Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
гр. Габрово, 15.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 131 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Производството е образувано по жалба на Д.Н.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-434 от 08.02.2021 година, издадена от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - София.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Развиват се доводи, че в заповедта липсва идентификация на адресата ѝ, като са посочени само 3 имена, съвпадащи с тези на жалбоподателя; неустановеност на твърдението, че за извършен от Б. превоз на пътници му е била заплатена договорена сума от 10 /десет/ лева; липса на съразмерност на наложената ПАМ и ограничаване на правото на собственост и правото на свободно придвижване; липса на мотиви относно срока на наложената ПАМ и необходимостта от прилагане на мярката; налагане на несъществуващ вид ПАМ, тъй като според чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвтП се отнема временно свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, а в случая е отнет контролен талон към СУМПС. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.
В открито съдебно заседание жалбоподателят Д.Н.Б. се явява лично, поддържа жалбата,
както и искането по същество.
Ответната страна Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - София не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание; в
придружаващото жалбата писмо се заявява становище за законосъобразност на
заповедта, поради което се прави искане да бъде потвърдена /л. 4 от адм. дело № 4279/2021 година на АССГ/.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя Б. лично срещу подпис на 14.04.2021 година /л. 13 от адм. дело № 4279/2021 година на АССГ/, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 21.04.2021 година /л. 6 от адм. дело № 4279/2021 година на АССГ /.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-434 от 08.02.2021 година, издадена от Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” – София, на жалбоподателя
Д.Б. са наложени следните мерки: на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ от
ЗАвтП – временно спиране от движение чрез сваляне и отнемане на предната табела
с регистрационен номер на описания лек автомобил, като мярката е наложена за
срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, и на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП – временно отнемане на
контролен талон към СУМПС с посочен номер. В мотивите на заповедта е посочено,
че при извършена проверка на 05.02.2021 година от служител на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – София
било установено, че жалбоподателят Б. управлява собствения си лек автомобил,
подробно описан в заповедта, като извършва превоз на трима пътници, един от
които е малко дете, а другите двама са индивидуализирани с три имена и ЕГН, по
посочен в заповедта маршрут, срещу договорена цена за заплащане от 10.00 лева,
видно от обясненията на двамата пътници, без управляваният от Б. и описан в
заповедта лек автомобил да е включен в удостоверението за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници или без разрешение за извършване на
таксиметров превоз и за таксиметровия автомобил да има издадено разрешение от
Столична община; без автомобилът да е вписан в лиценз за обществен превоз на
територията на РБългария, в лиценз на Общността и в
списък към удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.
По смисъла на чл. 106а от ЗАвтП принудителните административни мерки се налагат за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 106а от ЗАвтП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма нарушение на ЗАвтП.
За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя Д.Б., е съставен АУАН серия A-2020 и бланков № 288001 от 05.02.2021 година /л. 12 от адм. дело № 4279/2021 година на АССГ/, в който е описана фактическа обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП.
От представената административна преписка се установява, че от двамата пътници, превозвани от жалбоподателя Б., са дадени писмени сведения /л. 21-24 от адм. дело № 4279/2021 година на АССГ/, според които на 05.02.2021 година около 21:20 часа чрез мобилно приложение **** било поръчано такси от жк ***** 2, блок 282 до НДК, като на телефона на поръчващия /в случая Н. Ц./ било изпратено потвърждение, че поръчката е приета и ще бъде изпратен автомобил ******, сив на цвят и рег. № ****, име на шофьора – Д., дължима сума – 8.60 лева. Посоченият в известието автомобил дошъл, превозил пътниците по посочения маршрут, за което пътничката Ц. заплатила на шофьора сумата от 10.00 лева в брой. В този момент служители на МВР се представили за извършване на проверка, като поискали документите за самоличност на шофьора и пътничката. Пишейки обяснението, Ц. получила известие от приложението, че съжаляват за отмяна на поръчката и ѝ подаряват 10 лева за следващи поръчки, които да използва чрез въвеждане на посочен промо код в приложението. Според писмените сведения на другия пътник – Б. Б. – автомобилът, с който бил извършен превозът, нямал видни белези, че е такси, апарат и цени на услугата, както и информация за водача.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗАвтП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, които не са оборени по надлежния ред в хода на производството пред настоящата инстанция.
В хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗАвтП може да се приложи ПАМ „временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“ по отношение на МПС, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община, като съгласно чл. 106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП налагането на ПАМ се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.
В хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, като съгласно чл. 106а, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП налагането на ПАМ се осъществява от органите по контрол чрез отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролния талон.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „превоз на пътници“, посочена в § 1, т. 3 ДР на ЗАвтП, той представлява дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, за когото е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже в случая, че е извършено плащане/даване на икономическа облага или има уговорка за извършване на плащане/даване на икономическа облага за превозната услуга.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за надлежно установено, че жалбоподателят Б. като водач на посочения в заповедта автомобил е извършвал превоз на пътници между 2 адреса в гр. София срещу заплащане, които обстоятелства са надлежно описани в представения по делото АУАН, който е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти и обстоятелства, която доказателствена сила не е оборена от оспорващия. Писмените сведения, дадени от двамата пълнолетни пътници, са дадени в производството по издаване именно на процесния АУАН, а не на оспорената заповед, поради което изискванията на чл. 44 от АПК не са приложими за тях, респ. развитите от жалбоподателя доводи в жалбата до съда са несъстоятелни.
Целта на ПАМ е предотвратяване извършването на административно правонарушение или предотвратяване настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение, или преустановяване на вече започнало и продължаващо административно нарушение, или отстраняване на настъпилите вече вредни последици от него. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на обществен превоз с МПС без притежаване на изискваните от закона документи. В случая прилагането на конкретните ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП. Мярката се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, а именно преустановяване използването на моторно превозно средство срещу заплащане без притежаване на изискваните от закона документи.
Правилно в оспорения административен акт е посочено, че мерките се налагат до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година т.е. издателят на акта е посочил правната норма, като жалбоподателят има законовата възможност при отстраняване от нарушенията да поиска отмяна на мерките. Колкото по-скоро нарушителят отстрани нарушението, толкова по-скоро ще се преустанови действието на мерките, съответно техните неблагоприятни последици. Чрез това законодателно решение интензивността на държавната принуда се поставя в зависимост от поведението на нейния адресат. Съдът намира, че не представлява съществено нарушение това, че в оспорената заповед не е посочен изрично срок за налагане на мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвтП, тъй като срокът, за който тя се налага, се извежда от посочването на действията, които се следват на основание чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП, а и срокът е определен в закона и единствено от волята на нарушителя зависи дали мерките ще действат до отстраняване на нарушението или в рамките на една година, като след настъпване на определеното събитие /отстраняване на нарушението или изтичане на 1-годишния срок/ мерките ще преустановят своето действие. Не представлява нарушение и това, че при налагане на мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвтП фактически е отнет само контролният талон, тъй като по представената преписка са налице данни, че при съставяне на АУАН служител на РД „АА“ е върнал на жалбоподателя погрешка СУМПС вместо личната карта, като при повторно поискване на СУМПС жалбоподателят отказал да го предостави /л. 19-20 от адм. дело № 4279/2021 година на АССГ/. Отнемането на контролния талон е изрично посочено в чл. 106а, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП като начин на налагане на съответната ПАМ.
Противно на твърдяното в жалбата, водачът и автомобилът, по отношение на които са наложени процесните мерки, са надлежно индивидуализирани в оспорената заповед.
По аргумент от разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, сред упълномощените длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП са и директорите на регионалните дирекции „Автомобилна администрация“ / л. 14 от адм. дело № 4279/2021 година на АССГ, т. 4 от заповедта/.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-434 от 08.02.2021 година, издадена от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – София, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.
В горния смисъл са мотивите на Решение № 8284 от 7.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4588/2021 г., VII отд. и др.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.Н.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-434 от 08.02.2021 година, издадена от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - София.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: