РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. гр.Мадан, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100511 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от
ТЗ от „********” ООД, ЕИК: *******, представлявано от В. М. И., чрез
пълномощника - адв. Н. Ш., съдебен адрес: гр.Х., бул. ”********* *** против
Ф. А. Б., ЕГН: ********** с адрес: **********, за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 3356,96 лв., представляваща
остатък от главница по Договор за заем №*****от ****** г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***/**** г. по описа на РС М.
В исковата молба се твърди, че на ***** г. ищцовото дружество е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
PC - М., с което в качеството си на заявител/кредитор е искало да му бъде
присъдена сумата 3356,96 лв., от които - главница – 3356.96 лв. и разноските
по заповедното производство: 67,14 лв. държавна такса и 470 лв. адвокатско
възнаграждение, срещу длъжника Ф. А. Б. във връзка с неизпълнение на
задължение за плащане по сключен Договор за паричен заем № ******* към
искане № ******** между Ф. А. Б., като заемател и „******“ ООД, като
заемодател. На основание подаденото заявление било образувано ч. гр. д. №
***/****г . по описа на PC - М., по което е издадена Заповед № ***за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ф. А.
Б., с която ответницата е била осъдена да заплати на кредитора „*******”
ООД горепосочените суми. Заповедта за изпълнение била връчена от съда по
реда на чл. 410 ГПК, като в законоустановения срок длъжника – ответницата
е подала възражение.
Твърди се, че вземането на ищеца към ответницата произтича от
Договор за паричен заем № *******, сключен на ***** г. в гр. П. между
страните, по силата на който на ответницата е предоставена в заем сумата от
1
5000 лв., по повод подадена от нея молба за заем № ****** до „*******“ ООД,
в качеството му на небанкова финансова институция, отпускаща заеми. В
договор за заем, в чл. 3 на същия е направено подробно описание параметрите
на отпуснатия заем. В чл.4. ал.1 от договора е посочено, че същия служи като
разписка и удостоверение за получената по договора заемна сума от
Заемателя. Неразделна част от договора за заем съставлява погасителния план,
предоставен на заемателя и приложените Общи условия по договор за заем в
сила от ****** г, като Заемателят – ответницата по настоящото дело се е
запознала с клаузите на Общите условия към договора и се е съгласила с тях,
видно от положените подписи на страниците от Общите условия (ОУ), както и
изписването на трите си имена с подпис в края на ОУ, а за изрично изразеното
съгласие с тях - чл. 12 от договора за заем. Заемната сума по договора в размер
на 5000 лв. е предадена в брой лично на ответницата на ****** г. чрез
Разходен касов ордер от *********г.
В молбата се твърди, че след сключване на договора за заем ответницата
Ф. Б. е извършила плащания на няколко погасителни вноски, като общия
размер на всички постъпили плащания по договора за заем е в размер на
1671,00 лв., последното от които на *******г.. Ответницата е подала в PC М.
искова молба за обявяване нищожност на така сключения договор за заем №
****** от ******* г., като въз основа на подадената искова молба е
образувано гр. д. № ** по описа на PC М. за ******* г., приключило с влязло в
сила съдебно решение № *** от *****г., с което е обявен за нищожен договор
за паричен заем № ****** от ****** г. В тази връзка ответното дружество е
отнесло всички плащания, постъпили до този момент по погасителни вноски
за плащане на задълженията за главница, като в резултат на това дължима и
неплатена е останала сумата от 3356.96 лв., съставляваща остатък от главница
по договора за кредит.
Твърди се, че с уведомление с изх.№ ******/****** г. ищцовото
дружество е обявило вземането по договор за заем № ****** от ******г. за
предсрочно изискуемо в остатъчния му размер от 3356,96 ***********
********г. с отбелязване, че получателката е отказала получаването й.
Сочи се, че предвид проведеното съдебно производство по гр.д. № ** по
описа на PC М. за ********г. и влязлото в сила съдебно решение №
***/******г. по същото дело, сумата за неустойка по чл. 8 от договора за
кредит и договорна лихва са счетоводно отписани и не са търсени за
присъждане от съда в производството по ч. гр. д. № ***/****г. по описа на PC
М., поради което ответното дружество няма претенция за заплащане на суми
извън главница по процесния договор за заем, изхождайки от влезлия в сила
съдебен акт и правните последици от обявяване недействителността на
договора. Недействителността на процесния договор за заем и отделни негови
клаузи не са предмет на издадената Заповед за изпълнение № ***/******г. по
ч.гр.д.№ *** по описа на PC М. за *****г., поради което ищецът счита, че не
следва в настоящото производство отново да се разглежда въпроса по
отношение нищожността на процесния договор за заем и отделни негови
клаузи. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез пълномощника адв. Е. И., с който се взема становище за
2
неоснователност на предявения иск. Посочва, че процесният запис на заповед
обезпечава договор за кредит, сключен с ищцовото дружество. Съгласно чл. 6
от договора, договорът за заем, обезпечен със запис на заповед, договорът за
заем следва да бъде обезпечен с поне две от следните обезпечения: 1. запис на
заповед и 2. банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на
чл.10, ал.2 от ОУ към договора за заем, а именно: Поръчителство на едно или
две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по
други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания
от тях доход; В случай на учредено поръчителство като обезпечение по
договор за заем, сключен от разстояние, Заемателят е длъжен да осигури
личното и собственоръчно подписване на договора за поръчителство от
предоставеното лице - поръчител. Лицето, подписало договор за
поръчителство, ще се счита за негов автор до доказване на противното. Сочи,
че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията
визирани договора за кредит от договора, същият дължи неустойка на
кредитора в размер на 2091,39 лева, която той следва да престира разсрочено
заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за
неустойка.
Счита, че Договора за кредит е нищожен поради противоречие с
добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с
произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК. Сочи, че за да заобиколят
материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят
на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да
отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното
правоотношение от лица и/или предоставянето на банкови гаранции. Сочи
също, че след като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на
тези задължения чрез поставянето на неизпълними условия към
потребителите, те включили в договорите за потребителски кредит санкции -
заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за
осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат
задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване
на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си осигурили
допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената
възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли законовото изискване
за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.
Твърди, че ищцовото дружество е надвземало неправомерно
3
възнаградителна лихва в размер на 337,00 лева и неустойка в размер на
2520,00 лева, включени във всяка една от погасителните вноски по договор от
******г. и договор от ****** г. в общ размер на 2857,00 лева и ги е получавало
без основание, поради което, предявява при условията на евентуалност
възражение за прихващане: ако се счете предявения иск за главница в размер
на 3356,96 лева за основателен, то на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД предявява
възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 3356,96
лева със сумата от 2857,00 лева, представляваща получена без правно
основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи
възнаградителна лихва в размер на 337,00 лева и неустойка в размер на
2520,00 лева, включени във всяка една от погасителните вноски по договор от
********г. и договор от **********г. в общ размер на 2857,00 лева. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по настоящото дело ч. гр. д. № ***/***** г. по
описа на РС М. е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
***/****** г., за сумата от 3356,96 лв. – главница дължима по Договор за
паричен заем № *******/******** г., ведно законната лихва върху сумата от
28.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Срещу заповедта е
подадено от ответника възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок.
Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл. 415 ГПК, поради което
е допустим.
Като доказателство по делото е приет Договор за паричен заем №
****** към искане № ******* от ******* г., сключен между ответницата - в
качеството на заемател и ищецът- заемодател, по силата на който е
предоставена сумата от 5000 лева при погасителна вноска от 336,99 лева,
платима ежемесечно, за срок от 21 месеца, при ГПР 49,341% и обща сума за
плащане 7076,67 лева.
В чл. 6 от Договора е уговорено, че страните се споразумяват договорът
за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2,
т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-
долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот,
съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо
имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция,
съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на
Заемодателя. Условията, на които следва да отговарят обезпеченията са
следните: Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем гарантите
следва да отговарят на следните условия: две физически лица, всяко от които
да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева,
съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ. Съгласно т. 2 от същата разпоредба залогът следва да е учреден
върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти
общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената
главница и лихва. Съгласно т. 3 от същата разпоредба учредената ипотека
4
следва да е първа по ред. В т. 4 от чл. 10, ал. 2 ОУ са описани изискванията
към обезпечението банкова гаранция - да е издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва. В чл. 8 от договора е уговорено в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл. 6 договора обезпечение в тридневен срок от сключването
му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.
10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи
на заемодателя неустойка в размер на 4536,33 лева, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем. Видно
от представения погасителен план към договора размерът на погасителната
вноска без неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 336,99 лева за първите 20
погасителни вноски и 336,87 лева за последната вноска. Размерът на
разсрочената неустойка по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение
възлиза на 216,01 лева за първите 20 месечни вноски и 216,13 за последната
вноска, а общия размер на погасителната вноска с включена разсрочена
неустойка по чл. 8 от Договор за заем е в размер на 553,00 лева. Така общо
дължимата сума от заемополучателя по договора възлиза на 11613,00 лева.
Като доказателство по делото са приети погасителния план и общите
условия към договора, молба за заем, уведомление за предсрочна
изискуемост, РКО от ******** г.. От страна на ищеца в ИМ се признава
обстоятелството, че по процесния договор за потребителски кредит от страна
на ответницата са извършени плащания в общ размер на 1671,00 лева.
От приложеното по настоящото дело гр. д. № **/****г. по описа на РС
М., е видно, че с Решение № ***/***** г. съда е прогласил за нищожен
договор за паричен заем № ****** от ******г. сключен между ищеца и
ответницата, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, поради
неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1 ,т. 10 от ЗПК.
От извършена справка в деловодната система на РС М. е установено, че
с Решение № ***/***** г. по гр. д. № **/**** г. по описа на М., е прогласена за
нищожна клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № ******от ******3 г.,
сключен между Ф. Б. и „Креди Йес“ ООД, предвиждаща заплащане на
неустойка за непредоставяне на обезпечение, на осн. чл. 26, ал. 1,пр. 1 ЗЗД,
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Установено е
също, че с Решение № ***/****** г. по гр. № **/***** г. по описа на МРС, е
прогласена за нищожна клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № *****
от ***** г., сключен между „*******“ ООД и Ф. А. Б., предвиждаща
заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, обезпечение, на
осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което в годишния процент на разходите по кредита -
49,341 % по Договор за паричен заем № ******* от ****** г., като разход е
включена само възнаградителна лихва. По Договор за паричен заем № ******
от ******* г. е предоставена сумата в размер на 3500 лв., месечен лихвен
процент 3,40% - лихва 1165,99 лв., за срок от 17 месеца, месечна вноска –
главница и лихва – 274,47 лв., неустойка по чл. 8 от договора – 3103,05 лева,
5
разпределена на 17 вноски по 184,47 лева. Общо дължимата сума по договора
е 7769,00 лв. Платената сума по Договора е 6644,51 лв., с която са погасени:
Главница – 3500 лв.; Лихва – 905,04 лв. и Неустойка – 2239,47 лв. С решение
№ ***/**** г. постановено по гр. д. № ** по описа на РС М., „******* ООД е
възстановило на Ф. Б. сумата от 596,70 лв. със законна лихва – 26,97 лв., или
общо възстановената сума е 623,67 лв. При вариант, че с платената сума
6641,51 лв. и възстановената сума – 596,70 лв. са погасени: Главница – 3500
лв.; Лихва – 905,04 лв. и Неустойка – 1642,77 лв., платената сума за
възнаградителна лихва е 905,04 лв., а за неустойка е 1642,77 лв..
По Договор за паричен заем № ******* от ******г. е предоставена
сумата от 1300 лв., месечен лихвен процент 3,33% - лихва 322,82 лв., за срок
от 13 месеца, месечна вноска – главница и лихва 124,83 лв., неустойка по чл. 8
от договора – 1458,18 лв., разпределена на 13 вноски по 112,17 лв.. Общо
дължимата сума по договора е 3081 лв. Платената сума по Договора е 1898
лв., с която са погасени: Главница – 1300 лв.; Лихва – 322,82 лв.; Неустойка –
259,65 лв. и Наказателна лихва – 15,53 лв.. С решение № ***/*****4 г.
постановено по гр. д. № ** по описа на РС М., „*******“ ООД е възстановило
на Ф. Б. сумата от 259,65 лв., като надвнесена по клаузата на чл. 8 от договора.
При вариант, че с платената сума 1898 лв. и възстановената сума 259,65 лв. са
погасени: Главница 1300 лв.; Лихва – 322,82 лв.; Наказателна лихва – 15,53
лв.; Неустойка – 0 лв., платената сума за възнаградителна лихва е 322,82 лв. и
неустойка – 0 лв. В с. з. вещото лице е уточнило, че по договор за кредит №
*****/****** г. „********“ ООД не са върнали единствено лихвата, а е
върната единствено неустойката, която е предмет на гр. д. № **/**** г. на М.
По договор за кредит № *****/*******г. е върната неустойка заедно с лихвата
в размер на 623,67 лв., като само тази неустойка е била предмет на гр. д. №
**/******* г. на МРС.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза като обективно, изчерпателно, а и неоспорено от
страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
3356,96 лв., представляваща остатък от главница по Договор за заем №
******* от ******* г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № ***/***** г. по описа на РС М.
Видно от приложеното гр. д. № **/***** г. по описа на РС М., с
Решение № ***/**** г. е прогласен за нищожен договор за паричен заем №
****** от ****** г. сключен между Ф. А. Б. ЕГН ********** и ,,******“ ООД,
ЕИК *******на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Цитираното решение на РС Мадан, с
което процесният договор е прогласен за нищожен е влязло в сила на ****** г.
По арг. от чл. 299, ал. 1 от ГПК съдът не следва да обсъжда изложените от
страните доводи касаещи действителността на процесното съглашение
Договор за паричен заем № ******от *******г. Въз основа на Решение №
***/***** г. по гр. д. № **/**** г. по описа на РС М. и на осн. чл. 297 от ГПК и
6
чл. 298, ал. 1 от ГПК съдът приема, че процесният Договор за паричен заем №
****** от ******* г. е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с
чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. На осн. чл. 23 от
ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи. Ето защо задължението на ответника спрямо ищеца
възлиза на сумата от 5000 лева - представляваща чистата стойност на кредита.
Доколкото от признанието на ищеца в ИМ се установява, че ответницата е
заплатила по договора сума в общ размер на 1671,00 лева, то съдът намира, че
задължението е в размер на 3329.00 лв., поради което над тази сума до сумата
от 3356.96 лв., а именно за сумата от 27,96 лв. предявения иск е
неоснователен.
По отношение на направеното възражение за прихващане от ответника:
Прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до
размера на по-малкото от тях. Прекратяването на насрещните задължения не
настъпва по право. То е действие на упражняването на субективното
преобразуващо право, с което всяка от страните разполага, възникващо при
определен в закона фактически състав. Необходимо е да съществуват две
задължения /вземания/ - чл. 103, ал. 1 от ЗЗД. Вземанията трябва да са
действителни. Следващо изискване за възникване на правото да се извърши
прихващане, е двете вземания да бъдат насрещни – кредиторът по едното
вземане трябва да е длъжник по другото и обратно. Елемент на фактическия
състав на правото да се извърши прихващане, също е изискването двете
задължения да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи. На
следващо място прихващането е възможно само ако вземането на страната,
която прихваща /активното вземане/ е изискуемо. Не е необходимо
задължението на прихващащия /пасивното вземане/ да бъде изискуемо.
Достатъчно е да бъде изпълнимо. Следваща предпоставка е ликвидност на
вземането на лицето, което извършва прихващането - чл. 103, ал. 1 от ЗЗД.
Това изискване е изключено при съдебното прихващане, което може да бъде
упражнено и с неликвидно вземане. В настоящия случай се касае за съдебно
прихващане, извършено чрез материално правно възражение, заявено в срока
за отговор на исковата молба. Така заявеното от ответника възражение за
прихващане, се явява частично основателно.
От страна на ответницата се претендира прихващане между главницата
от 3356,96 лв. със сумата от 2870,63 лв., представляваща получена без правно
основание от ищеца сума въз основа на нищожни договорни клаузи за платена
възнаградителна лихва в размер 905,04 лв. и неустойка в размер на 1642,77 лв.
по договор за кредит № ******/******* г. и за платена възнаградителна лихва
в размер на 322,82 лв. по договор за кредит № *******/******** г.
В случая от справката в деловодната система на РС М. е установено, че
с Решение № ***/****** г. по гр. д. № **/***** г. по описа на МРС, е
прогласена за нищожна клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем №
********от ******** г., сключен между Ф. Б. и „*******“ ООД, предвиждаща
заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, на осн. чл. 26, ал.
1,пр. 1 ЗЗД, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
както и че с решение № ******/********* г. по гр. № **/**** г. по описа на
МРС, е прогласена за нищожна клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем №
***** от ****** г., сключен между „******“ ООД и Ф. А. Б., предвиждаща
7
заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, на осн. чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
От заключението по изготвената ССЕ е установено, че по Договор за
паричен заем № ******* от ******** г. Ф. Б. е платила сумата 6641,51 лв. с
която са погасени: Главница – 3500 лв.; Лихва – 905,04 лв. и Неустойка –
1642,77 лв., като платената сума за възнаградителна лихва е 905,04 лв., а за
неустойка е 1642,77 лв.. По Договор за паричен заем № ****** от ******* г. е
установено, че Б. е платила сумата 1898 лв., с която са погасени: Главница
1300 лв.; Лихва – 322,82 лв.; Наказателна лихва – 15,53 лв.; Неустойка – 0 лв.,
платената сума за възнаградителна лихва е 322,82 лв. и неустойка – 0 лв.
При така установеното, съдът намира, че възражението на ответника за
прихващане следва да бъде уважено в частта относно сумата 1642,77 лв. за
платена неустойка по договор за паричен заем № ****** от ******** г.. По
отношение на платената сума за възнаградителна лихва в размер на 905,04 лв.
по същия договор за кредит № ****/****** г. и за платена възнаградителна
лихва в размер на 322,82 лв. по договор за кредит № ******/***** г. съдът
намира възражението за прихващане за неоснователно, доколкото не е
прогласена нищожност на договорите, а единствено на клаузата за неустойка
по тях. Предвид това, ще следва платената сума за неустойка в размер на
1642,77 лв. по договор за паричен заем № ******** от ******* г., да бъде
прихваната от сумата 3329,00 лв., като предявения иск бъде уважен за сумата
от 1686,23 лв. и отхвърлен поради прихващане за сумата от 1642,77 лева.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на двете страни, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В исковото производство ищецът е
заплатил държавна такса в размер от 67,14 лева, както и сумата от 500 лева за
адвокатско възнаграждение. По съразмерност с уважената част от иска на
ищеца се дължат разноски в размер на 284,88 лева за исковото производство.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат направените
по делото разноски в размер на 300 лв. за внесен депозит за вещо лице, които
съразмерно с отхвърлената част от иска възлизат на 149,24 лв.. По делото е
представен договор за правна помощ и съдействие на ответника, съгласно
който същият е бил представляван от пълномощник на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв. Според чл.38 ЗАдв. адвокатът може да предостави безплатна
правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза
и настоящия случай. Съдът като взе предвид вида и размера на иска,
фактическата и правна сложност на делото, което е приключило в две съдебни
заседания без участие на страните и при съобразяване на Решение на СЕС по
дело ****/***** г., намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника следва да
се определят в размер на 480 лева с ДДС за исковото производство и 50 лева
за заповедното производство, като по съразмерност с отхвърлената част от
иска следва да се присъдят сумите от 238,78 лв. за исковото производство и
24,87 лв. за заповедното производство. Сумите се дължат на процесуалния
представител на ответника, с оглед на обстоятелството, че последния не е
реализирал този разход.
Предвид изложеното, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф. А. Б., ЕГН: ********** с адрес:
********** дължи на „*******” ООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. ***** № ** , представлявано от В. М. И. сумата от
1686,23 лв. /хиляда шестотин осемдесет и шест лева и двадесет и три
стотинки/, представляваща остатък от главница по Договор за заем № *****от
******* г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
***/**** г. по описа на РС М., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер – 3356,96 лв., както следва: за сумата 1642,77 лв., като погасен чрез
прихващане с насрещно вземане на Ф. А. Б. ЕГН: **********, дължимо от
„*******“ ООД на основание сключения между страните договор за паричен
заем № ****** от ***** г. и за сумата 27,96 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на ответника за разликата над
1642,77 лева до общия посочен размер – 2870,63 лева, като неоснователно и
недоказано.
ОСЪЖДА Ф. А. Б., ЕГН: ********** с адрес: ********** да заплати на
„******” ООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. *****
№ ** , представлявано от В. М. И. сумата от 284,88 лева разноски по делото,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „*******” ООД, ЕИК: ******* седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. ****** № ** , представлявано от В. М. И. да заплати на
Ф. А. Б., ЕГН: ********** с адрес: ********** сумата 149,24 лева разноски
направени по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „*******” ООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. ***** № ** , представлявано от В. М. И. да з *, ап. **,
представлявано от Е. Г.И. сумата от 238,78 лв. с вкл. ДДС за исковото
производство и 24,87 лв. за заповедното производство - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от
връчването.
Препис от решението да се връчи на пълномощниците на страните на
посочените съдебни адреси.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9