Р Е Ш Е Н И Е
№ 233/21.05.2019г.
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в ОТКРИТО съдебно заседание на тринадесети
май , през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря Димитрана Димитрова като…разгледа…докладваното…от съдията… БОЙЧЕВА адм.д.№169/2019г.
по описа на Административен съд Монтана и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 21, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) във връзка с
чл.99,т.2 от АПК.
Делото е образувано по жалба на Н.З.Ш.
*** против Решение №1 от 25.03.2019г.на Директора на Дирекция“Регионална служба
по заетостта“, гр.Монтана ,с което е отменена
регистрацията от 20.12.2018г. на жалбоподателката като безработно лице в
Дирекция“Бюро по труда“ гр.Берковица ,считано от датата на
регистрация-20.12.2018г. В жалбата си изтъква доводи за неправилност на
обжалвания административен акт поради противоречие с материално-правни
разпоредби ,а в съдебно заседание чрез адв.Н.Б. иска отмяната му като
незаконосъобразен и присъждане на разноските по делото,за което представя
списък.Представя и писмена защита.
Ответникът
по жалбата – Директорът на Дирекция "РСЗ“-Монтана , чрез процесуалния си
представител юрк.Даниела Георгиева иска да се потвърди оспорения акт ,като
правилен и законосъобразен.Прилага и писмена защита.
Жалбата е допустима ,като подадена от
легитимирано лице ,имащо правен интерес от обжалване на оспорения акт ,и в
срока по чл.149,ал.1 АПК ,във връзка с чл. 21, ал.2 от ЗНЗ.Обжалваното
решение е връчено на жалбоподателката на
28.03.2019г./л.34/ ,а жалбата срещу същото е депозирана чрез административния
орган до съда на 05.04.2019г. ,тоест в срок.По същество жалбата е и основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Установено от административната преписка ,че
със заявление № 10012729/20.12.2018г. (л.37 по делото) жалбоподателката Н.З.Ш. е поискала да бъде регистрирана в Дирекция
"Бюро по труда" – Берковица по постоянния си адрес като безработно
лице и да ползва правата по реда на ЗНЗ, като в заявлението е посочила ,че не
работи,търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от
уведомяването й от Д „БТ“ и да ползва полагащите й се права по реда на
ЗНЗ.Заявила е също ,че не упражнява трудова или друга дейност, за която да подлежи
на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга
държава.Посочила е също ,че й е известно ,че при предоставяне на невярна или
непълна информация ще настъпят неблагоприятни последици по отношение на правата
и по реда на ЗНЗ,както и че носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК
за деклариране на неверни данни.Приложена е по делото регистрационна
карта/л.9/.Изготвен е профил на кандидата /л.39-41/ и План за действие на
безработно търсещо работа лице/л./л.42/.Установено е също ,че заявителката е
работила до 18.12.2018г.по трудово правоотношение,за което е представена
заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение/л.8/.
На 30.01.2019г. е получено писмо в Д „БТ“-Берковица
изх.№1029-11-198 от 29.01.2019г на ТП на НОИ-Монтана ,че лицето Н.З.Ш. работи
по граждански договор.Към писмото са приложени копия от договор за поръчка и
сътрудничество от 11.03.2013г. /л.13/и Анекс към него /л.16/ и Приложение №1
към договора/л.18/,както и сметка за изплатени суми за м.декември 2018г.Прието
е ,че за Д“БТ“-Берковица и Д“РСЗ“-Монтана това писмо се явява новоузнато
обстоятелство, което не е било известно на административния орган към момента
на регистрация на лицето-20.12.2018г. и на основание чл.99,т.2 от АПК във вр. с
чл.21,ал.1 ЗНЗ е издадено оспореното Решение №1 от 25.03.2019г. от Директора на
Дирекция“Регионална служба по заетостта“, гр.Монтана ,с което е отменена регистрацията от 20.12.2018г. на
жалбоподателката като безработно лице в Дирекция“Бюро по труда“ гр.Берковица
,считано от датата на регистрация-20.12.2018г.Решението е издадено от по-горестоящия
административен орган – Директора на Дирекция "Регионална служба по
заетостта" – Монтана,поради обстоятелството ,че съгласно чл.99,т.2 АПК Влязъл
в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред
съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен
ред - от органа, който го е издал, когато: се открият нови обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които
при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат
известни на страната в административното производство.В случая ,решението на Д
„БТ“-Берковица за регистрация на жалбоподателката е ИАА ,който подлежи на
обжалване по административен ред ,при което правилно оспореното в настоящето
производство решение е издадено от по-горестоящия орган- Директор на Дирекция“РСЗ“-Монтана.Съгласно чл.23,ал.2
и ал.3,т.1 и 2 от Устройствения
Правилник на Агенция по заетостта /в сила от 20.07.2016г. Приет с ПМС № 176 от
18.07.2016г. Обн. ДВ. бр.56 от 20 Юли 2016г.,изм. ДВ.бр. 67от 14 Август 2018г/ Дирекциите
"Регионална служба по заетостта" координират,анализират,подпомагат и
обобщават дейността на дирекциите "Бюро по труда",представляват се и
се ръководят от директор и са горестоящи
административни органи по смисъла на чл. 81 от Административнопроцесуалния кодекс
спрямо директорите на съответните дирекции"Бюро по труда" при административното
обжалване на индивидуалните административни актове.Така установената фактическа
обстановка се подкрепя от доказателствата по делото.
При извършената
служебна проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал.1 от АПК на всички основания по чл. 146 ,ал.1-5 от АПК, съдът намира следното.
По отношение компетентността на органа ,издал
оспореното решение.
Оспореният акт –
Решение №1 от 25.03.2019г.на Директора на Дирекция“Регионална служба по
заетостта“, гр.Монтана е постановен от
териториално и родово компетентния орган,който съгласно чл.99,т.2 АПК има
правомощията да отменя актове на по-долустоящия административен орган в случая
Д „Б“-Берковица. Съгласно чл.
21, ал.1 от ЗНЗ, регистрацията се прекратява с решение на
ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта. Съгласно нормата на чл. 25, ал.1 от
Устройствения правилник на Агенцията по заетостта ,Дирекциите
"Бюро по труда" са териториални поделения на агенцията към Главна
дирекция" Услуги по заетостта" ,като седалищата и териториалният
обхват на дирекциите "Бюро по труда" са посочени в приложение№ 3.Ръководителят
на териториално поделение на агенцията – Бюро по труда е неговият директор,
като издадените от него административни актове могат да се обжалват по
административен ред пред Директора на Дирекция "Регионална служба по
заетостта" - Монтана, който е местно и предметно компетентен орган за провеждане
на административния контрол.Оспореният в настоящето производство
административен акт е издаден на основание чл.99,т.2 АПК по пътя на
възобновяването,при което съдът намира ,че е издаден от компетентния по
–горестоящ административен орган-директора на „РСЗ“-Монтана,който осъществява
административен контрол върху актовете на Д „БТ“-Берковица.Актът на Д
„БТ“-Берковица подлежи на административен контрол пред директора на Д
„РСЗ“-Монтана ,и затова компетентен в случая по чл.99,т.2 АПК е горестоящия административен орган-директор
на Д „РСЗ“-Монтана. /в т.см.Решение №
1636 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12838/2013 г., VI о., докладчик
председателят Наталия Марчева/.
"Вписването на лицето в Дирекция
"Бюро по труда" като безработно лице, представлява изразено с
действие властническо волеизявление на административен орган, въз основа на
което за регистрираното лице се пораждат права и възникват задължения. Затова
по своето естество регистрацията в Дирекция "Бюро по труда"
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.
По общото правило на чл. 81 АПК
регистрацията в "Бюрото по труда" подлежи на обжалване по
административен ред пред по-горестоящия административен орган. Директорите на
"Регионална служба по заетостта" са горестоящи административни органи
по смисъла на чл. 81 АПК
спрямо директорите на съответните Дирекции "Бюро по труда" при
административното обжалване на индивидуалните административни актове. Поради
това, че като административен акт регистрацията на лицето в Дирекция "Бюро
по труда" подлежи на оспорване по административен ред, то акт за отмяна
или изменение на този акт на основание чл. 99 АПК
може да бъде валидно издаден само от по-горестоящия административен орган, т.
е. от директора на съответната "Регионална служба по заетостта".В
този смисъл ,оспореното решение е издадено от компетентен орган ,при спазване
на законовите разпоредби за това.
По
отношение на формата на акта.
Обжалваното решение е издадено в писмена
форма и съдържа всички реквизити на административния акт в съответствие с чл. 59, ал.2,т.4
от АПК. Същото е мотивирано, и съдържа фактически и правни основания за
издаването му-чл.21,ал.1от ЗНЗ във вр. с чл.99,т.2 от АПК.В този смисъл,
издаденото решение е постановено при спазване на установената форма на акта.
По отношение
на спазване на административно-производствените правила и материалния закон.
При
издаване на решението ,съдът намира ,че са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и материалния закон,които обосновават отмяна на оспореното решение, на
основание чл.146,т.3 и т.4 от АПК.За да отмени регистрацията на лицето, органът
се е позовал на новоузнато обстоятелство-писмо,изх.№1029-11-198 от
29.01.2019г.на ТП на НОИ-Монтана/л.23/,че лицето Н.З.Ш. работи по граждански
договор.Към писмото са приложени копия от договор за поръчка и сътрудничество
от 11.03.2013г. /л.13/и Анекс към него /л.16/ и Приложение №1 към
договора/л.18/,както и сметка за изплатени суми за м.декември 2018г.Прието е
,че за Д“БТ“-Берковица и Д“РСЗ“-Монтана това писмо се явява източник на новоузнато
обстоятелство-наличието на граждански договор, което не е било известно на
административния орган към момента на регистрация на лицето-20.12.2018г. и на
основание чл.99,т.2 от АПК във вр. с чл.21,ал.1от ЗНЗ е издадено оспореното Решение
№1 от 25.03.2019г. от Директора на Дирекция“Регионална служба по заетостта“,
гр.Монтана ,с което е отменена
регистрацията от 20.12.2018г. на жалбоподателката като безработно лице в
Дирекция“Бюро по труда“ гр.Берковица ,считано от датата на
регистрация-20.12.2018г..По разбиране на съда ,за да се приложи нормата на
чл.99,т.2 от АПК следва да са налице такива нови обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при
решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни
на страната в административното производство.Видно от обясненията на
жалбоподателката в съдебно заседание,същата при подаване на заявлението за
регистрация е уведомила служителя на Д „БТ“-Берковица ,че има граждански
договор ,при което същият й е казал ,че следва да го занесе в НОИ.Следователно
не може в случая да се говори ,че гражданския договор е новоузнато обстоятелство ,неизвестно на
органа към момента на подаване на заявлението за регистрация,за който тя е
узнала след получаване на писмото от ТП на НОИ-Монтана .
От друга страна,при конкретните факти прилагането на чл. 99 АПК
е следвало да бъде основано на т. 1 от нормата. Освен, че не е налице основание
по см. на чл. 99, т. 2 АПК,
не е спазена и разпоредбата на чл. 100 АПК
– " В случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на административното
производство се извършва по инициатива на административния орган или по
предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99,
т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството. ". Единствено в случай
по т. 1 от чл. 99 АПК
административният орган разполага с право на инициатива за осъществяване на
извънредния способ за отмяна на влязъл в сила административен акт. При
основание по чл. 99, т. 2 АПК
правото да поиска възобновяване е на страна в производството, но тази страна не
се идентифицира с административния орган, а е другата страна в
административното производство. Възобновяването на производствата по издаване
на административни актове по реда на чл. 99 и сл. АПК
е извънреден способ за контрол на влезли в сила порочни административни актове,
които не са били обжалвани по съдебен ред, и тъй като става въпрос за способ за
контрол, който пряко въздейства върху стабилитета на административните актове,
възможност да го инициират е предоставена на ограничен кръг субекти и
изчерпателни основания /чл. 99, т. 1-7 АПК/.
Отмяната по чл. 99 от АПК
е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите за
истинност и законност на актовете, издавани от административни органи, а целта
- привеждане в съответствие с действителното фактическо и правно положение,
съществувало към момента на тяхното постановяване. Следва да се съобразява, че
новооткритите и съществували към момента на постановяване на административния
акт обстоятелства/доказателства/ са основание за възобновяване на
производството по издаването му по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК,
когато същите по обективни причини не са могли да бъдат приобщени към
доказателствения материал в административната преписка при полагане на
дължимата грижа от страната, върху която е падало задължението за доказване,
което е довело до невъзможност органът да разкрие обективната истина по време
на висящността на административното производство, респ. - да формира адекватно
на закона властническо волеизявление и да предизвика целените от приложимата
правна норма законови последици. Изискване на закона според доктрината е
новооткритите обстоятелства да са съществени, т. е. да са толкова значими, че
да се отразяват върху постановеното с административния акт, като наличието или
отсъствието им да е обуславящо за вземането на решение от органа и определящо
съдържанието на акта.
Изброените в чл. 99
от АПК основания са въведени изчерпателно и не могат да се прилагат
разширително. Основанието по чл. 99, т. 2 от АПК
касае непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива
след влизане на акта в сила и не се дължи на небрежност. Отнася се до факти и
обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на
административния акт, но следва страната да не е знаела за тях, или ако е
знаела по обективни причини да не е била в състояние да се снабди с
доказателства за установяването им. Фактите по случая не разкриват посочената
хипотеза.
В конкретния случай позоваването на
неправилно приложено правно основание по отношение на съществуващ и представен
на административния орган граждански договор - не представлява доказателство за
съществуване на обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК,
нито сама по себе си последващата преценка на договора, направена от
администрацията, представлява такова. Не попада в обхвата на чл. 99, т. 2 АПК
и т. нар. "служебна проверка"- писмото на ТП на НОИ-Монтана ,с което
е уведомена Д „БТ“-Берковица за наличие на граждански договор и сметка за
изплатени суми за м.декември 2018г.от лицето . В хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК
административния орган не разполага с правото на инициатива. Както бе посочено,
гражданският договор от 11.03.2013 г. не представлява ново писмено
доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК,
тъй като е бил налице към датата на подаване на заявлението-декларация от
20.12.2018г. и в тежест на административния орган е било да го изиска
служебно/чл.35 АПК/ и прецени като документ от значение за издаване на решение
за прекратяване на регистрацията на съответното правно основание, респективно
от значение за преценка за липса на предпоставки за прекратяване на
регистрацията.След като актът на горестоящия административен орган е издаден на
невярно правно основание-чл.99,т.2 АПК ,за което същият не разполага с
правомощие да ревизира решението за регистрация на директора на Д „БТ“-Берковица/по
арг. на чл.100 от АПК/ ,то същият е незаконосъобразен ,като постановен при
съществено нарушение на административно-производствените правила и материалния
закон, при което следва да бъде отменен.
Решението на Директора на Дирекция „РСЗ“-Монтана
,макар и издадено от компетентен орган и при спазване формата на акта , е постановено
при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила
и материалния закон, при което следва да бъде отменено.Жалбата като основателна
следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора,на основание
чл.143,ал.1 от АПК и искането за
разноски от жалбоподателката, същите й се следват ,съгласно приложен списък по
чл.80 ГПК.Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №1 от 25.03.2019г.на Директора
на Дирекция“Регионална служба по заетостта“, гр.Монтана ,с което е
отменена регистрацията от 20.12.2018г.
на жалбоподателката като безработно лице в Дирекция“Бюро по труда“ гр.Берковица
,считано от датата на регистрация-20.12.2018г.,КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта, чрез Дирекция
"РСЗ" – Монтана да заплати на Н.З.Ш. *** , направените по делото
разноски в размер на общо 190,97/сто и деветдесет лв. и 97 ст/лв.,от които
държавна такса в размер на 10,00/десет/лв. и банкова услуга в размер на 0,97/деветдесет
и седем/ст. и 180/сто и осемдесет/ лв.за адвокатско възнаграждение .
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: