Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1888 Година 2022, 27.10. град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 12.10.2022 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: РУМЯНА АГАЛАРЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер
2091 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Образувано е по жалба на „ДРУЖБА 2003“ООД със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н“***, ж.к.“*** 2“, ул.“106-та“ №3 чрез
пълномощник адв. Н.В., срещу Акт за установяване на задължение по
декларация/АУЗД/ №432-1/15.04.2021г., издаден от А.С.В. на длъжност главен
инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив, потвърден с Решение №42/25.06.2021г. на Директор на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община – Пловдив, с който на жалбоподателя са
установени задължения за данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ за периода
01.01.2018г. – 31.05.2018г. в общ размер на 467,58 лв., с лихви за просрочие
към 15.04.2021г. в общ размер на 132,22 лв. и такса за битови отпадъци/ТБО/ за
периода 01.01.2018г. – 31.05. 2018г. в общ размер на 1 376,76 лв. с лихви за
просрочие към 15.04.2021г. в общ размер на 389,31 лв.
Недоволен от така издадения акт, жалбоподателят
обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за
отмяната му. Твърди се, че за собствените му 2 бр. имота са подадени декларации
на 02.05. 2018г., като преди това същите са представлявали земеделски земи, на
03.05. 2018г. са налице издадени удостоверения за данъчни оценки, съгласно
които до тази дата дружеството няма непогасени задължения за данъци и ТБО,
които удостоверения са валидни до 30.06.2018г., съответно на 10.05.2018г.
имотите са продадени на друго лице, с оглед на което и се сочи, че „ДРУЖБА
2003“ООД е данъчно задължено лице само за периода от 03.05.2018г. до
10.05.2018г. Възражения са изложени и досежно определянето на ДНИ и ТБО за
цялата 2018г., а не само до м.май 2018г. Претендират се сторените по делото разноски,
съгласно приложен списък.
Ответникът – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Пловдив чрез процесуален представител юриск.Д. намира жалбата за
неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Актът за установяване на задължения по декларация е
обжалван в предвидения за това срок пред контролния в общинската администрация
орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община – Пловдив резултат и подаването на
жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и от
лице, имащо правен интерес от оспорването, налагат извод за нейната процесуална
ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения.
Не е спорно между страните, че от дружеството-жалбоподател
са подадени 2 бр. декларации по чл.14 ЗМДТ, както следва :
- декларация с вх.№**********/02.05.2018г., с която е
деклариран поземлен имот - земя, находящ се в гр.Пловдив, район „***“, Остром.
– Мандра Тарла, УПИ I-533.854
(идентификатор №56784.533.854), с площ от 2 337 кв.м., частна собственост
с предназначение „урбанизирана за второстепенна улица“ и отчетна стойност
103 309,60 лв. Като собственик на имота е посочен „ДРУЖБА 2003“ООД, като е
декларирано, че същият е придобит от „ПЪЛМЕД“АД Към декларацията са приложени
копия на Оборотна ведомост на дружеството за периода 01.01.2017г. до
31.12.2018г., Скица на поземлен имот №15-260401-26.04.2018г., Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №33, том IV, рег.№5333, дело №600 от 2015г. от 26.10.2015г., Заповед
№ 16ОА491/10.05.2016г. на Кмета на Община – Пловдив/л.63-74/. За имота е
открита партида с №6609F263200, която е закрита на 31.05.2018г.
- декларация с вх.№**********/02.05.2018г., с която е
деклариран поземлен имот - земя, находящ се в гр.Пловдив, УПИ I-533.853 (идентификатор №56784.533.853), с площ от
11 761 кв.м., частна собственост с предназначение „урбанизирана“ и отчетна
стойност 520 130,23 лв. Като собственик на имота е посочен „ДРУЖБА
2003“ООД, а като начин на придобиване – покупка от „ПЪЛМЕД“АД, съгласно фактура
№6881/26.10.2015г. Отразено е също така и че не е подадена декларация за този
имот от съсобственик или ползвател. Към декларацията са приложени копия на
Оборотна ведомост на дружеството за периода 01.01.2017г. до 31.12.2018г., Скица
на поземлен имот №15-260398-26.04.2018г., Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №33, том IV, рег.№5333, дело №600 от 2015г. от 26.10.2015г., Заповед №16ОА491/10.05.
2016г. на Кмета на Община – Пловдив/л.52-62/. За имота е открита партида с
№6609F263195, която е закрита на 31.05.2018г.
След извършена служебна проверка е установено, че „ДРУЖБА
2003“ ООД има непогасени задължения за данък върху недвижимите имоти и ТБО,
ведно с лихви за просрочие към 15.05.2021г. за така декларираните недвижими
имоти с посочените по-горе декларации, във връзка с което е издаден и
оспореният в настоящото производство АУЗД, с който на дружеството-жалбоподател
са определени процесните задължения за данък върху недвижимите имоти за периода
01.01.2018г. – 31.05.2018г. в общ размер на 467,58 лв., с лихви за просрочие
към 15.04.2021г. в общ размер на 132,22 лв. и такса за битови отпадъци за
периода 01.01.2018г. – 31.05.2018г. в общ размер на 1 376,76 лв. с лихви за
просрочие към 15.04.2021г. в общ размер на 389,31 лв.
При определянето на ДНИ органът е цитирал разпоредбата на
чл.10 ал.1 ЗМДТ/в приложимата редакция/, съгласно която с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат
предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ. Посочено е, че на основание чл.11 ал.1 ЗМДТ
данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти,
както и че съгласно чл.13 ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се заплаща,
независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Съответно съгласно чл.19
ал.1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по
чл.10 ал.1 към 1 януари на годината, за която се дължи, като данъчната оценка
на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската
администрация по норми съгласно Приложение №2 в зависимост от вида на имота,
местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването/чл.20 ЗМДТ/, като
съгласно чл.21 ал.1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията
е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно
Приложение №2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно Приложение
№2. Мотивирано е, че на основание чл.22 ЗМДТ Общинският съвет определя с
наредбата по чл.1 ал.2 размера на данъка, както и че в изпълнение на тази
разпоредба, с Решение №10, взето с Протокол №2 от 31.01.2008г. Общински съвет –
Пловдив е приел Наредба за определянето размера на местните данъци на
територията на Община – Пловдив/НОРМДТОП/. И най-сетне е посочено, че съгласно
разпоредбата на чл.1 ал.3 ЗМДТ, когато до края на предходната година общинският
съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните
данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната
година.
По отношение на определените задължения за ТБО е цитирана
разпоредбата на чл.62 ЗМДТ, съгласно която ТБО се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения за битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка
услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; чистотата на териториите за обществено
ползване. На основание чл.64 ал.1 ЗМДТ е посочено, че таксата по чл.62 се
заплаща от лицата по чл.11 от същия закон, както и че съгласно чл.66 ал.1 ЗМДТ
се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския
съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща
необходимите разходи, а когато до края на предходната година общинският съвет не
е определил размер, таксата за текущата година се събира на база действащия
размер към 31 декември на предходната
година. Мотивирано е, че в разпоредбата на чл.67 ал.1 ЗМДТ е определено,
че размерът на ТБО се определя в левове според количеството на битовите
отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по
ал.1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално
върху основа, определена от общинския съвет. Посочено е още, че в съгласно чл.9 ЗМДТ Общинският съвет приема Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услугите, както и че ТБО се заплаща за всички имоти в
строителните граници на населените места, включително за сгради с различно
предназначение и незастроени парцели, като размерът и е диференциран в
зависимост от обема на извършваните услуги в района на местонахождение на
имота, като в изпълнение на тази законова разпоредба Общински съвет – Пловдив е
приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община – Повдив /НОАМТЦУТОП/.
Размерът на ТБО за всяка година се определя съобразно
определените промили в решенията на Общински съвет – Пловдив, издадени на
основание чл.21 ал.1 ЗМСМА във връзка с чл.62-71 ЗМДТ. На следващо място е
посочено, че съгласно разпоредбата на чл.69 ал.1 ЗМДТ таксата се заплаща по
ред, определен от Общинския съвет.
Предвид публичния характер на задълженията за ДНИ и ТБО с
неплащането на задълженията в регламентирания в закона срок, съответно с неплащането
на всяка от вноските в сроковете, предвидени в чл.28 ЗМДТ и във връзка с чл.19а
ал.1 НОАМТЦУТОП, задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. А съгласно
чл.4 ал.2 ЗМДТ, невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с
лихвите по ЗЛДТДПДВ, като принудителното събиране се извършва от публични
изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Все в
тази насока е посочено, че съгласно чл.9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването
и събирането на местните такси по този закон се извършва по реда на чл.4
ал.1-5, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Лихвата като акцесорно задължение съществува, докато съществува и главното
задължение и е неделимо от него, лихви текат от деня на възникване на задължението/падежа/
до деня на плащане на задължението, независимо дали плащането е извършено по
доброволен път или по принудителен ред.
Недоволен от така постановения резултат, жалбоподателят
го е оспорил по административен ред, като с Решение №42/25.06.2021г. Директорът
на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив го е потвърдил. За да
стори това, същият е приел, че на основание чл.11 ал.1 и чл.64 ал.1 ЗМДТ
„ДРУЖБА 2003“ООД като собственик на декларираните с 2 бр. декларации недвижими
имоти, е данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО. Към датата на извършената
проверка са налице непогасени задължения, които съгласно чл.4 ал.2 и чл.9б ЗМДТ
се дължат заедно с лихвите по ЗЛДТДПДЗ. Като неоснователни са приети
възраженията на дружеството, че предвид подадените декларации от 02.05.2018г. и
последващото закриване на партидите на 31.05. 2018г., то процесните недвижими
имоти са били негова собственост само за периода от 03.05.2018г. до
10.05.2018г., тъй като новообразуваните два имота /ПИ с ид.№56784.533.854 и
56784.533.853/ са следствие на издадена от Кмета на Община Пловдив Заповед
№16ОА 491/10.03.2016г. за допускане на изменение на ПУП-ПРЗ на имот с
ид.№56784.533.803, отделно от това в АУЗД е посочено, че датата на закриване на
облога е 31.05.2018г., т.е. задълженията не са за цялата 2018г., а до м.май
включително. Като необосновани са приети твърденията, че издаденият АУЗД
противоречи на издадените от Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив 2 бр.
удостоверения за данъчна оценка, доколкото същите са издадени по реда на чл.264
ал.1 ДОПК, не съставляват и не са еквивалент на Удостоверение за липса на
задължения. Отделно от това, към датата на подаване на искането за издаване на
удостоверение за данъчна оценка, а именно 02.05.2018г., ДНИ и ТБО все още не са
били изискуеми, с оглед разпоредбите на чл.28 ал.1 ЗМДТ и чл.19а НОАМТЦУТОП,
съгласно които ДНИ и ТБО се плащат на две равни вноски в следните срокове: до
30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължими. И най-сетне е
посочено, че не са представени доказателства от страна на дружеството да е
извършено плащане, поради което и определените с АУЗД са дължими, ведно със
съответните лихви за забава.
В хода на съдебното производство по делото са приобщени:
писмо изх.№21Ф-6245/27.09.2021г. и писмо изх.№21Ф-6245/03.11.2021г. от
ответника, от които се установява, че за процесните имоти са подадени
декларации от 02.05.2021г., както и че облагането на същите е от 01.01.2018г.,
съответно на 22.05.2018г. по подадени от дружеството заявления от 17.05.2018г.,
откритите партиди са закрити за облагане с ДНИ и ТБО до 31.05.2018г., като в
периода от 01.01.2018г. до 23.09.2021г. няма извършени плащания/л.106 и л.112/;
писмо изх.№22СД-694/03.05.2022г. на ответника, ведно с приложените към него
писмо на Директор на Дирекция „ПОК“ в Министерство на земеделието и Решение
№КЗЗ-10/06.07.2017г. на Комисията за земеделските земи, от които се установява,
че предназначението на 14 097 кв.м. земеделска земя, собственост на
„ДРУЖБА 2003“ООД, е променено за изграждане на обект: „Обществено обслужване –
Училищен комплекс за детска градина, училище и училищно общежитие“, в землището
на гр.Пловдив, имот с идентификатор 56784.533.803 с НТП – нива, район „***“,
местност „Остром. – Мандра Тарла“, община Пловдив, област Пловдив, при граници,
посочени в приложените скица и влязло в сила изменение на ПУП-ПРЗ „кв.Остромила
– кв.Беломорски“ за УПИ I 1030078, което решение се установява, че е влязло в сила на
18.10.2017г. /л.130/.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Оспореният в настоящото
производство административен акт е издаден от административен орган, снабден с
необходимите правомощия за това, в рамките на съответното нормативно уредено
производство и е обективиран в предвидената от закона форма. Впрочем, спор по
тези обстоятелства не се формира между страните. Спорът е правен и най-общо се
концентрира в отговора на въпроса, свързан с определения размер на установените
с АУЗД задължения за ДНИ и ТБО, респ. определения от общинската администрация
данъчен период. Конкретните възражения на жалбоподателя в тази насока се
основават на факта, че имотите са декларирани на 02.05.2018г., били са
собственост на дружеството до 10.05.2018г., като на 17.05.2018г. са подадени
заявления за закриване на партидите, поради което и ДНИ и ТБО се дължат
единствено за периода от 03.05.2018г. до 10.05.2018г. Алтернативно се твърди,
че до подаване на декларациите, имотите следва да се считат за земеделски земи,
отделно от това, за същите са издадени удостоверения за данъчна оценка, в които
е посочено, че към 03.05.2018г. няма непогасени задължения, което удостоверение
е валидно до 30.06.2018г. И най-сетне се претендира дължимост на ДНИ и ТБО
единствено и само до 31.05.2018г., а не както е приел органът – за цялата
2018г.
В тази връзка следва да бъде
съобразено на първо място, че съгласно чл.10 ал.1 ЗМДТ/в приложимата редакция/,
с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места
и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според
подробен устройствен план имат предназначението по чл.8 т.1 ЗУТ и след промяна
на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален
закон.
В чл.10 ал.2, ал.3 и ал.4 ЗМДТ са
уредени хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ, а именно: поземлените
имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и
железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии; поземлените имоти, заети
от водни обекти, държавна и общинска собственост; земеделските земи и горите, с
изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия
и терен; недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
Предпоставките за възникване на
задължението за внасяне на ДНИ в бюджета са регламентирани в чл.11 ЗМДТ, като
първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател,
концесионер или лице, на което имотът да е предоставен за управление. И
най-сетне, случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от
заплащането на ДНИ, са изчерпателно изброени в чл.24 ал.1, т.1 до т.19 ЗМДТ.
От събраните по делото
доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че
дружеството-жалбоподател е собственик на процесните недвижими имоти и като
такъв е ДЗЛ по смисъла на чл.11 ал.1 ЗМДТ, както за ДНИ, така и за ТБО, за
което лице няма данни да е приложима разпоредбата на чл.24 ал.1 ЗМДТ и да е
освободено от заплащането на ДНИ. Установява се също така и че въпросните имоти
се намират в строителните граници на град Пловдив. До извод в обратната насока
не водят твърденията на жалбоподателя, че преди подаване на декларациите,
имотите са представлявали земеделски земи, за които не се дължи нито ДНИ, нито
ТБО, доколкото това обстоятелство се опровергава от представените от самия
жалбоподател скици, издадени от СГКК – Пловдив, в които е посочено, че имотите
са с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно
ползване – за обект комплекс за образование, а така също и от представеното
решение на Комисията за земеделските земи, видно от което, считано от
18.10.2017г. предназначението на 14 097 кв.м. земеделска земя, собственост
на жалбоподателя, е променено, т.е. към 01.01.2018г. – началната дата на данъчния
период, поземлените имоти, собственост на жалбоподателя, вече не са били
„земеделска земя“, както той твърди, следователно за тях се дължат както ДНИ,
така и ТБО.
Във връзка със следващия спорен
по делото въпрос относно периода, за който са определени процесните задължения,
респ. размера на същите, следва да се отбележи, че съгласно чл.14 ал.1 ЗМДТ/в
приложимата редакция/, за новопостроените или придобитите по друг
начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява
за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като
подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
Съответно, съгласно чл.14 ал.2 и ал.3 ЗМДТ/в приложимата редакция/, когато
собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в
декларацията по ал.1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства,
имащи значение за определянето на данъка, като при промяна на някое
обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените
лица уведомяват общината по реда и в срока по ал.1.
От цитираните правни норми и
събраните по делото доказателства се следва извод, че доколкото, считано от
18.10.2017г., притежаваният от дружеството-жалбоподател недвижим имот, представляващ
„земеделска земя“ е със сменено предназначение, което обстоятелство безспорно е
от значение за определяне на данъка, то „ДРУЖБА 2003“ООД е следвало да подаде
декларация по чл.14 ЗМДТ до 18.12.2017г., което очевидно не е било сторено.
Такава е подадена на 02.05.2018г., т.е. след изтичане на законоустановения
срок, който факт обаче влече след себе си ангажиране на
административнонаказателна отговорност, а не недължимост на ДНИ и ТБО, както се
претендира от жалбоподателя.
Все в тази насока следва да се
посочи, че съгласно чл.15 ал.2 ЗМДТ/в приложимата редакция/, при прехвърляне на
имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през
който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е
платен от прехвърлителя, т.е. в
конкретния случай от м.юни 2018г. ДНИ и ТБО се дължат от „ДЖИ ЕС
ДЖИ“ООД, но до м.май 2018г. включително същите се дължат от „ДРУЖБА 2003“ООД.
До извод в обратната насока не
води и твърдението, че на дружеството са били издадени удостоверения за данъчна
оценка, в които е вписано, че към 03.05.2018г. не са налице непогасени
задължения. Това е така, защото разпоредбата на чл.28 ал.1 ЗМДТ предвижда, че
ДНИ се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври
на годината, за която е дължим, съответно чл.19а НОАМТЦУТОП препраща към ЗМДТ
относно сроковете за заплащане на ТБО, поради което и дължимите ДНИ и ТБО за
2018г. следва да бъдат платени на две равни вноски - до 30.06.2018г. и до
31.10.2018г. Казано по друг начин, към 03.05.2018г. дружеството не е имало
непогасени задължения за ДНИ и ТБО, както правилно е отбелязано и в
удостоверенията за данъчна оценка. В подкрепа на изложеното по-горе е и
обстоятелството, че в самите удостоверения е посочено, че същите са валидни до
30.06.2018г., т.е. до крайната дата, на която следва да бъде внесена първата
вноска.
С оглед на всичко, изложено до
тук, настоящият съдебен състав намира, че дружеството-жалбоподател е данъчно
задължено лице за притежаваните от него два недвижими имота за периода от
01.01.2018г. до 31.05.2018г.
Във връзка с твърденията, че
погрешно в АУЗД са определени ДНИ и ТБО за цялата 2018г., следва да се посочи,
че по силата на чл.21 ал.1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията
е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно
Приложение №2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно Приложение
№2.
Съответно, Общинският съвет на
основание чл.22, т.1 ЗМДТ/в приложимата редакция/ определя с наредбата по чл.1
ал.2 размера на данъка за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти
по т.2, в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия
имот, като съгласно чл.15 НОРМДТОП, размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1,8 на
хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Или, в конкретния случай не
се спори между страните, че отчетната стойност на процесните имоти е по-висока
от данъчната оценка, поради което и именно отчетната стойност следва да бъде
взета предвид при определяне на данъка.
Така за имот с партиден №6609F63195 отчетната
стойност е 520 130,23 лева, поради което и данъкът за цялата 2018г. е в
размер на 936,23 лв., но доколкото в случая е дължим такъв само за 5 месеца, то
посоченият по-горе размер, следва да бъде разделен на 12 месеца и след това
умножен по 5, т.е. 936,23:12=78,02 лв.; 78,02х5=390,10 лв. – точно този е и
определеният от административния орган размер на ДНИ за този недвижим имот.
По идентичен начин стои въпросът
и с ДНИ за другия имот на жалбоподателя, а така също и с определените размери
на ТБО, поради което и наведените в тази връзка възражения също са
неоснователни.
Изложеното до тук налага извод за
законосъобразност на оспорения АУЗД досежно определените ДНИ и ТБО.
Що се касае до акцесорните
задължения за лихви за забава – съгласно чл.162 ал.2, т.1 и т.3 ДОПК,
вземанията за ДНИ и за ТБО са публични общински вземания. За неплатените в
законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер,
определен в съответния закон/чл.175 ДОПК/. Сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО
са изрично регламентирани. При неплащането им в срок задълженото лице изпада в
забава и дължи лихва.
Предвид посоченото, правилно с
АУЗД е установено, че невнесените ДНИ и ТБО се събират заедно с лихвите по
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. От
жалбоподателя не е оспорено, че посочените в АУЗД лихви върху главниците са
правилно изчислени.
Или, жалбата на „ДРУЖБА 2003“ООД
срещу АУЗД, потвърден с решението на Директора на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община – Пловдив относно установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2018г. –
31.05. 2018г., ведно с прилежащите лихви за забава, следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора, на
Община–Пловдив се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита,
което се констатира в размер на 395,61 лева, съгласно разпоредбата на чл.8
ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 09.07. 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав,
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДРУЖБА 2003“ООД със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н“***, ж.к.“*** 2“, ул.“106-та“ №3
срещу Акт за установяване на задължение по декларация №432-1/15.04.2021г.,
издаден от А.С.В. на длъжност главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община-Пловдив, потвърден с Решение
№42/25.06.2021г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ДРУЖБА 2003“ООД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н“***,
ж.к.“*** 2“, ул.“106-та“ №3 да
заплати на Община – Пловдив сумата от 395,61/триста деветдесет и пет лева и
шестдесет и една стотинки/ лева, представляваща равностойността на осъществената
юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване на
основание чл.160 ал.7 ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: