Решение по дело №1609/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 884
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20194520201609
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №884

гр.Русе, 05.12.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на трети май  две хиляди и  деветнадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 1609/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Ф.Й., чрез процесуален представител до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0000958/25.07.2019г. на Главен инспектор при   ОО ”АА” гр.Русе, с която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата,редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е турски гражданин. На 24.07.2019г. около 23,30 часа управлявал т.а.“Мерцедес Бенц“ с рег. №  ….  и прикачено към него полуремарке в района на ГКПП „Дунав мост” трасе изход с който извършвал превоз на товар с маршрут на движение Турция - Румъния. В този район бил спрян за проверка  от служители на ОО”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. Управляваният от жалбоподателя камион бил оборудван с дигитален тахограф, в който не били въведени ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни когато е бил извън МПС и не е бил в състояние да използва тахографа за периодите от 9,18 ч.  до  19,40 ч. на 19.07.2019г.  и от 16,40 ч. на 20.07.2019г. до 08,30 ч. на 22.07.2019г. видно от извлечение от дигиталната карта. За констатираните нарушения бил съставен АУАН от св.Ю.С.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач  му било прочетено издаденото наказателно постановление, с което му били наложени две административни наказания по чл.12 § 2 б.“б“ т.(ii)и от приложение “Контролен уред“ от AETR вр.чл.93в ал.11  от ЗАПр глоба в размер на 1 500 лв.  за всяко от тях.

                   

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН  от лице, което има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване акт и в този смисъл е допустима.

 

Разгледана по същество е неоснователна.

   

   В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и  правилно е приложен  материалния закон.

         

          По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че нарушението е доказано и правилно установено. От извлечението на дигиталната карта се установява ,че жалбоподателят не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни  когато е бил извън МПС и не е бил в състояние да използва тахографа за периодите от 9,18 ч.  до  19,40 ч. на 19.07.2019г.  и от 16,40 ч. на 20.07.2019г. до 08,30 ч. на 22.07.2019г. Самият жалбоподател е обяснил в хода на проверката, че с оглед изпълнение на товари  в срок е вадил дигиталната си картата, очевидно с идеята да не могат да се проследят периодите на различните видове почивки.   Налице е бездействие при правно задължение за действие. С това си поведение жалбоподателят действително е осъществил съставите на административното нарушение по чл.93в ал.11  от ЗАПр и законосъобразно е санкциониран с наказанието предвидено в нея за двата отделни периода. Освен това при предявяване на АУАН в присъствие на преводач той не е направил никакви  възражения, вкл. и в срока по чл.44 ал.4 от ЗАНН.     

 

 

 

 

 

Защитата прави две възражения, които не са основателни по следните съображения :

          Първото възражение е относно разпоредбата на чл.2 § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006г. през призмата на това, че се касае за превоз ,който не може да бъде определен, като международен автомобилен превоз . В чл. 2, параграф 3, б. "а" от Регламента се сочи, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън областите, посочени в параграф 2 (изцяло в Общността или между Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство), вместо Регламента се прилага AETR за превозни средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване. Освен това, Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) е ратифициран от България международен акт и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предимство пред противоречащите й разпоредби от българското законодателство. Съгласно чл. 2, т. 1 от AETR, тази спогодба се прилага на територията на всяка договаряща страна за всеки международен автомобилен превоз, извършван от всяко превозно средство, регистрирано на територията на тази договаряща страна или на територията на всяка друга договаряща страна, като такива са както България, така и Турция. Видно от събраните в хода на производството доказателства, към момента на проверката жалбоподателят е извършвал международен автомобилен превоз, по смисъла на чл. 1, б. "з" от AETR, попадащ в обхвата на Спогодбата, съгласно чл. 2, § 1 от Спогодбата, поради и което следва да намерят приложение разпоредбите на същата. Да се възприеме обратното, както на практика се иска с жалбата , тъй като проверката е установила предходни периоди на нарушения на практика би означавало да се обезмисли цялата спогодба.

          Именно за нарушения на изискванията на този нормативен акт е ангажирана и административнонаказателната отговорност на водача с процесното наказателно постановление и същата е приложима на територията на България.

          Не е основателно и второто възражение, че в случая приложимата санкционна норма е чл.93в ал.17 т.3 от ЗАПр , а не чл.93в ал.11 от с.з., съобразно, която е санкциониран водачът. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят при проверката е представил дигиталната си карта, както и записите към нея като в противен случай това действително би се явило нарушение по чл.93в ал.17 т.2  от ЗАПр. От друга страна с разпоредбата на чл. 12, § 2 б. "б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" на AETR в тежест на водача, управляващ превозно средство, оборудвано с контролен уред в съответствие с допълнение 1Б, е вменено и задължението, когато в резултат на отсъствие от превозното средство не може да използва контролния уред, монтиран на превозното средство, да записва периодите от време, посочени в параграф 3, второ тире, букви "б", "в" и "г" по-долу на картата на водача с използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване. Именно за неспазването на тази материалноправна разпоредба в конкретния казус на водача правилно е наложена санкция на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, а не по чл.93в ал.17 от с.з.

 

Предвид изложеното съдът намира,че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  наказателно  постановление № 38 – 0000958/25.07.2019г. на главен инспектор при ОО ”АА” гр.Русе, с което на Ф.Й. са му  наложени де административни наказания „глоба“ в размер на 1 500 лв., всяко от тях за нарушения по чл.93в ал.11 от ЗАПр.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                            

 

 

Районен съдия :