РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Велико Търново, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101391 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 28.01.2020г. ответницата СТ. Г. Р.
сключила с ищеца договор за потребителски кредит №**** за сумата 528лв., който кредит е
следвало да бъде върнат от кредитополучателя на 12 седмични вноски, всяка в размер на
44лв. Излагат се твърдения, че ищецът е предал сумата по договора, но кредитополучателят
не изпълнил своите задължения, с настъпил падеж на 28.04.2020г. Сочи се, че
кредитополучателят е изплатил 50лв. по кредита, като е извършил един брой плащане по
погасителния план и като непогасена се претендира сумата 478лв. С оглед изложеното
ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 478лв.,
представляваща неизплатена част от главница по договор за потребителски кредит №***.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който исковата молба е оспорена по
основание и размер. Оспорено е възникването на облигационното правоотношение и
предаване на заемната сума на ответницата, респ. получаването й от нея. Отправя искане за
отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представено по делото искане за кредит, на 28.01.2020г. ответницата е
1
отправила до ищцовото дружество искане да й бъде отпуснат кредит в размер на 1064лв. за
покупка на техника.
На 28.01.2020г. е сключен Договор за потребителски кредит №**** между “Н****”
ООД, гр.С в качеството кредитор и ответника СТ. Г. Р. в качеството кредитополучател.
Предмет на договора е кредит в размер на 528лв. Видно от договорът, същият е сключен за
срок от 12 седмици, с падеж на последната вноска- 28.04.2020г., като кредитополучателят се
е задължил да върне сумата по кредита на 12 равни погасителни вноски, всяка в размер на
44лв., съгласно погасителен план, част от договора.
По делото е представен разходен касов ордер от 28.01.2020г. за сумата 528лв., с
получател СТ. Г. Р..
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество, същият е основателен.
Съображенията за това са следните:
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от сключен между
страните договор за потребителски кредит.
Безспорно по делото се установи, че между ищцовото дружество и ответника е
налице твърдяното договорно отношение – договор за потребителски кредит, по силата на
който ищецът е предоставил на ответника парична сума срещу задължението за връщането й
в посочения в договора срок на 12 равни седмични погасителни вноски. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответната страна относно липса на облигационно
правоотношение между страните. Налице е сключен в писмена форма между страните
двустранен, неформален, възмезден договор, като изпълнението на задълженията на едната
страна обуславя изпълнение на задължението и на другата страна. В случая се установи, че
ищцовото дружество е предоставило на ответника уговорената сума. Възраженията на
ответната страна в тази насока са неоснователни. От представения по делото РКО е видно,
че на 28.01.2020г. ответницата е получила сумата, отпусната по кредита- 528лв. РКО е
частен документ, който не е оспорен от ответната страна досежно неговата истинност,
поради което съдът приема, че същият удостоверява получаването на сумата, предмет на
кредита от ответницата. След като ответницата е получила сумата по кредита, за нея се е
породило насрещно задължение да върне сумата, на дванадесет равни погасителни
седмични вноски, всяка с падеж, посочен в погасителния план към договора.
Видно от Приложение №1 към договора от 28.01.2020г. ответницата е внесла на
12.02.2020г. сумата 44лв., което обстоятелство се признава от ищцовата страна. Сумата,
която остава за погасяване е 478 лв., след приспадане на върнатата сума от 50лв.
По делото няма направени твърдения и ангажирани доказателства от страна на
ответника, носещ доказателствената тежест, за заплащане на претендираната от ищеца сума
в размер на 478лв.
Неизпълнението от страна на ответника - длъжник по договора за кредит, на
2
задължението му за връщане на дадената му като кредит парична сума в уговорените
срокове и настъпилата изискуемост по силата на договора на целия кредит, обуславя
ангажирането на неговата договорна отговорност при установеното неизпълнение.
С оглед изложеното, съдът намира предявеният иск за осъждане на ответника за
сумата 478лв.-главница по договор за кредит от 28.01.2020г. за основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
С оглед основателност на исковата сума за главница, основателна е и акцесорната
претенция за лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба
/14.05.2021г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на направените разноски и с оглед изхода на
спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 50лв., за възнаграждение
за особен представител в размер на 300лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Ищецът претендира и присъждане на разноски направени по налагане на обезпечителна
мярка, които разноски претендира в размер 753,62 лв., включващи платена държавна такса
за обезпечение на бъдещ иск, такси по налагане на обезпечителната мярка и адвокатско
възнаграждение. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР №6/2013 на ОСГТК на ВКС,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решението по обезпечения иск и съобразно изхода на спора по същество. В конкретния
случай, с оглед уважаване на исковата претенция, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените разноски по налагане на обезпечителната мярка в размер на общо
753,62лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. Г. Р. с ЕГН **********, с адрес г***** ДА ЗАПЛАТИ на
„Н*********ООД, ЕИК *****, със седалище ***** сумата 478лв./четиристотин седемдесет
и осем лева/, представляваща неизплатена част от главница по договор за потребителски
кредит №****., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба/14.05.2021г./ до окончателното изплащане, както и сумата общо 1 403,62лв./хиляда
четиристотин и три лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото
разноски за държавна такса, възнаграждение за особен представител, адвокатско
възнаграждение и разноски за обезпечителното производство и налагане на обезпечителна
мярка.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4