Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 27 9.08.2021г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и втори
февруари, две хиляди двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня
Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 2849 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260343 от 6.10.2020г. по гр.д.№ 7658 по описа за 2019г. на РС- Бургас, Застрахователна компания „Лев инс” АД е осъдена да заплати на И.П.С. сумата от 1792,11 лв., представляващи неизплатено дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско“ по щета №0002-1261-18-452287 за ПТП от 5.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска- 10.09.2019г. до окончателното плащане както и 127,43 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.12.2018г. до 9.09.2019г. , както и 633,32 лв.- разноски, съразмерно с уважените искове. Отхвърлени са исковете на С. в останалата част- за разликата над уважения размер на главницата от 1792,11 лв. до предявения от 5503,17 лв. и за разликата над уважения размер на обезщетението за забава от 127,43 лв. до предявения размер от 600 лв., както и за претендирания период на забавата от 12- 27.12.2018г.
В законния срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от И.П.С. чрез пълномощника адв. Ангелова. С нея първоинстанционното решение е обжалвано в частите, с които исковете са отхвърлени. Изложени са оплаквания, че БРС неправилно приел, че следва да се уважат само част от претендираните щети от процесното ПТП и то тези, посочени в заключението на в.л. Топузян. Изводът на съда бил в резултат на това, че били кредитирани избирателно части от СТЕ на в.л. Топузян, а от друга- не били възприето заключението на в.л. Джамбазов. Съдът съставил привидни мотиви, тъй като експертизите не били обсъдени заедно с другите събрани по делото доказателства относно механизма на ПТП.
Намира, че решението на БРС е необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.236, ал.2 и чл.202 ГПК. Според въззивника следва да бъде кредитирано заключението на в.л. Джамбазов, като професионално, компетентно и кореспондиращо с останалите доказателства по делото по отношение на механизма на възникване на ПТП и стойността на увредените части, а не това на в.л. Топузян. Развити са подробни съображения.
Моли, решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него да се постанови ново, с което исковете бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски.
Въззиваемото застрахователно дружество не е представило отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, въпреки че е редовно уведомено за тази възможност.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението в съответната част. Жалбата е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил И.П.С. е предявил против ответника Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД следните осъдителни искове:
1/ иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ - за заплащане на главница в размер на 5503,17 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „Каско” на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е 220 ЦДИ с рег.№ А9393 МТ, сключен с полица № 93001810003174 от 10.01.2018г., по щета № 0002-1261-18-452287;
2/ иск с правно основание чл.409 КЗ- за сумата от 600 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба, както и иск за присъждане на законната лихва, считано от подаването на исковата молба.
Сочи, че на 5.12.2018г. около 15.00ч. автомобилът му бил спрян за кратко на бул. „Демокрация“ в гр.Бургас, а в него се намирала съпругата на ищеца. Пред него бил спрян друг автомобил, който внезапно предприел маневра на заден ход и ударил автомобила на ищеца в предната част. Съставен бил двустранен протокол, съгласно който вината е на водача на втория автомобил. За ПТП била уведомена незабавно мобилната група на ответника, която посетила ПТП на място. Случилото се било констатирано от служителите на ответника, като били направени снимки и първоначален опис на вредите. Съобразно уговорката, следвало да бъде направен и втори оглед от представители на ответника, на който били описани причинените вреди.
Заявява, че в резултат на процесното ПТП са му причинени следните вреди: Броня предна облицовка; декоративна лайсна в предна броня- никел; държач в предна броня долен; държач в предна броня горен; парктроник в предна броня лява част- 2 бр.; основа предна броня; ухо заключване преден капак; греда над радиатори- алуминий; дифузьор на радиатор; дифузьор на интерколектор; кора над радиатори ПВЦ; калник преден ляв- алуминий; фар- ляв; абсорбер преден ляв; кора под двигател предна. След извършения оглед от лицензиран автосервиз „АУТО- ВИЛИ“ ЕООД била съставена проформа- фактура, за средствата, необходими за възстановяване на лекия автомобил. Общата стойност за възстановяване на автомобила според тази проформа фактура била 6868,94 лв., в която се включвали 180 лв. за водоразтворима боя и 127,50 лв. разходи за консумативи и труд. Закупени били части на стойност 5195,67 лв. с ДДС и ремонтът бил извършен. Направено било искане пред застрахователя за възстановяване на разходите, но бил получен отказ, поради което за ищеца възникнал правен интерес да предяви иск срещу застрахователя за осъждането му да заплати на ищеца процесните суми. Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.
Ответното дружество- ЗК „Лев инс“ АД, оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Каско“ на процесния автомобил. Сочи, че по образуваната за процесното ПТП щета №0002-1261-18-452285 е определено застрахователно обезщетение в размер на 297,77 лв., съгласно методика за ликвидация на щети по застраховка „Каско“, което съответства на констатираните по процесния автомобил увреждания, които се намират в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Заявява, че твърдените от ищеца увреждания от допълнителния оглед не отговарят на механизма и уврежданията от първия оглед. Затова счита, че отказът му да заплати повече от определеното вече обезщетение е съобразен с изискванията на закона и сключения застрахователен договор, част от който са общите условия. Оспорва и стойността, посочена от ищеца, необходима за ремонта на автомобила, като твърди, че е в завишен размер. Намира за неоснователна и претенцията за лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени, а алтернативно- размера на претендираното обезщетение да бъде намален. Претендира разноски. Не ангажира доказателства.
По делото са приети писмени доказателства, разпитани са свидетели и са приети две еднолични авто-технически експертизи.
С решението си БРС е уважил частично иска за главницата- до размер от 1792,11 лв., като го е отхвърлил за горницата над тази сума до претендираните 5503,17 лв. Уважена е частично и претенцията за мораторна лихва- до размер от 127,43 лв., като същата е отхвърлена за горницата до 600 лв. Уважена е и акцесорната претенция за законната лихва от датата на подаването на исковата молба.
В мотивите си районният съд е приел, че дължимото обезщетение следва да бъде определено на основание чл.386, ал.2 от КЗ, а именно- реално заплатените от ищеца разходи за ремонт и подмяна на увредените части, които не са прекомерни спрямо установените от вещите лица средни пазарни цени. Съобразно приложената фактура е счел, че заплатените разходи за ремонт на увредените от ПТП части е в размер на 1741,57 лв. без ДДС, или 2089,88 лв. с ДДС. Посочил е, че тази стойност включва част от описаните от вещото лице Топузян увреждания, съответстващи на т.1, 2, 6, 13 и 14 от фактурата- облицовка на предна броня, декоративна лайсна, датчик парктроник, калник преден ляв и решетка радиатор. Относно останалите, посочени от вещото лице Топузян като възможни щети- долен и горен държач на предна броня, абсорбер преден ляв, съдът е констатирал че същите не фигурират във фактурата за извършения ремонт, поради което или не са ремонтирани или са включени в стойност на предната броня, поради което е приел, че не следва да бъдат включени в размера на реално претърпените щети като самостоятелни пера. От така определеното обезщетение е приспаднато заплатеното от застрахователя обезщетение 297,77 лв., поради което съдът е приел, че искът е основателен и доказан до размер от 1792,11 лв.
Решението е обжалвано само от ищеца в отхвърлителните му части, поради което в осъдителната му част за главницата и законната лихва върху нея същото е влязло в сила.
В рамките на правомощията си по чл.269, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим в обжалваната част, поради което следва да разгледа спора по същество.
От фактическата и правна страна се установява следното:
Страните не спорят /макар по делото да не е представена застрахователната полица, нито преписката по щетата/ относно съществуването помежду им на валидно застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на застрахователна полица по застраховка „Каско” към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – ПТП, а именно- 5.12.2018г.
Безспорно е и че ищецът е получил застрахователно обезщетение в размер на 297 лв. за уврежданията, констатирани в първия, съставен от представител на ответното дружество опис- заключение с дата 5.12.2018 г. - непосредствено след настъпването на ПТП /увредена облицовка на предна броня- за боядисване, и хромирана решетка в предна броня- за смяна/.
Относно останалите увреждания, отразени във втория опис- заключение с дата 12.12.2018г. застрахователят е приел, че тези увреждания не отговарят на механизма и уврежданията от първия оглед, поради което е отказал да преразгледа определеното обезщетение /писмо на л.7/.
Въз основа на показанията на разпитаните свидетелки- Д. С. /* на ищеца/ и В. С. /негова*/, които имат непосредствени впечатления от процесното ПТП, поради което показанията им следва да бъдат кредитирани за установяване обстоятелствата по делото, независимо от възможната им заинтересованост от изхода на делото, понеже липсват доказателства, които да ги опровергават, се изяснява, че процесният автомобил марка „Мердецес“, модел Е 220 ЦДИ с рег.№ А 9393 МТ, се движил по бул.“Сан Стефано“ в гр.Бургас в посока към бул. „Демокрация“, като бил управляван от съпругата на ищеца. Слез завоя на светофара същата спряла за кратко автомобила на бул. „Демокрация“. Процесното МПС било в покой , с изгасен двигател. Внезапно водачът на автомобила, паркиран пред този на ищеца потеглил назад, при което двете свидетелки почувствали силен удар по техния автомобил, от който последният отскочил назад. Водачите на двата автомобила констатирали, че автомобилът на ищеца е увреден в предната част, повикали представители на застрахователната компания, които извършили оглед на процесния автомобил и описали видимите щети, след което бил съставен двустранен протокол, с който водачът на другия автомобил признал вината си.
В първоначалния опис- заключение, изготвен от представител на застрахователя са отразени като вреди единствено- броня предна- облицовка /боя/ и решетка в предна броня /хром/- за смяна. Отразено е също, че следва да се извърши допълнителен оглед след разоборудване на предната броня.
Вторият оглед е извършен на 12.12.2018г. /седмица след ПТП/ като в него са отразени следните увреждания по автомобила: броня предна облицовка, декоративна лайсна на предна броня, държач в предна броня долен и горен, парктроник в предна броня лява част- 2 бр., основа предна броня, ухо закопчаване преден капак, алуминиева греда над радиатора, дифузьор на радиатор, дифузьор на интеркулер, кора над радиатора- PVC, калник преден ляв, фар- ляв, абсорбер преден ляв, кора под двигател- предна. Във втория опис- заключение, подписан от двама представители на застрахователя е отразено, че описаните в него части са за смяна.
По делото е приложена проформа фактура от „Ауто- Вили“ ЕООД, съгласно която сумата, необходима за възстановяване на описаните по-горе вреди е общо 6868,94 лв. с ДДС, в която освен частите са включени и 180 лв. за водоразтворима боя и консумативи, както и стойността на часовете за ремонта-127,50 лв. Видно от приложената фактура и касов бон към нея стойността на частите, закупени от „Ауто- Вили“ ЕООД е 5195,67 лв. с ДДС.
Районният съд е приел две авто-технически експертизи.
Първата е изпълнена от в.л.Бердж Топузян.
Относно механизма на ПТП този експерт е посочил след преценка на събраните по делото доказателства, както и след запознаване със застрахователната полица и двустранния протокол за ПТП, че лекият автомобил на ищеца, управляван от съпругата на последния е спрял за кратко на бул. „Демокрация“, след автобусна спирка на паркинг синя зона. Лекият автомобил спрял в дясно до тротоара зад паркиран на това място автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ А 0922 НМ без водач на шофьорското място. Водачът на процесния автомобил изключил двигателя с намерение за кратковременен престой. Водачът на автомобил „Опел Зафира“ се върнал в него, включил двигателя и предприел маневра движения на заден ход, при което ударил паркирания зад него лек автомобил „Мерцедес“ Е 220 CDI, при което настъпили материални щети за МПС. Предвид липсата на данни за спирачен път експертът е посочил, че не е възможно да се определи скоростта на удрящия автомобил, но той я е определил въз основа дълбочината на увредените части- 5-10 см., която според него съответства на удар на удрящо тяло 10 км/ч. Този експерт е посочил, че технически не е възможно да бъдат увредени някои детайли, упоменати в допълнителния опис- заключение, тъй като са разположени 20-30 см под и над нивото на бронята- т.е. извън обхвата на действие на ударните сили- ухо за затваряне на преден капак, алуминиевата и пластмасовата греда над радиаторите, демпферите, предния ляв фар.
За останалите части, които експертът Топузян е приел, че технически е възможно да бъдат в причинна връзка с ПТП /броня предна облицовка , декоративна лайсна в предна броня никел, държач в предна броня долен и горен, парктроник в предна броня лява част- 2 бр., калник преден ляв, решетка никелирана – маска и абсорбер преден ляв/, същият е определил средна пазарна цена на новите части в размер на 2239,56 лв., стойността на труда- 158,40 лв. и стойността на материалите- боя и спомагателни материали- 198 лв. Общо стойността на щетите на процесния автомобил е определена на 2595,96 лв.
Това заключение е оспорено своевременно от пълномощника на ищеца. Недоказани по делото са твърденията на ищцовата страна за това, че експертът е бил придружаван от друго лице, с което съвместно изготвят заключения по всички възложени на Топузян експертизи, както и че вещото лице е било предубедено, понеже застрахователят го уведомил, че ищецът е измамник и следва да внимава какво заключение ще даде. Неоснователни са и оплакванията в жалбата, че заключението не е обосновано, включително в частта, касаеща скоростта, с която другият автомобил е ударил процесния.
Съществените различия между първоначалното заключение и повторното такова, изготвено от вещото лице Димитър Джамбазов са в няколко насоки. На първо място, този експерт е приел за достоверни констатациите за увредените части така, както са посочени в описите- заключения, изготвени от служителите на застрахователя, като за разлика от в.л.Топузян не е обсъждал въпроса дали е възможно същите да са получени при констатирания механизъм на ПТП. Тези опис- заключения обаче не се ползват с материална доказателствена сила. Макар ответникът, който в случая носи доказателствената тежест да установи оспорването си, че увреждането на посочените в тези опис- заключения части не се намира в причинна- връзка с процесното ПТП, да не е ангажирал каквито и да било доказателства в тази насока, по инициатива на ищеца са допуснати и приети две авто-технически експертизи, поради което за изясняване на този спорен въпрос съдът следва да обсъди тези заключения във връзка с всички останали доказателства по делото.
Следва да се отбележи също, че заключението на вещото лице Джамбазов не съдържа данни относно скоростта на удара между двата автомобила. В него е посочено единствено /освен фактите, които са безспорни за това как е настъпило процесното ПТП, които съвпадат с тези, изложени от в.л. Топузян/, че механизмът на удара е – удар от автомобил с маса 1,4 тона, нанесен при движение назад с ниска скорост върху автомобил с маса 1,8 тона. За сметка на това този експерт е изложил мотивирано обяснение за това как с тази ниска скорост са причинени толкова сериозни увреждания на процесния автомобил. Посочил е от една страна, че автомобилът, който е понесъл удара е модел с автоматична скоростна кутия и със система за автоматично активиране на паркинг спирачката при изгасен двигател, а от друга- че автомобилът е проектиран със система за пасивна безопасност, част от която са изключително меките и чупливи елементи на предната част на автомобила, чиято цел е да поемат кинетичната енергия докато се разрушават и по този начин да предпазят от увреда телата на водача и пътниците в автомобила, както тези на пешеходците и велосипедистите /обстоятелства, които не е съобразени от в.л.Топузян/. Понеже МПС „Опел Зафира“ нанесло ударът с най-здравата си част по най- слабата част на неподвижното и застопорено от паркинг функцията на автоматичната си скоростна кутия и автоматично активиращата се паркинг спирачка на МПС марка „Мерцедес“, щетите по процесния автомобил са значително повече. Тъй като този извод на експертът Джамбазов почива на обективните факти по делото, касаещи особеностите на модела на застрахования автомобил, които не са съобразени от в.л. Топузян, въззивният съдебен състав намира, че всички описани от представителите на застрахователя вреди се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Същевременно експертът Джамбазов е оценил стойността на вредите към датата на изготвянето на експертизата, в разрез с разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, според която застрахователното обезщетение следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, поради което в частта на оценката на стойността на разходите, необходими за възстановяване на вредите заключението му не следва да бъде възприето. Същото обаче съдържа данни, които макар да не са изложени от страните в исковата молба, респективно- отговора, са от съществено значение за предмета на делото- че според т.34.1.3 от общите условия на договора за застраховка, дължимото обезщетение се изчислява в зависимост от класа, в който попада МПС /а настоящото е Клас „А“, според застрахователната полица/- по предоставени фактури, издадени от автосервиз, избран от застрахования.
Ето защо застрахователното обезщетение в конкретния казус следва да се определи съобразно стойността на частите, описана във фактурата на л.10 от делото на БРС №***52 от 27.12.2018г.- 5195,67 лв. с ДДС, ведно със стойността на труда за ремонта, боята и материалите, посочени в проформа фактурата- каквото е искането на ищеца /стойността им според двамата експерти е по-висока/- 307,50 лв. Или общо дължимото обезщетение е в размер на 5503,17 лв. От него следва да се приспадне платеното вече от застрахователя обезщетение в размер на 297,77 лв. /тази фактическа констатация на БРС не е оспорена от въззивника, поради което съдът не може да я преразглежда, макар по делото да няма доказателства за подобно плащане/.
Ето защо искът за главницата /застрахователното обезщетение/ е основателен и доказан до размер от 5205,40 лв. и следва да бъде уважен до този размер.
Пред въззивната инстанция не са развити оплаквания срещу изводите на БРС за началната дата на забавата, а въззивната инстанция изцяло споделя изводите на БРС в тази насока- че мораторната лихва е дължима от 28.12.2018г. /така- чл.405, ал.1, вр. чл.108, ал.1 КЗ/. Изчислена по реда на чл.162 ГПК посредством онлайн калкулатор за законна лихва на НАП, съдът я определя в размер на 371,64 лв. за периода от 28.12.2018г. до 10.09.2019г., когато е подадена исковата молба. Ето защо акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане следва да се уважи до размер от 371,64 лв.
С оглед основателността на главния иск се явява основателна и доказана акцесорната претенция за законна лихва върху главницата.
Понеже фактическите и правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат частично, решението на БРС следва да се отмени в частта, с която исковете са отхвърлени за горницата над 1792,11 лв. до 5205,40 лв. /за главницата/, както и за горницата над 127,43 лв. до 371,64 лв.- за мораторната лихва, както и в частта за разноските /изцяло/ като вместо него са постанови ново, с което на ищеца се присъдят допълнително и следните суми: 3413,29 лв.- застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба, както и 244,21 лв.- мораторна лихва. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
Пред първата инстанция ищецът е направил общо разноски в размер на 2013,65 лв., включващи държавна такса, адвокатски хонорар, възнаграждения на експерти. За въззивното производство е платил д.т. от 99,22 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., или общо 699,22 лв.
Съобразно уважения размер на исковете /общо 5576,04 от претендирани 6103,17 лв./, ответникът следва да заплати на ищеца общо разноски по делото в размер на 2478,54 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, т.3 ГПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
решение № 260343 от 6.10.2020г. по гр.д.№ 7658 по описа за 2019г. на РС- Бургас, В ЧАСТТА, с която исковете
са отхвърлени за горницата над 1792,11
лв. до 5205,40 лв. /за главницата, представляваща застрахователно
обезщетение/, както и за горницата над
127,43 лв. до 371,64 лв.- за мораторната лихва, както и в частта за разноските /изцяло/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бел. „Черни връх“ №51-Д, ДА ЗАПЛАТИ на И.П.С. ЕГН:********** *** към присъдените от БРС суми допълнително и
: 3413,29 лв. /три хиляди четиристотин и тринадесет лева и двадесет и девет
стотинки/ - застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско“ по щета
№0002-1261-18-452287 за ПТП от 5.12.2018г. /представляваща разликата между
присъденото от БРС обезщетение в размер на 1792,11 лв. до общо дължимото
обезщетение в размер на 5205,40 лв./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска-
10.09.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 244,21 лв. /двеста четиридесет и четири лева и двадесет и една
стотинки/ - представляваща обезщетение за забавено плащане / разликата над
присъдените от БРС 127,43 лв. до общо дължимото обезщетение в размер на 371,64
лв./, начислено за периода от 28.12.2018г. до 9.09.2019г., както и сумата от 2478,54 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и
осем лева и петдесет и четири стотинки/- разноски за двете инстанции,
съразмерно с уважените искове.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260343 от 6.10.2020г. по гр.д.№ 7658 по описа за 2019г. на РС- Бургас В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ /с която иска за главницата е отхвърлен за разликата над 5205,40 лв., а този за мораторната лихва е отхвърлен за разликата над 371,64 лв./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.1 вр. чл.113, ал.2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.