Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 06,06,2024год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесета
и четвърта година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №4370 по описа за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Д. З. Г. и М.
Д. Г. ***“ АД искове с правна
квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./,
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на Д.Г. сума в размер на 250 000,00лв., а на М.Г. сума в размер на 150000,00лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Ю.Д.Г. в резултат на
пътнотранспортно произшествие от 02,04,2014год., ведно със законната лихва от
02,04,2014год. до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че на 02,04,2014г., около 21:20ч. в гр.София, на бул.“Симеоновско шосе“
и в района на №1 по посока от бул.“Г.М.Д.“***, Г.И.И.,
управлявал лек автомобил с марка „Мерцедес“,
модел ЦЛ 600, с рег.№СА ****КМ, когато предприел маневра завиване на ляво за навлизане
в насрещната пътна лента за движение, при която маневра реализирал пътнотранспортно
произшествие с насрещно движещия се
мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ С ****Х,
управляван от Ю.Д. Г.. Произшествието е реализирано поради
нарушение на правилата за движение по пътищата –нарушение на двойна
непрекъсната линия и изцяло по вина на Г.И.. В резултат на произшествието е
настъпила смъртта на Ю.Г. –син на ищеца Д.Г. и брат на М.Г..
Вследствие смъртта
на Г. ищците твърдят да са претърпели интензивни емоционални
страдания от загубата на пострадалото
лице. Поддържа се, че гражданската отговорност на делинквента е застрахована
при ответното дружество. Предявена е
претенция за извънсъдебно уреждане на спора, но плащане не е извършено,
което обуславя правен интерес от търсената съдебна защита.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗД „Б.И.“
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, тъй като
е управлявало мотоциклет с превишена
скорост от 120км/ч. при разрешена от 50 км/ч.,
под въздействие на наркотични вещества и без да има необходимата правоспособност- управлявал
е мотоциклет с обем на двигателя 600куб.см. при разрешени
350куб.см. и тъй като към датата на
произшествието не е навършил 21години. При условията на евентуалност поддържа
да е налице прекомерност на претендираното обезщетение. Релевира
възражение за изтекла погасителна
давност.
Във връзка с
исковата претенция на М.Г., релевира съображения за
постановена оправдателна присъда
по отношение на водача на лек автомобил
Мерцедес, която на осн.чл.300 от ГПК е задължителна
за съда. Оспорва материалноправната легитимация на
ищеца М.Г. като правоимащо
да получи обезщетение лице. Поддържа
между ищеца и пострадалия да не е налице изключителност в отношенията, обуславяща
дълбока емоционална връзка по смисъла на
ТР №1/2018 год. При условията на
евентуалност оспорва иска по размер, тъй като съгласно §96, ал.1 от ПЗР към ЗИДКЗ обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ се определя
до 5000,00лв.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните да е настъпило ПТП на 02,04,2014год., около 21,20часа,
в гр.София, на бул. „Симеоновско шосе“, в района срещу №1 между лек автомобил,
с марка „Мерцедес“, модел ЦЛ 600, с ДКН СА ****КМ, управляван от Г.И. И.
и мотоциклет „Ямаха“, модел ИЗФ 600, с ДКН С ****Х, управляван от Ю.Д.Г.. При
произшествието е пострадал Ю.Д.Г., получил несъвместими с живота травматични
увреждания.
Не е спорно и от акт за смърт, издаден от Столична
община, се установява да е настъпила смъртта на Ю.Д.Г. на 02,04,2014год.
Видно от удостоверение за наследници с изх. №СОА18-УГ51-614/04,09,2018год.
и изх.№ СОА18-УГ51-616/04,09,2018год. на Столична Община, ищците Д. З.Г. и М.Д.
Г. са родственици на починалото лице/баща и брат/.
В открито съдебно заседание проведено на 23,10,2023год.,
на осн.чл.146 от ГПК, е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, покриващ деликтната отговорност за вреди
при управление на лек автомобил Мерцедес
към датата на ПТП- 02,04,2014год.
По делото е представена
влязла в сила на 18,01,2023год./ потвърдена
с решение № 50185/18,01,2023год. на ВКС по дело № 662/2022год., 1 НО/
присъда №5/17,03,2022год. на САС, постановена по НОХД № 333/2021год., с която е
отменена присъда на СГС, НО, 33 състав от 03,10,2016год. по НОХД №3685/2015год.
в осъдителната част и вместо това Г.И.И. е признат за невинен
в това, че на 02,04,2014год., около 21,20часа в гр.София, по бул.“Симеоновско
шосе“, с посока на движение от ул. „Никола
Габровски“ към бул. „Г.М.Д.“, в района срещу №1 , разклона за ловен парк „Витоша“, при управление
на МПС лек автомобил Мерцедес, с рег.№
СА ****КМ, нарушил правилата за
движение по чл.37, ал.1, изр.1 от ЗДВП,
с което по непредпазливост причинил смъртта
на Ю.Д.Г. по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК. Потвърдена е присъдата в оправдателната част за
нарушение на правилата за движение по
пътищата визирани в чл.25, ал.1 от ЗДВП и чл.63, ал.2, т.4 от ППЗДВП.
По делото е представен протокол за оглед на местопроизшествието от 02,04,2014год., в
който длъжностните лица са отбелязали, че платното за движение, в участъка на
ПТП за бул.Симеоновско шосе е двупосочно, с асфалтово покритие, сухо, равно,
без дупки и посипаности, прав пътен участък, с налични по две ленти за движение във всяка посока. Пътните ленти за
движение са отделени от останалите с
надлъжна пътна маркировка М-2-двойна непрекъсната линия, съобразно
чл.63, ал.1, т.2 от ППЗДВП, която в района
на разклона за пицария „Виктория“ преминава в
надлъжна пътна маркировка М-4 –двойна прекъсната съобразно чл.63, ал.1,
т.4 от ППЗДВП. Този факт се удостоверява
и от удостоверение изх.№ СОА23-ГР94-6215/30,11,2023год. на Столична община, от
което е видно, че към дата 02,04,2014год. положената пътна маркировка в
участъка на отклонението е двойна прекъсната
линия М4. Към момента е възложен проект за промяна на организацията на
движението в района като е предвидено полагане на единична
прекъсната линия М3.
От заключението на
изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза,
се установява механизма на произшествието-мотоциклет Ямаха
се е движил по бул.Симеоновско
шосе, с посока от бул.Г.М.Д. ***. Габровски, в дясна пътна лента за посоката
си на движение, със скорост на движение от 127км.ч. Приближавайки
към кръстовището с отклонение към ресторант „Виктория“, в същото време лек
автомобил Мерцедес се е движил по
платното за движение в обратна посока на мотоциклета. Водачът на автомобила
е предприел маневра завой наляво, за да навлезе по улицата водеща към ресторант Виктория. Автомобилът
е преминал през лявата пътна лента за посоката на движение на мотоциклета и е
навлязъл върху дясната пътна лента на 3
метра. Мотоциклета не е имал време да задейства спирачната система с авариен режим, при
което е продължил движението си си с първоначалната
скорост и посока на движение, при което се
е реализирало пътнотранспортно
произшествие.
Скоростта
на движение на лекия автомобил непосредствено преди удара е 38км.ч., а
скоростта на мотоциклета 127км.ч. Опасната зона за спиране на мотоциклета при
установената скорост е 164,3м., а
разстоянието между двете МПС, когато лек автомобил е навлязъл в кръстовището е
около 33,42м. Т.е произшествието е било непредотвратимо за водача на
мотоциклета. Би могъл да предотврати произшествието в случай, че се е движил
със скорост 46,05 км.ч. или по-ниска. В случай, че мотоциклета се е движил с
50км.ч., би било налице закъснение и двете МПС-та биха се разминали. Няма данни за техническа неизправност на
автомобила и мотоциклета. Мястото на
удара между лек автомобил Мерцедес и мотоциклет Ямаха по широчина на платното за движение на бул.Симеоновско
шосе е на около 12 м.вдясно от левия бордюр по посока на движението на мотоциклета и по дължина на
платното за движение е на около 15метра след линията на ориентира по посока
движението на същия мотоциклет. Ударът
е настъпил върху дясната пътна лента за посоката на движение на мотоциклета, която е пътна лента
за насрещно движение на лек автомобил
Мерцедес.
От изслушаното по делото
заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт
се установяват тежките травматични
увреждания на пострадалия, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
на 02,04,2014год. произшествие и смъртта на Ю.Г..
От удостоверение на МВР, СДВР- Отдел- ПП от 24,11,2023год. се
установява, че Ю.Д.Г. е придобил правоспособност за управление на МПС от категория „В“ с протокол
№6099/27,10,2011год. и категория „А“ с протокол
№ 3652/12,07,2012год. като към категория А лицето има ограничение код 102-разрешен за МПС от
категория А с максимален обем на цилиндъра 350куб.см до навършване на 21 години
на водача.
От заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска и химическа експертиза се установява, че при изследванията на проби на водача Ю.Г. е установено наличие на
специфичен метаболит на
наркотично вещество тетрахидроканабинол,
който метаболит е фармакологично
неактивен. Използва се за доказване на
употреба на наркотично вещество
тетрахидроканабинол, съдържащо се в марихуана, канабис и т.н. Този метаболит
се установява в кръв и урина по –дълго
време от самото наркотично вещество, като при инцидентно употребяващи марихуана в рамките на 3-5 дни, а при
системно употребяващите до 10-14 дни след
последния прием. Употребата на
ТНС-съдържащи продукти може да
предизвика различни по вид и
продължителност ефекти зависещи от множество фактори -начин на употреба/
инцидентно, регулярно/, начин на прием/ инхалаторно/орално/,
индивидуални особености на организма, от съдържанието в употребения продукт, като ефектите могат да
се наблюдават от 3-8 часа от експозицията до 24 часа след прием на ТНС.
В съдебно заседание
проведено на 18,03,2024год. експертите сочат,
че установяването на метаболит не е
показател, че лицето е било под въздействие, не може да се определи давност на
прием на наркотичното вещество. Конкретно установеният метаболит не е фармакологично активен, т.е.
няма психотропно въздействие върху
организма и централната нервна система. Наличието
на метаболит в кръвта говори за
по-скорошна употреба до 48 часа след
употреба.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на св. Р.Й.В.и К.Г.Л., от които се установяват отношенията между починалото
лице и ищците и търпените неимуществени вреди.
От показанията на свид. Л.се установява, че Д.Г. е променил коренно
отношението си към другите си деца, изпитвал постоянно притеснение и тревога,
когато не са в дома си. Преди инцидента Ю.не живеел с баща си в едно
домакинство, но се виждали много често и поддържали емоционална връзка. След
инцидента бил съкрушен и съсипан. От тогава започнали и здравословни проблеми с кръвно, започнал да
приема медикаменти. До момента все още не е преодолял загубата на сина си. Поведението му се променило,
ограничил социалните си контакти, станал по-тревожен.
От показанията на свид. В.се установяват отношенията на М.Г. с Ю.Г.. Двамата
били в доста близки отношения. Не живеели заедно, но се събирали всяка седмица.
Поддържали връзка, М. искал от него
съвети, споделял с него. След инцидента
бил унил, тъжен, депресиран като все още не е преодолял загубата.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Приложимата правна квалификация е чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.§ 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01,01,2016год.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
Влязлата в сила оправдателна присъда е обвързваща за
гражданския съд разглеждащ последиците от
деянието, доколкото е налице идентичност на деянието осъществяващо фактическия
състав на престъплението, за което е
повдигнато обвинение и соченото пред гражданския съд. Принципно фактът, че деянието не
съставлява престъпление не изключва априори преценката на
гражданския съд дали деянието не съставлява
деликт по смисъла на ЗЗД, в случай, че се установи друго нарушение на
ЗДВП, за което не е повдигнато обвинение. Възможно е делинквентът да е оправдан
в наказателното производство по конкретно обвинение за
конкретно нарушение на ЗДВП, но оправдателната присъда не би била задължителна
за гражданския съд, ако се установи друго правонарушение.
В конкретната
хипотеза безспорно съдът е обвързан от оправдателната присъда досежно повдигнатото обвинение, че водачът Г.И.И. е нарушил чл.37, ал.1,
изр.1 от ЗДВП и за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДВП и чл.63, ал.2, т.4 от
ППЗДВП, а именно при завиване наляво за навлизане в друг път водачът
на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни
средства, както и че на мястото на произшествието е
пресякъл двойна прекъсната линия –надлъжна маркировка съобразно чл.63, ал.2,
т.4 от ППЗДВП.
В настоящото производство от ищците
се релевира различна фактическа обстановка, а именно при осъщественото деяние
водачът е нарушил правилата за движение по ЗДВП
като е пресякъл двойна непрекъсната линия-М 2 от ППЗДВП.
Посоченото нарушение съдът намира за
установено като не кредитира
заключението на САТЕ, обозначаващо траекторията на движение на МПС лек
автомобил, предприел навлизане в насрещната
спрямо неговата посока на движение пътна лента, а именно лентата за движение на
мотоциклетиста, тъй като отразеното
пресичане на фиг.1, към заключението по задача 1, е в противоречие с влязлата в сила оправдателна присъда за
дееца, с която е установено, че не е нарушил чл.63, ал.2, т.4 от ППЗДВП. Т.е.
не е пресякъл двойна прекъсната маркировка за навлизане към разклона за
ресторант „Виктория“. С оглед посоката на
движение на лекия автомобил и мястото на удара единствената житейски
обоснована логика на пресичане на пътното
платно е това да е извършено при
пресичане на двойната непрекъсната линия М 2, за която не се спори е положена маркировка
по протежение на пътното платно, с изключение на мястото на разклона или налице е
нарушение на чл.63, ал.2, т.2 от
ППЗДВП. Тази маркировка сочи на
категорична забрана на пътните превозни средства да я застъпват и пресичат; Именно навлизането в насрещното платно за посоката на движение на
мотоциклета, при безусловна забрана за
водача на лекия автомобил да пресича маркировката и извършва маневра
„завиване на ляво“ на мястото на произшествието е повод за реализиране на ПТП. Ето защо е налице противоправно деяние.
От друга страна посочената конкретна фактическа обстановка е установена от наказателния съд при преценка фактическия състав на деянието за извършено транспортно престъпление. Същата е изложена в мотивите като част от присъдата-чл.305, ал.3 от НПК, доколкото последната съставлява единство на уводна част, мотиви и диспозитив.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното. Презумпцията е необорена.
Установи се и реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по претенцията за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. Ищецът Д. З. Г., в качеството на родител е активно материалноправно
легитимирани да претендира обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на
дете. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
Ищецът М.Г., брат на пострадалия е
активно легитимиран да претендира обезщетение съобразно разясненията дадени с Тълкувателно
решение №1/21,06,2018год., по т.д.№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС.
При
определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на смъртта на пострадалия /решение на ВКС 83-2009-
II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
По претенцията на Д.З.Г..
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увредените лица се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени и
продължаващи към момента страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 120 000,00лв.
При определяне
на същите съдът съобрази младата възраст на починалият -20години при
настъпване на ПТП, родствената връзка между ищеца и пострадалото лице /родител-дете/,
близките отношения между тях, които макар да са живели в отделни домакинства,
са се виждали често и поддържали добри
взаимоотношения. Установи се, че ищецът е
претърпял много тежко загубата на родното си дете, като и към настоящия момент
същата не е преодоляна. С
настъпването на ненавременната смърт на Ю.Г.,
ищецът е лишен от опора в негово лице за в бъдеще, от възможността да
проследи житейския му път и споделят емоционални моменти заедно. Смъртта на дете на
всякаква възраст и при всякакви обстоятелства
е един от най-тежките удари, които човек може
да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да
компенсира този психичен товар.
Установи се събитието да е причинило състояние на
субективен дистрес и емоционална лабилност нарушаваща
социалното функциониране.
Съобразявайки горните критерии и налични факти,
лимитите на ГО за релевирания период и икономическата обстановка в страната към
датата на събитието, съдът определи размера на обезщетението от 120 000,00лв.
По възражението за съпричиняване:
Релевирано е възражение с поведението си пострадалото лице
да е допринесло за реализиране на
увреждащото събитие. Поддържа се водачът Г. да се е движил с превишена
скорост от порядъка на 125-127км.ч. при разрешена от 50км.ч., управлявал МПС под
въздействие на наркотични вещества и без да има необходимата правоспособност за
управление на процесния мотоциклет;
Възражението за съпричиняване поради
предприето управление на МПС под
въздействие на наркотици в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВП/ ред.
ДВ, бр.68 от 2 август 2013год./, съдът намира за неоснователно. От заключението
на изслушаната съдебно-токсикологична и
химическа експертиза безспорно се установи, че във взетите за изследване проби
на водача Ю.Г., е установен
тетрахидроканабинол-метаболит на наркотично вещество-марихуана, канабис и др.
Въпреки това експертизата сочи, че този
метаболит е фармакологично неактивен,
т.е. няма психотропно въздействие върху
организма и централната нервна система.
Същият може да се открие в рамките на 3-5 или 10-14 дни след употреба, с оглед
редица фактори. В същото време въздействието
върху изследваното лице също е в широк диапазон от 3-8 часа до 24 часа
след употреба. Ето защо съдът намира, с оглед липсата на данни, кога и
по какъв начин е осъществена употребата на наркотично вещество, застрахователят да не е
установил при условията на чл.154 от ГПК, че при управлението на мотоциклета
водачът е бил под въздействие
на наркотици. Актуалната редакция на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВП за
забрана за управление след употреба е
неотносима към казуса от 02,04,2014год.
Останалите релевирани доводи за
съпричиняване, съдът намира за основателни. На първа място се установи, че към датата на произшествието водачът Ю.Г. не е притежавал
валидно свидетелство за правоспособност от категория А за управление на
процесния мотоциклет. Видно от събраните
доказателства /стр.144/ към категория А лицето има ограничение код 102-разрешен
за МПС от категория А с максимален обем на цилиндъра от 350куб.см. до
навършване на 21 години, а мотоциклет Ямаха е с обем 600куб. см. Т.е. към
датата на произшествието, когато е на възраст 20 години пострадалият
не е разполагал със СУМПС. Предприето управление на МПС със съзнанието
за липса на удостоверена квалификация за управление е обстоятелство допринесло
за настъпване на събитието.
Основателно е и релевираното възражение за
съпричиняване, поради управление на МПС с превишена скорост. Заключението на
САТЕ установява водачът да се е движил
със скорост от 125км./ч. при разрешена скорост от 50км/ч. При движение с
разрешената скорост ударът би бил избегнат, с оглед отстоянието на двете
МПС-та, скорости и посока на движение.
Предвид изложеното следва да намери приложение нормата на чл.51, ал.2 от ГПК. Така установеното
съпричиняване съдът определя на 50% като двамата водачи в равен принос са
допринесли за настъпване на увреждащото събитие. Ето защо дължимото обезщетение
е в размер на 60000,00лв. като до пълния предявен размер от 250000,00лв.
исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта
-02,04,2014год. до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
делинквента, който отговаря на осн.чл.84, ал.3 от
датата на деликта, както и по арг.
от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
Възражение за погасителна давност:
Възражението на ответника за изтекла погасителна
давност, релевирано на осн.120 от ЗЗД е основателно
за вземането за лихва. С оглед датата на депозиране на исковата молба на
29,03,2019год. приложимата тригодишна давност чл.111, б."в" от ЗЗД е
изтекла за вземания за периода преди 29,03,2016год., поради което претенцията
за периода от 02,04,2014год. до 28,03,2016год. е погасена по давност.
По отношение на исковата претенция на М. Д.Г..
В този смисъл съдът е обвързан от
задължителните указания дадени с Тълкувателно решение №1/21,06,2018год., по
т.д.№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно
разясненията на същото материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХI.1969
г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които за конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В
конкретната хипотеза ищецът е брат на
починалия като за изясняване на отношенията между тях съдът следва да цени
ангажираните по делото гласни доказателства. От същите се установява ищецът и Ю.Г.
да са били в близки отношения, характеризиращи се с взаимна обич, морална
подкрепа и емоционална близост, макар и живеещи в отделни домакинства. Налице е
била топла връзка и емоционална привързаност, подлежаща на изследване в контекста на традиционните за
българското общество семейни ценности. От друга страна силната привързаност е допринесла
за това при смъртта на Ю.Г. за ищеца да са възникнали емоционални болки и страдания, но същите съдът
намира да не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Ето защо съдът намира ищецът да не е активно материалноправно легитимиран
по претенцията за справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
поради което същата подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът Д.З. Г. се дължат разноски
в размер на 2571,60лв. от общо
10715,00лв., от които 10000,00лв.-д.т., 700,00лв.-вещи лица и
15,00лв.-СУ./ разноски за адв. възнаграждение не се
дължат, тъй като ДПП сочи на договорено адв.
възнаграждение в размер на 6000,00лв.,
от които 1000,00лв. платими при подписване на договора, но няма удостоверяване
на плащането им/;
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД Б.И. АД се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска на Д.Г.,
които съдът намира за доказани в размер на 6149,16лв. от общо 8091,00лв., от
които 7836,00лв.-адв. възнаграждение с ДДС, 250,00лв.-в.л.
и 5,00лв. -СУ. /Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно.
Същото съдът намира, че следва да бъде
определено съобразно цената на иска по чл.7, ал.2 от НМРАВ / в ред. към датата на сключване на ДПП-05,06,2019год./ или същото е в размер на 6530,00лв., а с оглед данните за
регистрация по ЗДДС с начислено ДДС в размер на 20%, в размер на 7836,00лв. /.
С оглед отхвърляне на иска предявен от М.Г. на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ЗД Б.И. АД се дължат
разноски в размер на 5436,00лв.-адв.
възнаграждение с ДДС/ релевираното възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно и определено по чл.7, ал.2 от НМРАВ е в
размер на 4530,00лв. или с 20% ДДС в размер на 5436,00лв./
Съдът констатира ответникът ЗД Б.И. АД да е
задължен с разноски за приетата по
делото СТХЕ със сума в размер на 452,00лв./с.з.
проведено на 18,03,2023год./, поради което
същата на осн.чл.77 от ГПК следва да бъде
събрана по сметка на Софийски градски съд.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.“Б.и.“АД, с ЕИК ****, със съдебен адрес:***, да
заплати на Д. З. Г., с ЕГН **********, със съд.адрес ***. ****на
осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сума в размер на 60000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди по повод възникнало пътнотранспортно произшествие на 02,04,2014год., във връзка с което е
настъпила смъртта на Ю.Д.Г., ведно със законната лихва върху тази сума от 29,03,2016год.
до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 60000,00лв. до пълния предявен размер от 250000,00лв.като
неоснователна, както и за законна лихва за периода от 02,04,2014год. до 28,03,2016год.
като погасена по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявен от М.
Д. Г., с ЕГН **********, със съд.
адрес ***. ****срещу З.“Б.и.“АД, с ЕИК ****,
със съдебен адрес:*** иск с пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 150000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Ю.Д.Г. настъпила по повод пътно произшествие от 02,04,2014год., ведно със законната лихва върху тази сума от
02,04,2014год. до изплащане на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА З.“Б.и.“АД, с ЕИК ****, със съдебен адрес:*** да
заплати на Д. З. Г., с ЕГН **********, със съд.адрес ***. ****на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 2571,60лв.-разноски.
ОСЪЖДА З.“Б.и.“АД, с ЕИК ****, със съдебен адрес:*** да
заплати по сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.77 от ГПК сума в размер на 452,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА Д. З. Г., с ЕГН **********, със съд.адрес ***. ****да
заплати на З.“Б.и.“АД, с ЕИК ****, със съдебен адрес:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 6149,16лв.-разноски.
ОСЪЖДА М. Д. Г., с ЕГН **********, със съд. адрес ***. ****да
заплати на З.“Б.и.“АД, с ЕИК ****, със съдебен адрес:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 5436,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: