№ 13690
гр. София, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110138913 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
у е предявило срещу б и б, в качеството им на съдружници в и, осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ
размер на 800 лева (по 400 лева от всеки от тях) – възнаграждение за предоставени услуги
във връзка с комедийно шоу нс, проведено на 13.07.2018 г., за която сума е издадена фактура
№ ********** от 08.07.2018 г., ведно със законната лихва от 02.07.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
общ размер на 241,10 лева (по 120,55 лева), представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 13.07.2018 г. до 01.07.2021 г.
Ищецът у твърди, че и, съдружници в което са ответните дружества, било организатор
на събитието „м“. Поддържа, че във връзка със събитието между ищеца и и бил сключен
неформален договор, съгласно който и възложило на ищеца да предостави изпълнение на
Стендъп комеди шоу н, изпълнено от нкс, срещу възнаграждение в общ размер на 800 лева.
Твърди, че същото било изпълнено на 13.07.2018 г., като ищецът издал фактура №
**********/08.07.2018 г. на и за уговореното възнаграждение, но плащане не последвало.
Сочи, че сумата не била платена и след изпратена от ищеца нотариална покана за заплащане
на същата. По така изложените съображения предявява разглежданите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника б, с който
оспорва предявените искове. Оспорва наличието облигационно правоотношение между
страните, посочено в исковата молба, както и да е водена кореспонденция между тях по
повод възлагането на изпълнение на твърдяното събитие. Оспорва на ищеца да е възлагана
твърдяната услуга, да е изпълнена такава, съответно работата да е приета. По така
изложените доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника б, който
също оспорва страните да са се намирали в облигационно правоотношение за предоставяне
на твърдяната от ищеца услуга, като поддържа, че такава не е възлагана, съответно не е
приемано изпълнение на услугата, като твърдяното от ищеца събитие не се е състояло.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на ищеца,
както и процесуалното поведение на ответника, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове за главница в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
налице валидно облигационно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание,
че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, че ответниците са приели работата,
както и размера на уговореното възнаграждение.
В тежест на ответниците при установяване на горните обстоятелства е да докажат
погасяване на дълга.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че в периода от 14.06.2018 г. до 15.07.2018 г. се е провеждал фестивал „м“, организиран от
ответните дружества, включващ различни събития. Спорен по делото е въпросът дали и,
съдружници в което са ответните дружества е възложило на ищцовото дружество
изпълнение на твърдяното комедийно шоу нс, което е да е било проведено на 13.07.2018 г.,
съответно на ищеца да се дължи възнаграждение в претендирания размер.
На първо място за установяване на твърдените от ищеца обстоятелства е представена
процесната фактура за сумата от 800 лева. Фактурата може при определени условия да
служи като доказателство за наличието на договор между страните, но разглежданият
случай не е такъв. Същата е едностранно съставена от ищеца на 08.07.2018 г., като между
страните не се спори, че фактурата не е подписана от представител на ответниците, респ. не
е осчетоводена и не е ползван данъчен кредит по нея от ответната страна, което да обуслови
извод, че е налице извънсъдебно признание на ответната страна, че ищецът е извършил
услугите, описани във фактурата. Не се установява и при дължимото от ищеца главно и
пълно доказване фактурата да е получена от ответните дружества. Ищецът твърди, че е
изпратил същата по имейл на техен представител, но по делото с оглед направеното от
ответниците надлежно оспорване, не са ангажирани доказателства, сочещи лицето получило
фактурата да е представител на и, респ. на съдружниците в същото.
Възлагане на твърдяната услуга не се доказва безспорно и от останалите събрани по
делото доказателства, доколкото представената в първото проведено по делото открито
заседание кореспонденция с различни лица не установява надлежно и при дължимото от
ищеца главно и пълно доказване сключването на твърдения от ищеца неформален договор с
неговото съществено съдържание – страни, вид на услугата и размер на възнаграждението.
Такова не се установява и при съвкупната преценка на събраните по делото гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите а, д, т и М. Т. Х.. Така свидетелката Х.
заявява, че не помни дали страните са направили конкретни уговорки за твърдяното събитие,
като посочва, че лятото, когато се е провеждал „м“ е било дъждовно и много от планираните
събития са отпадали заради лошите метеорологични условия. В същия смисъл са и
показанията на свидетелите д и т, които също заявяват, че докато се е провеждал
фестивалът, времето често е било дъждовно. Не се установява от показанията на
свидетелите изпълнение на твърдяната услуга, дори да се приеме, че такава е била
възложена. Така свидетелите г и с категорично заявяват, че са присъствали на събитията от
фестивала и на тринадесети юли твърдяното комедийно шоу не се е провело. Съдът намира
показанията на свидетелите за непротиворечиви, логични, последователни и съответстващи
на останалите събрани по делото доказателства в посочената част. Не налагат извод в
обратен смисъл показанията на свидетелката ц. Изложеното от нея не е достатъчно да
установи безспорно да се е провело процесното събитие с оглед липсата на други
ангажирани от ищеца надлежни доказателства, сочещи за осъществяване на това
обстоятелство.
Ето защо при така обсъдените събрани по делото доказателства, преценени поотделно
и съвкупно съдът намира, че по делото не се установява при дължимото от ищеца главно и
пълно доказване наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните
със соченото от ищеца съдържание, изпълнението на възложената работа и приемането й от
ответниците. При това положение ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
неустановяване на правопоражащите претендираното право факти, като предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и
акцесорната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в общ размер
2
на 241,10 лева за периода от 13.07.2018 г. до 01.07.2021 г., поради което и исковете по чл. 86
ЗЗД спрямо всеки от ответниците следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат
ответниците, които претендират такива за платени адвокатски възнаграждения.
Ответникът б претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева. Ищецът релевира възражение за прекомерност на същото, което съдът намира за
основателно с оглед липсата на особена правна и фактическа сложност на делото.
Определено съобразно минималните размери предвидени в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото възлиза на сумата в размер
на 400 лева.
В полза на ответника б следва да бъдат присъдени направените и претендираните
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
При този изход на спора разноски в полза на ищеца не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от у, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. Видин,
ж.к. „Бонония“, бл. 8, вх. Д, ап. 91, срещу б, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Университетска“ № 5 и б, ЕИК , и седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ангел Кънчев“ № 31, в качеството им на съдружници в и,
БУЛСТАТ ,, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата в общ размер на 800 лева (по 400 лева от всеки от тях) –
възнаграждение за предоставени услуги във връзка с комедийно шоу нс, проведено на
13.07.2018 г., за която сума е издадена фактура № ********** от 08.07.2018 г., ведно със
законната лихва от 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 241,10 лева (по 120,55
лева от всеки от тях), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 13.07.2018 г. до 01.07.2021 г.
ОСЪЖДА у, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. Видин, ж.к. „Бонония“, бл.
8, вх. Д, ап. 91, да заплати на б, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Лозенец“, ул. „Университетска“ № 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА у, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. Видин, ж.к. „Бонония“, бл. 8,
вх. Д, ап. 91, да заплати на б, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ангел
Кънчев“ № 31, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3