№ 3246
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100511986 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от “Евроинс” АД срещу
решение № 13047/02.07.2024г., постановено по гр. д. № 35326/2023г. на СРС,
57 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която СРС е отхвърлил предявените от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43,
срещу „ГРИЙН ПАРТНЪРС“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 48-50, искове, както
следва: - с основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 2038,44 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, по щета №
********** за вреди, причинени на 20.04.2022 г. на лек автомобил "Дачия
Сандеро", с рег. № *********, вследствие противоправно поведение на
работници/служители на „ГРИЙН ПАРТНЪРС“ АД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.06.2023г. до окончателното изплащане.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и исковете да бъдат изцяло уважени като основателни и
доказани.
1
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Искът е с правно основание чл. 410 от КЗ – /която разпоредба се явява
приложимо право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от
страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с
договор за имуществено застраховане задължения, се обуславя от
установяването на три групи факти: 1/ наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна
на дружеството-ищец, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение; 3/
предпоставките по чл.49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице,
2
на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са
причинени вследствие противоправно деяние /бездействие/ при или по повод
на възложената работа; причинителят да е действал виновно.
По делото не е спорно, че е налице валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество. Видно
от представените общи условия, настъпилото ПТП е покрит застрахователен
риск.
От събраните по делото доказателства се установяват и настъпилите
вреди, както и че сумата е била изплатена за възстановяване на застрахованото
увредено имущество.
Не се установява обаче вредите да са причинени именно в следствие на
противоправното действие на служители на ответното дружество.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че ответникът не е
възразил относно механизма на ПТП, както и относно участието и
съпричастността на това дружество към произшествието. Още по – малко
може да се приеме, че е налице признание в отговора за вината му, като
единствено отговорността се прехвърля на застрахователя по гражданска
отговорност. В отговора по чл. 131 ГПК е посочено, че се оспорва изцяло
предявения иск по основание и по размер. Изложени са доводи, че не може да
бъде ангажирана отговорността му, тъй като няма доказателства, че
процесното ПТП и вредите, са резултат от виновното поведение на служител
на дружеството.
Действително вината се предполага до доказване на противното, но ако
по делото е установено противоправно поведение. Докато вината се
предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника, то останалите елементи от фактическият състав, като
противоправност на деянието, се доказват при всеки конкретен случай, като
доказването е в тежест на ищец.
За установяване на противоправността на деянието и механизма на ПТП
са ангажирани писмени и гласни доказателства.
От приетата САТЕ, се установява, че на 20.04.2022г. около 19:05 часа,
лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *********, е бил паркиран на ул.
„Осми артилерийски полк“ №4, където е ударен от самостоятелно движещ се
контейнер за сметоизвозване. Щетите по лек автомобил „Дачия Сандеро“ с
3
рег. № ********* съответстват напълно на механизма на произшествието и
могат да бъдат получени от съприкосновение с контейнер за събиране на
отпадъци. Според вещото лице обаче не може да се определи каква е
причината за задвижване на контейнера – дали същият се е самозадвижил или
е бил избутан от товарния автомобил “Мерцедес” с рег.№ *********. Както
правилно е приел СРС, самозадвижването на контейнера не е задължително да
е причинено от необезопасяването му.
От приетите гласни доказателства също не може да се установи
противоправно поведение от страна на служителя на ответника. Така св. Л.В.,
собственикът на автомобил „Дачия Сандеро”, твърди, че контейнерът за
боклук, се е задвижил, тъй като, според нея, вероятно не бил обезопасен.
Същата обаче само предполага, че това е така, не е била свидетел на
настъпването на ПТП. Нещо повече, същата изрично посочва, че не е видяла,
че контейнерът е оставен необезопасен. Едва след ПТП-то е видяла
нанесените щети.
От друга страна свидетелят Д.М., водач на товарен автомобил
“Мерцедес” с рег.№ *********, твърди, че е шофирал камионът за боклук.
Събрали боклука от контейнерите на улицата. Докато са били там не е
възникнал никакъв проблем. Едва на следващия ден му се обадил началникът
му, който му казал да отиде, за да подпише протокол. Поддържа, че е следил за
обезопасяването на контейнера със спирачка и допълнително с поставяне на
камъни под колелата му от работниците, извършвали сметосъбирането.
Твърди, че не е ударил контейнера. Не знае кой го е бутнал, нито по кое време
е станало. Поддържа, че когато са си тръгнали контейнерът е бил на мястото
му.
Ето защо от така събраните по делото доказателства по никакъв начин
не може да се обоснове извод, че служители на ответното дружество
потегляйки, са закачили контейнера, както и че същият е бил необезопасен. В
тази връзка не са събрани никакви доказателства. С оглед на изложеното,
отговорността на ответното дружество не може да бъде ангажирана.
Неоснователни са оплакванията, че е предявен иск по чл. 50 ЗЗД. За
първи път твърдения и основания в тази насока се излагат едва с въззивната
жалба, поради което са преклудирани и не следва да се обсъждат от въззивния
съд. Дори и да събрани доказателства в тази насока пред СРС, както твърди
4
жалбоподателят, съдът не може да се произнесе по непредявен иск, тъй като
решението му би било недопустимо.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че въззивникът не е предявявал
иск за мораторна лихва в размер на 196.48 лв., но с последваща молба от
08.08.2024г. жалбоподателят е заявил изрично, че този иск не е предмет на
въззивната жалба, поради което и настоящият съд не дължи произнасяне.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди в обжалваната част.
По разноските:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва
да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в
размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 13047/02.07.2024г.,
постановено по гр. д. № 35326/2023г. на СРС, 57 с-в.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Христофор Колумб № 43 да заплати на „ГРИЙН ПАРТНЪРС“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 48-50, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 800
лв., представляваща направените разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6