Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
04.06.2020 г. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд- Перник,
гражданска колегия, І-ви въззивен състав, в публичното заседание на 14 май през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Методи
Величков
Членове
: Рени Ковачка
Антон Игнатов
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното
от съдия Игнатов възз. гр. дело № 140 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от ответника в първоинстанционното производство- „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, въззивна жалба срещу Решение № 1679/22.11.2019
г., постановено по гр.д. № 04127 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, в частта му, с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, е осъдено да заплати на Б.А.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 536,60 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди на МПС марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. № ***,
в резултат на ПТП на *** г., дължимо по договор за застраховка "Гражданска
отговорност", сключен между ответника и М. Б. М., касаеща автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 320 ЦДИ“, рег. № ***, както и сумата от 161,20 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода, от 04.07.2016 г., до 03.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, смятано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата направените разноски, съразмерно
уважената част на иска, в размер на 508,62 лв.
Недоволен от постановеното решение останал ответникът в
първоинстанционното производство „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. В жалбата си до
съда, чрез неговата представителка- адв.Г.Я. от АК- Б., въззивникът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Съображенията
за това са, че по делото не са ангажирани убедителни доказателства
относно виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника
водач. Твърди се, че не е доказан и механизмът на ПТП, в съответствие с
указанията на съда. Твърди, че представените писмени доказателства и приетата
по делото съдебно - автотехническа експертиза не може да послужи като
доказателство досежно механизма на ПТП, съответно виновното поведение на водача
на застрахованото МПС. На следващо място твърди, че не всички увреждания върху автомобила
на ищцата са от настъпилото ПТП, тъй като е налице корозия на панел заден ляв
/калник/.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което
да отхвърли предявените искове, като присъди разноските за две инстанции.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата Б.И., чрез нейния процесуален представител- адв.М.Т. от
АК- С. З. е депозирала писмен отговор пред първоинстанционния съд, с който е изразила становище, че решението е
правилно и обосновано, като моли съда да потвърди решението в обжалваната му
част. Твърди се, че е установен фактическия състав на нормата на чл.405 КЗ-
настъпване на застрахователно събитие. По оношение на твърдението на
въззивника, че са налице и други увреждания на автомобила, които не са в
прочинно- следствена връзка с така описания механизъм на ПТП /заден ляв панел/,
въззиваемата се е позовала на приетата съдебно- автотехническа експертиза,
която е отразила този факт при изготвяне на заключението.
Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок,
от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на
чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност
и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната
жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира,
че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и
кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание
чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи
изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните
норми, приложими към настоящия спор.
Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената
част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на исковете, като такива по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 505 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД- ангажиране на отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен по застраховка "Гражданска отговорност",
както и претенция за лихва върху претендираната сума. Исковете се основават на
твърдението, че на *** г. е настъпило ПТП между МПС марка „Форд“, модел „Мондео“,
рег. № *** и МПС марка „Мерцедес“, модел „Ц 320 ЦДИ“, рег. № ***, като се
твърди, че по време на инцидента автомобилът на ответницата е бил паркиран, а другото
МПС е било управлявано от Д. Й. Р.. МПС марка „Мерцедес“
се е движело неправилно по платното за движение на ул.„***“ в ***, поради
излизане на куче пред автомобила, свива в дясно ш се удря в задната лява част на
автомобила на ищеца, който е бил паркиран на същата улица пред дома й на № **, в
следствие на което са причинени вреди. на следните детайли:
заден ляв калник, врата на багажник, ляв стоп и задна броня.
Въззивната инстанция намира, че е налице законосъобразно процесуално процедиране,
извършено от районния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност
и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад по делото,
по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност
за защита.
Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното
решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на всички
доказателства по делото, достига до същите изводи като тези на районния съд относно
доказаност на предявения иск, респ.- дължимост на претендиранато обезщетение и лихвата в присъдения
размер.
Предявеният основен иск е с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.505 КЗ. Съгласно първия текст увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380, а текстът на чл.505 КЗ препраща към този ред за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите се прилагат глави четиридесет и първа, четиридесет
и четвърта и четиридесет и пета, доколкото друго не е уредено в този дял.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предвижда, че увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ - да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция, което в случая е сторено от страна на ищцата
по първоинстанционното производство. Нормата на чл.429, ал.1 от КЗ, предвижда, че
с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл.432, ал.1 КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално
обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема,
в който отговаря и причинителят на вредата (така решение № 238/20.06.2008 г. по
т.д.№ 942/2008 г. на II т.о. на ВКС).
Първоинстанционният съд е установил, въз основа на
събраните по делото доказателства, наличието на сключен застрахователен договор
„гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното дружество и деликвента
към момента на настъпване на процесното ПТП, а именно *** г. Установил е виновното
поведение на водача на автомобила- Д. Р., за който се отнася МПС марка „Мерцедес“,
модел „Ц 320 ЦДИ“, рег. № ***. В този смисъл, при установеното противоправно поведение
на застрахованото лице и причинната връзка между деянието и вредите,
първоинстанционният съд е уважил прекия иск срещу застрахователя, като е
присъдил обезщетяване всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Основните възражения на жалбоподателя са свързани с
твърдението, че по делото не са ангажирани убедителни доказателства относно виновното
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, както и това,
че не е доказан механизмът на ПТП. Настоящият съдебен състав намира
възраженията за неоснователни. Както правилно е отбелязал районният съд,
механизмът на ПТП се установява от представения протокол за ПТП № *** г. Според
същия на *** г. е настъпило ПТП между МПС марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. № ***
и МПС марка „Мерцедес“, модел „Ц 320 ЦДИ“, рег. № ***. Установява се още, че по
време на инцидента автомобилът на ищцата е бил паркиран пред дом № ** на ул.“***“
в ***, а другото МПС, което е причинило ПТП, е било управлявано от Д. Й. Р..
Наличието на застрахователни правоотношения може да се установи, както с представянето
на застрахователна полица, така и с други документи, съдържащи подобна информация,
когато не са оспорени от насрещната страна. Застрахователното правоотношение,
действало за периода от 31.12.2015 г. до 31.12.2016 г., респ. и към датата на
настъпване на застрахователното събитие- *** г. в случая е установено чрез представеното
и неоспорено извлечение от електронния регистър за застраховките „гражданска отговорност“
на Гаранционния фонд.
В горния смисъл въззивнвият съд споделя изводите на
първата инстанция и по отношение на това, че механизмът на произшествието: МПС марка
„Мерцедес“ се установява, както от протокола за ПТП и от постановеното решение по
гр. д. 07788 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник, по което страна е „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД и в който съдебен акт се обсъжда механизма на произшествието,
така и от приетото и неоспорено заключение на съдебна автотехническа - оценителна
експертиза. Според същите, МПС марка „Мерцедес“ се е движело неправилно по платното
за движение на ул. „***“, при което се удря в задната лява част на автомобила на
ищеца, който е бил паркиран на същата улица. Вещото лице посочва, че в резултат
на удара са налице увреждания в задната лява част на МПС марка „Форд“, модел „Мондео“,
рег. № *** на следните детайли: заден ляв калник, врата на багажник, ляв стоп и
задна броня. Експертът пояснява, че стойността на ремонта за възстановяване уредените
детайли е в размер на 536,60 лева. Тази стойност включва подмяна на увредените елементи,
стойността на труда и съпътстващи ремонта дейности като боядисване, сушене и тониране
на боя.
Първоинстанционният съд е дало отговор и на въпроса относно наличието на корозия на панел заден ляв /калник/. В заключението на
вещото лице, което не е оспорено от страните, е взело предвид този факт, е взело
предвид този факт, като това се е отразило в оценката.
При тези констатации районният съд, след като е уважил
основният иск по чл.432, ал.1 КЗ, е уважил иска по чл.86 ЗЗД, като, предвид
направеното възражени за изтекла погасителна давност, е уважил иска за периода,
от 04.07.2016 г., до 03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
смятано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Предвид горните съображения и при констатирано съвпадение между правните изводи на
двете инстанции, настоящият съдебен състав намира, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение в
обжалваната му част- потвърдено.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи
върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати
на въззиваемата страна, сторените от нея. Въззиваемата е направила разноски за въззивна
инстанция в размер на 300 лв. за процесуално представителство, които следва да й
бъдат заплатени от въззивника.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1679/22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 04127 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Перник, в В ЧАСТТА, с която
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, е осъдено
да заплати на Б.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 536,60 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди на МПС марка „Форд“, модел „Мондео“,
рег. № ***, в резултат
на ПТП на *** г., дължимо по договор за застраховка "Гражданска отговорност",
сключен между ответника и М. Б. М., касаеща автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 320 ЦДИ“,
рег. № ***, както и
сумата от 161,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода, от
04.07.2016 г., до 03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, смятано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
в размер на 300 лв.- направени разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: