№ 1953
гр. София, 13.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110125942 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„ЗАД Алианц България“ АД е предявило срещу Столична община
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45
ЗЗД за сумата в размер на 7618,80 лева, регресно вземане за платено от
ищеца обезщетение по застраховка „Каско на СПС“ за вреди на МПС „Киа“ с
рег. № СВ5196ВН, причинени при ПТП, настъпило на 04.08.2018 г. в гр.
София, при движение по ул. „Бунтовник“, поради попадане на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
11.05.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на СПС“ е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което били причинени щети на застрахования автомобил -
МПС „Киа“ с рег. № СВ5196ВН. Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП и
въз основа на уведомление за щета от водача на увреденото МПС била
образувана преписка по щета № 0300/18/777/505605, по която за причинените
вреди изплатил обезщетение в размер на 7 618,80 лева. Поддържа, че след
плащането на застрахователното обезщетение встъпил в правата на
увреденото лице против ответника, който твърди да носи отговорност за
неизпълнение от страна на служителите му на законови задължения за
изграждане, ремонт и поддръжка на пътната инфраструктура. По така
изложените доводи предявява разглеждания иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с
който ответникът Столична община оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва механизма на ПТП и наличието на дупка на твърдяната от
ищеца необезопасена дупка пътното платно. Прави възражение за
1
съпричиняване изразено в несъобразяване поведението на водача на МПС с
пътната обстановка. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, тъй като застрахователният договор не бил подписан и
вноските по застрахователната премия не били платени в цялост преди
изплащане на застрахователното обезщетение. Отделно от това посочва, че
поддръжката на пътния участък била възложена на „Трейс Груп Холд“ АД по
силата на Договор № СО-15-РД-55-355/11.06.2015 г., поради което и не било
налице основание за ангажирано отговорността на ответника по предявения
иск. По така изложените доводи моли за отхвърляне на предявения иск.
Ответникът е направил и искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на
„Трейс Груп Холд“ АД като трето лице-помагач на негова страна, като
обосновава правния си интерес с обстоятелството, че с Договор № СО-15-РД-
55-355/11.06.2015 г. поддръжката и ремонта на участъка по ул. „Бунтовник“
били възложени на посоченото дружество, като въз основа на цитирания
договор за изпълнителя възникнало задължение за поддържане и ремонт на
пътни участъци. Сочи, че към момента на застрахователното събитие
ремонтът на ул. „Бунтовник“ бил възложен на „Трейс Груп Холд“ АД с писмо
№ СОА-18-ТД26-6529/15.05.2018 г. въз основа на цитирания Договор. В тази
връзка посочва, че съгласно договора не носи отговорност за неизпълнението
на задължения на изпълнителя по този договор, поради което предявява и
обратен иск срещу „Тейс Груп Холд“ АД по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 7618,80 лева - платено от „ЗАД Алианц България“ АД обезщетение
по застраховка „Каско на СПС“ за вреди на МПС „Киа“ с рег. № СВ5196ВН,
причинени при ПТП, настъпило на 04.08.2018 г. в гр. София, при движение по
ул. „Бунтовник“, поради попадане на автомобила в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, задължение за поддържане на
което е имало „Трейс Груп Холд“ АД съгласно Договор № СО-15-РД-55-
355/11.06.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 11.05.2021 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от третото лице –
помагач и ответник по обратния иск „Трейс Груп Холд“ АД, с който оспорва
обратния иск по основание и размер. Твърди, че задълженията по договора за
поддръжка и ремонт на пътя са изпълнени. Наред с това твърди, че
инцидентът е настъпил в участък, който не е поддържан от него, а от
Столична община, поради което моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства - застрахователна полица № 18-0300/218/5000560 от 20.06.2018
г. се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 04.08.2018 г. между
ищеца и собственика на МПС „Киа“ с рег. № СВ5196ВН, е било налице
валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на
СПС“. Не се спори между страните, а и от представените доказателства се
установява, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите от
2
процесното ПТП в размер на 7618,80 лева, като така посочените
обстоятелства са обявени за безспорни между страните по делото в
проведеното открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 153
ГПК съдът намира същите за доказани. Отделно от това по делото са
представени общи условия на „ЗАД Алианц България“ АД за застраховка на
моторни превозни средства „Каско на СПС“, от които е видно, че покритието
обхваща материални щети причинени при пътно-транспортно произшествие.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
Протокол за ПТП № 1691945 от 04.08.2018 г., уведомление за щети по МПС
№ 0300/18/777/505605, опис на щета, калкулация-ремонт и фактура от
11.09.2018 г. се установява, че на 04.08.2018 г. при движение по ул.
„Бунтовник“ с посока от ул. „Николай Лилиев“ към ул. „Богатица“ и до № 35
МПС „Киа“ с рег. № СВ5196ВН реализира ПТП в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, при което са причинени щети на
посоченото МПС. Така описаният механизъм се установява освен от
събраните писмени доказателства, но и от показанията на свидетеля Д.М.,
управлявал процесното МПС при настъпване на ПТП, който подробно описва
настъпването на събитието, като изрично посочва, че не е имало начин да
избегне дупката, в която е пропаднал автомобилът. В същия смисъл относно
механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното
заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за
компетентно, пълно и обективно изготвено. Съгласно заключението щетите
по МПС „Киа“ с рег. № СВ5196ВН за които ищецът изплатил обезщетение, са
причинени в резултат на процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил
обезщетението за причинените вреди, има право да иска възстановяването им
от този, който виновно ги е причинил. В случая между страните не се спори,
че процесният участък е част от общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от
Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП
задължен да осъществява дейностите по управлението му е именно Столична
община. Същата е била задължена съобразно чл. 13 ЗДвП да означи
необезопасената дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване
на участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители. При това положение се налага
извод, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на
застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
По отношение на възражението на ответника, че между застрахования и
застрахователя е било уговорено разсрочено плащане на полицата, а по
3
делото не е установено дали застрахователната премия е заплатена в пълен
размер преди изплащане на обезщетението, съдът намира същото за
ирелевантно, тъй като от действието на застрахователя по заплащането по
процесната щета към застрахования по процесния договор би могло да се
направи извод за потвърждение, че застрахованият е изпълнил задължението
си. От друга страна отношенията между застрахователя и застрахования са
договорни отношения, по които ответникът не е страна, а регресното право на
застрахователя възниква след изплащането на обезщетението към
застрахования и по силата на закона.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на
увреденото МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е
управлявал процесното МПС с несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2
ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е,
ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова
съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението
на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от
значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена
връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице (Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на
ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II
ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от него
главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи
в хода на производството водачът на увреденото МПС да е управлявал
автомобила с несъобразена скорост, нито че именно това обстоятелство е
било причина за настъпването на ПТП. По делото не са представени
доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на процесното
МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване
на поведението си като водач с пътните и метеорологични условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца,
следва да бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната пазарна стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на
ремонта на причинените щети възлиза на сумата от 7618,80 лева, в какъвто
размер е и платеното обезщетение. При това положение се налага извод за
основателност на предявения иск, поради което същият следва да бъде
уважен изцяло.
По отношение на предявения от Столична община обратен иск
4
срещу „Трейс Груп Холд“ АД съдът намира следното:
Предвид сбъдването на условието следва да бъде разгледан и
предявеният при условията на евентуалност обратен иск на ответника срещу
третото лице помагач „Трейс Груп Холд“ АД.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства – Договор от 11.06.2015 г. и Приложение № 11 към него и
възлагателно писмо от 15.05.2018 г., се установява, че между страните е бил
сключен Договор № СО15-РД-55-355 от 11.06.2015 г., съгласно който
възложителят Столична община е възложил, а изпълнителят „Трейс Груп
Холд“ АД се е задължил да извършва на територията на Столична община – I
зона „Райони Витоша, Лозенец, Средец и Триадица“ дейностите по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения,
включително изграждане, изработване и поддържане на средства за
организация на движението на база посочени режими за съответните обекти,
включени в обхвата на зоната. Съгласно т.1.1.1 от Договора за посочените в
списък – Приложение 11, улици и булеварди поддържането се осъществява на
база показатели за изпълнение в зависимост от определеното в Приложение
11 ниво на поддържане. Съгласно т.1.1.2 за цялата останала част от уличната
мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение 11,
изпълнителят приема да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт
на база конкретни възлагания при необходимост. Видно от представеното от
ответника по обратния иск Приложение 11, ул. „Бунтовник“ не е включена в
списъка на Приложение 11, което налага извод, че същата не попада в обхвата
на т.1.1.1 от договора и дейностите по поддържане и текущ ремонт се
извършват именно на база конкретни възлагания при необходимост. Така
посочените клаузи на договора, тълкувани с останалото му съдържание във
връзка с чл. 20 ЗЗД, налагат извода, че изпълнителят по договора „Трейс Груп
Холд“ АД няма право, а и задължение по договора за извършване на
самостоятелна преценка и по своя инициатива да извършва дейностите по
текущ ремонт и поддръжка на пътното платно – в конкретния случай на ул.
„Бунтовник“. Задълженията му по договора са в рамките на възложени му
конкретни дейности със задание от възложителя да извършва качествен и
своевременен ремонт на указаните му от възложителя места. Този извод се
подкрепя и от представеното по делото възлагателно писмо от 15.05.2018 г.,
от което се установява, че със същото на ответното дружество е било
възложено извършване на ремонтни работи по пътното платно на ул.
„Бунтовник“ – 250 кв.м. асфалтобетон, като ремонтните работи е следвало да
бъдат извършени в срок до 10.07.2018 г. при подходящи метеорологични
условия. Съгласно приетите по делото протокол № 40 от 19.11.2018 г. и
протокол № 44 от 16.07.2018 и представените схеми към тях, ответното
дружество е извършило ремонтни дейности на ул. „Бунтовник“, работата по
които е била одобрена и приета от възложителя, но в участъци различни от
мястото, където е настъпило процесното ПТП. Не са ангажирани от ищеца по
обратния иск доказателства, установяващи при дължимото от него главно и
пълно доказване да е възложено поддържане и ремонт на улицата в частта, в
която е настъпило процесното ПТП и ответното дружество да е извършвало
5
ремонта именно към момента на настъпване на събитието. При това
положение се налага извод, че по делото не е установено твърдяното от
Столична община неизпълнение на задълженията на ответника „Трейс Груп
Холд“ АД по сключения между тях Договор № СО15-РД-55-355 от 11.06.2015
г., респ. не е налице твърдяната от ищеца предпоставка на чл. 11 от договора
ответникът да носи отговорност при загуба или нанесена вреда на каквото и
да било имущество вследствие изпълнение на предмета на договора.
Ето защо поради недоказаност на основната предпоставка по предявения
обратен иск по чл. 79 ЗЗД – неизпълнение на договора от ответника по иска,
което да се намира във връзка с процесното ПТП, същият като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца „ЗАД Алианц България“ АД следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите и направени разноски в общ размер на 1497,88 лева, от които
304,75 лева за платена държавна такса, 300 лева за депозит за вещо лице, 40
лева за депозит за свидетел и 853,13 лева – за платено адвокатско
възнаграждение с включен ДДС, като не е налице твърдяната от ответника
Столична община прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, доколкото същото е съобразено с минимума предвиден в
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В полза на ответника по обратния иск „Трейс Груп Холд“ АД не следва
да бъдат присъждани разноски поради липса на претенция за такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ ********* и с адрес в гр.
София, улица „Московска“ № 33, да заплати на „ЗАД Алианц България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ № 59, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД сумата в размер на 7618,80 лева, представляваща регресно вземане за
платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско на СПС“ за вреди на
МПС „Киа“ с рег. № СВ5196ВН, причинени при ПТП, настъпило на
04.08.2018 г. в гр. София, при движение по ул. „Бунтовник“, поради попадане
на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва върху сумата от 11.05.2021 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1497,88
лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Столична община, с БУЛСТАТ ********* и
с адрес в гр. София, улица „Московска“ № 33, срещу „Трейс Груп Холд“ АД,
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Никола
Образописов“ № 12, обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 7618,80 лева, представляваща регресно
6
вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско на СПС“ за
вреди на МПС „Киа“ с рег. № СВ5196ВН, причинени при ПТП, настъпило на
04.08.2018 г. в гр. София, при движение по ул. „Бунтовник“, поради попадане
на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва върху сумата от 11.05.2021 г. до окончателното
плащане.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника Столична община – „Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК
*********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7