Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 430 от 13.03.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори
състав, на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Станимир
Христов
при
секретаря Вяра Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 3193 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В.С.К. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.А. *** със съдебен адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 19-0304-000471/04.09.2019 год., издадена от П. И. К. на длъжност Началник сектор ОДМВР Бургас, РУ Несебър, упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 год. С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) спрямо В.К. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като е разпоредено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № ********* и 2 бр. рег. табели с рег. № А 6900 НН. В сезиращата съда жалба е заявено, че така постановената заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради което е формулирано искане за нейната отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован се явява лично и с адв. В.А. ***, който поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи и формулира искане за нейната отмяна.
Ответникът по оспорване – П. И. К. на длъжност Началник сектор ОДМВР Бургас, РУ Несебър, редовно призован не се явява и не се представлява, не изразява становище по оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
изхожда от лице с правен интерес от оспорването и съответства на изискванията
по чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от АПК за форма и съдържание, поради което е явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че на 04.09.2019 год. около 11.00 часа в гр. Несебър, на ул. „Жана Чимбулева“ - стара част, пред ресторант „Хемингуей“, посока Яхтено пристанище жалбоподателя управлявал личния си л.а. „Мерцедес С 320 ЦДИ“ с рег. № А 6900 НН, като при извършена проверка е установено, че не притежава СУМПС – лишен от управление. Във връзка с така установеното, против К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 328099/04.09.2019 год., в който е описана идентична фактическа обстановка, която е квалифицирана като административно нарушение по чл. 150а от ЗДвП. В цитирания АУАН, жалбоподателя е вписал, че няма възражение.
Във връзка с така посочената фактическа обстановка, П. И. К. на длъжност Началник сектор ОДМВР Бургас, РУ Несебър, упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 год. е постановил оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 19-0304-000471/04.09.2019 год., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП спрямо В.С.К. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като е разпоредено и отнемане на СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с рег. № А 6900 НН КР.
В жалбата, с която е поставено началото на настоящото производство се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е наложена при липса на компетентност, при нарушение на законовите норми, издадена е при неспазване на установената форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон и с целта на закона. В подкрепа на така заявеното твърдение, на първо място е заявено, че в диспозитива на оспорената заповед липсва ясно и несъмнено индивидуализиране на пътното превозно средство, чиято регистрация се прекратява. На следващо място е заявено, че в заповедта липсват изложени мотиви относно определения срок на наложената ПАМ, което обосновава незаконосъобразност на оспорения акт. Като нарушение е посочена и липсата на начален момент на постановеното прекратяване на регистрацията на ППС.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания
акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената
форма, в съответствие с административно производствените правила за неговото
издаване и при правилно приложение на материалния закон. Този извод се налага
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл съда намира за неоснователни заявените в жалбата твърдения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Противно на така заявеното, от доказателствата по делото се установява, че заповедта е постановена от материално и териториално компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Анализът на приложените по административната преписка писмени доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка обосновава извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват незаконосъобразност на административния акт на собствено основание. Отново в противоречие на заявените в жалбата твърдения, настоящия съдебен състав приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на процесуалните правила и в частност на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно цитираната правна норма, когато административния акт се издава в писмена форма следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Видно от оспорената заповед, същата безспорно съдържа фактически основания – описаната в мотивната част фактическа обстановка съставлява фактическото основание, като е вписано и изискуемото се правно основание – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с относимите материалноправни норми по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че фактическият състав, при наличието на който е допустимо прилагането на тази принудителната мярка по отношение на собственик е фактът на управлението на МПС при наличие на посочените обстоятелства, в конкретния случай - свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
В настоящия случай, видно от текста на оспорената заповед, принудителната административна мярка е приложена по отношение на лице, което е собственик на управляваното МПС и при наличието на фактическите основания за това. В подкрепа на извода за наличие на обстоятелствата по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП са приложените по административната преписка АУАН с бл. № 328089/04.09.2019 год., в който е вписана приетата за установена фактическа обстановка. Действително, в мотивите на административния акт не е вписано основанието и акта, въз основа на които водача К. е бил лишен от правото да управлява МПС. Независимо от това, след постановяване на разпореждането, с което е указана доказателствената тежест, административния орган е приложил АУАН с бл.№ 203459/22.04.2019 год. и постановена въз основа на него ЗППАМ № 19-0304-000132/22.04.2019 год., издадена от Павел Иванов Колев на длъжност Началник сектор ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП спрямо К. е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Видно от така приложената ЗППАМ се установява, че същата е връчена на жалбоподателя на 23.04.2019 год., липсват доказателства за нейното оспорване, поради което, същата е влязла в сила. Така представените доказателства безспорно съставляват част от административната преписка, поради което в случая е приложимо запазилото правно значение Тълкувателно решение № 16 от от 31.III.1975 г., ОСГК, съгласно което мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В настоящия случай, мотивите, въз основа на които се обосновава необходимостта от постановяване на оспорената заповед – наличието на предходно постановен административен акт, по силата на който водача е лишен от правото да управлява МПС се съдържат в представените АУАН и ЗППАМ, които съставляват част от административната преписка и изхождат от същия административен орган.
Съдът не споделя и следващото възражение, обективирано в жалбата, а имено липсата на мотиви относно срока на наложената ПАМ. Видно от цитираната норма на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, ПАМ може да бъде със срок от 6 месеца до една година. В случая административния орган е наложил минимално допустимия срок – 6 месеца, поради което липсва необходимост от излагане на мотиви, които да обосноват прилагането на ПАМ именно за такъв срок. Такива мотиви биха били необходими само в случай, че ПАМ е с определен срок над минималния такъв.
Несъстоятелно е и възражението относно липсата на индивидуализация на МПС в диспозитива на заповедта. В мотивите на акта, управляваното от жалбоподателя превозно средство е достатъчно ясно индивидуализирано - л.а. „Мерцедес С 320 ЦДИ“ с рег. № А 6900 НН. Действително в диспозитива на заповедта не е вписана така цитираната индивидуализация, но с оглед факта, че с диспозитива е разпоредено отнемане на 2 бр. регистрационни табели № А 6900 НН безспорно удостоверява за коя точно ППС е разпоредената мярка. В този смисъл, дори и да се приеме наличието на нарушение, то същото не е от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на жалбоподателя.
В жалбата е заявено и възражение относно липсата на посочен начален момент за изпълнение на наложената ПАМ. Съдът намира и това нарушение за несъществено такова, доколкото в нормата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП е указано, че свидетелството за регистрация на МПС и табелите с регистрационните номера се изземват със съставянето на АУАН. В случая, АУАН е съставен на 04.09.2019 год., в същия изрично е вписано че се изземват СРМПС част ІІ № ********* и 2 бр. рег. табели с рег. № А 6900 НН, т.е. началния момент за изпълнение на ПАМ е от момента на съставяне на АУАН и изземване на СРМПС и рег. табели – 04.09.2019 год.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспорения акт като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.К. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.А. *** със съдебен адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 19-0304-000471/04.09.2019 год., издадена от П. И. К. на длъжност Началник сектор ОДМВР Бургас, РУ Несебър, упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 год.
На основание чл. 172, ал. 5,
изр. 2 от ЗДвП (доп. ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: