РЕШЕНИЕ
№ 1367
гр. Бургас, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120106050 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев” № 25,
офис сгР. Лабиринт, ет. 2, офис 4, против П. В. Р., ЕГН **********, с настоящ
адрес в град Бургас, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на
ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ следните вземания, дължими по
силата на сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта № ************ г. и Приложение №
****, вземанията по които са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от
11.11.2021 г.: 908, 50 лева – главница за периода от **** г. до 10.11.2021 г.;
133, 56 лева – договорна лихва за периода от **** г. до 10.11.2021 г.; 285, 24
лева – обезщетение за забава за периода от 11.11.2021 г. до 08.02.2024 г., ведно
със законната лихва за забава от постъпване на заявлението в съда на
09.02.2024 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена по ч. гр. д.
№ 3630/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2019 от 17.06.2024 г. Претендират се и
разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на **** г. П. В. Р. е сключил
с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ Договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта
1
№ ************ г. С Приложение № **** към Договора е предоставен на
Кредитополучателя револвиращ заем с максимален кредитен лимит в размер
1000 лв., за усвояването на който Кредиторът е издал на името на
Кредитополучателя международна кредитна карта „Mastercard” с персонален
идентификационен номер. Задълженията на Кредитополучателя по тази карта
възникват към момента на активиране на картата. Съгласно Приложението
Кредитополучателят има право да усвоява предоставеният му кредит и чрез
услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в
рамките на наличния лимит, като ползването на тази услуга се отразява като
транзакция в месечното извлечение. Кредиторът издава месечно извлечение за
осъществените транзакции до 15-то число на месеца и го изпраща на
електронната поща на Кредитополучателя. Месечните погасителни вноски се
извършват до 1-во число на месеца, следващ месеца на издаване на
извлечението, като Кредитополучателят е длъжен да заплати поне
минималният размер на вноската съгласно Тарифата, поместена в
Приложението. Възползвайки се от предоставения му кредитен лимит,
Кредитополучателят е извършвал транзакции посредством услугите плащания
чрез терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат АТМ. Към
момента на подаване на настоящото заявление длъжникът не е заплатил
изцяло усвоените суми, като непогасена е останала сума в размер на 908.5
лева.
Съгласно т. 14 от Приложението за ползването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит
годишен лихвен процент в размер на 35.00 %. Лихвата се начислява върху
сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата
на извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението
бъде погасено. Тази лихва се обявява като дължима в следващото месечно
извлечение. На посоченото основание на Картодържателя била начислена
лихва за ползване на кредита в размер на 133.56 лв., за периода от **** г. до
10.11.2021 г.
Страните са договорили, че при условие че Кредитополучателят не
извърши плащане по дължимите суми в рамките на два месеца от последното
плащане, последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. На посоченото
основание на Картодържателя било начислено обезщетение за забава в размер
на 285.24 лв. за периода от 11.11.2021 г. до датата на подаване на настоящето
заявление в съда.
На 11.11.2021 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2021 г., сключен на основание
чл. 99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземанията,
произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № **** от дата **** г. и Приложение
№ ****, са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания” АД.
2
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба
на вземането с Уведомително писмо от името на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.,клон България“.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника. Във възражението по чл. 414 ГПК длъжникът е посочил, че не
дължи вземането, както и че изтекла погасителната давност.
Правната квалификация на предявените кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове е чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
По допустимостта на исковете:
Пред Софийския районен съд е постъпило заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е било образувано ч. гр. д. № 7578/2024 г. по описа на СРС, изпратено
по местна подсъдност на Районен съд – Бургас. По ч. гр. д. №3630/2024 г. по
описа на БРС е била издадена заповед № 2019 от 17.06.2024 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя-ищец срещу
длъжника-ответник за процесните суми. В едномесечен срок от получаване на
препис от заповедта длъжникът-ответник е подал възражение по чл. 414 ГПК
против заповедта. Въз основа на постъпилото възражение заповедният съд е
дал на заявителя-ищец указания за предявяване на иск за установяване на
вземанията си в едномесечен срок. В указания срок заявителят-ищец е
предявил против длъжника-ответник настоящите положителни установителни
искове, които се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете:
За уважаване на предявените искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки:
1. Действителен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта, по силата на който ответникът дължи
процесните вземания, чиято изискуемост е настъпила, включително реалното
получаване на заемната сума от кредитополучателя; 2. Действителен договор
за цесия, по силата на който ищецът е придобил претендираните вземания по
договора за кредит, и уведомяване на ответника за извършената цесия от
цедента.
По делото е представен подписан Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № ************ г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ като кредитор и ответника П. В. Р. като
кредитополучател, при следните параметри и условия: обща цена на стоките –
1349 лева, размер на кредита – 1556, 75 лева, месечна погасителна вноска –
87, 59 лева, брой погасителни вноски – 22, обща стойност на плащанията –
1926, 98 лева, ГПР – 25, 90 %, лихвен процент – 23, 25 %, такса ангажимент –
0, 00 лева. Посочено е още, че финансираната стока представлява
многофункционални озвучителни системи (касетофони), марка SONY, модел
3
Shake X3, 1 брой на цена 1349 лева, а финансираната услуга е застраховка
„защита на плащанията“, застрахователна декларация CREX-***, групова
полица № 5/2008, премия 207, 75 лева. В договора е обективиран погасителен
план и към него са приложени „Условия по договора“ с характер на Общи
условия.
Разпоредбите на чл. 12 – чл. 21 от Условията касаят отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта,
като дават една обща уредба на този тип кредитни отношения без да съдържат
конкретни условия. В чл. 12 е предвидено, че кредиторът може да предостави
за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен
лимит до 10000 лева, като ще издаде и достави картата на кредитополучателя
след проучване изпълнението на задълженията по договора за кредит, но
задълженията ще възникнат само след активиране на кредитната карта от
кредитополучателя. В чл. 21 е посочено, че кредитната карта ще бъде
доставена от кредитора на кредитополучателя и че с нея ще бъде доставен
документ – приложение, неразделна част от договора, съдържащо всички
конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на
картата, като задълженията на кредитополучателя за плащания по картата ще
възникнат след активирането и използването й в съответствие с договора и
приложенията към него.
По делото е налично неподписано от ответника Приложение № ****
към Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта № **** **** от **** г., по силата на което
кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ отпуска на
кредитополучателя П. В. Р. револвиращ кредит в размер на 1000 лева и му
издава кредитна карта Мастъркард. Предвидено е, че кредиторът издава
месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца.
Месечни погасителни вноски се правят до първо число на месеца, следващ
издаването на извлечението в минимален размер от 60 лева. За ползването на
револвиращия кредит кредитополучателят дължи ГЛП върху усвоения размер
на кредитния лимит за времето на ползването му в размер на 35 %. Посочен е
ГПР в размер на 44, 90 %, но не е уточнено какво включва той нито в самото
приложение, нито в ОУ към Договора за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта.
Предвидено е и заплащането на конкретни такси по тарифа. Приложението
носи подписа само на представител на кредитора, но не и на
кредитополучателя, като в него въобще не е предвидено място за полагане на
подпис от кредитополучател.
Представени са и издадени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ неподписани месечни извлечения по кредитната карта на
ответника за периода с отчетни периоди от 16.06.2017 г. до 14.05.2021 г. Във
всяко месечно извлечение се съдържа информация за размерите на усвоената
сума, дължимите месечна лихва, застрахователна премия и месечна такса
обслужване, както и погасената сума, използвания кредитен лимит,
4
минималната сума за плащане, както и срок за плащане, който е 1-во число на
следващия месец.
Приложени са още сертификат CREX-*** и Общи условия за
застраховка „Защита на плащанията на кредитополучатели“, както и
сертификат № CARD ***, ведно с Общи условия по застрахователна програма
„Защита на плащанията по кредитни карти“, подписани от застрахован и от
кредитор. От тяхното съдържание се установява, че между „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон
България“ като застрахователи и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ като „договорител“ са сключени групови застрахователни договори
„Защита на плащанията на кредитополучатели“ и „Защита на плащанията по
кредитни карти“, към които е изразил съгласие да се присъедини ответникът.
Предвидено е застраховане на ответника срещу посочени застрахователни
рискове след заплащане на застрахователна премия, за срок от една година,
като застраховката се подновява автоматично за нов едногодишен период, при
условие че се продължи плащането на застрахователната премия.
Застрахователната премия е месечна, изчислява се като процент от
остатъчното задължение, включва дължимия данък, изчислява се, събира се и
се плаща от договорителя на застрахователите, начислява се като задължение
на застрахования и се плаща в срока за плащане на месечната погасителна
вноска, определена от договорителя.
Прието е по делото неоспорено заключение на вещото лице Д. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено. След обобщаване на данните от
представените месечни извлечения в табличен вид вещото лице е
констатирало, че са усвоени суми в общ размер на 2 483, 83 лв., както следва:
първата сума от 1 000,00 лв. е усвоена чрез превод от карта в сметка на
07.07.2017 г., втората сума от 600, 00 лв. е усвоена по същия начин на дата
15.10.2018 г, в месечното извлечение от 15.01.2021 г. са посочени усвоени
суми в общ размер на 883, 83 лв. чрез плащане на ПОС терминали и теглене от
банкомат. За периода от 15.07.2017 г. до 15.05.2021 г. са начислени
възнаградителни лихва в общ размер на 842, 27 лв. при лихвен процент от 2,
91 % на месец или ГЛП от 34, 92 % върху усвоения размер на кредитния
лимит за времето на ползването му, застрахователни премии в общ размер на
175,19 лв. и месечни такси от по 4, 00 лв. на месец в общ размер на 184, 00 лв.
Общият размер на дължимите суми възлиза на 3 685, 29 лв. Погасени са суми
в общ размер на 2 643, 23 лв. Дължимите минимални месечни вноски са
изплащани редовно до 15.12.2020 г. Последното отразено плащане от 30,00 лв.
на 08.01.2021 г. представлява получен „бонус“. Към 15.05.2021 г. – датата на
последното месечно извлечение по кредитната карта, неизплатените суми са в
общ размер на 1 042,06 лв., от които: главница - 908, 50 лв., формирана от
863, 30 лв. - усвоена и неизплатена сума, 25,20 лв. - застраховки за периода
15.01.2021 г. - 15.05.2021 г., 20,00 лв. - такси за периода 15.01.2021 г. -
15.05.2021 г.; възнаградителна лихва 133,56 лв. за периода 15.01.2021 г. -
5
15.05.2021 г.
Представен е по делото и Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 11.11.2021 г., ведно с Допълнително споразумение № 5 от
08.02.2022 г., по силата на които „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон
България прехвърля на ищеца по настоящото дело вземанията си,
произтичащи от процесния договор. Приложено е пълномощно от цедента, с
което упълномощава цесионера да уведоми всички длъжници за извършеното
прехвърляне на вземанията по кредити, както и уведомително писмо до
ответника, ведно с разписка за получаването му.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По своята правна същност сключеният между страните договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Не е налице някое от изключенията от
приложното поле на закона съгласно чл. 4 ЗПК. Следователно по отношение
на процесния договор са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, за
спазването на които съдът следи и служебно. Освен специалните правила на
ЗПК и ЗЗП приложение намират и общите правила на ЗЗД относно
сключването на договорите, включително постигането на съгласие между
страните относно съществените условия на договора.
В процесния случай представеният Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
кредитна карта № ************ г. – с характер на договор за кредит на
покупка на стоки и услуги, носи подписите на страните по него и установява
възникването на облигационно правоотношение помежду им, по силата на
което кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в размер на
1349 лева за закупуване на касетофон срещу задължение за заплащане на 22
броя месечни погасителни вноски, включващи главница, договорна
възнаградителна лихва и застрахователна премия. По делото обаче ищецът не
навежда твърдения за неизпълнение на задълженията на длъжника по това
облигационно правоотношение, възникнало от сключен договор за стоков
потребителски кредит. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил
задълженията си за заплащане на суми, дължими въз основа на договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
кредитна карта. По делото обаче не се установява при условията на пълно и
главно доказване между ответника и цедента на ищеца да е възникнало
облигационно правоотношение въз основа на валиден договор отпускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта.
Разпоредбите на чл. 12 – чл. 21 от Условията, подписани на всяка страница от
ответника, са общи и не съдържат съществените условия на договор за
отпускане на отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта, а напротив – предвиждат, че тези конкретни
6
условия ще се съдържат в отделен документ. Представеното по делото
Приложение № **** към Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит и издаване и ползване на кредитна карта № **** **** от **** г.
съдържа конкретни параметри на кредитно правоотношение, но не носи
подпис на ответника – нито саморъчен, нито електронен. Предвиденото от
кредитополучателя условие задълженията за потребителя да възникнат след
активирането на картата не обвързва надлежно ответника, който не е изразил
изрично писмено съгласие с конкретните параметри на договора, а
подписването на Условията не е годно да създаде за него едностранно
определени от кредитодателя конкретни задължения.
Освен съгласие на ответника в писмена форма по делото не е доказано и
реалното предоставяне на издадена кредитна карта от цедента в полза на
ответника. Представените по делото месечни извлечения представляват
едностранно изготвени от цедента електронни документи на хартиен носител,
които не се ползват с материална доказателствена сила. Изготвеното въз
основа на тези месечни извлечения заключение на вещото лице също не
обосновава извод, че отчетените от цедента трансакции и плащания по
кредитната карта са извършени лично от ответника – при липсата на изрично
изразено от него съгласие за издаване на кредитна карта и липсата на изрично
потвърждение от него за получаването й.
По изложените съображения съдът приема, че по делото не е доказано
възникването на облигационно правоотношение между цедента на ищеца и
ответника по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта. Това е достатъчно основание за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
В допълнение следва да се отбележи, че дори и ако по делото бяха
доказани съгласието на ответника за сключване на Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта и
реалното получаване на кредитната карта от него, предявените искове пак
биха били неоснователни, тъй като не е посочено какво точно включва
посоченият ГПР и не е ясно дали посоченият ГПР е правилен.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените
правила, чието неспазване влече като последица недействителност на
договора за потребителски кредит, е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Тя гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
7
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл е и член 3, буква ж)
от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните такси; общите разходи по кредита включват и
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия.
За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на
Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19,
EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и
Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това, за да гарантира тази
защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите
членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази
директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са
формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C 383/18,
EU:C:2019:702, т. 30). Указано е, че националния съд следва да провери, от
една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги
представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за
получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга
страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, а не за
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит. Националната юрисдикция трябва също така да вземе предвид всички
разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния
контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да
установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните
8
допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези
разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в
действителност с договорна конструкция като разглежданата в главното
производство не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти
изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези
допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор
и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива
2008/48 (така Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година
по дело C 714/22).
Прието е също в т. 2 от горепосоченото Решение на Съда на
Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22, че член 10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. В конкретния случай с оглед на съществения
характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
В процесния случай от заключението се установява, че съгласно
месечните извлечения по кредитната карта са усвоени суми в общ размер на
2 483, 83 лева: 1 000, 00 лв. на 07.07.2017 г., 600, 00 лв. на 15.10.2018 г. и 883,
83 лв. на 15.01.2021 г., като за периода от 15.07.2017 г. до 15.05.2021 г. са
начислени възнаградителни лихва в общ размер на 842, 27 лв. при лихвен
процент от 2, 91 % на месец или ГЛП от 34, 92 % върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му, застрахователни премии в общ
размер на 175, 19 лв. и месечни такси от по 4, 00 лв. на месец в общ размер на
184, 00 лв. Нито в Приложение № ****, нито в Условията е предвидено какво
включва посоченият ГПР в размер на 44, 90 %, поради което не става ясно
дали той включва и застрахователна премия. Застрахователна премия не е
предвидена изрично в Приложението, но за нея е представен сертификат за
застрахователен пакет „Защита на плащанията по кредитни карти“ и такава
реално е била начислена от кредитодателя в месечните извлечения по
9
кредитната карта.
Съдът приема, че макар и закупуването на допълнителни
застрахователни услуги да не е предвидено изрично като задължително
условие за сключване на Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит и издаване и ползване на кредитна карта, то представлява търговска
практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по
кредита. Този извод следва от съвкупната преценка на установените по делото
обстоятелства: характера на договорените застрахователни услуги „Защита на
плащанията по кредитни карти“ съгласно приложимите Общи условия –
групова застраховка за определени рискове, свързани със смърт,
хоспитализация, инвалидизация, безработица, неправомерно ползване,
кражба, загуба при конкретно определени условия; начина на сключване на
договора за застраховка – чрез кредитодателя в качеството му на
„договорител“, т. е. застрахователен агент; размера на дължимата
застрахователна премия, съизмерим с размера на усвоения кредит – 0, 602 %
от остатъчния баланс по кредитната карта; начина на заплащане на
застрахователната премия – ежемесечно от потребителя. Не следва да се
пренебрегва и обстоятелството, че както в заповедното, така и в настоящото
исково производство застрахователната премия се претендира от ищеца като
главница. Всички тези обстоятелства сочат, че застрахователната премия
всъщност цели да „оскъпи“ кредита. Уговорената застрахователна премия
следва да бъде квалифицирана като „общ разход по кредита“, поради което
следва да бъде взета предвид при определяне на ГПР по договора за
потребителски кредит. Обстоятелствата, че застрахователната премия не е
включена в Приложението и че не е уточнено какво точно включва
посоченият ГПР сочат, че застрахователната премия не е включена в ГПР,
което е търговска практика на кредитора, целяща да създаде една невярна
представа относно действителния размер на общите разходи по кредита.
Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на
договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта за недействителен, а предвидената в чл. 23 ЗПК
санкция е освобождаването на кредита от лихви и разноски, като съдът
намира същата за справедлива и пропорционална на тежестта на нарушението,
допуснато от кредитодателя. Поради това ответникът би дължал връщане само
на чистата стойност на усвоените по кредитната карта суми в общ размер на
2 483, 83 лева. От нея следва да бъде приспадната сумата от 2 643, 23 лева,
която е била заплатена за погасяване на задълженията по договора за
отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
кредитна карта. При това положение чистата стойност на кредита се явява
погасена чрез плащане, поради което предявените искове биха били
неоснователни и на това основание.
По разноските:
10
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът е
този, който има право на разноски, но не е направил искане за разноски и не е
представил доказателства за извършването им, поради което такива не следва
да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р П. Дертлиев” № 25, офис сгР. Лабиринт, ет. 2, офис 4, против
П. В. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес в град Бургас, искове ЗА
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника
СЪЩЕСТВУВАТ следните вземания, дължими по силата на сключен между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
кредитна карта № ************ г. и Приложение № ****, вземанията по
които са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 11.11.2021 г.: 908, 50
лева – главница за периода от **** г. до 10.11.2021 г.; 133, 56 лева –
договорна лихва за периода от **** г. до 10.11.2021 г.; 285, 24 лева –
обезщетение за забава за периода от 11.11.2021 г. до 08.02.2024 г., ведно със
законната лихва за забава от постъпване на заявлението в съда на 09.02.2024 г.
до окончателното изплащане, за които суми е издадена по ч. гр. д. №
3630/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2019 от 17.06.2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11