Р Е Ш
Е Н И Е №
260051
гр.Пловдив, 01. 09. 2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,
въззивно гражданско отделение, в закритото заседание на първи септември през
две хиляди и двадесета година, в състав
:
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Силвия
Алексова
като разгледа докладваното от Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 927/2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435
във вр. с чл.460 във вр. с чл. 463 и чл.278
от ГПК във
вр. с чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД.
Образувано е по подадена
жалба от П.Г.Б., ЕГН – ********, в качеството на длъжник, против Разпределение
от 23.11.2009г., предявено на 08.01.2020г. по изп.д.№ 20158210400794 по описа
на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821. Моли да бъде отменено и да бъде върнато делото
на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение със съответните
задължителни указания. Прилага незаверено копие на Решение от
25.05.2018г. постановено по
т.д.№2554/2017г. по описа на СГС.
Г.П.Б., ЕГН – **********, в
качеството на длъжник, депозира писмено
становище, че жалбата е основателна.
„Балканкар Мизия – БГ“ ЕООД, депозира
писмено становище, че жалбата е основателна.
„БМ Лизинг“ АД, „Ромекс кар“
ЕООД, „Си финанс груп“ ЕООД, „ОТП Факторинг груп“ ЕООД, Община –Пловдив „МДТ“,
и ТД на НАП – Пловдив, не взимат становище.
От страна на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, по реда на
чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви,
че подадената жалба е процесуално допустима, но е неоснователна.
Жалбата е процесуално
допустима, подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител и следва да се
разгледа по същество.
Първото основно възражение на П.Б. се отнася до това, че неправилно е определен размерът на главницата на вземането, тъй като не е взето предвид постановеното Решение от 25.05.2018г. постановено по т.д.№2554/2017г. по описа на СГС. ПдОс намира, че оплакването е неоснователно, тъй като от извършената служебна справка за този съдебен акт се установява, че същият не е влязъл в сила.
На следващо място, възразява
се, че ЧСИ е извършил неправилно разпределението, тъй като е в противоречие с
чл.136 от ЗЗД във вр. с т.6 от ТР № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа, че
неправилно са включени привилегии, по- конкретно разноски
по т.31д – в размер на сумите
240 лв.
/3 х 80 лв./ и 216 лв. /3 х72 лв./, представляваща такса за хонорар за вещо лице. Съдът намира, че
възражението е неоснователно, тъй като
от данните по делото – преводни нареждания, се констатира, че депозитът е авансово заплатен от взискателя и са
извършени общо 6 бр. описи на процесни недвижими имоти, предмет на
разпределението.
Неоснователно се явява и
възражението, касаещо сумата от 60 лв. с ДДС - такса за извършен опис по т.2 от
ТТРЗЧСИ, сумата
от 624 лв. /26 бр. съобщения х 24 лв. с ДДС/ – такси по т.5 от ТТЗЧСИ
и сумата 120 лв. /10 бр. съобщения х 12 лв. с ДДС/ лв. – такси по т.4 от ТТЗЧСИ, приети с предпочитателно удовлетворяване от първи ред, тъй като от данните по делото не се установява тези
такси да са „произволно начислени“, както твърди жалбоподателят. Това е така
предвид наличието по преписката на съобщения, изпратени до страните в
производството във връзка с прилагането на съответния изпълнителния способ.
Относно позоваването на т.6 от ТР № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, следва да се
посочи, че изброяването е примерно, а не е изчерпателно. Не се установява
нарушение при прилагането на т.20 и т.26 от
ТТЗЧСИ.
Обжалваното разпределение се
явява законосъобразно, а подадената срещу него жалба следва да се остави без
уважение.
По мотивите, Пловдивският
окръжен съд – V възз.гр.с.
Р
Е Ш И :
Оставя
без уважение подадената
жалба от П.Г.Б., ЕГН – ********, в качеството на длъжник, против Разпределение
от 23.11.2009г., предявено на 08.01.2020г. по изп.д.№ 20158210400794 по описа
на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, като неоснователна.
Решението може да се обжалва в едноседмичен срок по реда на чл.274 от ГПК пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател:
Членове: