РЕШЕНИЕ
N
гр.София 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-А въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 08.11.2021 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Мариана Георгиева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 2735 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по
въззивна жалба на Т.И.Б. срещу решението на СРС по гр.д. 52646/2019г, в частта
му с която е отхвърлен за разликата над 3300,00 лева до пълния размер от
11000,00 лева (след допуснато увеличаване на размера), предявеният от него
срещу „И.9.“ЕООД иск по чл. 200 от КТ за обезщетяване на неимуществени вреди от
трудова злополука, настъпила на 18.06.2019г. и довела до травма на палец на
лява ръка – разкъсноконтузна рана и увреждане на дългото разгъвачно сухожилие
на палеца.
Изложени са оплаквания за неправилно прилагане на чл.
52 от ЗЗД. Оплаквания са в смисъл, че съдът не отчел доказано с медицински
документи (след изслушването на СМЕ) ограничаване на обема на движение на
палеца и продължаващи болки, затруднен захват и то 10 месеца след злополуката;
характера и степента на увреждането възрастта на увредения; извършването на
оперативна намеса;невъзможност занапред да се извършват фини движения поради
увреждането и да се натоварва физически палеца; затруднения в намиране на
работа; болков синдром продължаващ и в момента не била взета предвид съдебната
практика по аналогични казуси относно размера.
Счита, че не следва да се кредитира представения от
ответника РКО за сумата от 700,00 лева въпреки приетата и НЕоспорена експертиза
на подписа. Счита, че не били необходими специални знания да се установи, че
подписа на РКО бил различен от подписите
по другите документи ползвани от вещото лице за сравнителни образци. Оспорват
се изводите на вещото лице относно авторството на подписа. Подписите в
документите от трудовото досие се съдържали само там и пораждали съмнения чер
тези документи всичките не са подписани от ищеца. Не било ясно и за какви вреди
е платено ако се приеме плащане – за неимуществени или за имуществени (разходи
за лечение) и нямало основание за приспадане.
Ответното дружество оспорва жалбата и иска
потвърждаване на решението.
В частта за уважаване на исковете решението е влязло в
сила и следователно иска е установен по своето основание със сила на присъдено
нещо.
В настоящото въззивно производство подлежи на преценка
само правилността на решението относно размера на вземането за обезвреда.
Съгласно трайната практика на съдилищата при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети
предвид множество обективни обстоятелства-вида, степен, характер на
увреждането; вид и честота на медицински интервенции; продължителност на
възстановителен период; пълно или ограничено възстановяване; интензитет на
търпените болки; причинените битови неудобства; възраст на увредения;
медицинската прогноза за последствията от увреждането; икономическите условия
към момента на увреждането; размера на присъжданите от съдилищата обезщетения
за подобни случаи и др.
В конкретния случай медицинските характеристики (вид)
на увреждането са установени безспорно. Спорен е въпросът за последиците на
увреждането, относими към размера на обезщетението и дали следва да се
приспадне сумата от 700,00 лева, която е твърдяно от работодателя да е платена
с процесния РКО.
СГС след преценка на събраните включително в хода на
въззивното производство писмени доказателства и СМЕ намира, че определения
размер на обезщетението от СРС (4000,00) лева е занижен.
От СМЕ приета във въззивното дело и неоспорена от
страните се установява, че ищецът е продължавал да търпи болки и към момента на
личния му преглед от в.л на 21.09.2021г. Посочено е, че силата на захвата на
ръката е намалена като следствие от болковия синдром. Не се установява
функционален дефицит, нито има трайни неблагоприятни физиологични последици.
Прогнозата е, че няма да има усложнения. Болковия синдром ще изчезне до 6
месеца, считано от експертизата -тоест след приключване на съдебното дирене в
настоящото производство. Не е необходим специален щадящ режим.
Предвид заключението на вещото лице и с оглед приетите
на въззивна инстанция нови доказателства (амбулаторни листове за преглед от
16.03.2021г. на лл. 23 и 24 от настоящото дело) и констатациите в тях (в частта
им „обективно състояние“) СГС намира, че и след първоинстанционното решение (а
следователно и преди него) е имало функционален дефицит – намалена мускулна
екстензия на палеца, който към деня на личния преглед от вещото лице във
въззивното дело (21.09.2021г.) е преодолян. Това сочи на по-голям по
продължителност възстановителен период по отношение на функционалния дефицит и
продължителността на болковия синдром, което обуславя и по-голям размер на
обезщетението.
Отделно макар да е посочил че взема предвид
икономическите условия в страната СРС не е посочил конкретно тяхно измерение и
не е отчел и присъжданите за подобни случаи размери на обезщетения.
С Решение № 146 от 15.02.2010
г. на ВКС по гр. д. № 848/2009 г., III г. о., ГК за аналогичен
случай са присъдени 3000,00 лева; с Решение № 48 от
9.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2142/2020 г., III г. о., ГК за аналогичен случай са
определени 10000,00 лева (намалени с оглед съпричиняване), но при значително по-голям
период на продължителност на възстановяването (6 години загуба на хватателна
способност). И двете решения отчитат икономическите условия към момента на
увреждането (2002г. и 2015г.) които обаче са се променили. Например минималната работна заплата в страната-определяна с Постановления на
Министерски съвет- от 380,00 лева през 2015г. е увеличена с 180,00 лева към
2019г. -560,00 лева или около 47 процента увеличение, същото се отнася и за
средната работна заплата, която от 11379,00 лева през 2016г. е нараснала до 15209,00
през 2019г. или с 33 % по официално публикувани (на основание чл. 5 и чл. 23 от
закона за статистиката) - в интернет сайта на националния статистически
институт данни за средната работна заплата на година.
