РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Кърджали, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Здравка Ив. Дечева Запрянова
при участието на секретаря Татяна В. Кантарджиева
като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140201016 по описа за 2021
година
Обжалвано е Наказателно постановление № ****** от 31.08.2021г., издадено от
Изпълнителен директор на И.а. „Г.и.т.”- София, с което е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500.00лв. на О.Т.А. за извършено нарушение на чл.61 ал.1
вр.чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда на 03.06.2021г.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят А., който счита
наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно поради следните
съображения: соченото нарушение не е извършено при описаната фактическа обстановка;
при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и приложението на материалния закон.
Поради това моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно
и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Административно наказващият орган редовно призован се представлява от юрисконсулт,
който оспорва жалбата. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди наказателното постановление по
съображения изложени подробно в писмена защита. Настоява за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за
1
установено следното от фактическа страна: На 03.06.2021г. в 09.30 часа свидетелите Е.Ю.,
А.С. и Л.И.- инспектори в Д. "И.Т."- Кърджали, извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в отрасъл „Р.“ на обект, представляващ земеделски масив с
овощни дръвчета- череши, с обща обработваема площ ***** хектара. Обектът се намирал в
землището на с.О., ********, общ.Кърджали и се стопанисвал от жалбоподателя О.Т.А. като
регистриран земеделски стопанин. Свидетелите установили, че там се извършва беритба на
череши от няколко лица, сред които и С.М.А.. Той и останалите работници брали череши в
земеделския масив на жалбоподателя. На всички тях раздали за попълване Декларации по
чл.402 ал.1 т.3 от КТ, в които те вписали обстоятелства около наемането им на трудови и
нетрудови договори. Работникът С.А. също попълнил такава декларация, в която вписал, че
е на работа от 4 дни, няма сключен нито граждански, нито трудов договор, работи с работно
време от 05.00ч. до 12.00ч., със заплащане от 20 лева дневно. След проверката по работни
места работодателят по- късно този ден към обяд посетил Д. "И.Т."- Кърджали, където
заявил еднодневни трудови договори и в 13.18ч. системата на ИАГИТ генерирала такива
договори за лицата, които жалбоподателят А. е наел, измежду които било и лицето С.М.А..
След което първият представил в Д. "И.Т."“ гр.Кърджали трудов договор представляващ
образец бланка на еднодневен трудов договор, съгласно чл.114а, ал.1 от КТ, който бил с
уникален идентификационен номер с изходящ час от Информационната система на ИА ГИТ
в 13.18 часа, което следвало проверката по работни места в 09.30 часа. По този повод на
17.06.2021г. срещу О.Т.А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
по чл.61 ал.1 вр. чл.114а, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, след
което му бил предявен, но той отказал да го подпише и получи, като отказът бил надлежно
удостоверен с подпис на свидетеля Х.Ч.. На 31.08.2021г. наказващият орган издал
процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от
КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева за
извършено нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.114а, ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е.Ю., А.С.,
Л.И. и Х.Ч.; от писмените доказателства- Акт за установяване на административно
нарушение от 17.06.2021г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ;
Декларация по чл.402 от КТ от 03.06.2021г.; Трудов договор № ******* от 03.06.2021г.,
подписан от работника С.М.А.; Регистрационна карта на земеделски стопанин; Анкетна
карта за регистрация на земеделски стопанин от ****г.; Анкетен формуляр № * от
07.01.2021г. за местонахождение на имот; Справка за дейността на О.Т.А. от 07.01.2021г.;
вносни бележки; Справка за предоставени образци на трудови договори; Данни от регистър
БУЛСТАТ за О.Т.А.; Протокол за извършена проверка изх.№ *********/17.06.2021г. Всички
тези доказателства са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, а и самите
свидетели са очевидци, извършили проверката по работни места и установили С.М.А. да
извършва трудова дейност в обекта, стопанисван от жалбоподателя. И тримата са заварили
лицето на работното му място в земеделския масив с овощни дръвчета в с.О., възприели са
непосредствено извършваната от него дейност по бране на череши, наред с още няколко
работника. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни или
2
заинтересовани от изхода на настоящия спор. Свидетелят Х.Ч. не е присъствал при
установяване на нарушението, но дава информация за процедурата по съставяне и
предявяване на акта срещу жалбоподателя.
Безспорно от тези доказателства се установява факта, че на датата на извършената проверка-
03.06.2021г., посоченото лице С.А. е извършвало трудова дейност, както и че в 9,30ч. този
ден то е било без сключен писмен трудов договор.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
Разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Според другата посочена в
атакуваното постановление правна норма- чл.114а, ал.1 от КТ, трудов договор за
краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и
регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител за работа за един ден, като това
време не се признава за трудов стаж. От доказателствата по делото безспорно се установи,
че на 03.06.2021г. С.М.А. в рамките на деня е предоставял работна сила за жалбоподателя,
като е осъществявал трудова дейност в обект стопанисван от него, с оглед на което е налице
трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва
да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено, тъй като
работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника С.А. преди
постъпването му на работа на 03.06.2021г., с което и не са спазени правилата на чл.61 ал.1
вр. чл.114а, ал.1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е
ангажирана административно наказателната отговорност на О.Т.А. на основание чл.414 ал.3
от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до
15000лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63
ал.1 или 2 от КТ. Жалбоподателят към процесната дата е бил регистриран земеделски
стопанин и попада в обхвата на разпоредбата на § 1, т.1 от КТ, регламентираща кой може да
бъде работодател по смисъла на КТ. Затова законосъобразно е определено, че същият има
качеството на работодател, респ. като такъв се явява субект на административното
нарушение. Наложената му санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я
намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на
наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
3
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61 ал.1 вр.чл.114а, ал.1 от
КТ, както и на санкционната такава по чл.414 ал.3 от КТ. Именно това са разпоредбите
относими към осъщественото от жалбоподателя деяние. Нарушението се явява доказано, за
което вече бяха изложени съображения. Процесното деяние не представлява маловажен
случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните
обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на защита са
обществените отношения по охрана на едни от най- важните конституционни права, а
именно трудовите права на гражданите. Освен това, деянието е формално, на просто
извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а и конкретното
извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид
нарушения. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.
ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е
изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение
в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на И.а. „Г.и.т.“ със седалище град София, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на И.а. „Г.и.т.“)
следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****** от 31.08.2021г., издадено от
Изпълнителен директор на И.а. „Г.и.т.”- София, с което е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500.00лв. на О.Т.А. за извършено нарушение на чл.61 ал.1
вр.чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда на 03.06.2021г., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА О.Т.А. с ЕГН ********** с адрес с.Г., ул.„З.“ № *, общ.Кърджали, да заплати на
И.а. „Г.и.т.“ гр.София, сумата от 100лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5