№ 257
гр. Варна, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20233001000304 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и
е образувано по въззивна жалба на С. С. Р., С. С. К. и С. С. К. срещу
решение №16/21.02.2023 по електронно дело 20223400900050 (ТД50/2022 г.
по описа на ОС- Силистра), в частите, с които са били отхвърлени
обективно съединени искове, предявени от всеки от въззивниците на
осн.чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗАД "ААНЦ БЪЛГАРИЯ" АД -гр.София за
определяне на справедливо обезщетение неимуществени вреди, понесени от
всеки от тях, като преки родственици(дъщеря и синове), увредени от смъртта
на майка им, причинена от застрахован по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ автомобилист за горници съответно за първите
двама над по 40 000 и за последния над 80 000лв. до суми от по 110 000лв.,
предявени като дължим остатъчен размер от справедливо обезщетение след
получено извънсъдебно плащане, както и в частите с които е посочен
начален момент на присъдената законната лихва върху главниците,
изключващ периода от 29.07.2021г до 30.10.2021 и са разпределени
разноските по делото.
С определение № 424/07.06.2023 г. въззивният съд е разгледал
предвидените въпроси и допустимостта на производството, като оплакванията
на страните са докладвани, наред с приета за общо разглеждане частна
жалба на ЗАД "ААНЦ БЪЛГАРИЯ" АД срещу определение №
79/18.04.2023г., в частите, с които са били изменени размерите на определени
вече в негова полза разноски без надлежно сезиране за това и му е отказано
изменение по реда на чл. 248 ГПК с допълнително присъждане на горница до
пълен размер от 8673.09лв.
1
Въззивниците С. Р., С. К. и С. К., чрез адв. И. Р. от АК – Силистра,
концентрират оплакванията си за неправилно приложение на правилото на
чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение в справедлив размер с
доводи за неправилно отчетени критерии за определяне на афектационна
стойност на понесени неимуществени вреди. Акцентират върху силната
емоционална връзка между въззивниците и пострадалата предвид близката им
степен на родство, като сочат, че разделното им живеене не следва да се
отчита при определяне обема на вредите, тъй като само по себе си то не
определя загубената емоционална близост. Изразено е становище, че
началната дата на лихвата за забава следва да бъде тази на предявяване на
застрахователната претенция по чл. 380 КЗ – 29.07.2021 г.
В пледоария по същество пълномощникът поддържа същите доводи,
позовава на установена практика и моли за отмяна на неправилното решение
и уважаване на предявените претенции на всеки от пострадАте за целия,
претендиран като справедлив размер на остатък от обезщетенията, със
съответната лихва, считано от уведомяване на застрахователя.
Въззиваемото дружество ЗАД "ААНЦ БЪЛГАРИЯ" АД чрез
процесуален представител – адв. К. от АК – София, оспорва въззивната
жалба с доводи за правилност и обоснованост на атакуваното решение. Счита,
че присъдените суми са съобразени с принципа на справедливост закрепен в
чл. 52 ЗЗД, като са отчетени относимите критерии за определяне на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, включително възрастта на
пострадалата, нейните наследници, обстоятелството, че последните са създА
собствени семейства, разчитащи на собствена издръжка. Отделно била
преценена личността на починалата, характера и интензитета на създадената
между пострадалата и ищците емоционална връзка, като в подкрепа на довода
си се позовава на събраните в първа инстанция гласни доказателства. По
повод определяне на размера на обезщетението за неимуществено вреди,
въззиваемата страна се позовава и на икономическата конюнктура в страната
към датата на увреждането, като изтъква, че претендираната горница на
обезщетението би могло да доведе до неоснователно обогатяване на
наследниците на С К., чийто повишен жизнен стандарт не е доказан. Счита за
правилно определен началния момент на лихвата за забава.
В писмено становище по същество пълномощникът на въззиваемия
пледира за потвърждаване на правилно определен от първата инстанция
справедлив размер на дължимите обезщетения.
Тази страна е изложила и допълнителни оплаквания в частна жалба
срещу допуснатото изменение на определянето на разноски, след като е била
коригирана неправилна компенсация. Ответникът счита за недопустимо
намаляването на вече определените в негово полза преди прихващането
размери, като сочи пропускане от ищците на законоустановения срок по чл.
248 ГПК. По същество се поддържа искането за отмяна на определението по
чл. 248 ГПК и уважаване на молбата за присъждане на целия поискан и вече
определен в мотивите на акта по същество размер, включително горница над
7324.97лв до 8573.09лв, който размер е съответен на признатите разходите на
ответника, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Насрещните страни претендират за определяне на разноски за
2
настоящото производство, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК (л.45,
л.46).
За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на
предявена пряка претенция на наследниците по права линия от първа степен
на умъртвено в резултат на ПТП физическо лице срещу застрахователя на
автомобилиста, причинил неимуществени вреди на пострадАте роднини.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с преки обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на
остатъци от дължимо, но незаплатени, застрахователни обезщетения като
справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди, поискани по
задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите
от пострадА ищци, ведно със законната лихва от предявяване на претенциите
по чл. 380 КЗ към застрахователя.
Исковите претенции се основават на твърдения за понесени скръб и
душевна болка, които въззивниците – ищци изпитват вследствие на
внезапната преждевременна смърт на тяхната майка прекъснала силната
емоционална връзка, чието съдържание е било изпълнено с чувства на обич и
дълбока привързаност и която поддържА с майка си до нейната смърт.
Ищците изгубили последния си жив родител, на когото разчитА за морална и
материална подкрепа. Майката на ищците била центъра, който обединявал
семейството им, сплотявала ищците и се грижела за тях и техните деца
/внуците на починалата/. След смъртта на пострадалата, ищците останА без
оказваната до този момент морална и материална подкрепа, след което се
затворили в себе си. Посочено е, че е предявена застрахователна претенция по
чл. 380 КЗ на 29.07.2021 г. към ЗАД „ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, като на
17.09.2021 г. дружеството определило застрахователни обезщетения в размер
на 40 000 лева за всеки от ищците и сумите им били преведени по банкови
сметки. Становището на ищците, че изплатените суми са недостатъчни да
обезщетят претърпените от тях болки и страдания е обусловило
предявяването на исковите им претенции пред съда за горници от по
110 000лв, до справедливия размер на компенсации от по 150 000лв за всеки
от пострадАте.
Въззиваемото дружество – ответник, е възразил срещу търсения от
ищците размер, като освен обосноваване на неподдържано пред настоящата
инстанция възражение за съпричиняване с поне 50%, застрахователят е
оспорил обема на компенсацията за общ размер над 80 000 лева за всеки от
ищците с доводи за напредналата възраст на пострадалата и тези на
наследниците, семейната им среда, способността на ищците сами да се
издържат и липсата на данни досежно близостта или дистанцираността в
отношения между пострадалата и нейните деца. Оспорена е и забавата на
застрахователя, който е определил и изплатил своевременно дължимите суми.
Решението, в частите, с които са били присъдени сумите от по 40 000 лв
на първите двама и 80 000лв на третия въззивник, като остатъци над
изплатените суми до определено от съда обезщетение на тези пострадА, не е
обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече
3
установяване на основанието за възникване на покритата от застрахователя
гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил
вредоносно ПТП. Обжалваната част от съдебното решение визира само
горници до пълен размер на компенсациите, тъй като не е обжалвано
отричането на приноса на пострадалата пешеходка в причиняване на
вредоносния резултат от деянието на застрахования. В тази част правото на
иск е било надлежно упражнено, тъй като сезираният застраховател не го е
удовлетворил в цялост при разглеждането на предявените на 29.07.2021 г.
извънсъдебно претенции от ищците за обезщетения на тези неимуществени
вреди от безспорно осъществен от застраховано лице деликт(по които били
образувани щети № 1000/21/217/500434, № 1000/21/217/500435 и №
1000/21/217/500436). Доколкото претенциите за законна лихва са акцесорни,
но формират самостоятелна обжалваема част от решението, ищците имат
интерес от коригиране на началната дата, от която са признати текущо
начислявани законни лихви, в случая за период на забава, предшестващ
присъждането от 30.10.2021г.(изтичане на тримесечен срок за разглеждане на
безспорно получена от застрахователя претенция).
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 от ГПК, представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството намира за
установено по същество следното от фактическа и правна страна:
Пред въззивния съд няма оплаквания по механизма на вредоносното
събитие и значението на поведението на всеки от участниците в ПТП,
установени от първата инстанция със заключението на автоексперт и в
съответствие със съставомерните за престъпен състав обективни и
субективни елементи на деянието на осъден за транспортно престъпление
водач( присъда № 1/25.01.2021 г. постановена по НОХД № 234/2020 г. на ОС
– Силистра). Затова и въззивният съд възприема установените в първата
инстанция факти на противоправното вредоносно поведение без
съпричиняване, както следва:
На 27.06.2019 г. в гр. Тутракан, при управление на МПС – л. а. марка
„Волво“, модел „ХС 70“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ Н А М е нарушил правилата
за движение(чл.. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП), като е допуснал пътнотранспортно
произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на С А К., настъпила
на 28.10.2019 г., в резултат на причинена при удар от МПС тежка съчетана
травма, и последвА въпреки своевременно лечение усложнения,
несъвместими с живота на пациента.
Безспорни са и се установяват от приложеното пред ОС – Варна
удостоверение за наследници родствените връзки на починалата майка С А К.
(75 г.) с претендиращите обезщетение дъщеря С. С. Р. (58 г.) и синове – С. С.
К. (50 г.), и С. С. К. (46 г.). Няма спор и по факта на уведомяването на
застрахователя на 29.07.2021 г. за настъпването на застрахователно събитие
като юридически факт, пораждащ отговорността за забава на застрахователя.
Спорни са установените от първата инстанция факти относно
изживените от наследниците на починалата емоционални страдания като
неимуществени вреди от загубена връзка с най-близък родственик. Въззивни
оплаквания на насрещно спорещите страни са изложение и по критериите за
4
определяне на дължимото обезщетение на такъв вид вреди. В този предметен
обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл.
269, изр. 2 ГПК.
Съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. подлежат на обезщетяване
неимуществени вреди, причинени от смъртта на най-близки лица - родители,
деца, съпруг, доколкото се установи, че действително са претърпели вреди
като негативни психически изживявания - емоционални страдания. Между
най-близките родственици и съпрузи такава близост житейски се предполага,
но не съществува законова презумпция за възмездяване, изключваща
задължението за доказване съдържанието на съответната връзка, която да
удовлетворява най-малко обичайното съдържание на връзка родител-дете
(ТРОСНГТК № 1/2016 г. на ВКС). Такова съдържание на връзката родител -
дете предпоставя пълноценна, постоянна и всестранна грижа, трайно и
задълбочено общуване, което да е създало отношения на взаимна обич,
доверие и съпричастност с нуждите и проблемите на другия (решение №
93/27.11.2020 г. по т. д. 2013/2019 г., ВКС, I т. о., ТК). При определяне на
размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички
обстоятелства, обуславящи тези вреди, и то не само чрез посочването им, но и
при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на
справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди при причиняване
на смърт, от значение са възрастта на увредения, определяща и презумптивна
продължителност на продължаваща до естествен край на живота
емоционално общуване; общественото му положение, като израз и на
икономическия му стандарт на живот, определящ субективно отношение към
парични стойности; фактическите отношения между пострадАя и
претендиращия обезщетението, които се осуетяват след преждевременна
липса на лично общуване; обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносният резултат, като формиращи емоция от внезапно настъпила
неестествена смърт, както и други обстоятелства, които решаващият съд
следва да прецени, за да изведе обоснован и законосъобразен извод за точния,
конкретен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. При произнасяне по
размера на обезщетенията за неимуществени вреди, следва да се съобрази и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната,
а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането. Застрахователните
лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за
икономическите условия в страната, но имат помощно значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, с
оглед и на съпоставка на установената практика в различни периоди (така
Решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г., ВКС, II т. о., ТК, Решение
№ 215 от 3.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., ВКС , I т. о., ТК).
От свидетелските показания депозирани пред първостепенния съд,
настоящият състав приема за установено, че починалата С К. до смъртта си е
живеела заедно със С. К.. С. К. е живеел в чужбина, а С. Р. е създала
собствено семейство. Въпреки това починалото лице е било в близки
отношения и с трите си деца до смъртта си. Често е контактувала не само със
сина, с когото са обитавА общо жилище, но и с дъщерята и семейството й,
5
живееща отделно, както и с другия син, който е пребивавал в Испания.
Според показанията, връзките между роднините са били стабилно изградени
приживе на починалата и тя като център на този по-широк родствен кръг е
общувала пълноценно не само със своите деца, но и с вече оформени техни
самостоятелни семейства, като израз на това са както икономическата
подкрепа осигурявана чрез допълнителните й доходи от шивашка дейност,
така и фактическо подпомагане с грижите за внуците й и поддържан интерес,
макар и дистанционно с технически средства на Интернет, към ежедневието
на пребиваващия в чужбина най-малък несемеен син. Свидетелите описват
макар и не конкретно, а като обща констатация, прояви на изживяна скръб на
членовете на това сплотено семейство, които съхраняват и след смъртта на
възрастната майка изградените от нея връзки на взаимна подкрепа.
Въз основа на така установеното, съдът намира, че всеки от
въззивниците попада в кръга на най – близките на починалото лице по
смисъла на ТРОСНГТК № 1/2016 на ВКС, и се ползва с право на
обезщетение, поради естеството на доказаната като съществувалата приживе
житейска връзка с прояви на любов, привързаност, разбирателство и
задълбочено общуване. Съдът намира, че лишаването от родител, независимо
от зрялата възраст на въззивниците е увреждане със значим отзвук, обусловен
от дълбочината на връзката, естествено съпътстваща целия им житейски път
до загубата. Напредналата възраст на починалата майка обаче сочи, че децата
вече са се възползвА от емоционалното общуване с нея в значителна степен и
естественото продължаване на общуването (чиято липса следва да се
компенсира) би се характеризирало с все повече ползи за самата починала,
тъй като с напредването на възрастта на родителя интензивността на взаимно
полаганите грижи и подкрепа се прехвърлят естествено върху дължащите ги
низходящи. От друга страна, следва да бъде отчетено, че лицата
претендиращи обезщетение вече са започнА своя самостоятелен живот на
възрастни, формирА са отделен бит, а в случая на дъщерята С. има и
собствено семейство, което житейски ангажира емоционалната й сфера с
функцията й вече като майка на свои деца, представляваща благоприятна
заместваща среда за възстановяването й от липсата на общуване с майка й.
Респективно, на по-младия самостоятелно живеещия в друга държава син С.
предстои тепърва да формира свое семейство, в което да получи ангажираща
го като индивид значителна положителна емоция, естествено намаляваща
дотогавашен интензитет на общуване с възходящи.
При така приетите за установени неимуществени вреди, настоящият
състав на съда намира, че справедлив еквивалент по чл.52 ЗЗД на
претърпените от С. С. К. неимуществени вреди е сумата от 120 000 лева, а
тези от С. С. Р. и С. С. К. са суми от по 100 000 лева, тъй като първият е
живеел съвместно с пострадалата до смъртта й и е житейски обосновано да е
общувал по-интензивно със своята майка в ежедневието и за него липсата на
такова общуване да е по-осезаемо, а втората и третия въззивници още
приживе са обособили собствен бит, макар да са запазили близки отношения
с майка си до смъртта й, настъпила по особено тежък за загрижените
родственици – в болнично заведение след мъчително и в крайна сметка
неуспешно, продължило четири месеца лечение.
За определяне на размера на обезщетението за претърпени
6
неимуществени вреди съдът отчита и общественото възприемане на критерия
за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата, израз на което е съдебната практика по сходни казуси /напр.
определение № 50194/22.03.2023 г. по т.д. № 860/2022 г. на ВКС, I т.о.;
определение № 155/14.07.2022г. по т.д. №2015/2021г. на ВКС, I т.о./, както и
обществено-икономическата конюнктура към момента на увреждането
/относими към последното е размерът на минималната работна заплата към
датата на увреждането и предвидените в КЗ лимити/. Така
индивидуАзираните размери съдът съобразява и с повишени нива на
застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период, като
израз на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането
през 2019г. Съдът намира, че с така определеното обезщетение се постигна
справедливият баланс между претърпени вреди в резултат на деликта и
паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Няма обаче основание за завишаване на тези
размери, тъй като обезщетението не следва да се превръща в средство за
повишаване на стандарта на живот на увредените лица(чийто повишени
възможности да разполагат с парични средства не само че не са доказани, но
са и опровергани с признаване на материалните им затруднения като нужда
от ползване на безплатно адвокатско обслужване). Този размер е съответен на
повишените лимити на отговорност на застрахователите с изменението на чл.
492 КЗ през 2018г., като израз на динамиката на икономическите процеси в
страната, според утвърдената практика съобразена от въззивната инстанция
на обезщетения, определяни в предходни периоди.
Определените от въззивния съд пълни размери и безспорния по делото
факт, че ищците вече са получили плащания от застрахователя в размер на по
40 000 лева, налагат краен извод за основателност на претенцията на
увредените С. Р. и С. К. до размер на претенцията за дължима горница от 60
000 лева и на С. К. в размер на 80 000лв. С оглед на това обжалваното
решение на ОС - Силистра следва да бъде частично отменено само в
отхвърлителна част за разликата над присъдените 40 000 лева до
основателните размери, като исковете на първите двама въззивници бъдат
уважени в посочения размер. Размерът, присъден в полза на третия въззивник
съвпада с определения от настоящата инстанция и затова в тази част, както и
по отношение на неоснователно претендирани горници съответно над по
60 000 лв и над 80 000 лв до 110 000лв съвпадащите отхвърителни
диспозитиви на обжалваното решение следва да се потвърдят.
Дължимите застрахователни обезщетения следва да се присъдят ведно
със следващото се обезщетение за забава. На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
при задължение за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, респ. процесното парично вземане,
произтичащо от непозволено увреждане, е изискуемо от датата на
причиняване на неимуществените вреди, които обезщетява. Задължението на
застрахователя обаче, макар и функционално да е обусловено от
задължението на застрахования да обезщети вредите на третото лице, е
вторично и затова компенсаторните по характер лихви следва да се изплащат
от застрахователя, но само доколкото е бил поставен в забава след
уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие от застрахования
7
или от увредените лица. Според установената вече трайно съдебна практика
(решение № 50102 от 20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1428/2021 г., II т. о., ТК,
решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. и решение
№50135/11.11.2022 по дело №2026/2021 на I т. о.) нормативната уредба по КЗ
лимитира отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования след предявяване на претенцията на увредения, което
безспорно е извършено на 29.07.2021г. Затова именно това е и началния
момент от който въззивният съд намира за дължими лихвите и това налага да
се коригира датата на иначе уваженото от първата инстанция акцесорното
искане. Доводите на застрахователя не намират основание в закона, тъй като
определянето на недостатъчен размер и то след необосновано редуциране с
неоснователно приложено съпричиняване не е проява на добросъвестност,
която да изключи отговорност за забава, а по делото липсват и данни за
кредиторова забава по отношение на неизплатените горници, които не са били
предложени своевременно в срока за определяне на обезщетението от
застрахователя. В този смисъл основателните оплаквания на въззивниците
налагат да се коригира присъждането на лихвите върху целия устатновен от
въззвиния съд размер, включително и като се коригира датата по
необжалваните части от главницата.
Отчасти съвпадащия резултат от решението по съществото на делото
изключва правомощията на въззивната инстанция по ревизиране на
разпределението на отговорността за разноски по отхвърлените в първата
инстанция претенции. След като е разгледал исканията на насрещните страни
за определяне на възнаграждение на адвоката на ищците, предоставил
безплатна правна услуга на финансово затруднени лица и е отхвърлил
възражение за прекомерност по хонорара, изплатен на адвоката на ответника,
първоинстанционният съд е извършил компенсация на задълженията за
разноски. Това произнасяне обаче не е стабилизирано, тъй като след
постановяване на решението си, съдът го е изменил по реда на чл. 248 ГПК.
Определението е предмет на отделно обжалване и затова, преди да се
произнесе по въпроса за разноските, въззивният съд следва да разгледа
присъединената частна жалба срещу този акт.
По частната жалба:
С обжалваното определение № 79/18.04.2023 г. по т. д. № 50/2022 г. на
ОС – Силистра, постановено в производство по чл. 248 ГПК са разгледани две
съединени искания.
С молба с вх. № 883/14.03.2023 пълномощникът на ответника е поискал
изменение на определените в негова тежест за изплащане на адв. Р. разходи,
като е оспорил неправилно извършена компенсация. Молителят е поискал да
се коригира начина на определяне на хонорара на адвоката, като
възложените на ответника разноски да се редуцират до 6511.24лв
(съразмерно на основателните части от претенциите и след отчитане по
отделно на защитата в полза на всеки от ищците) и до този размер да се
увеличи задължението му към адвоката, но едновременно с това солидарно
осъдените ищците да бъдат допълнително задължени да му заплатят
8673.09лв. като вече признат от съда размер на определени в полза негови
насрещни вземания(съразмерно на отхвърлените части от исковете).
8
В отговор по тази молба, пълномощникът на насрещните страни е
признал, че е дерегистрирано по ДДС лице и като е споделил оплакването за
неправилно компенсиране на вземания в полза на различни кредитори е
посочил като дължими в своя полза общо 5426,03лв, съответни на сбора от
части, съразмерни на основателни претенции на всеки от тримата ищци, от
минималния хонорар определен по НМРАВ в редакция към 07.06.22г. (размер
на 3730лв за защита по всеки от исковете с цена 110 000лв. без ДДС).
Допълнително, от името на насрещните страни е оспорен размерът, посочен
като дължим в полза на ответника, като е обоснована дължимост на само
7479, 50лв, съответна на редукция на общо направени разноски, съразмерно
на отхвърлените части от исковете и зачитане, според направено възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар по всеки от исковете до размер на
3730лв, но с добавено ДДС.
Наред със становищата на страните по тази молба, първостепенният
съд е разгледал и още едно, самостоятелно искане на ищците за изменение на
дължими от ответника разходи , което е било заявено първоначално като
част от въззивната жалба и по съдържание съответства на искане за
коригиране на присъдената вече сума от само 1712.36лв и завишаването й до
сбор от отделни възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна правна
помощ по всеки от съединените искове. По съществото си това искане
съвпада с молбата на ответника.
С обжалваното определение, съдът е възприел съвпадащите доводи на
страните относно допусната грешки при извършване на компенсацията и е
изменил изцяло произнасянето си относно разноските, като ги е определил
отново по размери. От една страна, съдът е преизчислил възнагражденията на
адв. Р., като вместо посочените в решението общо 10385.45лв, редуцирани до
21 420лв е възприел нов сбор от 5426.02лв, за които е осъдил ответника. От
друга страна обаче след като е признал за некомпенсируеми разходите,
дължими от ищците, ги е преизчислил до сбор от 7324.97лв, формиран от
възложени на всеки от тях по отделно задължения съответни само на
редуцирани размери на адвокатски възнаграждения, платени от ответника.
Макар да не са изложени конкретни мотиви за това, съдът изрично е отказал
да присъди горница до поисканите 8673.09лв., която сума е била обявена в
обжалвания акт като дължима, съразмерна на отхвърлените искове част от
доказани и основателно претендирани разходи на ответника.
Оплакванията на жалбоподателя се отнасят само до частта от
изменението на разноските, касаеща вземанията на ответника.
Действително искане за коригиране на техния размер изобщо не е било
отправено до съда с молба по реда на чл. 248 ГПК. Напротив, искането на
молителя, сезирал съда в срока за обжалване на постановения акт е било да се
запази изрично вече определен в мотивите на съдебния акт размер 8673.09лв,
след като се отмени компенсацията. Промяна на този оповестен в мотивите
размер не е заявено и от насрещната страна в нейното искане (инкорпорирано
първоначално във въззивната жалба и правилно преквАфицирано също като
молба по чл. 248 ГПК, зачетена по аналогия на чл. 62 ал.2 ГПК като
своевременно подадена), но преди оспорването на компенсацията за тази
страна не е съществувал правен интерес от отправяне на такова искане. В
съдебното решение е липсвало изобщо каквото и да е осъждане на ищците в
9
полза на ответника и затова не е имало и акт, който да накърнява правата им.
За разлика от прихващанията на предявявани за установяване различни по
основания активни вземания като защитни възражения срещу други пасивни
спорни претенции(по които се формира сила на присъдено нещо в мотивите и
съответно интересът от оспорването им съществува независимо от
постановения диспозитив), приспадането на насрещно дължими разноски по
характер е по-близо до определяне на действителния размер на едно
единствено материално право – обезщетение за вреди след приспадане на
ползите от вредоносното поведение. Затова не някакво „несвоевременно“
искане на ищците за изменение на вече присъдени разноски, а именно
молбата на ответника за допълване на произнасянето по разноските с
липсващо осъждане е надлежното сезиране, което поражда и компетентността
на съда да разгледа въпроса относно размера на отговорността на ищците. В
тази хипотеза липсва каквато и да е определена отнапред граница, която да
обвързва съда, тъй като както вече се посочи, стабилизирана част от
определяне на разноските към този момент липсва, а самият молител е
поискал допълване в своя полза. Затова обжалваната част от определението е
допустим акт и въззивният съд може да разгледа същия въпрос като съобрази
процесуалните правила, уреждащи определяне на разноски според резултата
от делото в първата инстанция. Какъвто и размер да бъде определен по този
начин, той не би могъл недопустимо да „влоши“ положение на страна, в
чиято полза до този момент липсва изобщо присъждане.
Видно от представения от ответника списък, направените от него за
първа инстанция разходи се изчерпват с внесени 300лв за експертиза и
заплатен хонорар от 16 536лв. Първоначално, заявеното от ищците
своевременно възражение за прекомерност е било отхвърлено с мотиви за
съответствието му с минимум, определен по НМРАВ, ред. ДВ бр.88/2022.
Както обаче самия ответник е посочил в молбата си по чл. 248 ГПК (макар и
по повод другата част от искането, касаеща хонорара на адв. Р.),
адвокатската защита на страните по делото е била договаряна и
осъществявана преди изменението на нормативния акт. Затова, като е обявил
допуснатата грешка по прилагане на относим закон и е определил новия
размер на разноските, в полза на адвоката на ищците (така както са искА и
двете насрещни страни), съдът не е можел да отрече прилагането на същия
закон и при разглеждането на останалата част от молбата на ответника. В
случая и въззивният съд констатира, че правилният размер на минималния
хонорар за всеки от исковете възлиза на сбор от 11190 лв, които с добавено
ДДС достигат до само 13428 лв. и този сбор действително е надхвърлен при
уговаряне на цена на услугата с около 3000 или с по 1000 лв по всяка от
съединените претенции. Това повишение обаче не е толкова прекомерно, че
да налага намаляване за избягване на утежняването на положението на
ищците. По повод разглеждано възражение за съпричиняване, по делото са
доказвани първично факти извън деликта, установен с присъдата, а това
несъмнено изисква повишени, т.е. над минимума процесуални усилия.
Горница от неповече от 1/3 от минималното възнаграждение не е прекомерна,
а съвсем адекватна, поради което въззивният съд не намира основание да
редуцира разхода, направен от ответника. Съответно при определянето на
съразмерната част от направените от ответника разходи за защита по всеки от
10
предявените искове за основа следва да се възприема по 1/3 от общия размер
по списъка( вкл. и депозита за експертизата) или по 5612лв., от които в
тежест на всеки от ищците следва да възлага част, съответна на отхвърлен
размер по неговия иск. Не така е процедирал обаче първоинстанциония съд,
ползвал като основа само 4476лв. и затова оплакването за неправилно
допълване на постановеното решение е основателно и затова в тази част
определението следва да се отмени.
Като съобразява резултата от произнасянето си по същество, въззивният
съд определя размерите, дължими от ищците, както следва: С. Р. и С. К.
дължат съразмерно (50 000/110 000) само суми от по 2550,91лв, а С. К.
дължи съразмерно (30 000/110 000) само 1530,55 лв. Затова само до тези
размери следва да се уважи молбата на ответника за допълване на
постановеното в първа инстанция решение с дължими от ищците разноски. За
горницата над сбора от 6 632,37лв до поисканите 8673.09лв няма основание за
допълване на разноски и в тази част молбата на ответника, според промяната
на съотношението на основателните части не може да бъде уважена.
В останалата част, с която като разноски за първа инстанция са били
определени задължения на ответника в полза на адв. Р., съразмерно на вече
уважени части от исковете, които са извън предмета на въззивно обжалване,
определението не е било обжалвано и не подлежи на контрол. Към вече
присъдените размери следва да се добавят само допълнителни части,
съразмерни на уважените от въззивния съд допълнителни горници от
претенциите на С. Р. и С. К., от по 678,18лв. определени съразмерно
(20000/110000) от определената вече минимална основа от 3730лв или
допълнително още 1356,36 лв над вече присъден с определението по чл. 248
ГПК сбор от 5426.02лв.
Съответно на новия резултат от спора следва да се ревизират и
възложените на ответника такси, като към вече присъдените 6400лв се
добавят още 1600лв., вносими по сметката на първоинстанционния ОС-
Силистра.
По разноските за настоящата инстанция:
Въззивниците С. Р. и С. К. не са направили разходи, но са били
представлявани от адвокат, обявил договорена безплатна услуга по защита на
обжалваем интерес от по 70 000лв. като две горници над присъдени 40 000лв
до търсени 110 000лв. За такъв обем на услугата, предоставена след влизане в
сила на чл. 7 ал. 2 т. 4 от НМРАВ, ред. ДВ бр.88/2022, минималното
възнаграждение възлиза на 6250лв. Съразмерна на основателна част от
жалбите на тези двама въззвиници(20000/70000) е само сума от по 1785,71лв.
за всеки от двата иска или общ сбор от 3571,42лв. До този размер
възнаграждение за безплатното представителство на тези двама въззивници
следва да се плати от въззиваемата страна. До размер от общо 800лв
(2х400лв.)въззиваемата страна следва да понесе и невнесена такса за въззивно
обжалване по тези две жалби по сметка на Варненски апелативен съд.
Жалбата на С. К. е неоснователна и затова за нея разноски
застраховатгелят не дължи.
Разноските за настоящата инстанция по неоснователната част от
въззивното обжалване и основателната частна жалба следва да се понесат от
11
въззивниците, съразмерно на потвърдените обжалвани части от отхвърлените
три иска. Доказателствата за направени разходи за защита пред настоящия
съд сочат общо направени разходи от 20 280лв за заплатен адвокатски
хонорар с ДДС и само 15 лв. платена такса по частната жалба. Възражението
за прекомерност е неоснователтно, тъй като минимума преди добавяне на
ДДС по вече изложени съображения, само за първите два иска достига до
6250лв., а по третия до 3050 лв. и е бил надхвърлен с общо 1365.58 лв,
обосновани с допълнителната правна сложност поради разширяване на
предмета на делото и с самостоятелни оплаквания по определяне на
началната такса на лихвата за забава. Като съобрази и че защитата на
въззиваемия включва и разглеждането на въпроса относно разноските, не
може да се приеме, че уговорената горница е прекомерна. Затова при
отчитане на обявено в списъка на страната разпределение на общо заплатения
хонорар, в тежест на първите двама въззвиници следва да се възложи плащане
само на суми от по 4 812,70лв., съответни на съразмерна част (50000/70000)
от сборни разходи от по 8090,34лв (8085,34лв хонорар с ДДС и 1/3 от таксата
за частната жалба), а третия въззвиник, предявил неоснователна жалба дължи
в цялост 4145 лв (4140 лв хонорар с ДДС и 1/3 от таксата за частната жалба).
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 16/21.02.2023 г. по електронно дело
20223400900050 (ТД50/2022 г. по описа на ОС- Силистра) в ЧАСТИТЕ, с
които са отхвърлени искове на С. С. Р. и на С С. К. за разлики над
присъдените суми от по 40 000 лева до по 60 000 лева, претендирани като
дължими остатъци от справедливото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, скръб и страдания вследствие
на загубата на майка им, причинена от застрахован автомобилист по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и в ЧАСТТА, с
която е посочена начална дата на присъждане на законната лихва по
присъдени в полза на всеки от тримата ищци главници, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА: .
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
“ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седАще и адрес на управление
гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати на С. С. Р.,
ЕГН ********** от гр. Тутракан, обл. Силистра, ул. „Георги Сава Раковски“
№ 6 допълнителна горница от 20 000 лв.(двадесет хиляди лева) над
присъдени 40 000 лв. до 60 000 лв., представляваща дължимия остатък над
изплатено от застрахователя по претенцията на ищцата сума до пълен размер
на справедливо обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в болки,
скръб и страдания вследствие на смъртта на майка й, починала на
28.10.2019г. в резултат на ПТП, причинено автомобилист, застрахован по
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху цялата присъдена сума от общо 60 000лв,
12
считано от 29.07.2021г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от
КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.429, ал.3 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
“ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седАще и адрес на управление
гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати на С С. К.,
ЕГН ********** от гр. Тутракан, обл. Силистра, ул. „Стефан Караджа“ № 6
допълнителна горница от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) над присъдени
40 000 лв. до 60 000 лв., представляваща дължимия остатък над изплатено от
застрахователя по претенцията на ищцата сума до пълен размер на
справедливо обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в болки, скръб
и страдания вследствие на смъртта на майка му, починала на 28.10.2019г. в
резултат на ПТП, причинено автомобилист, застрахован по сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху цялата присъдена сума от общо 60 000лв, считано от 29.07.2021г.
до окончателното й изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 и
чл.52 от ЗЗД, съответно чл.429, ал.3 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
“ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седАще и адрес на управление
гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати на С. С. К., ЕГН
********** от гр.Тутракан, обл.Силистра, ул. „Стефан Караджа“ 6,
законната лихва върху цялата присъдена главница 80 000лв, считано от
29.07.2021г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.429, ал.3 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
“ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седАще и адрес на управление
гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати в приход на
държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра допълнително сумата от
1600 лв. (хиляда и шестстотин лева) дължима държавна такса, както и
допълнително още 5 лв. (пет лева), на осн. чл. 78 ал.11 ГПК вр. чл. 111 ПАС
и. законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ върху тази суми, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
“ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седАще и адрес на управление
гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати на процесуалния
представител на ищците адв. И. Р. от АК – Силистра допълнителна сума
от още 1356,36 лв. (хиляда триста петдесет и шест лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща горница над вече присъден и изменен с
определението по чл. 248 ГПК сбор от 5426.02лв., съответно на дължими
възнаграждения за безплатно предоставена адвокатска услуга за защита на
ищците, съразмерно допълнително присъдени горници, на осн . чл. 38 ал.2
ЗАдв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16/21.02.2023 г. по електронно дело
20223400900050 (ТД50/2022 г. по описа на ОС- Силистра), в ЧАСТИТЕ, с
които са отхвърлени искове на С. С. Р. и на С С. К. за разлики над общо
присъдени по 60 000 лв. до по 110 000лв., както и в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска на С. С. К. за разлика над присъдената му сума от 80 000лв.
до 110 000 лв., претендирани от всеки от тях като дължими остатъци от
справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
13
се в болки, скръб и страдания вследствие на загубата на майка им, причинена
от застрахован автомобилист по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, и в ЧАСТТА, с която на ответника са възложени
за плащане невнесени от освободени от това задължение ищци държавни
такси в полза на ОС – Силистра.
ОТМЕНЯ определение № 79/18.04.2023г., в частта с която са
определени разноски в полза на ответника и е отхвърлено частично искането
на ответника за изменение на решение № 16/21.02.2023 г. по реда на чл. 248
ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДОПЪЛВА решение № 16/21.02.2023г по електронно дело
20223400900050 (ТД50/2022 г. по описа на ОС- Силистра), както следва:
ОСЪЖДА С. С. Р. с ЕГН ********** от гр. Тутракан, обл. Силистра, ул.
„Георги Сава Раковски“ № 6, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:*********,
със седАще и адрес на управление: гр.София, п.к.1407, Район „Лозенец“,
ул.“Сребърна“ № 16 само сумата 2550,91лв.(две хиляди петстотин и петдесет
лева и деветдесет и една стотинки), представляваща съразмерна на
неоснователната част от претенцията й сума от направени от ответника
разноски за първа инстанция, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. К. с ЕГН ********** от гр.Тутракан, обл. Силистра, ул.
„Стефан Караджа“ № 6, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО “ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:*********, със седАще и
адрес на управление: гр.София, п.к.1407, Район „Лозенец“, ул.“Сребърна“ №
16, само сумата 2550,91лв.(две хиляди петстотин и петдесет лева и деветдесет
и една стотинки), представляваща съразмерна на неоснователната част от
претенцията му сума от направени от ответника разноски за първа инстанция,
на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. К. с ЕГН ********** от гр.Тутракан, обл.Силистра, ул.
„Стефан Караджа“ № 6, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО “ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:*********, със седАще и
адрес на управление: гр.София, п.к.1407, Район „Лозенец“, ул.“Сребърна“ №
16, само сумата 1530,55 лв.(хиляда петстстотин и тридесет лева и петдесет и
пет стотинки) представляваща съразмерна на неоснователната част от
претенцията му сума от направени от ответника разноски за първа инстанция,
на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:********* за
допълване на присъдените за първа инстанция разноски над сбора от 6
632,37лв. съответен на съразмерна на отхвърлените размери част от общо
заявени по списък по чл. 80 ГПК разноски.
ОстанАте части от решението, с която са били присъдени суми на
ищците и от определението, с което са били изменени дължимите от
ответника разноски и вместо тях е била присъдена сума в полза на адв. Р. не
са обжалвани и са влезли в сила.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
“ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седАще и адрес на управление
14
гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати в приход на
държавния бюджет по сметката на Апелативен съд – Варна допълнително
сумата от 800 лв. (осемстотин лева) дължима държавна такса, както и
допълнително още 5 лв. (пет лева), на осн. чл. 78 ал.11 ГПК вр. чл. 111 ПАС
и. законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ върху тази суми, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
“ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:*********, със седАще и адрес на
управление: гр.София, п.к.1407, Район „Лозенец“, ул.“Сребърна“ № 16, да
заплати на процесуалния представител на ищците адв. И. Р. от АК –
Силистра сумата от 3571,42лв. (три хиляди петстотин седемдесет и един лева
и четиридесет и две стотинки), представляваща сбор от възнаграждения за
безплатно предоставена адвокатска услуга за защита на въззивници С. С. Р. и
на С С. К., в настоящата инстанция, съразмерно на основателна част от
въззивните им жалби, на осн . чл. 38 ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА С. С. Р. с ЕГН ********** от гр. Тутракан, обл. Силистра,
ул. „Георги Сава Раковски“ № 6, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:*********,
със седАще и адрес на управление: гр.София, п.к.1407, Район „Лозенец“,
ул.“Сребърна“ № 16 само сумата 4 812,70лв.(четири хиляди осемстотин и
дванадесет лева и седемдесет стотинки), представляваща съразмерна на
неоснователната част от жалбата й сума от направени от въззиваемата страна
разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. К. с ЕГН ********** от гр.Тутракан, обл. Силистра,
ул. „Стефан Караджа“ № 6, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:*********,
със седАще и адрес на управление: гр.София, п.к.1407, Район „Лозенец“,
ул.“Сребърна“ № 16, само сумата 4 812,70лв.(четири хиляди осемстотин и
дванадесет лева и седемдесет стотинки), представляваща съразмерна на
неоснователната част от жалбата му сума от направени от въззиваемата
страна разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. К. с ЕГН ********** от гр.Тутракан, обл.Силистра, ул.
„Стефан Караджа“ № 6, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО “ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:*********, със седАще и
адрес на управление: гр.София, п.к.1407, Район „Лозенец“, ул.“Сребърна“ №
16, само сумата 4145 лв.(четири хиляди сто и четиридесет и пет лева)
представляваща съразмерна на неоснователната му жалбата сума от
направени от въззиваемата страна разноски за въззивна инстанция, на осн.
чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по общия ред на глава 22 от ГПК при условията на чл. 280, ал.
1 и 2 ГПК в месечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16