№ 2200
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100509376 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20090173/08.04.2021г., по гр.д. № 54803/2019г. на
Софийски районен съд, 39-ти състав е признато за установено по искове
предявени по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 149 във вр.
с чл. 150, от ЗЕ, и чл. 86 от ЗЗД, че ЦВ. Д. З., ЕГН ********** дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул. „******* сумата в размер на 502,16 лв. -
главница за потребена топлинна енергия за периода от м.06.2013г. до м.
04.2015г. и лихва за забава в размер на 64,69 лв. за периода от 31.07.2013г. до
30.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заповедта за
изпълнение - 14.07.2016г., до окончателното плащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр. № 38803/2016г.
по описа на СРС.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника ЦВ. Д. З., ЕГН **********. С жалбата са изложени оплаквания за
неправилност на постановеното решение. Жалбоподателят счита, че общите
условия на ищеца не са влезли в сила по отношение на него, тъй като не са
представени доказателства, че приложимите общи условия са публикувани в
един централен и един местен ежедневник. Излага също, че на първа
1
инстанция е представил доказателства за упражнено право на възражение
срещу общите условия. На следващо място сочи, че съдът неправилно е приел
че не е извършено плащането от 30.04.2014г. в размер на 591,01 лв., а с това
от 13.07.2016г. в размер на 129,46 лв. са погасени плащания след процесния
период. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване
на друго с кооето исковете се отхвърлят.
Ответникът по жалбата "Т.С." ЕАД е подал отговор на въззивната
жалба, с който счита същата за неоснователна и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Т.“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба на ответника.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на ч л. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
По отношение на правилността настоящият състав намира следното:
Не е спорно във въззивното производство а и се установява по делото,
че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в
която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Доказано е също така, че ЦВ. Д. З., ЕГН ********** е бил собственик на
процесния апартамент № 02, находящ се в гр. София, общ. „Средец“ ул.“К.“
№ ******* - видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 74 от 2008г., поради което има качеството на битов клиент съгласно § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. / - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.
1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г.,
ОСГК.
Не е спорно че за процесния период ищецът е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и в претендирания размер.
Спорни във въззивното производство са обстоятелствата дали общите
условия на "Т.С." ЕАД са влезли в сила по отношение на ответника и дали
задълженията са погасени с направени плащания.
Настоящият състав намира за несвоевременно направено възражението,
2
че ищецът не е представил доказателства за публикуване на общите условия в
един централен и един местен ежедневник. Това е така тъй като това
възражение е направено за пръв път във въззивното производство. Съгласно
разпоредбата на Чл. 133. от ГПК Когато в установения срок ответникът не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не
оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по
чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-
късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства. В отговора на исковата молба е посочено единствено, че
ответникът е подал възражение срещу общите условия. Следва да се държи
сметка също че съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ГПК Във въззивното
производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и
представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство. По същество възражението за
недоказаност на публикуването на общите условия не е се основава на
нововъзникнали или новоузнати факти от ответника поради което не попада в
изключенията във визираната разпоредба. При това положение това
възражение на въззивника се явява преклудирано.
По отношение на възражението че за ответникът не са влезли в сила
общите условия доколкото е направено възражение срещу тях настоящият
състав намира следното:
Съгласно чл. 150, ал.3 от ЗЕ В срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. В случая в тежест на ответника е да докаже че е внесъл при
ищеца заявление с приложени специални условия които са приети от "Т.С."
ЕАД.
Във връзка с направеното възражение ответникът е приложил документ
именуван Заявление с което е заявил несъгласие с общите условия.
Въпросният документ обаче няма данни да е входиран при ищеца. Не е
налице входящ номер или обратна разписка от която да е видно че
заявлението е достигнало до топлопреносното предприятие. При това
положение ответникът не е доказал, че е внесъл предложение със специални
условия. От това следва че и второто възражение досежно общите условия е
неоснователно.
Основателно обаче се явява възражението за погасяването на вземането.
Видно от приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и настоящият състав
кредитира като ясно, задълбочено безпротиворечиво и съответно на останалия
доказателствен материал се установява, че в счетоводството на ответника
процесния период са отразени плащания в размер на 274,88 лв. Същите са
3
наредени безкасово от сметка в „Ю.Б.“ АД Тези плащания обаче не
кореспондират с представените от ответника доказателства за направени
плащания.
Съгласно заключението на вещото лице плащането в размер на 591,01
лв. от 30.04.2014г. не е отразено в счетоводната система на ищеца, а това в
размер на 129,46 лв. от 13.07.2016г. е послужило за погасяване на вземания
извън процесния период.
В експертизата обаче не се посочва че сумата от 591, 01 лв. не е
постъпила по сметка на ищеца, а само че не е отразена в счетоводната му
система.
От приложеното с отговора на исковата молба копие на платежно
нареждане, за комунално плащане от 30.04.2014г., извършено през
електронната система на „Ю.Б.“ АД. То е заверено от адвокат с вярно с
оригинала и имащо същата доказателствена стойност като оригинал е видно,
че ответникът е наредил по сметка на ищеца сумата от 591,01 лв. Плащането
касае същия абонатен номер. Въпреки че в платежното нареждане не е
посочен период за който се отнася то е направено в рамките на процесния
период. Следва да се държи сметка, че спорното плащане от 591,01 лв. е
направено по същия начин както отразените плащания, а именно безкасово по
банков път. Обстоятелството, че плащането не е отразено счетоводно от
ищеца не може да обоснове извод, че същото не е извършено от ответника
при условие, че има доказателства за това.
От гореизложеното се установява, че с плащането от 30.04.2014г. са
погасени всички задължения на ответника за процесния период и исковете на
"Т.С." ЕАД подлежат на отхвърляне.
При това положение и при различие в крайните изводи на двете
съдебни инстанции въззивната жалба да се уважи, а първоинстанционното
решение следва да бъде отменено а исковете отхвърлени.
По отношение на разноските:
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските присъдени
в полза на ищеца.
На основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. на адв. Г.Ц. Л. следва да бъдат
присъдени още 177,24 лв. за осъществяване на безплатна адвокатска помощ в
първоинстанционното производство. Адвокат Л. има право на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и във въззивното
производство в размер на 300 лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в
размер на 25 лв. във въззивното производство – внесена държавна такса.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20090173/08.04.2021г., по гр.д. № 54803/2019г. на
Софийски районен съд, 39-ти състав В ЧАСТТА, в която е признато за
установено по иск предявен по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно
основание чл. 149 във вр. с чл. 150, от ЗЕ, и чл. 86 от ЗЗД че ЦВ. Д. З., ЕГН
********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул. „******* сумата в
размер на 502,16 лв. - главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.06.2013г. до м. 04.2015г. и лихва за забава в размер на 64,69 лв. за периода
от 31.07.2013г. до 30.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заповедта за изпълнение - 14.07.2016г., както В ЧАСТТА ЦВ. Д.
З., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата
от 177,23 лв. разноски в исковото и в заповедното производство и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес:
ул. „******* по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 149 във
вр. с чл. 150, от ЗЕ, и чл. 86 от ЗЗД, че ЦВ. Д. З., ЕГН ********** дължи на
ищеца сумата в размер на 502,16 лв. - главница за потребена топлинна
енергия за периода от м.06.2013г. до м. 04.2015г. и лихва за забава в размер
на 64,69 лв. за периода от 31.07.2013г. до 30.06.2016г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заповедта за изпълнение - 14.07.2016г., до
окончателното плащане
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул. „******* да заплати на
ЦВ. Д. З., ЕГН **********, адрес гр. София, общ. „Средец“ ул.“К.“ №
******* на основание чл. 78, ал. 3 вр. с, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул. „******* да заплати на
адвокат Г.Ц. Л., член на Софийска адвокатска колегия на основание чл. 38,
ал.2 от ЗАдв сумата от 177,24 лв. за осъществяване на безплатна правна
помощ в първоинстанционното производство и сумата от 300 лв. за
осъществяване на безплатна правна помощ във въззивното производство.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6