Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. Добрич, 25.06.2021 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 1300 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С.А.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу НП № 95/23.11.2020 г., издадено от Директора на ОДБХ – гр. Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните, на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за храните е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен по надлежния ред процесуален представител. Пълномощникът на жалбоподателя иска отмяна на наказателното постановление, като излага доводи за недоказаност на описаното в НП административно нарушение.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В процесния случай административно-наказателното производство е започнало с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1 от 12.11.2020 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 138, ал. 1 от Закона за храните /ЗХ/ в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, присъствали при установяване на нарушението и при съставяне на акта, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят не се е възползвал от правото си на обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение по акта.

Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗХ, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

При преценка на събраните доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 12.11.2020 г. във връзка с подаден сигнал св. Х.Ж.Н. ***, св. Б.С.Н. – А. и С.Д.Г. – също служители в ИБДХ, съвместно с представители на Първо РУ на МВР – гр. Добрич в лицето на св. Г.З.Г. и св. П.Н.С., извършили проверка на щанд за търговия с храни, находящ се от северната страна на „**” по ул. „***“ в гр. Добрич.

При проверката било установено, че на този щанд С.Д. извършвал дейност, без да е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗХ, изразяваща се дистрибуция и обработка на храни чрез съхранение и търговия – предлагане на щанда на храни, представляващи тиква, бял боб, картофи и нарязана и обработена на място тиква на парчета.

При така установеното в хода на проверката св. Н. в присъствието на Д. съставила Констативен протокол от извършена проверка, в който описала обстоятелствата, които били констатирани.

С оглед гореизложеното св. Н. образувала против С.А.Д. административно-наказателно производство, като в негово присъствие и на останалите лица – служители на контролния орган и на полицията, съставила АУАН № 1/12.11.2020 г., с който вменила на жалбоподателя нарушение по чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните.

АУАН бил връчен на Д., който не се е възползвал от правото си на обяснения и възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което административно наказващият орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и е приел от правна страна, че С.Д. е извършил нарушение на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, като на 12.11.2020 г. от щанд за търговия с храни, находящ се от северната страна на „***” по ул. „***“ в гр. Добрич извършва дейност, без да е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗХ – а именно дистрибуция чрез съхранение и търговия – излагане на щанд, на храни - тиква, бял боб, картофи и нарязана и обработена на място тиква на парче

За гореописаното нарушение, излагайки подробни мотиви за липса на основание за приложение на чл. 28, б. А ЗАНН /маловажност на деянието/, наказващият орган е наложил административно наказание глоба в размер на 2 000 лева на основание чл. 128, ал. 1 ЗХ.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства, изчерпателно изброени в протоколно определение на съда и ценени като логични, последователни и непротиворечиви - Наказателно постановление № 95/23.11.2020 г.; Констативен протокол от 12.11.2020 г.; Заповед № 814/29.12.20 г.; справка от БАБХ рег. № 261190/22.01.2021 г.; Извадка от националния регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителни добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване - 11 броя, Известие на доставяне; АУАН № 1/12.11.2020 г.; Разписка от С.А. Д.; Формуляр за приемане на устни жалби или сигнали; справка изх. № 2043/13.11.2020 г.; Заповед № 814/29.12.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните, „Налага се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което: 3. (доп. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., в сила от 21.07.2020 г.) извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2;

Поддържането на Регистъра е вменено като задължение на Българската агенция по безопасност на храните, която по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗХ поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.

Съгласно & 1, т. 6 от ДР на ЗХ, „Дистрибуция на храни“ е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни.

В настоящия случай безспорно се установява и доказва извършване на дистрибуция и търговия от страна на наказаното лице на територията на страната на стока – тиква, боб и картофи, която безспорно представлява храна, както и че тази търговия на посочените в НП дата и място се е осъществявала, без жалбоподателят да е бил вписан в Регистъра.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните свидетели, които сочат, че при проверката храните са били изложени/съхранявани на щанда за дистрибуция/търговия, което не се отрича и от самия жалбоподател.

В подкрепа на този правен извод се явяват констатациите на проверяващите и на полицейските служители, обективирани в показанията им пред съда. Наред с това, подкрепа на обвинителната теза съдът намира и в показанията на св. Е. Х. Р. и св. А.Г.  А. – съответно зет и племенник на жалбоподателя, които потвърждават, че Д. продава земеделската си продукция на процесното място, а причината за нарязване на тиквата на парчета е по желание на възрастна жена, за която цяла тиква е много като количество.

Ето защо съдът намира за безспорно доказано описаното нарушение.

Налице е и виновно поведение у извършителя, доколкото последният следва да познава закона – в случая чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ и да ръководи поведението си съобразно нормативните изисквания.

От теорията е известно, че административно-наказателното производство започва със съставянето на АУАН, но както той, така и НП могат да се основават на други официални документи, още повече, ако те са създадени в производството по контрол по спазване на законодателството. Следователно всички съставени в хода на проверката документи са неразделна част от административно-наказателното производство, още повече, че същите са описани в АУАН и в издаденото въз основа на него НП.

С оглед горното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 128, ал. 1 от ЗХ, административно-наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

По отношение на наложеното наказание:

Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно деяние /действие/, което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение. Предвиденото административно наказание по чл. 128, ал. 1 от ЗХ е глоба от 2 000 до 4 000 лв. Наложеното от административно-наказващия орган административно наказание е в минималния, предвиден от законодателя размер, а именно глоба в размер на 2 000 лв., поради което не подлежи на преразглеждане от съда.

Спазването на нормативните изисквания за търговия с храни представлява гаранция за защита на здравето и интересите на потребителите. С оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално-правна норма обществени отношения и с оглед наличието на важен обществен интерес по отношения на търговията и производството с храни, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.

С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна искане, съдът, с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН, следва да присъди на ОБДХ Добрич сторените по делото разноски за юрисконсулт, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство следва да бъде 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 95/23.11.2020 г., издадено от Директора на ОДБХ – гр. Добрич, с което на С.А.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните, на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за храните е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – гр. Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.

 

         

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                 /Галя Митева/