Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                          № 436/4.7.2023г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, XII-ти касационен състав, в публично заседание, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ПЕТРОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА 

                                                                                 МАРИЯ ХУБЧЕВА

при секретаря Димитрина Георгиева и в присъствието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Пелова КНАХД № 516 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния  кодекс /АПК/, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Г.Т.З., чрез пълномощника  - адв. Т., срещу Решение № 189/19.04.2023г., постановено по НАХД № 1313/2022 г., по описа Районен съд - гр. Пазарджик,  с което е потвърдено наказателно постановление № 22-1006-002165/02.08.2022 г. /НП/, издадено от началник група КПДГПА към ОД на МВР - Пазарджик, с което на основание чл.178ж ал.1 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП.

В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на въззивното  решение, поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че  от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, не се установява по безспорен начин допускането на процесното нарушение, алтернативно се навеждат доводи за наличие предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както и за явната несъразмерност на определената административна санкция. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и бъде постановено ново такова, с което издаденото НП бъде отменено. Допълнителни съображения се навеждат в представено писмено становище, претендира се  присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба -  началник група КПДГПА към ОДМВР- Пазарджик, редовно призован, не изпраща  процесуален представител. В депозирана молба излага съображения за неоснователност на касационната жалба, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.    

Представителя на Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита касационната жалба за неоснователна, моли атакуваното  решение да бъде оставено в сила.

Административен съд  - гр. Пазарджик, ХII-ти касационен състав, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК  и се явява  ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.     

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията на св. О. и Р., писмените доказателства, представени с наказателното постановление и изискани при въззивното  съдебно следствие.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

На основание чл. 220  от АПК касационната инстанция възприема изцяло правилно установена от РС – гр. Пазарджик фактическа обстановка, както следва:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 18.07.2022 г., в 20,12 часа, в община Пазарджик, на АМ „Тракия“, км 74, в посока на движение към гр. Пловдив, е управлявал товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с ДК № РА 0360 КВ с полуремарке с ДК № РА 0869 ЕМ, собственост на ЕТ „Ангелов- Иван Ангелов“ - гр. Пещера, като се движи в лентата за принудително спиране, без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и/или пътниците в ПС. Горното било установено от екип на Сектор „ПП“ при ОДМВР - Пазарджик, в чийто състав били св. О. и Р.. Констатираното по-горе от тях съставлявало нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, поради което на водача бил съставен АУАН за посоченото нарушение, който му бил предявен и връчен срещу подпис, като пред контролните органи заявил, че нямал възражения за направените констатации. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, въз основа на което била извършена проверка. АНО счел възражението на нарушителя за неоснователно и въз основа на съставения АУАН на 02.08.2022 г. било издадено атакуваното пред РС-гр. Пазарджик НП.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Разпоредбата на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Настоящия съдебен състав намира, че от показанията на св. О. и Р. / подкрепени изцяло от депозираните по делото писмени и веществени доказателства – констатациите на акта за установяване на административно нарушение  и показанията на тахографския апарат/, се установява по безспорен и категоричен начин описаната в  акта, респ. наказателното постановление фактическа обстановка. Посредством тези доказателствени източници настоящия съдебен състав е на мнение, че е изяснен изцяло механизма на допускане на процесното нарушение. В наказателното постановление достатъчно ясно, точно и конкретно са описани фактическите положения, при които е извършено нарушението – датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Също така в наказателното постановление са посочени идентични с вписаните в акта за установяване на административно нарушение факти и обстоятелства, срещу които жалбоподателя се защитава и изразява несъгласие, посредством депозираната от него жалба, послужила за образуване на първоинстанционното съдебно производство. Не са налице противоречия в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, досежно обстоятелствената им част и посочената правна квалификация заедно и поотделно. По делото не са налице обективни данни, подкрепени  с надлежни доказателства, от които да се направи извод, че движението в лентата за аварийно спиране, е била наложена от извънредни обстоятелства - повреда на пътното превозно средство, и/или при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, напротив видно от депозираните гласни доказателствени източници и отразеното в приложената разпечатка от тахографския апарат, монтиран в превозното средство такива обстоятелства не са били налице.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на него наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Не са налице пороци при съставяне на акта и наказателното постановление, доколкото всеки един от тях съдържа всички изискуеми се по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление са описани точно и конкретно датата, мястото и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. Съдът не констатира несъответствие между техните обстоятелствени части – заедно и поотделно, те са в синхрон помежду си, липсва неправилна правна квалификация на административните деяния, те са идентично изписани и в двата коментирани акта. Проверявания съд е преценил цялостно и обективно събраните по преписката доказателства, като правилно и законосъобразно, съгласно депозираните по нея писмени такива е достигнал до извода, че е налице осъществен състав на административно нарушение, доколкото данни в обратната посока липсват.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

При изяснена от обективна и субективна страна  фактическа обстановка, правилно контролирания съд е установил наличието на извършено нарушение по чл.58, т..3 от ЗДвП, което законосъобразно е санкционирано  в съответствие с разпоредбата на чл. 178ж, , ал.1, пр.1 от ЗДвП и доколкото  предвиденото административно наказание е в абсолютно определен от закона размер, не подлежи на коригиране.

Касационния съд се солидаризира изцяло с аргументите на РС – гр. Пазарджик, относно липсата на основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както и за съразмерността на определената административна санкция,  поради което и на основание чл.22, изр.2-ро от АПК не намира за нужно да ги повтаря.

По изложените доводи настоящият касационен състав приема, че първостепенният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, в съответствие с материалния закон и без да е допуснато съществено нарушение на процесуалните норми, което да съставлява отменително основание.

Предвид изложеното и като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на постановеното от РС – гр. Пазарджик решение, съдът не констатира необоснованост, непълнота на доказателствата или съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на решението, настоящата съдебна инстанция намери, че същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед  изхода на делото и своевременното искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, в тежест на ответника по касация следва да бъдат възложени  сторените такива от ОДМВР-Пазарджик, представляващи юрисконсултско възнаграждение в  касационно производство в размер на 80 лева, съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като се отчете, че делото не се отличава с  фактическа и правна сложност.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХII-ти касационен състав,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 189/19.04.2023г., постановено по НАХД № 1313/2022 г., по описа Районен съд – гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Г.Т.З.,***, сумата от 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       /п/            ЧЛЕНОВЕ: 1.               /п/                      2. /п/