РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Златоград, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20245420100378 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77
и чл. 79, ал. 1 ЗС по подадена искова молба от К. И. И., ЕГН **********, с
адрес гр. С., кв. И., ул. „М.“ № и Б. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв.
,,Н.‘‘, бл. **, вх. , ет. , ап. , чрез адв. Е. В., от АК - С., със съдебен адрес: гр. Н.,
ул. „Ал. С.“ № срещу ОБЩИНА Н., ЕИК *********, с адрес: гр. Н., обл. С.,
представлявана от Б. Р. К..
Ищците, чрез пълномощника си, твърдят в исковата си молба, че са
майка и син и са собственици при квоти 1/2 ид част за всеки един от тях на
имот с идентификатор 51319.24.462, област С., община Н., гр. Н., местност „
А.“; вид територия – Земеделска; категория – осем; начин на трайно ползване
– Нива; площ - 138 кв. м.; стар номер - 001078, съгласно Заповед за одобрение
на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при
граници и съседи на имота имоти с идентификатори 51319.24.463;
51319.24.460; 51319.24.461; 51319.501.46.
Пълномощникът сочи още, че доверителката му К. И. И. владее
процесният имот от 1975 г., сина й от 1994 г. явно и необезпокоявано от
никого като свой. Процесният имот е дворно място към къщата на ищците,
която се намира в съседния имот с идентификатор 51319.501.46 по КККР на Н.
одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на
Изпълнителен директор на АГКК. При направена справка установили, че
имотът е записани като стопанисвани от община Н. и попадащ в категорията
на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, като не е бил с неустановен собственик или
безстопанствен, а още по-малко Община Н. някога го е управлявала и
1
стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.
Пълномощникът сочи още, че ищците в периода от 1975 г., респ. от
1994 г. за ищеца Г., до настоящия момент, вкл. не са прекъсвали и не са губили
владението върху процесния имот, същият имот постоянно, явно и
необезпокояван от никого е владян от тях като техен, с оглед на което е и
придобит по давност от тях.
При позоваване от страна на ищците на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, същите следва да установят осъществяването на всички
елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за
настъпването на вещноправните му последици- в този смисъл Решение № 21
от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г., г. к. II г. о. на ВКС
Сочи още, че ищците са придобили имота по давност на основание
чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на продължило повече от десетгодишно
непрекъснато владение.
Тоест ищците са придобили процесният имот на оригинерно правно
основание, доколкото същите са осъществявали явно и непрекъснато владение
върху имота като свой в продължение на повече от 10 години в периода от
1975 г., респ. 1994 г. до настоящия момент.
Адв. В. сочи, че в Решение № 249/04.07.2012 г. на ВКС по гр. д.
621/2010 г., I г.о. се приема, че не всички земи, които се намират извън
регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има
случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и
селскостопански сгради или пък ползвани като дворни места, остават извън
регулационния план или пък биват изключвани от него по силата на ПМС №
216/61 г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат
включвани в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния
поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и физически от
лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на
ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези
имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.1964 г., на ОСГК
на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не съм им били фактически
отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗСПЗЗ. Тези земи не могат да бъдат включвани във
фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този фонд могат да влязат само земите, които
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в
законните срокове.
ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не
притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт
по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в
хода на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86
ЗС за придобиването им по давност. Адв. В. сочи, че според ВКС, ако не се
докаже, че имотът е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, не може само от
факта, че този имот се намира извън регулационния план на населеното място,
да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след
2
като не е бил заявен за възстановяване в законовите срокове, попада във фонда
по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Настоящият случай е точно такъв, какъвто се описва в Решение №
249/04.07.2012 г. на ВКС по гр. д. 621/2010 г., I г.о.
С оглед на гореизложеното за ищците е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, като молят съдът да постанови съдебен акт, с
който да признае за установено спрямо ответника че ищците са собственици
на основание давностно владение при квоти 1/2 ид. част. за всеки един от тях
на описания имот, при посочените граници. Претендират и за направените по
делото съдебно деловодни разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си адв. В. поддържат
иска и молят да бъде постановено решение при условията на чл. 237 ГПК,
като не претендират разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответникът Община Н., чрез юрк. И. Д., в който заявява, че признава иска и
моли съдът да постанови решение при условията на чл.237 ГПК.
В съдебно заседание на 02.12.2024 г., юрк. Д., поддържа твърдението в
отговора за произнасяне с решение по реда на чл.237 ГПК.
Като взе предвид постъпилата искова молба, становищата на страните
и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното.
От СГКК, гр. С. е приложена по делото скица на Поземлен имот № 15-
1054290-17.10.2024 г. за ПИ с идентификатор 51319.24.462, от която се
установява, че площта на процесния имот е 138 кв.м., трайно предназначение
на територията „Земеделска“, начин на трайно ползване „Нива“, категория на
земя „Осем“. Като собственици по данни на КРНИ е посочена Община Н., с
Булстат *********, съгласно Протокол на ПК за предоставяне на земи за
стопанисване от общината по чл. 19 ЗСПЗС № 36/28.07.2008 г., издаден от
ОСЗ Н.. Не са посочени сгради, които да попадат в имота. Не са посочени и
носители на други вещни права по данни от КРНИ.
Като взе предвид установеното и признанието на иска от ответника
по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за
постановяване на решение при признание на иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице
отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на
ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е
записан на общината въз основа на Протокол № 36/28.07.29008 г. на ПК за
предоставяне на земи за стопанисване на общината по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ –
Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска собственост.
Тоест това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви
собственически права в настоящия процес.
Тоест налага се извода, че ищецът ще следва да бъде признат за
3
собственик на притендирания имот с площ 138 кв.м.
Скицата на АГКК - С., приложена на лист 9 по делото, приподписана
от съдия-докладчика, следва да се счита неразделна част от решението.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********,
представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № **, че
К. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. И., ул. „М.“ № и Б. К. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., кв. ,,Н.‘‘, бл. **, вх. , ет. , ап. , са собственици на
основание давностно владение с начало от 1975 г. за К. И. И. и от 1994 г. за Б.
К. Г. при квоти 1/2 ид част за всеки един от тях на имот с идентификатор
51319.24.462, област С., община Н., гр. Н., местност „ А.“; вид територия –
Земеделска; категория – осем; начин на трайно ползване – Нива; площ - 138
кв. м.; стар номер - 001078, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи на
имота имоти с идентификатори 51319.24.463; 51319.24.460; 51319.24.461;
51319.501.46.
Скицата на АГКК - С., приложена на лист 9 по делото, приподписана
от съдия-докладчика, да се счита неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
4