърляне на иска и присъждане на
съдебно-деловодните разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно
и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Очертаната в исковата молба фактическа обстановка се потвърждава при
съпоставка на съдържанието на приложените по делото писмени доказателства,
включително тези досежно прекратения брак на страните, както и за придобитито от всеки
от двамата имущество. Няма спор, че Т.Г.Т. и Д. Г. Т. са сключили граждански брак на
28.05.1972 г., като с Решение, постановено по брачно дело № 894/ 2016 г. пo описа на
Pайонен съд - гр.Айтос, бракът им е прекратен чрез развод, считано от 09.11.2017 г. Не е
спорно също така, че oт м.септември 2016 г. (преди влизане в сила на съдебния акт),
съпрузите са се намирали във фактическа раздяла, като още преди нея от края на 2015г.
отношенията им били влошени. По делото е установено, че по време на брака съпрузите
живяли в семейно жилище, съставлявагщо апартамент, находящ се в тр.А., ул.„***“ № ***,
състоящ се от три стаи, трапезария, кухня и сервизни помещения, ведно с принадпежащите
му таванско помещение *** и складово помещение ***. В това жилище, заедно със страните
живеели дъщеря им св.З. Т. Ц. и нейния син (внук на Т.и). Няма спор, че от есента на 2016г.
при раздялата, съпругата Д.Т. останала в семейното жилище заедно с дъщеря си и внука си,
а Т. Т. заживял трайно в с.П., община ***, обл.Б. в имот- бивш стопански двор.
2
Относно собствеността и ползването на семейното жилище съдът се е
произнесъл неколкократно, като съгласно влезлите в сила съдебни актове, ползването на
гореописания апартамент е предоставено на съпругата Д.Т. (с решение, постановено пo
брачно дело № 894/ 2016 г. пo oпиca на PC-гр.Айтос, с което бракът е прекратен, считано от
09.11.2017г.) без по повод така възникналото наемно отношение по чл.56, ал.5 СК да е
определен наем (по чл.57 СК), а с Решение № 260039/12.10.2020 година по гр.дело №
127/2018г., РС-Айтос е допуснал имота - АПАРТАМЕНТ ***, на *** жилищен етаж в
източната част на сградата построена в парцел ІІІ-333, в кв.137 по ЗРП на гр.А., л.”***” №
***, целият с площ от 590 кв.м., с неуредени регулац.сметки за 55 кв.м. при граници: от две
страни – улици и парцели №№ *** и ***, състоящ се три стои, трапезария, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 99 кв.м., заедно с ГАРАЖ ***, намиращ се в южната част
на сградата с граници: изток – Х.Л., запад – К.М.З., юг – собствен втори гараж, север –
коридор, заедно със СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ ***, долепено до гаража, заедно с
НОВОПОСТРОЕН ГАРАЖ до собствения гараж ***, с граници: изток –Х.Л., запад –
К.М.З., юг – улица и зид, север – собствен гараж ***, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ
*** при граници: изток –Х.Л., запад – Д.З., юг – зид, север – коридор, заедно с 15,92 % ид.ч.
от общите части на сградата, заедно с 1/6 ид.ч. от правото на строеж върху терена; до делба,
приемайки че е съсобствен между бившите съпрузи Т. и Д. Т.и при равни дялове – по ½
ид.ч.
Междувременно с Нотариална покана peг.№ 3207, том 1, акт № 169 от
28.07.2017 г. на нотариус Г.Г. с peг.***, с район на действие - PC гр.Айтос, отв.Т.Т. поканил
бившата си съпруга Д. Т. и дъщеря им З. Ц., обитаващи семейното жилище, да му заплащат
ежемесечен наем от по 150,00 лева всяка, считано от датата на получаване на поканата. B
отговор на тази покана, Т. отговорила на отв.Т., че той държи заключени две помещения от
семейното жилище - таванско и складово, като с нотариална покана peг.№ 3444, том 1, акт
№ 185 от 10.08.2017г., получена от Т. на 18.08.2017 г. (видно от разписка peг.№
3444/18.08.2017 г. на нот. Г.Г. peг.*** при PC гр.Айтос), на свой ред ищцата поискала от
ответника 300,00 лева месечен наем за ползването от него на имота в с.П., община А..
По повод собствеността на имота в с.П., по отношение на който от ищцата се
претендира процесното обезщетение, също е налице окончетелен съдебен акт. С Решение №
32/02.07.2020 г. по гp.дело № 2562/2019 г. на BKC - второ Г.О., по иcк с правно основание
чл.23 ал.1 от СК, съдът е признал за установено против Т.Т., че Д. Т. е собственик на 1/ 3
ид.част от дворно цясто с площ 2418 кв.м., представляващо УПИ № I-91 кв.12 с площ пo
плана на с.П., както и на 1/3 ид.част от построения в нeгo селскостопански обект - склад за
зърно и стая за ярмомелка, целия със ЗП от 480 кв.м. Със същото решение на ВКС, пo
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, съдът признавайки за установено против Т.Т., че Д. Т.
е собственик на 3/6 ид.части от гореописаното дворно място с плoщ 2 418 кв.м. в с.П., както
и на 3/6 ид.части от построения в него селскостопански обект - склад за зърно и стая за
ярмомелка, целия със ЗП от 480 кв.м. (oт които 2/6 ид.часги от дворното място и
селскостопанския обект са собственост на основание чл. 23 ал.1 от СК, a 1/6 ид.част от
3
дворното място и селскостопанския обект са собственост на основание чл.28 от СК), осъдил
отв.Т. да предаде на ищцата владението върху описаните ид.ч. от дв.мяcтo и
селскостопакския обект. Решението, ведно с мотивите към него, ползващи се с обвързваща
страните сила, е постановено при съобразяване на фактите, свързани с придобиването на
имота и с разпределението на неговото ползване - Нотариален aкт № 111, том 10, peг.№
8594, дело № 1488/ 03.10.2005 г. на нотариус Б.Д. с peг.№ *** на HK при PC-гр.А., Договор
за покупко-продажба на недвижим имот - частна държавна собственост пo чл.27, ал.6
от 3СП33 от 07.07.2009г. , Нотариален акт № 158 , том 2, peг.№ 2096, дело № 312 от
17.05.2011г. на нотариус Г.Г. с рег.*** на HK при PC- гр.А., Договор за разпределение
реално ползване с peг.№ 2036 на нотариус Г.Г. с рег.*** на HK. С така постановения
окончателен съдебен aкт на ВКС е установено, че процесният имот в с.П. е съсобствен
между ищцата Д.Т. – при дял 3/6 ид.части, ответника Т.Т. – с 1/6 ид.част и Ж.Я. - 2/6
ид.части (брат на Т.). За изпълнение на съдебното решение в частта му досежно вмененото в
задължение на ответника да предаване на владението на ищцата, от негова страна не се
ангажират доказателства, като не са налице дори и твърдения в тази насока. Тъкмо напротив
– изложените от Т.Т. възражения, че не е възпрепятствал достъпа на ищцата, но самата тя не
е предприела действия, за да го ползва, следва да се възприемат като признание, че дори
след взизане в сила Решение № 32/02.07.2020 г. по гp.дело № 2562/2019 г. на BKC- второ
Г.О., вледението не е било предадено на ищцата. В подкрепа на изложено следва да се
кредитират показанията на св.З. Ц. – дъщеря на страните, която свидетелства, че баща й
препятствал ползването на имота от момента развода, че когато минавала оттам виждала, че
имотът е заключен. Към м.септември 2021 г. ответникът продължавал да живее в имота и да
го държи заключен, поради което ищцата не може да влезе и да го ползва пo
предназначение. Св.Ц. описва процесното дворно място като част от бившия стопански
двор, ограден от всички страни и пояснява, че за да се достигне до него освен откъм улицата,
трябва да се преминава през имоти на други лица в сьщия стопански двор. В хода на делото,
по искане на ответника и в проведеното от него насрещно доказване на възраженията на
иска е разпитан св.Т. Р. (без родствена връзка със страните, приятел на Т.), който дава
сведение за състоянието на имота, а именно че „ не става за нищо, обрасъл е с храсти,
дървета. Нито самият склад става за ползване, буквално е срутен“. Същевременно Т.Р.
свидетелства, че ответникът живее в една пристроена стая с баня и тоалетна в процесния
имот от момента на развода c ищцата. Описва условията в помещенията като „мизерни“, а
двора - обрасъл като гора и имота в цялост - разграден. По делото освен описаните
писмени и гласни доказателства са приети заключенията по назначена CTE на В.Л. И.Б. -
основно и допълнително и три заключения на CИE (първоначална на ВЛ Р.Д., повторна -
на ВЛ М.А., повторна тройна СИЕ - на ВЛ Хр.П., В.Л. Д.С. и ВЛ Б.К.).
Съгласно кредитираното от съда и неоспорено от страните заключение на CTE на
в.л. И. Б. (допълнително) процесното дворно място е оградено единствено откъм улица, без
да изследва дaли бившия стопански двор, от който мястото е част, е ограден изцяло. Вещото
лице констатира частично разрушаване на селскостопакския обект „Склад за зърно и стая за
ярмолнелка“, като съществуващата към момонта на огледа част от склада е с площ 224
4
кв.м., а стаята - с площ 34 кв.м., т.е. общата площ на обекта - 258 кв.м. Пак от СТЕ е
констатирано, че в северозападната част на склада са обособени две стаи и коридор, едната
от които се ползва от ответника за живеене, a другата представлява склад. Към западната
фасада на склада има изградено пристрояване, състоящо се от три части-навес с площ 28
кв.м., стая - 36 кв.м. и тоалетна с баня - 6 кв.м. Така описаното застрояване в процесния
имот е установено от експерта, съществуващо и към момента, в кoйтo oтвeтникът е
установил лично ползване. Съгласно относимата в случая законова норма - чл. 31, ал.1 от
ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение
и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, но
когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване
(ал.2). В конкретния случай при така събраните доказателства са налага извода, че
ползването на имота в с.П. е лично от ответника. В този смисъл е трайната съдебна
практика, възпримаща за „личнo ползване“ пo смисъла на чл.31, ал.2 от ЗC всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ. ( вж Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. на BKC пo т.д. № 7/2012г.
ОСГК, докладчик съдията И. П.).
Предвид изложеното и доколкото от него следва, че ищцата е била лишена от
възможността да ползва съсобствения имот, както към момента на постановяване на
касационното решение по чл.108 ЗС, така и при подаване на исковата молба в съда,
съгласно чл.31 ал.2 от ЗС и доколкото в настоящия случай не е спорно, че ответникът е
получил писменото искане за наем, което ищцата е отправила до нeгo на 18.08.2017 г., от
този момент последният дължи на ищцата наемно обезщетение. Досежно размера на
същото, следва да се съобрази не посочения в нот.покана претендиран месечен наем от
300,00 лева, а констатациите досежно среден пазарен наем, в заключението на вещото лице
И.Б. за периода от връчване на поканата - 18.08.2017 г. до завеждане на иска - 14.04.2021 г.,
т.е. 43 месеца и 27 дни (изчислено закръглено за 44 месеца): - за дворното място 1209 кв.м.
(представляващи 3/6 части от 2418 кв.м.) – 6 383,52 лв.; -за склад с ярмомелка - 3 336.28 лв.,
съответстващи на 3/6 ид.части на ищцата от общо 6672.56 лв.., както следва: за
съществуващи от стар обект 258 кв.м. - 3178.56 лв., за стая пригодена за живеене от склад за
зърно- допълнително 660 лв., за пристройка ( баня с тоалетна) - 2218 лв. и за пристройка
(навес)-616 лв. Сумарно за изследвания период дължимото на ищцата обезщетение е в
размер на 9 719,80 лв. от общо претендираните 10 000,00 лв.
При анализ на така събраните доказателства, при постановения съдебен акт на
ВКС за предаване владението върху процесните идеални части от имота, съпоставено с
липсата на твърдения и данни за изпълнение на съдебното решение и предаването на имота
от ответника на ищцата, съдът намира, че ищцовата претенция е основателна, а и частично
доказана по размер - за сумата от 9719,80 лв. В останала част, до пълния претендиран
размер от 10 000 лева, искът следва да се отхвърли като недоказан.
По повод възражението за прихващане на Т.Г.Т. срещу ищцата Д. Г. Т., съдът
5
намира същото за неоснователно по следните съображения: с горепосоченото
бракоразводното решение, влязло в законна сила на 09.11.2017 г. (както се посочи), съдът се
е произнесъл по чл.57 СК и не е определил пo искане на ответника наем за семейното
жилище, който да cе заплаща от ищцата. Доколкото страните са съсосбственици, след
развода на чл.57, aл.1 от СК помежду им възниква наемно правоотношение, като
дължимостта и размера на наема се определя по споразумение, или от съда пo иск нa
съпруга - съсобственик, койта не ползва жилището. Допустимо е страната да поиска
определяне на дължимия наем и чрез последващо предявен иск, но в настоящия случай,
ответникът нито твърди, нито представя доказателства, че между него и ищцата е
постигнато съгласие за размера на наема, или че е постановен съдебен акт, с който наема е
определен. За изчерпателност следва да се посочи, че в случая страните са и съсобственици
на семейното жилище, за което е висящо дело за делба, т.е. за ответника е налице и
законовата възможност до първото с.з. във втора фаза на делбата да заяви претенция по
сметки по чл.346 ГПК, между съделители, претендирайки обезщетение за времето, през
което е бил лишен от ползване на имота до размера на дяла си. Не на последно място,
приемайки възражението на ответника за неоснователно и недоказано, съдът е съобразил
показанията на св.Ц. досежно твърденията, че именно баща й (отв.Т.) ползва еднолично
едно от обслужващите помещения на семейното жилище – таванското, че има достъп до
второто – гаража, който се ползва съвместно от него и ищцата, както и че разполага с ключ
от апартамента, където и към момента се съхранявали негови вещи. При пълно
кореспондиране със св. показания в тази им част са изявленията на ВЛ Б., на която достъп
до таванското помещение за извършване на оглед е осигурил именно ответника. Оттам
следва и извода, че Т. не е лишен от ползването на обслужващите помещения на семейното
жилище – таванско, складово и гараж.
При този изход на спора и на осн. чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК на ищцата следва да
се присъдят разноски в размер нa 1 557,00 лева, представляващи съответната част от
уважената претенция от общо сторените деловодни разходи - 1 730 лв., в т.ч.: 430 лв.-
заплатена д.т., 500 лв.- депозит вещо лице, 800 лв.- адвокатско възнаграждение. На осн.
чл.78, ал.2 и ал.3 от ГПК, в полза на ответника също следва да бъдат присъдени част от
направените по делото разноски – общо 2 960,00лв., съобразно отхвърлената част на иска и
при прекратяване на делото досежно претенцията за 750,00 лева (с протоколно определение
от 29.06.2021г.), а именно - в размер на 296,00 лв.
По изложените съображения, Айтоският Районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответникът Т.Г.Т., ЕГН **********,с постоянен адрес: *** да
заплати на Д. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 9 719,80 ( девет
хиляди седемстотин и деветнадесет лв. и осемдесет ст.) лева, представляваща обезщетение
по чл.31, ал.2 от ЗС за времето от 18.08.2017г. до предявяване на иска, за общо 44 месеца за
6
лишаване от ползване на 3/6 ид.части от недвижим имот, находящ се в ***, представляващ
дворно масто, цялото с площ 2 418 кв.м., образуващо УПИ № I-91 в кв.12 по плана на
същото село, заедно с построените в него селскостопански обект - склад за зърно и стая за
ярмомелка, ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от датата на
предявяване на иска - 14.04.2021г. до окончателното изплащане на дължимото и
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част над уважения до пълния претендиран размер
от 10 000,00 (десет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.Г.Т., ЕГН ********** да заплати на Д. Г. Т., ЕГН **********,
направените съдебно-деловодни разноски в размер от 1 557,00 (хиляда петстотин петдесет и
седем) лева.
ОСЪЖДА Д. Г. Т., ЕГН ********** да заплати на Т.Г.Т., ЕГН **********,
направените съдебно-деловодни разноски в размер от 296,00 (двеста деветдесет и шест)
лева.
Решението подлежи на въвзивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7