С оглед на горепосочените критерии и предвид преодоления
функционален дефицит в палеца към момента и с оглед на благоприятната прогноза
на вещото лице за бъдещото здравословно състояние настоящият състав на СГС
намира, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е 7000,00
лева.
Правилно СРС е приспаднал сумата от 700,00 лева
платена с РКО преди процеса. Неоснователни са оплакванията на въззивника в тази
им част.
Съдът не притежава специални знания да преценява
автентичност на подписи и в конкретния случай не са правени възражения при
приемане на експертизата, че тя не е обоснована и възниква съмнение за правилността
на заключението, като не е искана и нова експертиза. Вещото лице е изследвало
разнообразен сравнителен материал, а не само подписи по документи в трудовото
досие. Сравнителния материал не е било искано да се прилага по делото и не е
оспорван, каквото искане и оспорване е могло да се направи съгласно трайната
съдебна практика. Вещото лице обосновано е посочило, защо счита, че част от
подписите положени върху сравнителните образи не отразяват писмено двигателни
навици, а съставляват възпроизвеждане по памет и полагане под формата на
рисуване.
Действително заключението на вещо лице не обвързва
съдът, но съдът има задължение да го съобразява с другите доказателства по
делото, а насрещни доказателства, които да противоречат на заключението няма по
делото и правилно СРС го е съобразил и е приел, че сумата е получена от ищеца,
който извод се споделя и от настоящият състав на СГС.
Според
разпоредбата на чл. 200, ал. 3 и 4 КТ, работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда–неимуществена и имуществена, вкл.
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване
и се намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите, т. е. дължимото обезщетение за вреди
от трудова злополука се определя въз основа на всички имуществени и
неимуществени вреди на пострадалия. Без значение е дали претенциите обхващат
претърпени загуби, пропуснати ползи и неимуществени вреди или само част от тях.
Имуществените вреди следва да бъдат установени по вид и размер, а
неимуществените вреди се определят от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. (Решение
№ 41 от 5.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2679/2019 г., IV г. о., ГК ).
В конкретния случай ищецът в ОСЗ от 18.02.2020г.
(първо по делото) е оспорил да е получил сумата по РКО, което оспорване с оглед
на експертизата на подписа е неоснователно.
Посочил е, че не знае за какво е сумата. Било възможно
да е за имуществени вреди. Няма обаче конкретни фактически твърдения да е имало
някакви имуществени вреди, нито доказателства в тази насока. Ето защо при липса
на твърдения и доказателства за имуществени вреди трябва да се приеме, че със
сумата по РКО са обезщетени част от неимуществените вреди и тя правилно е
приспадната от СРС.
Предвид на по-големия размер на обезщетението приет от
настоящата инстанция следва да се приеме, че предявения иск е основателен до
размер от 6300,00 лева (7000,00-700,00) и решението да бъде отменено, в частта
с която е отхвърлен искът за разликата над присъдените 3300,00 до размер от
6300,00 лева и да се присъдят още 3000,00 лева, като бъде потвърдено в останалата
отхвърлителна част.
Ще следва да се отмени частично и допълнителното
решение от 02.02.2021г., касаещо разноските присъдени на ответника.
По разноските:
Не следва да се присъжда на адвоката на ищецът
допълнително възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за първа инстанция, тъй като
при уважени 57 % процента (с оглед на изхода във въззивното дело) от исковете и
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004г възнаграждението
е 492,50 6300/11000*860=492,50) лева, а СРС е присъдил 510,00 лева.
За въззивна инстанция при обжалваем интерес от 7700,00
лева дължимото възнаграждение (при уважена част от 39 % от жалбата и съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата) е в размер на 278,85
лева.
Решението по чл. 247 ГПК относно разноските на
ответника следва да се отмени за сумата над размера от 662,80 лева.
За въззивната инстанция ответника по исковете има
право на разноски в размер на 527,04 лева-адвокатски хонорар съобразно отхвърлената
част от жалбата.
Следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка
на СГС разноски за държавна такса за въззивното дело в размер на 85,80 лева
съобразно уважената част от жалбата, както и 97,50 лева за вещо лице.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20274700/12.12.2020г. на СРС по гр.д.
52646/2019г, в частта му с която е
отхвърлен за разликата над 3300,00 лева до размер от 6300,00 лева,
предявеният от Т.И.Б., ЕГН ********** срещу „И.9.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес: *** иск по чл. 200 от КТ за
обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на
18.06.2019г. и довела до травма на палец на лява ръка – разкъсноконтузна рана и
увреждане на дългото разгъвачно сухожилие на палеца, КАТО ВМЕСТО ТОВА ОСЪЖДА „И.9.“ ЕООД да заплати на Т.И.Б. още
3000,00 /три хиляди/ лева –обезщетение за неимуществени вреди от трудовата
злополука, ведно със законна лихва от 18.06.2019г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОТМЕНЯ Решение 20030759/02.02.2021г, постановено по
чл. 247 ГПК в частта, с която на „И.9.“ ЕООД
са присъдени разноски над
сумата от 662,80 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА „И.9.“
ЕООД,
ЕИК ******** да заплати на адвокат Д.Б.Д. с адрес ***,
пл. „********офис 10 сумата от 278,85 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „И.9.“
ЕООД,
ЕИК ******** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
банковата сметка на СГС за държавни такси сумата от 85,80 лева – държавна такса за възсзивното дело
съобразно уважената част от жалбата, както и 97,50 лева за вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал.З от ГПК, Т.И.Б., ЕГН ********** да заплати на „И.9.“ ЕООД, ЕИК
******** сумата от 527,04 лева- разноски за адвокатски
хонорар, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.