Р Е Ш Е Н И Е
№1971, 05.05.2011 година,
град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми
състав, в публично заседание на седми април през две хиляди и единадесета
година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №17030 по описа за 2010
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.И.Т., с ЕГН **********, действаща като майка и законна представителка на детето Ж.Г.Г., с ЕГН **********,***, ДКС чрез адв.З.Х., против Г.С.Г., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Сливница” №129, ет.1, ап.1, чрез адв.Е.Д., а която е предявен иск с правно основание чл.150 от СК.
В исковата молба се твърди, че решение по гр.д.№4233/2010г. на ВРС, XVI състав, ответника е осъден да заплаща издръжка в полза на детето Ж.Г.Г., в размер на 90лв. месечно, считано 26.03.2010г. ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж десето число на месеца, за който се дължи издръжката. Твърди се, че понастоящем е налице изменение на обстоятелствата, съобразени при определяне на издръжката в този размер, тъй като е настъпило съществено изменение в условията и стандарта на живот в страната, и във възрастта на детето. Твърди се, че детето е навършило 2 години, в следствие от което са нараснали нуждите му от средства за храна, облекло и за задоволяване на съответните на възрастта му интереси. Твърди се, че задоволяване на най-необходимите храни и лекарства за детето месечно са необходими по-малко от 400лв., като за месец юли са били 838.34лв., за август 465.96лв., за м.септември 421.55лв. и за м.октомври 2010г. 424.60лв. Твърди се, че определената издръжка не обезпечава сегашните потребности на детето от средства за поддържане на обичаен стандарт. Твърди се, че ответника няма сключен брак и няма задължения за издръжка към друго дете. Твърди се, че въпреки ниската възраст на детето, майка му е била принудена да се върне на работа, като учителка в НГХНИ ”К.П.”-гр.Варна, като за периода 01.02.2010г.-09.07.2010г. е получавала около 600лв. месечно, и за периода от 10.07.2010г-17.10.2010г. същата е била в отпуск по майчинство и е получавала обезщетение в размер на 240лв. Твърди се, че е настъпило увеличение на материалните възможности на ответника, които е моряк и плава под чужд флаг, като получава възнаграждение около 4000 долара месечно. Твърди се, че ответника е назначен и на работа в ”Стил мат” ЕООД, откъдето получава минимално възнаграждение.
Съдът е сезиран с искане с оглед и след установяване на горните твърдения да постанови решение, с което да изменени размера на дължимата от бащата в полза на детето издръжка от 90лв. на 300лв., считано от предявяване на иска, до настъпване на законно основание за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва при забавеното плащане на издръжката, с падеж до първо число на месеца, за който се дължи. Претендират се деловодни разноски.
С постъпилия от ответника отговор на исковата молба се поддържа становище за неоснователност на иска. Поддържа се, че не са налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл.150 от СК, тъй като не е налице съществено изменение в нуждите на детето и във възможностите на бащата да предоставя издръжка. Поддържа се, че при определяне на настоящия размер на издръжката, станало в производството по прекратяване на брака на родителите по взаимно съгласие, са отчетени всички обстоятелства имащи значение за размера на издръжката. Поддържа се, че са взети предвид, както доходите на родителите, така и нуждите на детето, като по настоящем не е налице изменение в тези обстоятелства. Оспорват се твърденията на ищцата досежно размера на средствата необходими за задоволяване на месечните нужди на детето, както и доказателствената стойност на част от представените от ищцовата страна доказателства. Твърди се, част доказателствата за разходи за отглеждане на детето касаят период от време ирелевантен за настоящия спор, както и че същите са визират разходи съобразени при сключване на споразумението за прекратяване на брака на родителите. С оглед изложеното ответника моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендират се деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалният си представител подържа иска. Ответника, чрез пълномощник подържа становището си за неоснователност на иска.
Контролираща страна Д-я ”СП”-гр.Варна, чрез постъпила по делото писмена молба, поддържа становище, че е налице изменение в обстоятелствата при които е определен размера на текущата издръжка в полза на детето Ж..
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения
по делото заверен преписи от Удостоверение за раждане издадено от Община Варна
въз основа на Акт за раждане №I-2429 от 21.10.2008г. се установява, че детето Ж.Г.Г.
е родено на ***г., както и че страните са негови родители.
От материалите по гр.д.№4233/2010г. на ВРС приложено към настоящото дело, се установява, че с влязло в законна сила на 13.09.2010г., Решение №2957 от 30.07.2010г., въз основа на споразумение от 30.03.2010г., бракът между страните е прекратен, като упражняването на родителските права върху детето Ж. е предоставено на ищцата и ответника е осъден да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 90лв., считано от 26.03.2010г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж десето число на месеца, за който се дължи издръжката.
Установява се от приетото по делото Удостоверение от 17.03.2011г. издадено от НГХНИ ”К.П.”-гр.Варна, че през периода м.03.2010г.-м.02.2010г. ищцата е работила като старши учител със средно месечното брутно трудово възнаграждение в размер на 530.27лв. и нетно такова в размер на 418.65лв.
От приетия по делото заверени преписи от Решение от 05.03.1999г. по гр.д.№1878/1998г. на ВРС, от НА №193, том VI, д.№700/2006г. и от НА №176, том III, д.№292/2006г., двата на Варненски нотариус рег.№316, както и от Решение №2957 от 30.07.2010г. по гр.д.№4233/2010г. на ВРС, се установява, че ищцата е собственик на: жилище, находящо се в гр.Варна, ул.”Иван Рилски” №16-18, с площ от 72.08кв.м.; гараж, находящ се в гр.Варна, ул.”В.А.” №19-21, с площ от 19.14кв.м. и две ниви, в землището на общ.Аврен, с площ 4 дка и 3.5 дка.
По делото е приет заверен препис от Удостоверение издадено от ”Стил мат” ЕООД, от което се установява, че през периода 01.11.2008г.-31.08.2009г. ответника е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 240лв .месечно.
Видно е от приетото по делото Удостоверение от 31.03.2011г. издадено от ”К.Ш.” АД-гр.Варна, че през периода 07.03.2010г.-24.06.2010г. и 010.10.2010г.-28.01.2011г. ответника е работил за чуждестранен корабособственик, като е заемал длъжност свързочен офицер и е получил нетно трудово възнаграждение в размер на 16434 щ.д., или средно месено по 1369.50 щ.д.
Представените по делото препис от фискални бонове и касови бележки не следва да бъдат коментирани, тъй като от съдържанието на същите не може да се направи еднозначен извод, че удостоверяват направата на разходи свързани с отглеждане на детето.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът приема, че предявения иск е частично основателен, като съображенията за това са следните:
На първо място съдът намира, че условията, при които е определен размерът на издръжката за детето Ж., са се изменили, както предвид на изтеклия период от време спрямо, момента в който е определен размера на издръжката платима понастоящем, а именно м.март на 2010г., и нарасналата възраст на детето, което към момента е навършило две години и половина, и завишената, в резултат от което, потребност от средства за прехрана, облекло, консумативни разходи и др. необходими за правилното физическо израстване и хармонично развитие на личността, така и предвид данните за увеличение на доходите на ответника.
Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките на чл.150 от СК за изменение на размера на присъдената издръжка в полза на детето Ж..
За да определи размера на издръжката, съдът съобрази възрастта на детето и следващите се от нея нужди: от храна, дрехи, допълнителните нужди свързани с неговото здравословно състояние, а така също и особените им потребности в тази възраст. Взе в предвид обществено икономическите условия на живот в страната, както и че размера на дължимата издръжка се присъжда занапред, при нарастващи нужди на детето. В резултат, от което съдът намира, че за отглеждане на детето месечно са необходими 180лв.
Установи се по делото, че страните са трудово ангажирани, като размера на нетното месечно възнаграждение на ищцата възлиза на около 420лв., а на ответника на около 1370 щ.д. Установи се, че ищцата е собственик на жилищен имот и гараж, както и на два земеделски имота, от които същата би могла да реализира допълнителни доходи. Ето защо съдът намира, че месечните доходи на ответника са около три пъти по големи от тези на ищцата.
С оглед гореизложеното за нуждите на детето, като взе в предвид, приетото за възможностите на родителите и факта, че ищцата полага грижите по непосредственото отглеждане и възпитание на детето, които имат съответен материален еквивалент, съдът намира, че бащата е родителя, който следва да има приоритетно участие в паричните средства необходими за отглеждане на детето. Ето защо ответника следва да бъде осъден да заплаща на детето си Ж., месечна издръжка в размер на 120лв., в резултат от което иска се явява основателен и следва да бъде уважен до този размер като за разликата до 120лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Увеличения размер на издръжката се дължи считано от завеждане на исковата молба.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноските по производството, а именно държавната такса върху увеличения размер на издръжката, която възлиза на сумата от 43.20лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора в полза на ищцата се дължат разноски съразмерно на уважената част на иска и на доказателствата за извършените такива, които възлизат на сумата от 21.43лв. В полза на ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част на иска и на доказателствата за извършените такива, които възлизат на сумата от 342.86лв. С оглед изложеното и предвид еднородния и насрещен характер на вземанията, в полза на ответника следва да се присъдят съдебно деловодни разноски по компенсация в размер на 321.43лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
размера на определената с Решение
№2957 от 30.07.2010г., постановено по гр.д.№4233/2010г. по описа на ВРС, издръжка дължима от Г.С.Г., с ЕГН **********,***,
в полза на детето Ж.Г.Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Т.И.Т., с ЕГН **********, като
я УВЕЛИЧАВА от 90лв. на 120лв. месечно за, считано от датата на предявяване на иска-02.11.2010г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване
на законна причина за изменяването или прекратяването
й.
ОТХВЪРЛЯ
иска за осъждане на Г.С.Г., с ЕГН **********,***,
да заплаща издръжка за в полза на
детето Ж.Г.Г., с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Т.И.Т., с ЕГН **********, за разликата над 120лв. до претендираните по 300лв. като
неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА Т.И.Т., с ЕГН **********, да заплати на Г.С.Г., с ЕГН **********, съдебно деловодни разноски по компенсация в размер на 321.43лв.
ОСЪЖДА Г.С.Г., с ЕГН **********,***, да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 43.20лв. и 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: