ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 502
15.03.2018г.
гр.Бургас
Бургаският окръжен съд Първо
гражданско отделение
петнадесети март две хиляди и седемнадесета
година
В закрито заседание в следния
състав :
Председател: ДАРИНА КОСТОВА
като разгледа докладваното от
съдията Костова
гр.д..№ 1568 по описа за 2014 година,за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е с правно
основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, във вр. с § 5 от ПЗР на
ЗОПДНПИ и е образувано по мотивирано искане на Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество/КОНПИ/- гр. София, с адрес за призоваване: : гр. Бургас,
ул.Филип Кутев №26 А , ет.3 , за отнемане в полза на държавата на имущество на
обща стойност 1 279 871,83 лева, подробно описано в искането,
придобито от Р.Т.К., ЕГН **********, М.Х.К.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** и „ВЕЕР 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ж.к. „Изгрев" № 53, вх. 2, ет. 12, ап. 35, с
ликвидатор Дора Гарелова.
С Решение №246 от 16.06.2016год.,
съдът е уважил частично предявените с мотивираното искане претенции и е
постановил следните диспозитиви по съществото на спора :
„ОТНЕМА в полза на държавата от
Р.Т.К., ЕГН **********, сумата от 5472,10лв лв. , представляваща пряка
облага от извършваната престъпна дейност
по чл.255 от НК , посочена като
такава в мотивите на присъда по по НОХД
№882/2012год. по описа на Бургаския окръжен съд
и сумата от 49036,12лв. – представляващи стойността на получените
косвени доходи от престъпна дейност , състоящи се в стойността на придобити и
отчуждени МПС и получени суми по банкови сметки.
ОТНЕМА в полза на държавата от
М.Х.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 71 517,08 лв. –
представляващи стойността на получените косвени доходи от престъпна дейност на Р.Т.К.,
състоящи се в стойността на получени суми по банкови сметки и вноски по
погасени кредити през периода на престъпната дейност.
ОТХВЪРЛЯ мотивираното искане за отнемане на движими и недвижими
вещи и парични суми от ответниците над
уважената част.“
На 01.07.2016год. е постъпила въззивна жалба обща за всички ответници, чрез процесуалния им представител в
производството. С разпореждане от 04.07.2016год., на ответниците е указано, че
следва да посочат в коя част се обжалва решението, с оглед определяне на
дължимата държавна такса. На 26.07.2016год. е постъпило уточнение от
процесуалния представител, от текста на
което може да се направи извод, че всеки от ответниците обжалва с общата
им въззивна жалба решението в „неговата цялост“.
С Определение № 1362/04.08.2017год.
е върната въззивната жалба на На 29.07.2016год. на на адв.П.М., в качеството й
на процесуален представител „ВЕЕР 1 „ЕООД - ответник по гр.д.№1568/2014год. и въззивната жалба на
адв.П.М., в качеството й на процесуален представител М.Х.К. - ответница по гр.д.№1568/2014год. Със същото определение
е оставена без уважение молбата на адв. П.М., в качеството и на процесуален
представител на М.Х.К. и Р.Т.К. –
ответници по делото, за разрешаване на извършване на плащане или на други
разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезепечителни
мерки, подадена на основание чл.23, ал.4, т.7
от ЗОПДИППД/отм./.
С предходно Определение №2129
/21.10.2016 год., съдът е освободил Р.Т.К.
– ответник по делото, от внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба
против Решение №246 от 16.06.2016год. по настоящото дело, като е администрирал
жалбата му.
Определение № 1362/04.08.2017год е
отменено от въззивната инстанция, като са дадени указания на първоинстанционния
съд да укаже на всеки от двамата въззивници, които не са освободени от държавна
такса, да посочат изрично кои части от решението обжалват, да определи
обжалваемия интерес, да изчисли дължимата държавна такса и да укаже на страните
какъв е дължимият размер на държавната такса, съобразно обжалваната от тях част
от решението, като определи нов срок за представяне на доказателства за
заплащането на дължимата държавна такса.
С оглед изпълнението на
задължителните указания на въззивната инстанция, съдът е постановил
Разпореждане №5392 от 28.11.2017год. , връчено на процесуалния представител на
ответниците на 08.12.2017год. , с което е указал на жалбоподателя„ВЕЕР 1“ЕООД,
че в седмодневен срок следва да посочи изрично кои части от Решение №246 от
16.06.2016год обжалва, с оглед определяне
на обжалваемия интерес и изчисляване на дължимата държавна такса, в противен
случай жалбата ще бъде върната, както е указал и на на жалбоподателя М.Х.К., че
в седмодневен срок следва да посочи изрично кои части от Решение №246 от
16.06.2016год обжалва, с оглед определяне
на обжалваемия интерес и изчисляване на дължимата държавна такса, в противен
случай жалбата ще бъде върната.
С „уточнение“ от 15.12.2017год. е
изпълнено указанието на съда по отношение на жалбоподателката М.Х.К., като е
посочено, че тя обжалва решението в частта , с която се отнема в полза на
държавата сумата от 71 517,08лв., съответно дължимата от нея държавна
такса по въззивната жалба е в размер на 1430,34лв.
По отношение на молбата на
жалбоподателите за отмяна на наложени обезпечителни мерки, с оглед заплащане на
държавната такса и ангажиране на адвокатска защита, в изпълнение на
задължителните указания на въззивната инстанция, съдът е указал на жалбоподателката, че в седмодневен
срок от връчване на настоящото разпореждане следва да представи доказателства
за невъзможността да заплати указаната държавна такса и да ангажира адвокат за
процесуално представителство.
Жалбоподателят „ВЕЕР 1“ЕООД не е
изпълнил указанието на съда и не е посочил, в коя част обжалва решението, в
което не се съдържа осъдителен диспозитив против този ответник, но поддържа
искането си за отмяна на обезпечителна мярка „запор“, за да заплати държавна
такса по въззивната жалба и да ангажира адвокатска защита, поради което за
пореден път, съдът е указал на жалбоподателя „ВЕЕР 1“ЕООД, че в седмодневен срок следва да
посочи изрично кои части от Решение №246 от 16.06.2016год обжалва, с оглед определяне на обжалваемия
интерес и изчисляване на дължимата държавна такса, в противен случай жалбата ще
бъде върната, като в същия седмодневен срок от връчване на настоящото
разпореждане, следва да представи доказателства за невъзможността да заплати
указаната държавна такса и да ангажира адвокат за процесуално представителство.
С Разпореждане №450/08.02.2018год.,
съдът е дал указания на ответниците „ВЕЕР 1“ ЕООД и М.К. в гореизложения
смисъл.
Разпореждането е връчено на
13.02.2018год. и на 21.02.2018год. са постъпили две молба от адв. М., в
качеството й на представител на М.К. и на Р.К., но не е постъпила молба от „ВЕЕР
1“ ЕООД, включително и чрез адв. М..
С оглед на последното, съдът
намира, че следва да укаже на „ВЕЕР 1“ ЕООД, че следва да представи
доказателство за внесена по сметка на АС-Бургас държавна такса за въззивното
производство в размер от 2520,51лв.
По отношение на ответницата М.К., с
оглед направеното уточнение, съдът следва да й укаже, че следва да представи
доказателство за внесена по сметка на АС-Бургас държавна такса за въззивното
производство в размер от 1430,34лв.
По отношение на направените искания
за освобождаване от внасяне на държавна такса за двамата ответници, съдът
констатира, че въпреки дадените указания не са представени доказателства за
невъзможността да заплати указаната държавна такса и да ангажира адвокат за
процесуално представителство.
Получените, след връчване на указанията на съда, две молби от адв.М.
нямат приложения и в тях не се излагат твръдения и доводи, които да могат да
бъдат тълкувани като изпълнение на указанията на съда. Поради това, съдът
приема , че не са налице доказателства , от които да може да бъда направен
извод, че страните са в затруднение да заплатят дължимата държавна такса за
въззивното производство и следва да бъдат отхвърлени молбите им за
освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски във
въззивното производство. Не са представени както изискуемите по закон
декларации, така и писмени доказателства, от които да може да се направи извод
за наличието на предпоставки за освобождаване от задължението за внасяне на
държавна такса.
В посочените две молби от
21.02.2018год. се прави за пореден път искане за вдигане на наложените
обезпечителни мерки, представляващо искане по чл.23, ал.4,т.7 от ЗОПДИППД/отм./
и искане за отмяна ва всички наложени обезпечения поради предявяване на иска
след посочения в определението , с което са допуснати обезпеченията срок.
По второто искане е компетентен да
се произнесе съдията –докладчик по частното гражданско дело, по което са
допуснати обезпечителните мерки, по което дело на съдът е служебно извостно, че
е подадена молба в същия смисъл и поради което настоящата молба следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на искането с правно
основание чл.23, ал.4, т.7 от от ЗОПДИППД/отм./, направено от ответниците,
съдът намира същото за неоснователно със следните съображения :
На първо място, видно от текста на
представеното от ответниците пълномощно на адв. М., уговореното възнаграждение
е за осъществяване на процесуално представителство пред всички съдебни
инстанции, поради което неоснователни са претенциите да се вдигне наложения
запор, за да се даде възможност за сключване на договор за правна защита и
заплащане на разноските за такава за производството пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание по
същество е представен списък на „направените разноски“ по чл.80 от ГПк, в който
списък е вписано адвокатско възнаграждение в размер на 100 000лв. ,
съответно на уговореното в представеното по делото пълномощно – за всички
ответници. С оглед на гореказаното, от представените писмени доказателства,
материализиращи изявления на страните и
процесуалния представител се налага извод, че адвокатското
възнаграждение, което е уговорено между странитепо дагавар за процесуално представителство
е вече заплатено в пълен размер от ответниците, поради което не е налице
твърдяната в молбите по чл.23, ал.4 от ЗОПДИППД/отм./ необходимост от парични
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Не се излагат доводи за
необходимост от извършване на други разноски, освен тези за държавна такса пред
въззивната инстанция.
Ответникът Р.К. е освободен от
заплащане на държавна такса пред въззивната инстанция с определение на съда,
поради което за него такава нужда, налагаща вдигане на запора не е налице.
По отношение на „ВЕЕР 1“ ЕООД,
съдът намира, че не са представени
доказателства, че дружеството не разполага със средства да заплати дължимата
държавна такса, каквито даказателства не са представени и след указания на
съда. Искът е отхвърлен по отношение на този ответник, поради което подаване на
въззивна жалба от същия при тези обстоятелства не следва да бъде основание за
отмяна на наложените му обезпечителни мерки, защото обективна нужда от защита
срещу решение, което е в полза на този ответник, не е налице.
По отношение на М.К., съдът намира,
че не са представени доказателства, че ответницата не разполага със средства да
заплати дължимата държавна такса и да ангажира адвокатска защита, каквито
даказателства не са представени и след указания на съда.
Независимо от горното , съдът след
служебна проверка установи, че по искане на ответниците вече са били освободени
часто от запорираните парични средства , което е допълнително основание за
отхвърляне на молбите за освобождаване от внасяне на държаван такса и разноски
и молбите по чл.23, ал.4 от ЗОПДИППД/отм./.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответниците
за освобождаване от внасяне на държавна такса по въззивната жалба и разноски
във въззивното производство, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
ответниците по чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИППД/отм./, за като неоснователна.
УКАЗВА на жалбоподателя М.К., че в
седмодневен срок от връчване на настоящото определение следва да представи
доказателство за внасяне по сметка на АС-Бургас на държавна такса по въззивната
жалба в размер на 1430,34лв., в противен случай жалбата ще бъде върната.
УКАЗВА на жалбоподателя
„ВЕЕР 1“ЕООД че в седмодневен срок от връчване на настоящото определение
следва да представи доказателство за внесена държавна такса в размер на
2520,51лв., в противен случай жалбата ще бъде върната.
Да се връчи разпореждането на
жалбоподателите на посочения съдебен адрес.
СЪДИЯ: