Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 816
Стара
Загора, 07.03.2024 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на
тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Стефка Христова
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 321 по
описа за 2023 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г.М.К. ***,
подадена чрез пълномощника му адв.В.Д., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1228-000895/ 14.10.2023г., издадена от
Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която
заповед на Г.К. на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за
срок от 6 месеца.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят твърди, че притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено в държава-членка на Европейския съюз, а именно
Федерална република Германия, поради което същото е валидно и на територията на
Република България без да е необходимо да бъде придружено от легализиран превод
на български език. С доводи за липса на матералноправните предпоставки за
налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е направено искане за отмяна на
обжалвания административен акт.
Ответникът по жалбата – Началник група
в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора – Г.Й.А.,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща
представител по делото и не взема становище по основателността на
оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1228-000895/ 14.10.2023г., издадена от началник група в сектор ПП към ОД на
МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Г.М.К. е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6
месеца, считано от 14.10.2023г. Обжалваният административен акт е постановен на
основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с
обстоятелството, че на 14.10.2023г. в 15.20ч. в гр.Стара Загора, по ул.“Христо
Ботев“ до № 112, в посока изток-запад, К. управлява лек автомобил М. с рег.№ ****,
собственост на „Верея карс“ ООД, като водачът управлява със СУМПС № ****, издадено в Германия, което е невалидно
за Република България, защото не е придружено от легализиран превод на
български език.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната ЗППАМ, в т.ч. и Акт за установяване на административно нарушение
серия GA бл.№
1078138/ 14.10.2023г. и издадено въз основа на него Наказателно постановление
№ 23-1228-004583/ 03.11.2023г., с което
на Г.М.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.161, т.3 от същия закон,
за това, че на 14.10.2023г. в 15.20ч. в гр.Стара Загора, по ул.“Христо Ботев“
до № 111, управлява МПС със свидетелство, невалидно за РБългария, защото не е
придружено от легализиран превод на български език.
Към административната преписка е
приложено и копие на притежаваното от жалбоподателя СУМПС с № ****, издадено от Федерална република Германия,
валидно до 24.04.2029г. за категории АМ, А1, А и В.
Приложено е и заявление за промяна на регистрация от 09.08.2023г/л.24 по делото/, от което е
видно, че лекият автомобил – М. с рег.№ ****, обект на приложената с процесната
заповед ПАМ, е собственост на юридическо лице – „Верея карс“ ООД, а
жалбоподателят е вписан като ползвател на това МПС.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5,
б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-4467 от
23.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която
на основание чл.43, ал.4, вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР, във вр. с чл.165 и чл.172,
ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП
/вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 23-1228-000895/
14.10.2023г. е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Стара Загора, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. С оглед
на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и
на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен
акт.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения
административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки
се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН).
В случая Заповед № 23-1228-000895/
14.10.2023г. е издадена при прилагане на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно
която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Приложената на Г.М.К. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 14.10.2023г. в
15.20ч. в гр.Стара Загора, по ул.“Христо Ботев“ до № 112, К. управлява лек
автомобил М. с рег.№ ****, собственост на „Верея карс“ ООД, като водачът
управлява със СУМПС № ****,
издадено в Германия, което е невалидно за Република България, защото не е
придружено от легализиран превод на български език. Следователно наложената на
жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата на чл.171,
т.2а, предл. последно от ЗДвП.
По делото не съществува спор, че на
посочените в обжалваната заповед място и време жалбоподателят е управлявал лек
автомобил с рег.№ ****. Не се оспорва от ответника, а и в обстоятелствената
част на обжалваната заповед изрично е отбелязано, че Г.К. притежава издадено в
Германия Свидетелство за управление на МПС № № ****.
Спорният по делото въпрос е правен и се
свежда до това дали чуждестранното свидетелство за управление на МПС на водача Г.М.К.
е трябвало да бъде придружено от легализиран превод на български език за да се
счита за валидно на територията на Република България.
Съгласно чл. 161 от ЗДвП свидетелство
за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно
на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в
следните алтернативно изброени случаи: 1. държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия
договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е
придружено от легализиран превод на български език; 4.
свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към
Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава
- членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария.
В конкретния случай по време на
проверката водачът Г.М.К. е притежавал и представил на контролните органи
СУМПС, издадено от Федерална република Германия, удостоверяващо придобита
правоспособност и за управление на моторни превозни средства от категория В, в която попада управляваният от К. лек
автомобил. Федерална република Германия
е държава-членка на Европейския съюз, поради което издаденото в тази държава
СУМПС е валидно на територията на България, съгласно чл.161, т.5 от ЗДвП, който
транспонира Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20
декември 2006г., без да е необходимо да се представят допълнителни документи,
включително и легализиран превод на български език на издаденото немско СУМПС.
Съгласно чл.2, параграф 1 от Директива 2006/126/ЕО свидетелствата за
управление, издадени от държавите-членки, се признават взаимно. Това означава,
че всяко лице, притежаващо свидетелство за управление, издадено от някоя от
посочените държави, без оглед на гражданството му, има право да управлява МПС
на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална
възраст за съответната категория, определени в ЗДвП и съобразно определения
срок на валидност на конкретното СУМПС.
Както вече се отбеляза посочените в
чл.161 ЗДвП хипотези са алтернативни, а не кумулативни, поради което и с оглед
конкретиката на процесния казус, не намира приложение регламентирано в т.3 на
чл.161 ЗДвП изискване СУМПС да е придружено от легализиран превод на български
език.
От изложено се налага извода, че към
14.10.2023г. Г.К. е притежавал валидно за територията на България свидетелство
за управление на МПС, издадено от Федерална република Германия, поради което не са били налице материалноправни предпоставки, с които разпоредбата на чл.171, т.2а, б. ”а”
от ЗДвП свързва прилагането на принудителна административна мярка.
Отделно от това административният орган
неправилно и необосновано е приел, че Г.К. е субектът, спрямо който съществува
законово регламентирано материалноправно основание за налагане на
ограничителната мярка. Субект на ПАМ в
хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ предл. последно от ЗДвП законът определя
единствено собственика, чието превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното моторно превозно средство. В случая не е спорно между
страните по делото, а и по несъмнен начин се установява от представените
доказателства, че към датата на констатиране на нарушението, за което е
съставен АУАН серия GA бл.№
1078138/14.10.2023г., управлявания от Г.М.К. лек автомобил с рег.№ ****, не е
бил негова собственост, а на юридическото лице „Верея карс“ООД. Следователно Г.К. не може да бъде субект
/адресат/ на ПАМ по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
С оглед на изложеното съдът приема, че
жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1228-000895/ 14.10.2023г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която на Г.К. е
наложена принудителна на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като
постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва
да бъде отменена.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.М.К. ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1228-000895/ 14.10.2023г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която на
основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, като
незаконосъобразна.
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: