Решение по дело №2093/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба от И. П. И., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [жк], [адрес], чрез адв. С. С. от ****, срещу Решение № 2153-03-129/23.08.2024 г. издадено от директора на ТП на НОИ Варна, с което е потвърдено Разпореждане № 031-00-1933-5/04.07.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна, с което на жалбоподателя е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54ж ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 11 § 3 буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие на закона, в нарушение на материалния закон и по-специално на чл. 35 от АПК. Според жалбоподателя, ответникът е следвало да му определи минимално обезщетение, след което при получаването на необходимата информация от Германия, евентуално да коригира същото. Също така се счита, че са нарушени нормите на чл. 9 ал. 1, 2 и 4 от АПК и чл. 36 ал. 1 от АПК, регламентиращи служебното начало в производството пред административните органи, както и основните принципи на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Твърди се, че допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила съставляват самостоятелно отменително основание по чл. 146 т. 3 от АПК. Изложени са подробни съображения в жалбата. Иска се отмяна на обжалваното решение, като преписката, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК, да бъде върната на длъжностното лице за ново произнасяне по същество при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. С. С., който поддържа жалбата на изложените в нея съображения. Представя списък с разноски, които претендира да бъдат платени при уважаване на жалбата.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ Варна, чрез процесуален представител гл. юриск. Е. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

Със Заявление вх. № 302-2597/19.04.2023 г., per. № 031-00-1933 / 19.04.2023 г. И. П. И., [ЕГН], е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, като е посочил, че последното му трудово правоотношение, с работодател „Hotrex” GmbH. - Германия, е прекратено, считано от 10.04.2023 г. Декларирал, е че през периода от 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, за времето от м.04.2022 г. до м.04.2023 г. е работил при посочения работодател „Hotrex” GmbH. - Германия. Към заявлението е приложено Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 - Германия от 29.12.2015 г. до 05.03.2016 г. с работодател „Deva Asset Hotelmanagement” GmbH. - Германия и от 05.08.2016 г. до 10.04.2023 г. с работодател „Hotrex” GmbH. - Германия. Като причина за прекратяване на последната си заетост И. е посочил „уволнение от работодателя.“

С Разпореждане № 031-00-1933-1/24.04.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, на основание чл. 54г ал. 4 от КСО, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно, с мотиви, че по заявление на лицето се изисква по служебен път удостоверяване на осигурителни периоди и доходи със СЕД U002 и СЕД U004 от компетентната институция на Германия, необходими за преценка правото на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО.

Чрез Системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация между Република България и Европейския съюз до компетентната институция на Германия на 18.05.2023г. е изпратен структуриран електронен документ СЕД U001CB с искане за удостоверяване на осигурителния стаж на жалбоподателя при посочените по-горе работодатели от 29.12.2015 г. до 10.04.2023 г. и посочване причината за прекратяване на последната му заетост и структуриран електронен документ СЕД U003 с искане за удостоверяване на осигурителния му доход за периода от 01.04.2021 г. до 10.04.2023 г., ведно с приложените от него документи.

В отговор, на 26.09.2023 г. от компетентната институция на Германия е получен структуриран електронен документ СЕД U017 - осигурително досие, в който е потвърден осигурителен период за жалбоподателя от 05.08.2016 г. до 10.04.2023 г. и причина за прекратяване на последната заетост „уволнение от работодателя“. На същата дата от компетентната институция на Германия е получен структуриран електронен документ СЕД U004 - информация за заплатата, с посочен осигурителен доход за периода от 01.04.2022 г. до 10.04.2023 г. - 24416.79 евро.

С Разпореждане № 031-00-1933-2/24.10.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 55 от АПК, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от И. П. И., [ЕГН] заявление, е възобновено. С Разпореждане № 031-00-1933-3 / 14.12.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, на основание чл. 54ж ал. 1 от КСО, и във връзка с чл. 11 § 3 б. „а“ и чл. 65 § 2 от Регламент (ЕО) № 883 / 2004 г., му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Разпореждането е обжалване от И., като с Решение № 2153-03-11 / 02.02.2024 г. на Директора на ТП - Варна на НОИ ,същото е потвърдено. Срещу решението е подадена жалба и е образувано адм. д. № 351/2024г. на Административен съд Варна, Решение № 2153-03-11/02.02.2024 г. на Директора на ТП - Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на И. П. И., [ЕГН], срещу Разпореждане № 031-00-1933-3/14.12.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, е отменено и преписката по подаденото от него заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица per. № 031-00-1933/19.04.2023 г., е върната на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, за ново разглеждане и произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

С Разпореждане № 031-00-1933-5/04.07.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, на основание чл. 54г ал. 4 от КСО, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление вх. № 031-00-1933/19.04.2023 г., подадено от И. П. И., тъй като по служебен път се изисква от компетентната институция на Германия повторно удостоверяване на осигурителен доход със структуриран електронен документ U004, необходим за изчисляване размера на паричното обезщетение за безработица. На същата тази дата - 04.07.2024г. е изпратен структуриран електронен документ СЕД Н001-искане за предоставяне на информация за осигурителния доход на И. за периода 01.04.2021г. до 31.03.2022г., като след изпратени напомнителни писма, на 04.11.2024г. е получен отговор от компетентната институция в Германия, че след получаване на отговор от работодателя за размера на осигурителния доход, незабавно ще бъде уведомен ответникът.

Срещу разпореждането за спиране е подадена жалба, по която е произнесено оспореното в настоящото производство Решение № 2153-03-129/23.08.2024г., с което е отхвърлена жалбата на И. П. И..

Решението е съобщено на жалбоподателя на 28.08.2024г., чрез адв. С. С.. Жалбата срещу решението е подадена на 02.09.2024г.

 

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената от закона форма - писмена заповед, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

Приложимите в настоящия случай национални правни норми са уредени в Глава Четвърта, Раздел III от Кодекса за социалното осигуряване като след присъединяването на Република България към Европейския съюз пряко приложими са и нормите съдържащи се в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

В чл. 62, § 1 от Регламента "изчисляване на обезщетения" се предвижда, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, да се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Според § 2 от същия член, § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка. Възнаграждението от последния работодател в Белгия не е взето предвид, а осигурителен период определен като референтен последен подпериод.

Видно от чл. 54б, ал. 1 от КСО е предвидено при изчисляване на дневното парично обезщетение за безработица да се вземе предвид среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на подаване на заявлението за получаване на обезщетение за безработица, чрез Системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация между Република България и Европейския съюз до компетентната институция на Германия на 04.07.2024г., е изпратен структуриран електронен документ СЕД Н001 - искане за предоставяне на информация за осигурителния доход на жалбоподателя за периода от 01.04.2021 г. до 31.03.2022 г.

До датата на провеждане на съдебното заседание, на поисканата на 04.07.2024г. информация от компетентната институция в Германия за размера на осигурителния доход за предходните 12 месеца /01.04.2021г. до 31.03.2022г./ извън тези, за които е подадена такава /01.04.2022 г. до 10.04.2023 г./ и е установено, че получената сума е 24416.79 евро, все още не е получен отговор.

При тези данни органът по осигуряването, разглеждащ образуваното по заявлението на И. И. производство по отпускане на ПОБ, не разполага с доказателства за реализиране на предпоставката по чл. 54б ал. 1 КСО. Предвид липсата на информация относно размера на осигурителния доход за 24 месеца преди прекратяване на осигуряването, Ръководителят на осигуряването за безработица, не е постановил отказ за отпускане на ПОБ, а с оглед необходимостта от събиране на всички необходими доказателства, с цел изясняване на всички факти от значение за случая същият при спазване на принципите по чл. 7 и чл. 9 АПК, е спрял административното производство. Визираното в разпореждането за спиране правно основание за това – чл. 54 г ал. 4 КСО, е напълно адекватно на посочените фактически основания. Съгласно чл. 54г ал. 4 т. 2 КСО, длъжностното лице по чл. 54ж ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато е необходимо извършване на проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението. Именно извършваната проверка на данни, имащи отношение към размера на ПОБ, препятства органа да направи понастоящем обективна и законосъобразна преценка за размера на дължимото на жалбоподателя обезщетение. В КСО липсват норми, даващи възможност на органа да определя някакъв – минимален или друг размер на ПОБ, до получаване на данни за осигурителния доход на лицето 24 месеца преди прекратяване на осигуряването. Съдът споделя и възражението на ответника, че при предходното произнасяне, отменено с решението по адм. д. № 351/2024г. не са събирани данни за размера на осигурителния доход за относимия 24 – месечен период. Тогава административният орган се е произнесъл единствено и само относно правото на И. да получи ПОБ от РБългария. Ето защо съдът намира, че в случая е спазен материалния закон и е съобразена целта на същия. Като е потвърдил разпореждането за спиране произнасянето, за определяне размера на ПОБ, Директорът на ТП на НОИ е издал решение, което също е съобразено с материалния закон на национално и общностно ниво и с целта на същия.

Поради изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Следва да се отбележи, че разпореденото спиране не може да продължи повече от 6 месеца съгласно визираното в него правно основание по чл. 54 г ал. 4 т. 2 КСО.

При този изход на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, оспорващият следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, изчислен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правна сложност на делото.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 119 от КСО, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П. И., [ЕГН] срещу Решение № 2153-03-129/23.08.2024г. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е потвърдено Разпореждане № 031-00-1933-5/04.07.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна.

 

ОСЪЖДА И. П. И., [ЕГН], от гр. Варна да заплати на ТП на НОИ Варна сумата от 100 лв. /сто/, представляваща разноски по делото.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.