Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
Гр. Перник, 29.01.2024 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 5 по описа за 2024 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 175, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К.Й.С., с ЕГН: **********, с
адрес: *** № 111, чрез адвокат И.М. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1920-000155
от 13.12.2023 година, издадена от Г.П.Г. на длъжност – полицейски инспектор в
Първо Районно управление към ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1,
б. „б“ от Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна
мярка, а именно „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса, но не повече от 18 месеца“.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Посочва, че административният орган не е успял да докаже
материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Излага доводи, че след като е бил
издаден талон за изследване чрез даване на кръвна проба за извършване на
химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта, до изготвянето на такова заключение съществуването на хипотезата по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП се явява недоказан. Твърди също, че при издаване на
заповедта органа е нарушил целта на закона, а така също и не се е съобразил с
принципа за съразмерност, прокламиран в чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК. С оглед на
тези доводи моли съда да отмени заповедта като незаконосъобразна.
В проведеното на 22.01.2024 година съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***, която поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспорената
заповед, като незаконосъобразна. Подробни съображения развива в представените
писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък.
В проведеното на 22.01.2024 година съдебно заседание,
ответникът по жалбата – Г.П.Г. на длъжност – полицейски инспектор в Първо Районно управление към
ОДМВР Перник, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
Серия GA № 165105 от 13.12.2023 година, съставен от Г.П.Г. на
длъжност: инспектор при ОДМВР Перник, Първо Районно управление в присъствието
на свидетелите – очевидци Валентина Пиранова Палабоюкова и Георги Венциславов
Нешков е установено, че К.Й.С., с ЕГН: **********,*** на 13.12.2023 година, в
11:16 часа в община Перник по път II 63 с посока на движение от Радина чешма към квартал Стара
чешма управлява лек автомобил „***“ с рг. № РК *** ВН, негова собственост след
употреба на алкохол. При извършена проверка с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен номер ARPM-0420 е отчетен резултат от 0,64 промила алкохол в издишания
от водача въздух. По данни на водача, същият е изпил около 500 грама ракия
предната вечер. На водача е издаден талон за изследване № 129514 до ЦСМП
Перник. Деянието е квалифицирано от административния орган като виновно
нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП, а именно
водачът управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително
/лист 5/..
Въз основа на съставения АУАН са иззети като
доказателства: СУМПС № *********, СРМПС № *********, два броя регистрационни
табели с № РК***ВН.
Съставеният АУАН е връчен на нарушителят, който го е
подписал без възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1920-000155 от 13.12.2023 година по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП,
издадена от Г.П.Г. – полицейски инспектор в РУ 01, към ОДМВР Перник на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“,
тъй като К.Й.С., с ЕГН: **********, в качеството си на водач и като собственик
на лек автомобил „***“ с рег. № РК***ВН е управлява същия под въздействие на
0,64 промила алкохол в кръвта, като с това е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.
3, т. 1, предл. първо от ЗДвП. Заповедта
е връчена на жалбоподателя на 28.12.2023 година /лист 4 /.
На 29.12.2023 година на К.Й.С., с ЕГН: ********** е
издадено Наказателно постановление (НП) № 23-1920-000218 от Петър Венциславов
Антов – началник група в ОДМВР Перник, РУ 01 Перник, с което на основание чл. 174,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 500 /петстотин/
лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6
/шест/ месеца. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на МВР са му отнети 8 точки.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН Серия GA
165105 от
13.12.2023 година за описаните по – горе обстоятелства /лист 24/.
С представената по делото административна преписка е
приложен: талон за изследване № 129514 от 13.12.2023 година /лист 18/; протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/ или наркотични вещества или техни аналози от 13.12.2023 година /лист 19/;
лист за преглед на пациент с дата 13.12.2023 година /лист 21/; справка за
нарушител/ водач /лист 25/.
По делото е представена Заповед № 313з-362 от 28.02.2022
година на Директора на ОДМВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 4, във връзка
с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР е определил лицата, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП,
съобразно тяхната компетентност, между които и лицата в т.1.6 – полицейските
инспектори /лист 27/.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1920-000155 от 13.12.2023 година, издадена от Г.П.Г. – полицейски
инспектор в РУ 01 към ОДМВР Перник е връчена на жалбоподателя на 28.12.2023
година. Жалбата срещу заповедта е депозирана пред Административен съд – Перник на
03.01.2024 година. С оглед на това се счита, е жалбата е подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
адресат на който е жалбоподателя, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6
и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителя на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 313з-362/28.02.2022
година, издадена от директора на ОДМВР Перник за определяне на длъжностните
лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителни
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на
обслужваната територия на ОДМВР Перник /лист 27/. Сред тези лица са и полицейските
инспектори каквато длъжност заема и издателят на процесната заповед за
прилагане на принудителна административна мярка. Предвид изложеното съдът
счита, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган и
липсва основание за отмяната и по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден в
установената от закона писмена форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Също така в
заповедта за налагане на принудителна административна мярка се съдържа описание
на конкретни факти и обстоятелства, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които
обезпечават правото на защита на жалбоподателя, респективно да се осъществи
съдебен контрол за наличие на материалноправните предпоставки за издаване на
процесния акт по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Ето защо, настоящият съдебен
състав счита, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаването на оспорения индивидуален административен
акт съдът констатира, че от страна на административния орган са спазени
процесуалните правила, поради което счита, че не е налице основание по чл. 146,
т. 3 от АПК за нейната отмяна.
Относно съответствието на процесната заповед с
материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за
движение по пътищата за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: „Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач“ , който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържането на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико- токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване- до решаване на въпроса за
отговорността, му но не за повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 от ЗДвП установените стойности са определящи.
При тази законова регламентация, необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е управление на моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е
под въздействието на друго упойващо вещество. Т.е. достатъчно е да е извършена
проверка с медицинско изследване или с техническо средство и да е установена
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда в издишания въздух.
Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от
компетентните длъжностни лица, като съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП той има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая от
приложения чрез административната преписка по делото АУАН Серия GA №165105 /лист 5/ от 13.12.2023 година се установява, че на жалбоподателя е
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол – факт, който
не се оспорва. Представен е и издаден талон за изследване № 129514. Установява
се от доказателствата по делото, че жалбоподателят се е явил в лечебното
заведение, но до вземане на кръвна проба не се е стигнало, тъй като същият е
отказал, което е допълнителна подкрепа на извода на съда за наличие на
предпоставките по чл. 171, ал. 1, т. 1 б. „б“ от ЗДвП доколкото по категоричен
начин е установено наличие на алкохол в кръвта от 0,64 промила, което е
установено чрез един от начините предвидени в тази разпоредба, а именно чрез
техническо средство.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая
материалноправните предпоставки за издаване на процесната принудителна
административна мярка са налице.
Относно съответствието на заповедта с целта на закона съдът
намира следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП в
приложимата редакция, времевият период, за който се налага временното отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство е до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В тежест на
административния орган е да установи всички фактически основания, поради
необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с нейният характер във всяка една
от хипотезите по чл. 171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК в акта следва да бъдат посочени фактическите и правни основания за
издаването му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана
заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на
правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа условията на
обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при
условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи
мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка,
което в настоящият случай не е сторено. Това е довело до нарушаване на
изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи
продължителността на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да
може съдът на свой ред да прецени дали това правомощия е упражнено в
съответствие с целите на закона, което е едно от основанията по чл. 146 от АПК
за оспорване на индивидуалните административни актове. Съдът не следва да гадае
или тълкува съображенията на административния орган, а същите следва да бъдат
изложени в самия акт в частта с мотивите, а съдът анализирайки ги, да прецени
дали съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. Като не е
направил това административният орган не е обосновал упражняването на
предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за
мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на
съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страната за
защита. Така установената липса на мотиви в тази насока представлява съществено
нарушение и представлява основание за отмяна на обжалвания административен акт
като незаконосъобразен.
На следващо място съобразно разпоредбата на чл. 22 от
Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налагат с цел
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния
случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и
преустанови извършването на друго нарушение или на вредни последици от
извършеното. В този смисъл е и постоянната практика на Върховен административен
съд, обективирана в Решение № 15796 от 20.12.2017 година, постановена по адм.
дело № 10768/2017 година и Решение № 910 от 23.01.2018 година, постановено по
адм. дело № 9379/2017 година.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се уважи направеното
искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените съдебни разноски, поради което ОДМВР Перник следва да му заплати
сумата в размер на 1 010 лева, от които 10 лева платена държавна такса и
1 000 лева платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1920-000155 от 13.12.2023 година, издадена от Г.П.Г. на длъжност-
полицейски инспектор в Първо Районно управление към ОД на МВР- Перник, с която
на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата е наложена
на К.Й.С. с ЕГН: ********** принудителна административна мярка, а именно
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ за срок до решаване на въпроса, но не повече от 18 месеца, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-
гр. Перник, с адрес: ул. „Самоков“ № 1 да заплати на К.Й.С. с ЕГН: ********** и
адрес: *** сума в размер на 1 010 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдия: /п/