Решение по дело №3591/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1306
Дата: 11 август 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20205330203591
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

. 1306

 

гр. Пловдив, 11.08.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – XXIV наказателен състав в публично заседание на седми август, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при секретаря: ЕЛЕНА АПОСТОЛОВА,

като разгледа АНД №3591/2020 г. по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3642222, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който е посочено, че се налага глоба от 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание  чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на В.П.В., ЕГН **********.

   С жалбата се  прави искане за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен, сочи се че са допуснати съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят В.П.В. редовно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.П., който излага аргументи за отмяна на електронния фиш и претендира направените по делото разноски.

          Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив не изпраща представител, в писмено становище излага аргументи за потвърждаване на електронния фиш.

  Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 11743ca за това че, на 26.05.2020 г. в 10.33 часа в гр.Пловдив, на бул.”Асеновградско шосе”  1 в посока ул. „Цар Симеон“ при въведено ограничение от 50 км/ч лек автомобил „Шевролет Круз”, регистрационен номер **** се движел се с установена стойност на скоростта 74 км/час и превишена стойност на скоростта 24 км/час, с което извършвал нарушение за движение с превишена скорост. Отразено е в електронния фиш, че собственик на МПС е В.П.В. и че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

По делото са приобщени снимков материал от заснетия от техническото средство клип, копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване и приложение към него, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 27.05.2020 г., снимка за разположение на техническото средство.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение със скорост превишаваща максимално разрешената такава. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно поведение се санкционира.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на собственика на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва. Освен това, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и по чл. 189, ал.6 от ЗДвП.

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

            Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.         

  При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. 

Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. 

Цитираните правни норми съотнесени към конкретиката на настоящия административноправен спор, налагат извод за спазени изисквания при издаването на процесния електронен фиш. Същият правилно е издаден по отношение на собственика на моторното превозно средство, като се доказва че именно това е лицето, което е управлявало автомобила на датата на нарушението.

Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление, поради което и съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на издател на електронния фиш.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна  радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено.

Следва да се посочи, че в случая с оглед настъпилите законодателни промени не е било необходимо да се поставя знак Е 24 за обозначаване на зоната на видеоконтрол, поради което необозначаването в конкретния случай няма как да се счита за нарушение правата на контролираното лице.

С цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове се изисква към административната преписка, която се изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка, както и протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2016 г. за използване на АТСС. От доказателствата по делото се установява, че има изготвен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2016 г. за използване на АТСС, в който обаче не са коректно попълнение всички изискуеми данни. Отбелязани са номерата на първото и последното заснети статични изображения, които са съответно 0287993 и 02888257, както и че са установени общо 53 нарушения. Така попълнените данни са некоректни, тъй като ако към първото отразено статично изображение се добави 53 се получава изображение, което би следвало да е с различен номер от посоченото последно такова – 0288046, а не 02888257. Освен това в протокола се сочи, че техническото средство е работило на това място в периода от 10.00 часа до 11.55 часа, а се сочи като брой часове на работа 1 час и 30 минути. Същевременно по делото е приложена снимка на нарушението с номер 0288056 от 10.33 часа. С оглед на сочените по-горе обстоятелства възниква обосновано съмнение дали тази снимка попада в броя установени нарушения /53 според протокола/. Това от своя страна съдът приема за нарушение на правото на защита на нарушителят, тъй като при липса на изрично посочване на заснетото статично изображение в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2016 г. за използване на АТСС за жалбоподателят възниква невъзможност да разбере с кое техническо средство е бил заснет и съответно да организира защитата си.

От друга страна се констатира и че по делото не е приложено писмо от Български институт по метрология относно съответствие на заявеното средство за измерване с одобрения тип или друг документ сочещ безспорно, че техническото средство е било годно да установява правилно записваните данни към датата на нарушението.

 Същевременно тези обстоятелства са в доказателствена тежест на въззиваемата страна, а по делото не са ангажирани такива доказателсва.

С оглед на приетото и издадения електронен фиш се явява незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществени процесуални нарушения.

Ето защо, независимо от доказване на осъществено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, издадения електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

По отношение на направеното процесуално искане за присъждане на направените разноски по делото от процесуалния представител на жалбоподателят, съдът счита същото за основателно с оглед решението по делото. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат  право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, съдът счита че следва да присъди направените разноски в размер на 150.00 лева за адвокатски хонорар на жалбоподателя, като осъди въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив да ги заплати.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3642222, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който е посочено, че се налага глоба от 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание  чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на В.П.В., ЕГН **********

ОСЪЖДА въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив да заплати на жалбоподателя В.П.В., ЕГН ********** направените в производството разноски в размер на 150.00 лева.

Решението  не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от страните  в 14-дневен срок  от получаване на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.

                                                                              

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.