РЕШЕНИЕ
№ 587
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000535 по описа за 2024 година
, взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Е. А. Б.
от гр.*** насочена против Решение № 35/06.11.2023 г., постановено по т.д. № 5/2021 г. по
описа на ОС Видин, с което е обявена за относително недействителна по отношение на
"Билиив“ЕООД, ЕИК ********* и на всички кредитори в несъстоятелността на „Ромекс
инс“ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ Заповед № 2/19.12.2016
г., издадена от управителя на „Ромекс инс“ ЕООД – П. Б., в частта, с която е определено
допълнително материално стимулиране на Е. А. Б. - ЕГН ********** в размер на 687 000 лв.
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в
нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост и се иска пълната му
отмяна.
С оглед обстоятелството, че първоинстанционният съд е разгледал с атакувания
съдебен акт общо три иска, предявени в условието на обективно евентуално съединяване,
като е уважил единствено този с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и е отхвърлил двата
иска с правно основание чл.647, ал.1, т.1 и чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, а ищецът по делото не е
обжалвал решението в посочените му отхвърлителни части се налага, че в тези му части
решението с ее стабилизирало и е влязло в сила.
1
Затова и независимо че въззивницата Е. Б. сочи, че обжалва първоинстанционното
решение в неговата цялост и иска пълната му отмяна въззивната инстанция в решаващият
състав приема, че първоинстанционното решение се обжалва от само в частта му, с която
предявеният от въззиваемия-ищец против въззивницата и „Ромекс инс“ЕООД /н/ иск с
правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ е уважен.
В частите, с които предявените от „Белиив“ЕООД искове с правно основание чл.647,
ал.1, т.1 ТЗ и чл.647, ал.1, т.3 ТЗ са били отхвърлени, първоинстанционното решение има
позитивен по отношение на въззивницата характер, поради което и за същата не е налице
правен интерес от обжалването му, т.к. крайният резултат за обжалващия е благоприятен.
Няма спор в доктрината и съдебната практика, че правен интерес от обжалване
съществува само тогава, когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за
страната.
В случая в отхвърлителните му части, касателно предявените искове по чл.647, ал.1, т.1
и т.6 ТЗ постановеното първоинстанционно решение е неизгодно за ищеца-въззиваем и
негов е правният интерес да го обжалва. След като не е сторили това и за въззивника-
ответник не е налице правен интерес от обжалването му, в тези му части решението се е
стабилизирало, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.
След това уточнение относно предмета на въззивното производство конкретните
оплаквания във въззивната жалба се свеждат до постановяване на обжалваното решение ва
нарушение на съдопороизводствените правила поради това, че съдът не е изготвил доклад
по чл.146 ГПК, изискващ посочването на всички обстоятелства, обхванати от нормата, нито
е дал указания на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства. Отделно
първоинстанционният съд допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не
се произнесъл по възражението на ответниците, че ищцовото дружество не е легитимен
кредитор относно вземания спрямо несъстоятелното дружество „Ромекс инс“ЕООД, т.к.
цесията не била редовно съобщена на длъжника. В тази връзка в списъка с приети вземания
„Билив“ЕООД бил вписан като кредитор единствено за вземане в размер на 10 000 лв.
главница, което, според твърденията на въззивника, било погасено чрез плащане.
Ето защо и ищецът-въззиваем не можел да се легитимира като кредитор на
несъстоятелния длъжник, респ. - за същия не била налице активна процесуална легитимация
от водена на процесния иск.
На отделно основание с предявения иск се атакувал елемент от трудовото
възнаграждение на работника, което било недопустимо, т.к. КТ познавал единствено иска по
чл.74, във вр. с чл.75 от с.к. за недействителност на трудов договор, но не и за елемент от
трудовото възнаграждение.
Друг самостоятелен аргумент за неправилност на обжалваното решение бил и това, че
вземането за ДМС на въззивницата било включено в списъка с неприети вземания, обявени
по партидата на длъжника, от което следвало, че то по никакъв начин не намаля масата на
несъстоятелността.
Освен посоченото начисленото ДМР не било нито безвъзмездна сделка, нито възмездна
такава, сключена в сроковете преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, нито даденото
надхвърляло размера на полученото. Начисленото ДМС било част от трудовото
възнаграждение на лицето, сключило трудов договор и полагало труд при несъстоятелни
търговец, с основание участие в група за създаване на продукт по НИКОР за приноса на
работника към увеличаване активите на дружеството.
Поддържа се и заповедта, с която е начислено ДМС била вътрешнодружествен акт -
едностранно изявление на орган на дружеството, по силата на което последното се е
задължило да изплати парична сума, е не двустранна сделка. Не ставало въпрос за
правоотношение, част от търговската дейност на несъстоятелното дружество, а за трудово
такова, при липса на намерение за увреждане, т.к. се касае за стимулиране на служител,
извършващ основна дейност в дружеството.
Поддържа се и че уваженият от първоинстанционния съд иск бил предявен
2
преждевременно и при злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца - въззиваем, т.к.
все още нямало окончателен списък с приети и неприети вземания, за да се установи със
СПН, че въззивницата няма вземане спрямо нсъстоятелния длъжник. По този начин и се
заобикалял искът по чл.694 ТЗ за установяване съществуването/несъществяването но
вземане, развиващ се освен между оспорващите съществуването на вземането страни и със
синдика като гаранция за защита правата и интересите на всички кредитори на
несъстоятелността.
по делото оплакванията във въззивната жалба следва да се обобщат до такива за постано
По изложените подробни съображения за всяко едно от оплакванията от въззивната
инстанция се иска отмяна на обжалваното решение и по съществото на спора отхвърляне на
предявения иск.
В отговора по въззивната жалба „Билиив“ЕООД, чрез процесуалния си представител,
оспорва доводите във въззивната жалба и поддържа правилност на обжалваното решение.
След запознаване с първоинстанционното дело въззивната инстанция съобрази
следното:
СГС е бил сезиран от „Билиив“ЕООД с предявен иск с правно основание чл. 647, ал.1,
т.6 ТЗ против Е. А. Б., с който е поискано да бъде обявена за относително недействителна по
отношение на "Билиив“ЕООД, ЕИК ********* и на всички кредитори в
несъстоятелността на „Ромекс инс“ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от
ТЗ Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Ромекс инс“ ЕООД – П. Б., в
частта, с която е определено допълнително материално стимулиране на Е. А. Б. - ЕГН
********** в размер на 687 000 лв.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че с решение №
47/15.01.2018 г., постановено по т.д. № 1/2017 г. по описа на ОС Видин е обявено
неплатежосподобността на „Ромекс инс“ЕООД, открито е производство по несъстоятелност
срещу дружеството, наложени са запор и възбрана върху имуществото му и е прекратена
неговата дейност. В хода на въззивното обжалване на това решение с постановеното такова
от АС София № 832/10.04.2019 г. по т.д. № 2724/2018 г. е била променена единствено
началната дата на неплатежоспособността на длъжника - 01.07.2015 г. Решението е влязло в
сила на 15.11.2019 г., като не е допуснато до касация с определение на ВКС по т.д. №
2088/2019 г.
Ищецът "Билиив“ЕООД предявил свое парично вземане в производството по
несъстоятелност с молба с вх. № 200008 /18.08.2020 г. и същото било прието под № 4 в
списъка на приетите вземания на кредитори по чл.686,ал.1 ТЗ.
Именно в качеството си на кредитор на несъстоятелния търговец ищецът
предявявал и искът по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ твърдейки, че ответницата Е. А. Б. също
предявила на 19.02.2018 г. за приемане в производството по несъстоятелност на „Ромекс
инс“ЕООД свое парично вземане в размер на 644 145,90 лв., представляващо вземане по
трудов договор. Вземането произтичало от Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от
управителя на „Ромекс инс“ЕООД, с която се начислявало допълнително материално
стимулиране /ДМС/ в размер на 687 000 лв. на Е. Б..
За дължимостта на ДМС в посочения размер последната водела съдебно
производство - гр.д. № 21/2020 г. по описа на РС Пловдив, по което било постановено
Решение № 1766/01.06.2020 г. С него „ромекс инс“ЕООД било осъдено да заплати на Б.
сумата от 699 6026,07 лв. представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение да
периода м.ноември 2016 г. - м.май 2017 г., заедно с мораторната лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко вземане - 30-то число на следващия месец до
30.12.2019 г. в размер на 213 722,90 лв., заедно със законната лихва от 01.01.2020 г. до
окончателното плащане.
Твърдяло се е гр.д. № 21/2020 г. по описа на РС Пловдив да е било образувано
единствено с цел увреждане кредиторите на несъстоятелността - вземането аз ДМС в размер
на 687 000 лв. било установено със съдебно решение, постановено след откриване
производството по несъстоятелност, без участието на синдик, поради което и по арг. от
чл.691 ТЗ можело ад ес оспорва от кредиторите на несъстоятелността.
3
Твърдяло се и че „Ромекс инс“ ЕООД изпаднало в неплатежоспособност на 01.07.2015
г., към който момент изпитвало сериозни финансови затруднения, а икономическата му
дейност не водела до реализиране на печалба. Финансовите затруднения на дружеството
налагали като извод, че не са били налице предпоставките за начисляване на допълнително
възнаграждение в толкова висок размер. Начисляването на подобно ДМС предполагало
работникът да е имал изключителен индивидуален принос към търговската печалба на
фирмата. Според обявения ГФО за 2016 г. Ромекс инс“ ЕООД реализирало общо 43 хиляди
лева нетни приходи от продажби и не е реализирало печалба, а било на загуба от 196 000
лева. За 2017 г. по същото перо са осчетоводени приходи от 651 хил. лева. Въпреки че
сумата е значително по-висока от тази за 2016 г., не предполага начисляването на
претендираното ДМС, при това - след изпадането на дружеството в неплатежоспособност.
Поддържа се начисляването на процесното ДМС да е извършено само и единствено с
цел увреждане на кредиторите на несъстоятелността и поради обстоятелството, че при
предявяването му то е посочено като глобална суми при пълна липса на конкретизация за
произход и основание за начисляване, както и при неспазване на процедурата, установена от
чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Е. Б. и несъстоятелния длъжник бил свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР
на ТЗ в качеството им на работник и работодател, както и самата Б. посочила в молбата, с
която предявява вземането си.
По изложените съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да
обяви за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността
заповедта, издадена от управителя на „Ромекс инс“ЕООД, с която е определено
допълнително материално стимулиране на Е. Б. от 19.12.2016 г., т.к. страните по сделката
били свързани лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ в качеството им на работник и
работодател.
Поддържа се с така начисленото и изискуемо за плащане ДМС се
създавало задължение, което увеличавало пасива на масата на несъстоятелността и в същото
време не увеличавало актива й.
От ответниците отговор по исковата молба е подала единствено въззивницата Е. Б..
В него на първо място е оспорена допустимостта на предявения иск, поради
отсъствието на надлежна процесуална легитимация на страната на ищеца, който нямал
качеството на кредитор на несъстоятелността на „Билиив“ЕООД. Същият се легитимирал
като такъв въз основа на договор за цесия, който бил нищожен, поради липса на съгласие от
страна на управителя на „Билийв“ЕООД –И. Д.. Отделно дори и в случай на действителност
на договора за цесия ищецът придобил вземането си срещу несъстоятелното дружество едва
на 23.07.2020 г. /датата на сключване на договора за цесия/ - т.е. преди тази дата не е било
кредитор, поради което и искът бил недопустим.
В условието на евентуалност се поддържа предявеният иск да е неоснователен, т.к.
не можел да бъде подведен под нито една хипотеза на чл.647, ал.1 и сл. от ТЗ. Начисленото
ДМС не било нито безвъзмездна сделка, нито възмездна, сключена в сроковете преди
подаване на молба по чл.625, т.3 ТЗ, нито даденото надхвърля размера на полученото.
Начисленото ДМС било част от трудовия договор на лицето, а целевите награди и премиите
поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят висок трудов
резултат не спадат към допълнителните трудови възнаграждение с постоянен характер.
В допълнителните искова молба и отговор страните взаимно са оспорили правните си
доводи, развити в разменените преди това книжа и са навели допълнителни съображения в
подкрепа на становищата си в тази насока.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност на съдебното решение в неговата цялост, за
допустимост - само в обжалваната му част касателно искът по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и прецени
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната
4
форма, по редовно предявен иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ.
По последния страните по делото са надлежно легитимирани /с оглед твърденията на
ищеца/, че е кредитор на несъстоятелния длъжник по парично вземане, вкл. че последното е
прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Ромекс инс“ЕООД
/включено в списъка с приети вземания/, а действията на длъжника, изразяващи се в
издаването на заповед за изплащане на ДМС в полза на служител на дружеството накърнява
масата на несъстоятелността.
Несъстоятелни са възраженията на въззивницата за недопустимост на обжалваното
решение, като постановено по недопустим иск, с оглед липсата на активна процесуална
легитимация в лицето на ищеца-въззиваем за предявяването на отменителния иск по чл.647,
ал.1, т.6 ТЗ.
Няма спор, че целта на всички искове по чл. 647 ТЗ е да се попълни масата на
несъстоятелността с имуществото на длъжника, а нормата на чл. 649, ал. 1 ТЗ е установила
надлежна активна процесуална легитимация за предявяването му в лицето на синдика, а при
негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, както и срока за предявяването
му - едногодишен от откриване на производството.
Както е разяснено в Решение № 50044 от 27.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 470/2022 г.,
II т. о., ТК, преценени в съвкупност предоставените от законодателя права на кредиторите –
с приети по чл. 693 ТЗ или със спорни вземания, следва да се правят предвид цялостната
уредба на съответната фаза от производството по несъстоятелност и преследваната с нея
цел, а не с оглед използваната от законодателя техника при формулиране на правните норми
при различните изменения на ТЗ. Това обстоятелство, преценено във връзка с предвидения
кратък едногодишен /сега двугодишен/ срок за предявяване на иска, началния момент, от
който започва да тече срока за това - от откриване на производството по несъстоятелност,
необходимото технологично време за стабилизиране на вземанията като "приети" по
смисъла на чл. 693 от ТЗ, съвпадащите начални моменти, от които текат сроковете за
предявяване на вземанията и за предявяване на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ и целта на
фазата по попълване на масата на несъстоятелност, ясно разкриват волята на законодателя
при бездействие на синдика да се даде възможност на всеки един кредитор - нов или стар,
предявил вземанията си в предвидените в закона срокове /ако е стар кредитор/, да
предприеме действия в срока по чл. 649, ал. 1 от ТЗ по предявяване на исковете, посочени
във визираната разпоредба и то независимо, че вземанията са все още спорни.
Решаващият състав изцяло споделя и се присъединява към гореизложеното от което
се налага вкл. към момента на предявяване на процесния иск ищецът-въззиваем, като
кредитор на несъстоятелния длъжник с парично вземане, предявено за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност, да е надлежно процесуално легитимиран да предяви
искът с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ.
Независимо от изложеното дори да се сподели становището на въззивницата за
недопустимост на предявения иск по причина, че към момента на предявяването ми и
постановяване на първоинстанционното решение „Билиив“ЕООД не се е легитимирал като
кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност /което не се споделя от
решаващият състав/ следва да се посочи, че служебно извършената справка по партидата на
несъстоятелния длъжник в ТР към момента на приключване на устните състезания по делото
установяват, че с Определение от 10.05.2024 г. по т.д. № 1/2017 г. по описа на ОС Видин,
съдът по несъстоятелността по реда на чл.692 ТЗ е одобрил с направените от него изменения
списъците с приетите и неприетите вземания на кредиторите на длъжника „Ромекс
инс“ЕООД.
Видно от последните въззиваемото дружество е кредитор с прието вземане в размер
на 10 000 лв. - т.4 от списъка с приети вземания, предявено на 18.08.2020 г., придобито по
договор за цесия от 23.07.2020 г.
Горният факт, преценен в светлината на чл.235, ал.3 ГПК определя възражението на
въззивницата за недопустимост на предявения иск за неоснователно, т.к. след 10.05.2024 г.
вземането на „Билиив“ЕООД има характера на „прието“ по смисъла на чл. 693 ТЗ от което
се налага, че същото дружество има качеството на кредитор с прието вземане в
производството по несъстоятелност на длъжника "Ромекс Инс"ЕООД, респ. и правен
5
интерес да иска попълване масата на несъстоятелността чрез предявяване на някои от
исковете по чл. 647 ТЗ.
Несъстоятелно е и другото възражение на ищцата-въззивник за недопустимост /в
условието на евентуалност е поддържано и като основание за неоснователност/ на
предявения иск поради това, че дори да съществува вземане в полза на „Билиив“ЕООД
основано на договор за цесия, то паричното задължение било погасено чрез плащане, който
факт изключвал кредиторовото качество на ищеца по делото.
Както вече се посочи, искът по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ е такъв за попълване масата на
несъстоятелността и при него, както и при останалите искове по чл.647 ТЗ, винаги се
призюмира, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, т.к. предмет на
конкретното производство не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да
обяви за относително недействителна сделка или действие, с които длъжникът го уврежда.
Ето защо и съдът би могъл да приеме обратното - че твърдяното с исковата молба
вземане не съществува, само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. В случая
не се твърди, нито се ангажират доказателства вземането на „Билиив“ЕООД да е отречено
със сила на пресъдено нещо от което следва, че дружеството има качеството на кредитор с
прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ и в размера, установен в производството по чл. 690
- чл. 692 ТЗ пред съда по несъстоятелността.
По изложените съображения за предмета на настоящето производство са ирелевантни
фактите и обстоятелствата дали „Билиив“ЕООД е придобило паричното вземане, прието за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Ромекс инс“ЕООД, по силата на
валиден договор за цесия, /с оглед въведените възражения и пред настоящата инстанция от
въззивницата за недействителност на същия/, вкл. и дали след предявяването на вземането е
осъществено погасяване чрез плащане на вземането му /което би било в нарушение на
установения в производството по несъстоятелност ред, а от там и противопоставимо по
отношение на останалите кредитори на несъстоятелността/.
Тези факти биха били релевантни за производствата по чл.694 ТЗ с предмет спор
относно съществуването/несъществуването на оспорено от друг кредитор или от самия
длъжник на вземането, с което „Биилив“ЕООД се е легитимирал като кредитор.
Настоящето производство има за предмет предявен иск за попълване масата на
несъстоятелността, в което е без значение за надлежната легитимация на ищеца-кредитор
дали вземането му е оспорено или не. Както вече са посочи по-горе, крайната цел на
предявения иск е връщане в масата на несъстоятелността на имущество, с което длъжникът
се е разпоредил намалявайки масата на несъстоятелността - действие, увреждащо всички
кредитори с приети вземания. Затова дори /хипотетично/ ако съществуването на вземането
на „Билиив“ЕООД бъде отречено със сила на пресъдено нещо в евентуално бъдещо
производство по чл.694 ТЗ, при уважаването на предявения от него иск по чл.647, ал.1, т.6
ТЗ върнатото в масата на несъстоятелността имущество на длъжника след осребряване ще
бъде разпределено между останалите кредиторите с приети вземания. Това е така, защото
относителната недействителност се обявява спрямо всички кредитори на несъстоятелността.
По основателността на въззивната жалба.
Страните не са спорили по установимите от ангажираните по делото доказателства и
от служебно извършената справка по партидата на несъстоятелния търговец в ТР, а именно:
С Решение № 47/ 15.01.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОС Видин на основание чл. 632,
ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Ромекс инс“ЕООД с начална дата 30.06.2016
г., открито е производство по несъстоятелност срещу дружеството, наложен е запор и
възбрана върху имуществото му и е прекратена дейността му, вкл. "Ромекс Инс"ЕООД е
обявено в несъстоятелност, а производството е спряно по реда на чл. 632, ал. 1 - 4 ТЗ. С
последващо Решение № 832/10.04.2019 г. по в. т. д. № 2724/2018 г. по описа на АС София
решението на ОС Видин е изменено само в частта му касаеща началната дата на
неплатежоспособността на длъжника и за такава е приета 01.07.2015 г. Решението на
въззивната инстанция не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на
15.11.2019 г. /определение № 652 от 15.11.2019 г., постановено по т. д. № 2088/2019 г. по
описа на ВКС, II т. о./.
6
Въззиваемото дружество е предявило вземането си в производството по
несъстоятелност по реда на чл.685 ТЗ с молба с вх. № 260008/18.08.2020 г. и същото е било
прието от синдика и включено в списъка на приетите вземания под № 4.
С молба вх.№ 546/19.02.2018 г. въззивницата Б. също е предявила свое вземане в
производството по несъстоятелност срещу "Ромекс Инс"ЕООД с твърдения, че е работела
по трудово правоотношение с посоченото дружество и то не е изпълнило задължението си
да й изплати дължими паричните задължения в размер на 644 154,90 лева, представляващи
начислено допълнително материално стимулиране, определено по силата на Заповед №
2/19.12.2016 г. издадена от управителя на "Ромекс Инс"ЕООД. Справката в ТР установява
това вземане да е било включено от синдика в списъка на неприетите вземания /т.6/, а с
постановеното от съда по несъстоятелността определение по реда на чл.692 ТЗ
възражението на Е. Б. срещу тези действия на синдика е прието за неоснователно и то не е
включено в списъка с приети такива. В хода на настоящето производство не е твърдяно,
нито са ангажирани доказателства от въззивницата същата да е предявила иск по реда на
чл.694, ал.1 ТЗ относно това вземане, което да е приключило с влязло в сила съдебно
решение.
Пред първоинстанционния съд е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза. Същата е докладвала въз основа на извършените от нея проверки, че Е. Б. е
работила в „Ромекс инс“ЕООД на основание безсрочен Трудов договор № 0026/14.11.2016 г.,
на длъжност „Инженер хидравлични и пневматични машини“ с шифър на длъжността по
НКПД 2144-6038, категория по НКПД - аналитични специалисти, КИД-2008 28-22
Производство на подемно-транспортни машини, при договореното основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2 600 лв. и допълнителни трудови възнаграждения - за трудов
стаж и професионален опит 0,00% или 0,00 лева.
Начислените суми за трудови възнаграждения на Б., според извършената справка в
счетоводството, намерила отражение в Приложение № 1 към заключението, възлизали на
брутната сума от 4 510,76 лв., изчислени на база основно месечно трудово възнаграждение.
Счетоводните записвания отразявали и начислени суми за ДМС в брутен размер от 687 000
лв., за която не са установени данни да е била изплатена.
Начисленията за ДМС се основават на Заповед № 2/19.12.2016 г. на Управителя на
„Ромекс инс“ЕООД, според мотивите на която е издадена във връзка с успешното участие в
групите по „Функционално- стойностен анализ“ - ФСА и се отнасяла към заплатите за
м.ноември 2016 г. С нея е наредено начисляването на допълнително материално
стимулиране към работните заплати на няколко лица, включително и на въззивницата Е. Б. -
за нея в размер на 687 000 лева.
Разликата в размера между последната и посочената в молба за предявяване на
вземания в производството по несъстоятелността - 644 145,90 лв. вещото лице обяснява с
няколко факта, а именно: 1/ че на Б. са били начислени и неизплатени работни заплати за
периода 01.01.2013 г. 31.12.2013 г. в размер на 11 375,28 лв.; 2/ че са били начислени и
неизплатени работни заплати за периода от 01.10.2016 г. до 30.11.2016 г., болнични и ДМС за
същия период в общ размер на 691 510,76 лева, от които са приспаднати осигуровки за ДОО
за сметка на лицето 504,40 лева, здравни осигуровки за сметка на лицето в размер на 166,40
лева и ДДФЛ в размер на 69 084 лева.
В резултат на аритметичните пресмятания оставала чиста сума за получаване
621 755,96 лв.
Гореустановеното от фактическа страна предпоставя следните правни изводи:
Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба за допуснати съществени
процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото, в
резултат на което страните да не били наясно за кои факти и обстоятелства имат
доказателствената тежест да установят.
Макар действително докладът на ОС Видин да не съдържа всички необходими
елементи, посочени в чл.146, ал.1 ГПК, нито конкретни указания по реда на чл.146 ,ал.2
ГПК, последното не се е отразило на възможността страните да ангажират доказателства в
подкрепа на становищата си по спора и за установяване на сочените от тях като
7
осъществени факти. В резултат на последното на страните са уважени всички
доказателствени искания и са събрани всички доказателства, касаещи релевантните за
предмета на спора факти. Ето защо и допуснатото процесуално нарушение не е съществено
по смисъла на ГПК.
Основателността на конститутивния иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ предпоставя
установяването на в кумулативна даденост на следните положителни предпоставки: 1/че
атакуваната сделка е сключена в рамките на двугодишен срок преди подаване на молбата по
чл. 625 ТЗ; 2/ че страна по нея задължително е свързано с длъжника лице; 3/ че същата по
естеството си е такава, която уврежда кредиторите на несъстоятелността.
Според виждането на настоящия въззивен състав от тези предпоставки по делото е
установено формално наличието единствено наличието на втората - няма спор между
страните, че въззивницата и несъстоятелния длъжник са в трудови правоотношения, - т.е.
същите безсъмнено са свързани лица по смисъла на § 1, ал.1, т.2 от ДР на ТЗ.
В Решение № 43/20.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 610/2020 г., I т. о., ТК е обобщена
практиката на касационната инстанция досежно характера на отменителните искове по
чл.647 ТЗ и предпоставките за уважаването им.
Разяснено е въз основа на това обобщение, че отменителните искове по чл. 647 ТЗ
представляват средство за обявяване за относително недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелни длъжници на определени правни действия и сделки с
имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при
наличие на съответните специфични за отделните фактически състави елементи. Обща
характеристика, обединяваща отделните хипотези включват имуществено увреждане на
кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното
съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на
длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова увреждане. Възприето е,
че към увреждането чрез създаване на опасност следва да се отнесат случаите на учредяване
на обезпечения за чужди задължения - чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ / в полза на трето за
несъстоятелността лице /и т. 5/ в полза на кредитор на несъстоятелността, а също и всички
други необхванати от разпоредбите на чл. 647, ал. 1, т. 1 - т. 5 ТЗ случаи, когато увреждането
е в резултат от сделка, страна по която е свързано с длъжника лице, на осн. чл. 647, ал. 1, т. 6
ТЗ. Възприето е още, че за да бъдат относително недействителни, действията и сделките
трябва да изхождат от длъжника - т. е. да се касае за доброволно предприети от него
действия по погасяване на задължения и сключване на сделки.
Установените факти по настоящия казус изключват извод за наличие на
имуществено разпореждане или сделка, изхождащи от длъжника за погасяване на
задължения и/или сключването на сделки.
Не може да се сподели доводът на ищеца-въззиваем, че такъв характер да има
Заповедта под № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на "Ромекс Инс"ЕООД, с която на
въззивницата е определено за изплащане допълнително материално стимулиране в размер
на 687 000 лв.
Посочената заповед не е правна сделка, нито представлява правно действие с
имуществени права от масата на несъстоятелността, което може да бъде атакувано
самостоятелно по реда на предявяването на исковете за попълване масата на
несъстоятелността.
Същата е основана на действащ подзаконов нормативен акт - Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и на съществуващото между въззивницата
и „Ромекс инс“ЕООД /н/ трудово правоотношение и следователно няма характера на
самостоятелно имуществено разпореждане по смисъла на чл. 647 от ТЗ, вън от трудовото
правоотношение във връзка с изпълнението на което е било начислено.
На отделно основание действието на управителя на несъстоятелния длъжник по
издаване на цитираната заповед не уврежда по никакъв начин, нито създава риск от
увреждане за масата на несъстоятелността, доколкото е безспорно установено по делото от
обсъденото заключение на съдебно-счетоводната експертиза начисленото в полза на
въззивницата ДМС да не е било изплатено до откриването на производството по
8
несъстоятелност на „Ромекс инс“ЕООД с Решението под № 47/15.01.2018 г. по т. д. №
1/2017 г.
Последният факт е именно и причината Е. Б. да предяви , за удовлетворяване в
универсалното производство по несъстоятелност вземането си, произтичащо от
съществуващото трудово правоотношение и основано на заповедта, с която й е определено
за изплащане конкретен размер ДМС за постигнати резултати при изпълнение на трудовите
й задължения.
Както КТ, така и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
определят допълнителното материално стимулиране вид полагащо се трудовото
възнаграждение, дължимо по положен труд от работника на основание сключен с
работодателя трудов договор.
С оглед мотивите за определянето му се налага то да е такова за постигнати високи
резултати, поради което и то няма постоянен характер по смисъла на чл. 15 НСОРЗ -
заплащането му не зависи само от отработеното време, но и от конкретното участие и
принос на работника в трудовия процес и преценката на прекия ръководител за
представянето му.
Затова и съобразно възприетото разбиране от съдебната практика /Решение №
176/10.01.2019 г. по гр. д. № 3658/2017 г. на ВКС, III г. о., Решение № 100 от 8.07.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 4564/2019 г., IV г. о., ГК и др./ по отношение на това възнаграждение съдът
няма правомощие да контролира преценката на работодателя да включи или не, евентуално
до какъв размер, допълнително премиално възнаграждение. С такива правомощия съдът
разполага, когато плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото
възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и качеството на
вложения труд, но не от приемането и изпълнението на определени политики от
работодателя. Когато целевия бонус не е с постоянен характер и неговото изплащане не е
безусловно задължение на работодателя, а се следва след извършване на автономна
преценка на предварително определен от работодателя орган (служител), определянето на
такъв и конкретният му размер, не подлежи на съдебен контрол.
В обобщение на изложеното следва, че само по себе си издаването на цитираната
Заповед № № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на "Ромекс Инс"ЕООД не е
имуществено разпореждане, нито сделка, с която се увреждат кредиторите на
несъстоятелността, т.к. тя по никакъв начин не е рефлектирала /ощетила, намалила/ масата
на несъстоятелността.
По арг. от чл.646, ал.1 ТЗ ако плащане в изпълнение на същата заповед се извърши
след дата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на „Ромекс
инс“ЕООД, то ще бъде недействително и непротивопоставимо на останалите кредитори на
несъстоятелността, защото ще бъде извършено след датата на решението не по установения
в производството ред.
По изложените съображения изводът на първоинстанционният съд, че в случая са
налице всички изискуеми се предпоставки за уважаване на предявения иск, се явява
необоснован - от всички кумулативни предпоставки за уважаването му според въззивната
инстанция се установи формалното наличие на свързаност между несъстоятелния търговец
/работодател/ и въззивницата /работник/ по трудово правоотношение. Този факт обаче сам
по себе си не може да обоснове основателност на иска, поради отсъствието на увреждащо
действие от страна на длъжника, чрез издаването на заповед за определяне на допълнително
материално стимулиране на част от работещите в несъстоятелното дружество, доколкото
това правно действие не е довело до накърняване масата на несъстоятелността, респ. -
увреждащо кредиторите й.
Ето защо и искът се явява неоснователен, което предпоставя отмяна на обжалваното
решение и по съществото на спора отхвърлянето му.
За изчерпателност следва да се посочи, че дали вземането на въззивницата, основано
на трудовото й правоотношение с несъстоятелния търговец и издадената заповед от
19.12.2016 г. съществува или не, което напрактика се оспорва от ищеца-въззиваем, би могло
да се прецени единствено и само в рамките на производство по установяване
9
съществуването на вземането й по реда на чл.694, ал.1 ТЗ /то не е включено в одобрения
списък по чл.692 ТЗ/, а не в производство като настоящето.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 35/06.11.2023 г., постановено по т.д. № 5/2021 г. по описа на ОС
Видин, с което е обявена за относително недействителна по отношение на "Билиив“ЕООД,
ЕИК ********* и на всички кредитори на несъстоятелността на „Ромекс инс“ЕООД /н/, ЕИК
********* на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от
управителя на „Ромекс инс“ ЕООД – П. Б., в частта, с която е определено допълнително
материално стимулиране на Е. А. Б. - ЕГН ********** в размер на 687 000 лв. и с което
решение „Ромекс инс“ЕООД /н/, ЕИК ********* и Е. А. Б. са осъдени да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Видин сумата от 3 435 лв. всеки един от тях
като дължима държавна такса по производството, както и по 5 лв. в случай на служебно
издаване на изп.лист и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.647, ал.1, т.6
ТЗ от "Билиив“ЕООД, ЕИК ********* против „Ромекс инс“ЕООД /н/, ЕИК ********* и Е.
А. Б. - ЕГН ********** от гр.*** за признаване за относително недействителна по
отношение на ищеца и на всички кредитори на несъстоятелността на „Ромекс инс“ЕООД /н/,
ЕИК ********* на Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Ромекс инс“ ЕООД
– П. Б., в частта, с която е определено допълнително материално стимулиране на Е. А. Б. -
ЕГН ********** в размер на 687 000 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10